РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Нова Загора, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20252220100810 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от М. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. *********, общ.
Нова Загора, обл.Сливен чрез М. П. И.-Н. адвокат при АК - гр.Сливен, против ТП на НОИ-
гр. Сливен, с правно основание чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128
от ГПК.
В същата се твърди, че на 09.08.1977 г. ищцата била постъпила на работа в
ОП„Булгарплод” - гр. Нова Загора на длъжност „старши работник” при пълно работно
време. Посочената длъжност заемала за периода от 09.08.1977 г. до 30.09.1981г.
включително, без промяна в трудовото правоотношение, като основните и задължения били
да организира и наблюдава производството. През целият този период била променяна
единствено дневната ставка за заплащане.
При подготовката на документите за пенсионирането си тази година установила, че
ТП на НОИ, гр. Сливен не и признава посочения по-горе стаж, тъй като липсвало надлежно
оформяне на същия.
За нея било невъзможно и да се снабди с допълнителни документи, удостоверяващи
трудовия и стаж, тъй като ОП ’’Булгарплод” не съществувал, дейността му е била
прекратена и нямал правоприемник, поради което и нямало кой да оформи надлежно
трудовата книжка.
Както се установявало от издаденото и удостоверение от ТП на НОИ- Сливен
предприятието не било представило в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив”, гр.Сливен
разплащателните ведомости и там не били приемани такива.
В посочения период в ОП ”Булгарплод”, гр. Нова Загора работила заедно с Н.М.К.-
на длъжност „изчислител по труда“, работила от 11.05.1981 г. до 08.12.1986г. Работила и с
М.С.К., която макар и с работодател КФ“Загорец“- Нова Загора от 31.07.1974г. до
31.12.1980г., полагала труда си в същата консервна фабрика, в която и ищцата, на различни
длъжности през периода. КФ“Загорец“- Нова Загора се е числяла към създаденото през
1974г. обединено предприятие „Булгарплод”, гр.Сливен, видно от положените печати в
трудовата книжка на Коянкова за посочения период. Същата от 02.01.1981г. до 06.01.1990г.
работила на същото работно място с работодател за ОП“Булгарплод“- Нова Загора.
Трудовият стаж, положен от и от двете в ОП ’’Булгарплод”- гр. Нова Загора, бил надлежно
1
оформен от работодателя и е бил признат при пенсионирането им.
На основание гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ТП на НОИ- гр.Сливен, със седалище и адрес на
управление - гр. Сливен, бул.”Ст.Караджа” № 10, представлявано от и.д. директор Стилян
Стойчев, че ищцата М. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. **********, общ. Нова Загора,
обл.Сливен е работила по трудово правоотношение с фирма ОП ’’Булгарплод”, гр.Нова
Загора, на длъжност „Старши работник”, на пълно работно време, в периода от 09.08.1977 г.
до 30.09.1981 г., което време да се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
както и да се включи в общия и осигурителен стаж.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели, работили с ищцата през процесния
период.
Представя доказателства под опис: Копие от трудова книжка на М. Г. Н.; Копие от
трудова книжка на М.С.К..; Копие от трудова книжка на Н.М.К..; Удостоверение с изх. №
5510-19-6/ 19.08.2025 г. на ТП на НОИ- гр. Сливен.; Адвокатско пълномощно.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Счита искът за допустим.
При спазване специалната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗУТОССР, а именно към
исковата молба се представят съответното удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, ищцата е
представила Удостоверение обр. №УП-17 с изх. №5510-19-6 от 19.08.2025 г. издадено от
Началник сектор „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ - Сливен, в което удостоверено, че в
Осигурителния архив на НОИ не са приети документи на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора.
ТП на НОИ - Сливен било ответник и по други дела, чиито ищци са искали да
установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора.
Те обаче по подобен начин не били окомплектовали с доказателства своите искови молби и
делата били прекратени. В тази връзка и независимо, че нямали задължение да изясняват
фактите, на които ищците основават исковете си, те се опитали да установят къде се
съхраняват разплащателните ведомости на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора.
В Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не били приемани за съхранение
разплащателни ведомости и други документи на ДСБ „Булгарплод“, гр. Нова Загора, нито
на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. За да установят правоприемника на ДСБ (ОП)
„Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в Държавен архив, гр. Сливен.
Служител на архива ги уведомил, че не разполагат с данни за предприятие „Булгарплод“, гр.
Нова Загора. От предоставената ни информация установили, че през 1974 г. се създало
обединено предприятие „Булгарплод“, гр. Сливен, към което се числяло и консервната
фабрика „Загорец“, гр. Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд - Сливен вписал в регистъра
на съда ДФ „Фрукто“, гр. Сливен, която е правоприемник на ОП „Булгарплод“. В
новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод „Загорец“ - Нова Загора
(бившата Консервна фабрика), който бил регистриран самостоятелно, като ДФ „Загорец“.
Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ - Сливен и ДФ „Загорец“ - Нова Загора
били уредени. Трудовите книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали
записи, че те са работили до 28.02.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора, а от
01.03.1990 г. са преназначени в ДФ „Загорец“, гр. Нова Загора.
