Решение по дело №196/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).

Образувано е по жалба от А. Н. А. от гр.Плевен, ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0374-000300/17.01.2025 год., издадена от Началник РУ-Червен бряг.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че има разминаване в описателната част на заповедта и наложената му мярка за временно спиране от движение на ППС. Твърди, че липсват задължителни реквизити на заповедта, което я прави необоснована и лишава жалбоподателя от правилна защита. В заключение моли съда за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Е. с пълномощно на л.39 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната незаконосъобразност, по същество моли за нейната отмяна.

Ответникът – Началник РУ-Червен бряг, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е взел становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По данни от разписката за връчване на заповедта, последната е връчена на жалбоподателя на 7.02.2025 год., жалбата против нея е подадена на 17.02.2025 год. и е заведена с вх.№374000-1257, поради което се явява подадена в срок. Същата е допустима за разглеждане по същество и като подадена от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд и против административен акт-годен предмет на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на 16.12.2024г. е извършено нарушение на ЗДвП на територията на с. Радомирци, обл. Плевен, първокласен път I - 3, км. 133+580 на 19.04.2024г. в 03:27ч. – превишение на разрешената скорост в населено място, във връзка с което е образувана преписка № 120CD06/0039658. По повод на това, до Началника на Първо РУ-Плевен е изпратено приложеното на л.10 от делото писмо №374р-15041/4.12.2024 год.с покана за установяване водача на управлявания с превишена скорост автомобил. Видно от писмо на л.12 от делото, до Н. П. РУ-Плевен е изпратен и снимков материал, заснет с техническо средство СПУКС ARH CAM S1 120ссd06“, с оглед установяване на водача на лек автомобил ’’Ауди АЗ” с регистрационен номер [рег. номер] за извършено нарушение на ЗДвП на територията на с. Радомирци, обл. Плевен, първокласен път I - 3, км. 133+580 на 19.04.2024г. в 03:27ч. във връзка с преписка № 120CD06/0039658. Изискано е извършване на справка и попълване на Декларация по чл. 188 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е собственост на А. Н. А. [ЕГН] от гр. Плевен, [улица], вх. В, ет.5, ап. 20. По делото са приложени и снимков материал /на л.15-лице и гръб/, Протокол за използване на АТСС на л.18 за часовия интервал от 00:00 часа до 06:00 часа на 19.04.2024 год., както и Протокол от проверка на техническо средство СПУКС ARH CAM S1 – л.17. Установява се от приложената на л.16 от делото Декларация, че А. Н. А., на 25.10.2024 год. е попълнил същата, като е декларирал, че е собственик на МПС с рег.№[рег. номер] и на дата 19.04.2024 год. около 03:27 часа, във връзка с преписка 120CD06/0039658 именно той е управлявал процесния автомобил.

