Р E Ш Е Н И Е
№ 770
гр.Плевен, 02.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 795
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 380 от 17.07.2020
год., постановено по НАХД № 703/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление Наказателно постановление № 19-0938-006249 от
29.11.2019 г. на Началник
сектор към ОДМВР-Плевен, с-р „ПП“, с което на И.С.И. с ЕГН ********** *** са
наложени следните административни наказания: 1./ на осн. чл. 175, ал.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца и 2./ на осн. чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 50,00 лева за извършени на 21.11.2019 година около 08:26 часа в Община-Плевен на Първокласен път № 3 /Бяла – Ботевград/, км. 75+700 нарушения по чл. 6, т.2 от ЗДвП и по чл.
137А, ал. І от ЗДвП.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от И.С.И., подадена чрез адв. П.Д. от АК- В. Търново, в която
се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че не са обсъдени релевираните
от възивния жалбоподател оплаквания, мотивите на оспореното решение са в
недостатъчен обем и не съответстват на събраните по делото доказателства.
Излагат се съображения, че отразената в обжалваното НП фактическа обстановка не
се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и се
прави оплакване, че първостепенният съд не е обсъдил противоречията в
показанията на разпитаните актосъставител и свидетел. Твърди се, че чл.6 от ЗДвП регламентира две форми на изпълнителното деяние, а в АУАН и НП липсва
конкретизация, от която да се направи извод коя измежду тях е осъществена от
жалбоподателя. Оспорва доказаността на нарушение по смисъла на чл.6, т.2 от ЗДвП и се твърди противоречие между словесното и цифрово изписване на
нарушената правна норма, респективно нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН. Излагат се подробни съображения кои според касатора са приложимите
разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП и се твърди, че е налице неяснота какъв точно
сигнал е бил подаден от служителите на пътна полиция по отношение на касатора,
както и дали този сигнал е съобразен с нормативната уредба. В заключение се твърди, че с оглед
неправилното квалифициране на деянието като нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП, а
не като такова по чл.103 от ЗДвП следва да се приеме, че нарушението на чл.6 е
недоказано от обективна и субективна страна, поради което НП следва да бъде отменено
в тази му част. В заключение е направено искане да бъде отменено като
незаконосъобразно решението на РС- Плевен и вместо него да се постанови отмяна
на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. Д., който поддържа касационата жалба по изложените в нея
съображения
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което предлага да бъде
оставено в сила решението на РС- Плевен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба се оспорва
въззивното решение само в частта му, касаеща
нарушението на чл.6, т.2 от ЗДвП, но не и в тази, касаеща нарушението на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
оплакването, че първостепенният съд не е обсъдил релевираните от въззивния
жалбоподател оплаквания. Във въззивната жалба са посочени общи оплаквания, че
оспореното НП е неправилно поради противоречие със закона и издадено в
нарушение на материалния закон. Изложено е твърдение, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, както и че са допуснати съществени нарушения
по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, но без конкретизация какви са те.
Настоящият съд счита, че с въззивното решение е взето отношение по така
формулираните общи оплаквания. Касационната инстанция намира за неоснователни и
доводите на касатора за неправилен и непълен анализ от страна на въззивния съд
на събраните по делото гласни доказателства. В обжалваното решение са обсъдени
в достатъчен обем събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил съответни
мотиви за наличие на съответствие между фактическата обстановка, описана в АУАН
и тази, установена в хода на съдебното производство. Неоснователни са доводите
от касационната жалба, че съдът не е обсъдил противоречията между показанията
на актосъставителя и разпитания свидетел. Между двамата е проведена очна
ставка, на която е налице позоваване в оспореното съдебно решение и РС- Плевен
е приел, че противоречието между показанията на двамата свидетели е несъществено
и е преодоляно след проведеното процесуално действие, поради което е счел за
безспорно установено, че по отношение на жалбоподателя е било отдадено
разпореждане да отбие управлявания от него товарен автомобил и да спре, което
същият не е изпълнил. Настоящият съдебен състав е съгласен с изложените мотиви
във въззивния съдебен акт.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява
редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. Настоящият
съд не намира при издаването на АУАН да е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.5
от ЗАНН. Нормата касае посочване на нарушените законови разпоредби. В АУАН е
посочено, че са нарушени чл.6, т.2 от ЗДвП
и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В хода на проведеното съдебно производство са
разпитани актосъставителят Димитър Хи свидетелят Николай И.. Съдът е установил
наличие на противоречие в показанията, но е преодолял същото с провеждане на
очна ставка, с оглед на което настоящият съдебен състав приема, че с така
събраните гласни доказателства се установява описаната в АУАН фактическа
обстановка. В същото време не са налице събрани доказателства, които да я
опровергават, поради което не е оборена презюмираната от чл.189, ал.2 ЗДвП
доказателствена сила на АУАН.
Съдът счита за неоснователни оплакванията на касатора
за неправилна квалификация на извършеното нарушение. Несъмнено установеното по
делото изпълнително деяние осъществява състава на нарушение по смисъла на чл.6,
т.2 от ЗДвП, съобразно която разпоредба участниците в движението са длъжни да изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци,
маркировката на пътя и правилата за движение. От АУАН и събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
на 21.11.2019 г. поради настъпило ПТП с тежко пострадали била въведена временна
организация на движението в пътния участък - Първокласен път №3 /Бяла –
Ботевград/, км. 75+700. С оглед горното било предприето поетапно пропускане на
движението в двете посоки в една пътна лента. Ситуацията била ясно сигнализирана
в процесния пътен участък поради наличие на спрени служебни автомобили в
лентата за движение по посока София, които били с включена светлинна
сигнализация - проблясваща синя светлина и поставени конуси. Около 08:26 часа
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил се движел по посока Русе-София,
когато полицейските служители му подали ясен сигнал да отбие в дясно и да спре.
Жалбоподателят само намалил скоростта на
движение и заобиколил единия от служебните автомобили, но поради невъзможност
да продължи заради насрещно движещи се превозни средства, рязко преустановил движението
на товарния автомобил.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба
настоящият съд приема, че въззивният съдебен акт не се оспорва в частта му,
касаеща констатацията, че водачът е бил и без поставен обезопасителен колан по
време на движението, с какъвто бил оборудван автомобила.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В
хода на съдебното производство нарушенията, самоличността на нарушителя и
неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това
производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен
съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството,
поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
380 от 17.07.2020 год., постановено по НАХД № 703/2020 год. по описа на Районен
съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/