Гореизложеното давало основание да счита, че съществува преливане между двете
предприятия и основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод“, гр. Нова Загора се съхранявали от ДФ „Загорец“, гр. Нова Загора. Във връзка
с последната фирма били извършвали справки и установили следното:
През 1991 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Указ №56 за стопанската дейност с
решение № 1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър била вписана
държавна фирма „Загорец’' със седалище гр. Нова Загора, Бургаска област. Последната е
правоприемник на консервен завод „Загорец” - Нова Загора към предприятие „Булгарплод” -
Сливен - обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г.
През 1992 г. ДФ „Загорец” - Нова Загора се преобразувало в ЕООД с фирма
„Загорец”. Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ „Загорец” - Нова Загора -
обявление № 8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.
През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал промени за „Загорец” ЕООД, гр.
Нова Загора, а именно вписва съдружниците „Скай груп” АД, гр. София и РКС „Загорец” -
2
Нова Загора и преобразува дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец”
ООД - обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.
През 1999 г. вече Софийски градски съд регистрирал промени за „Загорец” ООД, а
именно премества седалището и адреса на управление в София, район „Витоша”, кв.
„Драгалевци”, ул. „Лешникова гора” № 46 - обявление № 61448 от ДВ бр. 107/1999 г.
През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение от 29.09.2000 г. промени за
„Скай груп” АД: вписва вливане на „Загорец” ООД в „Скай груп” АД; вписва прекратяване
без ликвидация на „Загорец” ООД чрез вливането му в „Скай груп” АД при условията на
универсално правоприемство и вписва нова фирма - „Агропромишлено строителство” АД -
обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. е променена правната форма на
дружеството и също вече е „Агропромишлено строителство“ ООД, гр. София.
От справка в търговския регистър установявили, че „Агропромишлено
строителство“ ООД, гр. София с Булстат/ ЕИК ********* от 14.11.2011 г. е заличен търговец.
Извършили справка и установили, че разплащателните ведомостите на
дружеството, както и тези, на които е правоприемник не са предадени в Осигурителните
архиви на териториалните поделения на НОИ.
Предвид изложеното, счита че е основателно да се предположи, че
разплащателните ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат
„Загорец“, Консервна фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора са загубени
или унищожени.
Искът към момента бил недоказан.
При спазване специалната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗУТОССР към исковата
молба задължително се представяли писмените доказателства по чл. 6 от ЗУТОССР.
Исковата молба била с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР - „времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби“.
Ищцата била представила копие на част от трудова книжка, с което изпълнявала
изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР за „начало на писмено доказателство“ за
установяване вероятността на трудовия стаж.
Представена била част от трудова книжка №1408 със запис на неоформен трудов
стаж в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. Записът в трудовата книжка бил направен от
работодателя, при който бил придобит стажът и по време на полагането му.
Стажът в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора бил без прекъсване и се отнасял за
периода от 09.08.1977 г. до 30.09.1981 г., като длъжността била трудно четима от
представеното копие.
Трудовата книжка като официален документ била достатъчна като начало на
писмено доказателство, за да може да се удостовери вероятността, че ищцата е работила при
ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора.
Записът на стр. от 10 до 11 се отнасял за претендирания стаж, който обаче не бил
оформен съгласно действащата към него момент нормативна уредба Наредбата за трудовите
книжки (приета с ПМС №149/20.03.1953 г., обн. във в-к „Известия“, бр. 26/1953 г.) и т. 6, ал.
2, б „в“ от Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж (обн.
ДВ. бр. №20/12.03.1968 г.). В книжката се вписвала и продължителността на придобития от
работника или служителя трудов стаж. Същият се отбелязвал на следващия ред под
вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписвал и подпечатвал с печата на
учреждението, предприятието или организацията, така че да се засегнат двете страници.
Съгласно т. 8 трудовите книжки се подписвали от ръководителя и отговорния счетоводител
и се подпечатват с печата на учреждението.
От представеното копие на страници 10-11 от трудова книжка било видно, че
липсва запис с цифри и думи за трудовия стаж и подписи от счетоводител и ръководител на
предприятието, подпечатано с печата на предприятието, поради което стажът не можел да се
зачете при пенсиониране на лицето.
На следващо място за свидетели по дела по ЗУТОССР се допускали само лица,
притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали
длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.
3
Към исковата молба били приложени копия на трудовите книжки на Н.М.К. и
М.С.К. като доказателство, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.
За Н.М.К. били представени страници от трудова книжка №1222 със запис за трудов
стаж в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора от 11.05.1981 г. до 08.12.1986 г. След извършена
служебна проверка в пенсионното досие лицето се установи, че и е зачетен трудов стаж
съгласно Удостоверение №179 от 09.04.1996 г. издадено от Загорец ООД за периода от
11.05.1981 г. до 08.12.1986 г. Удостоверението представям по делото като доказателство.
След като Н.М.К. е работила през процесния период при същият работодател същата
можело да бъде допусната за свидетел.
