№ 3174
гр. Варна, 26.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501469 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51850/26.06.2024 г. при ВРС,
подадена от И. С., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу Решение №
2233/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3547/2024 г. по описа на ВРС, с
което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от
ищцата И. С. с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ срещу
ответното дружество „******“ АД, ЕИК ********, да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението й, обективирано в уволнителна Заповед №
05/09.01.2024 г., издадена от работодателя „********“ АД ЕИК ********, с
която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„технически организатор“ при „******“ АД, ЕИК ********, на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
първоинстанционния акт. Жалбоподателката твърди, че съдът не е взел
предвид основното й твърдение, че срочният трудов договор се е превърнал в
безсрочен. Оспорва извода на съда, че същата дори не е заявила твърдение, че
е работила от 09.01.2024 г. Излага, че противно на приетото, по време на
изтичане на срочния договор тя е била в болничен поради временна
неработоспособност. Твърди, че съдът не се е произнесъл по основния спорен
въпрос, а именно дали времето, през което лицето е в болничен се зачита за
трудов стаж с оглед преценката за трансформиране на срочния трудов договор
в безсрочен. Оспорва възприетото от първата инстанция, че не попада сред
кръга от лицата, ползващи се със закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, като счита, че
уволнението е следвало да бъде признато за незаконно дори само на това
1
основание. Твърди, че времето през което е била в болничен поради
бременност следва да се зачете за трудов стаж. Счита, че на основания чл. 87
ЗЗД и доколкото трудовият договор е сключен в писмена форма, същият може
да се развали само с писмено предупреждение. Моли за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна „******“ АД е за неоснователност
на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че правилно
първоинстанционният съд е установил липсата на предпоставките по чл. 69,
ал. 1 КТ за трансформиране на трудовия договор в безсрочен, доколкото
ищцата не е работила след изтичане на срока му, а е била в болничен. Излага,
че изводите на районния съд за липса на необходимост от уведомяване на
работника за прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на
срока на договора са правилни. Твърди, че срокът на правоотношението е до
09.01.2024 г., като изпращането на заповедта за прекратяване на ТПО има
само констативен характер, доколкото същото е прекратено с изтичането на
предвидения в договора срок. Споделя изводите на първоинстанционния съд,
че в случая не намира приложение закрилата по чл. 333 КТ, доколкото
правоотношението е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Счита, че в
случая разпоредбите на ЗЗД, на които се позовава жалбоподателят, са
неприложими с оглед специалните правила на КТ, които уреждат изрично
прекратяването на трудовите правоотношения. Моли за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
следва да бъде приета за разглеждане.
Не са отправени доказателствени искания.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 51850/26.06.2024
г. при ВРС, подадена от И. С., чрез пълномощника адв. В. Д., срещу Решение
№ 2233/14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3547/2024 г. по описа на ВРС, с
което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове от
ищцата И. С. с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ срещу
ответното дружество „******“ АД, ЕИК ********, да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението й, обективирано в уволнителна Заповед №
05/09.01.2024 г., издадена от работодателя - „********“ АД ЕИК ********, с
която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„технически организатор“ при „******“ АД, ЕИК ********, на осн. чл. 344,
2
ал. 1, т. 2 КТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.08.2024 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3