М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 739/2016 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия И.Л.В. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това,
че от 16.10.2014 г. до 07.10.2016 г. в
гр. К., обл. П., като е осъден с Решение № 382 от
01.10.2014 г. по гр. дело №702 по описа за 2014 г. на Районен съд гр. К.,
влязло в законна сила на 16.10.2014 г. да издържа свой низходящ- детето си Л.И.В.,
ЕГН **********, родено от фактическото му съжителство с К.Г.К., ЕГН ********** ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно- 7 (седем) месечни вноски по 200 лева и една частична вноска в
размер на 133,22 лв., всичко на обща стойност за посочения период 1533,22 лв.,
като деянието е извършил повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда по НОХД №713/2014 г. по описа на Районен съд гр. К., влязла в законна
сила на 02.04.2015 г. за престъпление по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК- престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Р.п.К.
представлявана от прокурор Свилен Братоев поддържа внесения обвинителен акт,
като счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение за безспорно доказана и пледира същия да бъде признат за
виновен и му бъде наложено наказание Пробация в съвкупност от следните пробационни мерки- Задължителна
регистрация по настоящ адрес-***, за срок от две години, включваща явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител два
пъти седмично; и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години, както и Обществено порицание, което да се изпълни
чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на информационното табло на
общината по местоживеене ***.
Подсъдимият
В., лично и със служебния си защитник адв. Б., не
оспорват извършването на престъплението, за което е повдигнато обвинение, като
се пледира за определяне на наказание пробация.
Граждански
иск не е предявен.
Искане
за конституиране в качеството на частен обвинител не е направено.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.Л.В., ЕГН ********** е роден на ***
***. Българин е. ****. Има завършено ***** образование. Разведен е. Има две
деца- И.И.В. и Л.И.В.. Работи като бояджия без трудов
договор. Има постоянен адрес ***. Осъждан е многократно- 7 пъти , като от
значение за процесното деяние са следните му
осъждания:
С
присъда по НОХД № 843/2009 г. по описа на КРС, влязла в сила на 26.03.2010 г. е
бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, но на осн. чл.183 ал.3 от НК не му е наложено наказание, тъй като
е изпълнил изцяло задължението към детето си Л.И.В..
С
присъда по НОХД № 659/2013 г. на КРС, влязла в сила на 05.12.2013 г. е бил
признат за виновен за престъпление по чл.183 ал.1 от НК с пострадал Л.И.В. и
осъден на наказание Пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от седем месеца, включваща явяване и подписване на подсъдимия
пред пробационен служител с периодичност два пъти
седмично; и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от седем месеца.
С присъда по НОХД № 244/2014 г. на КРС, влязла в сила на 23.07.2014 г. е бил признат за виновен за престъпление по чл.183
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28
ал.1 от НК с пострадал Л.И.В. и осъден на лишаване от свобода за срок от пет.
Месеца, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила, както и обществено порицание.
С определение № 27/02.04.2015 г. по НОХД №713/2014 г. на Районен съд
гр. К., влязло в сила от 02.04.2015 г. е одобрено споразумение, с което В. е
бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК с пострадал Л.И.В., като му е наложено наказание „Пробация“ със
следните пробационни
мерки- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години,
включваща явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, както и обществено
порицание, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на
информационно табло на общината по местоживеене-***.
С Решение № 382 от 01.10.2014 г. по
гражданско дело № 702 по описа за 2014 г. на Районен съд гр.К., влязло в
законна сила на 16.10.2014 г., подс. В. бил осъден да
издържа свой низходящ- детето си Л.И.В., ЕГН **********, родено от съжителството
му с К.Г.К., ЕГН ********** ***, като с това решение бил изменен като е увеличен
размера на дължимата от подс. В. издръжка от 120 лв.
на 200 лв.
След влизане в сила на решението подс. В. заплаща дължимите вноски по издръжката, като изпращал
пари чрез спедиторска фирма “Еконт”, които били
получавани лично от св. К.К., като майка на
малолетния Л.И.В.. В периода от 16.10.2014 г. до 07.10.2016 г. подс. В. не изплатил общо 7 бр. месечни издръжки в общ
размер от 1333,22 лв., както следва- за м. март 2016 г. частична вноска в
размер на 133,22 лв., за м. април 2016 г. пълна вноска в размер на 200 лв., за
м. май 2016 г. пълна вноска в размер на 200 лв., за м. юни 2016 г. пълна вноска
в размер на 200 лв., за м. юли 2016 г. пълна
вноска в размер на 200 лв., за м. август 2016 г. пълна вноска в размер на 200
лв., за м. септември 2016 г. пълна вноска в размер на 200 лв.
Подс. В. бил безработен от 5-6 години, като нямал
постоянна работа. Работил временнона частни начала и от това се прехранвал и живеел.
Подсъдимият знаел, че дължи издръжка на детето си- Л., но тъй като нямал
постоянна работа не могъл да ги изплаща редовно и на време вноските. През юли
месец 2016 г. подс. В. внесъл сумата 2450 лева, като
това били месечни издръжки за минал период, и се уговорили със св. К.К., че ще направи всичко възможно на няколко пъти да
издължи всичките дължими от него вноски. Подс. В. обаче не
знаел кога ще успее да събере пари, за да се издължи напълно.