За М.С.К., били представени страници от трудова книжка №1222 работник в
Консервна фабрика „Загорец“, гр. Нова Загора в периода от 31.07.1974 г. до 1980. г., а по
късно в периода от 02.01.1981 г. до 06.01.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора, но
стажът не бил оформен. След извършена служебна проверка в пенсионното досие на лицето
се установило, че и бил зачетен трудов стаж съгласно Удостоверение №154 от 29.06.2001 г.
издадено от Загорец ООД за следните периоди: браковчик - 31.07.1974 г. до 31.10.1974 г.;
счетоводител - 01.11.1974 г. до 31.10.1976 г.; браковчик - 01.11.1976 г. до 01.06.1980 г.;
старши работник-1980. г. до 01.10.1980 г.; ОТКК - 02.10.1980 г.; до 31.12.1980 г.; браковчик -
01.01.1981 г. до 31.05.1982 г.; контрольор по качеството - 01.06.1982 г. до 06.01.1990 г.
Удостоверението се представяло по делото като доказателство. След като М.С.К.
била работила през процесния период при същия работодател същата можело да бъде
допусната за свидетел.
Ответникът иска, да се задължи ищцата да представи в съдебно заседание оригинал
на трудовата си книжка.
Моли да се приемат като писмени доказателства: Удостоверение №179 от
09.04.1996 г. и Удостоверение №154 от 29.06.2001 г. издадено от Загорец ООД.
На основание гореизложеното, предявеният иск за установяване на трудов стаж по
съдебен ред при работодателя ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора за периода от 09.08.1977 г.
до 30.09.1981 г., счита за допустим, но към настоящия момент неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства - Заверено копие от трудовата книжка
на М. Г. Н.; заверено копие от трудовата книжка на М.С.К.; заверено копие от трудовата
книжка на Н.М.К.; Удостоверение с изх. № 5510-19-6/19.08.2025г. на ТП на НОИ гр. Сливен;
разпореждане за отпускане на пенсия № ********** на ТП НОИ гр. Сливен; Удостоверение
№179 от 09.04.1996г. и Удостоверение №154 от 29.06.2001г.; Удостоверение за раждане на
П.Н.Р., издадено въз основа на акт за раждане № 498/20.09.1978г. ,изд. в гр. Нова Загора.
В открито съдебно заседание са изслушани и свидетелски показания, както следва:
Св.М.К., споделя че е работила в „Булгарплод“ от 1974г. до 1990г. Твърди, че по
същото време там е работила и ищцата М. Н..
Св.Н.К. заявява, че е работила във въпросното предприятие от 1981г. до 1986г.
Споделя, че към 1981г., ищцата вече е работила в предприятието и била в майчинство.
От представените доказателства, съдът прави следните фактически и правни
изводи:
В процесния период предприятие ОП“Булгарплод“ е осъществявало стопанска
дейност на територията на гр.Нова Загора. В последствие, с оглед икономическите и
политически промени в държавата след 1989г., както и в резултат на ред преобразувания на
предприятието, архивът му съдържащ данни за трудовите и осигурителни права на
работещите там е бил загубен или унищожен.
Ищцовата претенция е в посока, че за твърдения от нея период от 09.08.1977г. до
30.09.981г. е работила в ОП“Булгарплод“, при пълно работно време, което следва да и се
признае за осигурителен и трудов стаж и да се вземе предвид от ТП на НОИ-Сливен при
определяне на пенсионното й обезщетение.
Така предявеният иск настоящият състав счита за основателен и доказан, по
следните съображения:
Събраните по делото писмени доказателства, сочат на единствено възможния
извод, че ищцата действително е полагала труд във въпросното предприятие. Същото се
4
подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства, като свидетелските показания
потвърждават, извода на съда, че ищцата е работила в процесното предприятие през сочения
период, заедно със свидетелите. Безспорно се доказа и приблизително точно периода, в
който ищцата е била в платено и неплатено майчинство, което също се признава за трудов
стаж, като майчинството е ползвала докато е работила при работодателя Булгарплод.
Процесуалният представител на ответната страна, ТП на НОИ-Сливен, също
признава в заключителната си пледоария, че ищцата е успяла да докаже, че е работила по
трудово правоотношение в ОП „Булгарплод“ гр. Нова Загора за процесния период
09.08.1977 г. до 30.09.1981 г., през който период е била в майчинство и този стаж следва да
се зачете за трудов стаж.
С оглед изложеното, съдът смята че в случая, ищцата е изпълнила особените
изисквания на закона и е провела нужното в случая пълно, главно доказване на своята
претенция, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло.
Не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ
гр.Сливен, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.”Ст.Караджа” № 10,
представлявано от И.Д. ДИРЕКТОР С.С., че М. Г. Н. с ЕГН **********, от гр. *********, е
работила по трудово правоотношение в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора на длъжност
„старши работник“, на пълно работно време в периода 09.08.1977г. – 30.09.1981г.
непрекъснато при осемчасов работен ден, което време и се зачита за трудов и осигурителен
стаж и при пенсиониране, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5