Съставен е АУАН бл.№0645559/16.12.2024 год., от инспектор ПК при РУ-Червен бряг, с който е ангажирана отговорността на А. Н. А. от гр.Плевен, затова, че на 19.04.2024 год. около 03:27 часа на първокласен път I-3, км.133+580, в населено място до бензиностанция „Петрол“ с посока на движение от гр.Луковит към гр.Плевен, като водач на собствения си лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№[рег. номер], при максимално разрешена скорост от 50 км./час за населено място, е установен да управлява със 107 км./час. Нарушението е установено със СПУКС ARM CAM S1 120 cd06, като устройството е насочено към гр.Плевен и отчетен толеранс от минус 3 км./час в полза на водача. Актът е съставен въз основа на преписка с рег.№374р-10201/2024 год. АУАН е връчен на А. на 16.12.2024 год.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №24-0374-001066/17.01.2025 год., с което на А., за вмененото с АУАН нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т6 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 год. са му отнети 12 к.т. затова, че на 19.04.2024 г. в 03:27 часа, в община Червен бряг, на път първи клас № I-3, като водач на лек автомобил, АУДИ А 3, [рег. номер], България, км 133+580, в населено място до бензиностанция "Петрол" с посока на движение от гр.Луковит към гр.Плевен, като водач на собственият си лек автомобил "Ауди А 3" с рег. № [рег. номер], при максимално разрешена скорост от 50км/ч за населаното място, е установен да управлява със скорост 107км/ч., като нарушението е установено със СПУКС АRМ CAM S1 120cd06, като устройството е насочено към гр.Плевен и отчетен толеранс от минус 3 км./час в полза на водача. Актът е съставен въз основа преписка с рег. № 374Р-10201/2024г. НП е връчено на А. на 7.02.2025 год. и по данни на пълномощника на жалбоподателя е обжалвано пред РС-Червен бряг, където е образувано анд №49/2025 год. , което се установява и от служебно изготвена справка от сайта на РС-Червен бряг. При извършена служебна справка се установи, че няма постановен краен съдебен акт по подадената срещу НП жалба в РС-Червен бряг.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ №24-0374-000300/17.01.2025 год., издадена от Началник РУ-Червен бряг, с която на основание чл.171, т.2, б.“л“ от ЗДП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на ППС за срок от един месец затова, че на 19.04.2024 г. около 03:27 часа в община Червен бряг на път първи клас № I-3 като водач на МПС - АУДИ А 3 с per. № [рег. номер], Държава България, в населено място до бензиностанция "Петрол" с посока на движение от гр.Луковит към гр.Плевен, като водач на собственият си лек автомобил "Ауди а 3" с рег. № [рег. номер], при максимално разрешена скорост от 50км/ч за населеното място е установен да управлява със скорост 107км/ч. Нарушението е установено със СПУКС АRМ CAM S1 120cd06, като устройството е насочено към гр.Плевен и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. Актът е съставен въз основа преписка с рег. № 374Р-10201/2024г.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началник на Районно управление Червен бряг към ОД на МВР-Плевен, на когото са делегирани правомощия с т. 1.3 от Заповед рег.№ 316з-2561/4.07.2022 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.21 от делото, да прилага със заповеди принудителните административни мерки по ЗДвП, в т.ч. такива по чл.171, т.2, б.“л“. От своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022 год , тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/4.04.2021 год. на министъра на вътрешните работи, приложена на л. 31-33 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.

Оспорената заповед е в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа регламентираните от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици. Същевременно, в оспорената заповед се съдържа и позоваване на съставения АУАН бл.№0645559/16.12.2024 год. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 2, б. "л" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН са надлежно връчени на жалбоподателя, с чието съдържание той се е запознал.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в административно-наказателното производство, а именно-некоректно и неточно посочване на мястото на извършване на нарушението и по-точно липсата на яснота дали е извършено в населено или извън населено място. Производството по издаване на ПАМ е самостоятелно, същото е административно, а не административно-наказателно и към него са неотносими изискванията на ЗАНН спрямо административно-наказателните производства. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни административни мерки, една от които е тази по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "л" – на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 km/h – за срок един месец. Установява се безспорно от приложената на л.13 от делото справка, че А. е собственик на МПС АУДИ А 3 с рег.№[рег. номер] и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Управлението на този автомобил с превишение на скоростта повече от 50 км./час в населено място е установено посредством съставения АУАН. По делото от страна на жалбоподателя не са приложени доказателства, сочещи на липса на управление на МПС на сочената дата и място или доказателства, че не е управлявал той автомобила. Нещо повече, представена е декларация по чл. 188, от ЗДвП, приложена на л.16 от делото от самия жалбоподател, в която той собственоръчно е посочил, че на процесната дата, именно той е управлявал процесното МПС. По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM SI, с дата на използване 19.04.2024 г., като протокола е надлежно оформен, не е оспорена доказателствената му сила и представлява официален свидетелстващ документ за отразените в него обстоятелства. Отсечката, в която е заснет автомобила е част от населеното място – отсечка до бензиностанция „Петрол“ в посока от гр.Луковит към гр.Плевен, част от път първи клас № I-3, км.133+580. Следователно, наличието на фактическото основание за издаване на заповедта е безспорно установено към момента на издаване на заповедта. Съдът приема, че са били налице предпоставките за налагане на обжалваната ПАМ, наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона, следователно заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност.

Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата. Принудителните административни мерки по ЗДвП по дефиницията на закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. те се налагат както за предотвратяване, така и за преустановяване на административните нарушения. Наложената мярка несъмнено е годна да постигне подобна цел. Разпоредените от административния орган правни последици са тези, предвидени в правната норма. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, обосноваващи неговата отмяна, поради което жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А. от гр.Плевен, ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0374-000300/17.01.2025 год., издадена от Началник РУ-Червен бряг.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.