От назначената в досъдебното производство съдебносчетоводна експертиза било установено, че подс. В. към 07 октомври 2016г. не е изпълнил задължението
си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски
по 200 лева и една частична вноска в размер на 133,22 лв., всичко на обща
стойност за посочения период 1333,22 лв.
В СИС
при РС- гр. С., било образувано изп. дело № 10102/2009
г., по което е бил приложен и издадения изпълнителен лист по гр.дело № 702/2014
г. на КРС срещу подс. В. с взискател
К.К. като майка и законен представител на малолетния Л.И.В..
Видно
от приложените по делото справки от Агенция по вписванията и ЦБ- КАТ- С. се
установява, че подс. В. притежава недвижимо и движимо
имущество, а именно лек автомобил и апартамент в гр. С., както и че през
инкриминирания период същият се е разпоредил с значителен брой земеделски имоти
със значителна площ, находящи се в землището на с. Х.,
общ. Б., обл. С..
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия В., показанията на
свидетелката К. и св. Л.В., приобщените по делото писмени доказателства- удостоверение
за раждане, решение № 382/01.10.2014 г. по гр.д. № 702/2014 г. на КРС, справка
от Агенция по вписванията, справка от ЦБ- КАТ- С., справка от НАП, протоколно
определение за одобряване на спогодба по гр.д. № 416/2004 г. на КРС, справка за
съдимост и характеристична справка, материалите по изп.
дело № 10102/2009 г. на СИС при СРС, както и прочетената, и приета съдебносчетоводна експертиза. При постановяване на
присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и гласни доказателства,
и заключението на съдебносчетоводната експертиза, тъй
като същите са еднопосочни, последователни и пряко относими
към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183 ал.4 вр. ал. 1 от НК, поради което и го призна
за виновен за това, че от
16.10.2014 г. до 07.10.2016 г. в гр. К., обл. П.,
като е осъден с Решение № 382 от 01.10.2014 г. по гр. дело №702 по описа за
2014 г. на Районен съд гр. К., влязло в законна сила на 16.10.2014 г. да
издържа свой низходящ- детето си Л.И.В., ЕГН **********, родено от фактическото
му съжителство с К.Г.К., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно- 7 (седем)
месечни вноски по 200 лева и една частична вноска в размер на 133,22 лв.,
всичко на обща стойност за посочения период 1533,22 лв., като деянието е
извършил повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД
№713/2014 г. по описа на Районен съд гр. К., влязла в законна сила на
02.04.2015 г. за престъпление по чл.183, ал.4, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
От
обективна страна- обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние е осъществено от подс. В. чрез бездействие- неплащане на определените с
решението на КРС парични вноски за издръжка. Престъплението е с продължен
характер. Подсъдимият не е плащал определената му с решение на КРС издръжка в
периода от 16.10.2014 г. до
07.10.2016 г., т.е. 7 месечни вноски. Деянието е
извършено в гр. К., където е местоживеенето на детето му Л.И.В., и
където същият е трябвало да получава паричните вноски, съобразно чл. 68 от ЗЗД.
Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила решение гр.д. № 702/2014
г. на КРС, а именно 200 лв. месечно.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал възможност да го
направи, подсъдимият не е платил на сина си си дължимите месечни парични
вноски.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание престъплението по
чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода за
срок до две години или пробация, както и обществено
порицание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс. В., съдът взе предвид обществената опасност
на деянието и дееца. Деянието не представлява тежко по смисъла на закона
престъпление. Независимо от това степента на обществена опасност на деянието не
може да се определи като ниска, доколкото неплащането на дължимата издръжка от
една страна касае умишлено неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, а от
друга застрашава нормалното развитие на детето. От друга страна, подс. В. се явява личност с немалка степен на обществена
опасност. Същият е осъждан седем пъти към момента, като четири от осъжданията
му са именно за неплащане на издръжка на детето му Л.В., а останалите свързани
с извършени от него разнородни престъпления- чл.152 от НК и чл.343б ал.1 от НК.
Гореизложеното съдът отчита като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
От друга страна като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчита признанието
на вината от страна на подсъдимия.
Поради
изложеното съдът намира, че по отношение на подс. В.
следва да се определи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК.
Съобразявайки изискванията на чл.57 ал.1 от НК, съдът намира, че по отношение
на подсъдимия следва да се определи наказание Пробация в съвкупност от следните пробационни мерки- Задължителна
регистрация по настоящ адрес-***, за срок от две години, включваща явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител два
пъти седмично; и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години, както и Обществено порицание, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на информационното табло
на общината по местоживеене ***.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намери, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на закона, като ще се въздейства преди
всичко превъзпитателно по отношение на подсъдимия и същевременно няма да му се
попречи да изпълнява съдебното решение, с което е осъден да заплаща издръжка на
детето си, както и да спазва законоустановения правов
ред в държавата и преди всичко да изпълнява задължението си да заплаща издръжка
на детето си.
Във връзка с установената вина на подс. В. в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и на основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на същия съдът остави направените по делото
разноски от досъдебното производство в размер на 77,28 лева,
които следва да се заплатят по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