№ 1520
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Сити кеш” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска” № 29, ет.7, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я. П.,
против решение № 260057 от 18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2085/2020
г., по описа на Районен съд-А., с което жалбоподателят е осъден да заплати
на С. А. Х., ЕГН ********** , от село С., общ. А., обл. Пловдивска, ул.“***,
сумата от 1151.03 лева, недължимо платена по клауза за неустойка по
Договор за паричен заем № 435278/17.07.2020 г., ведно със законната лихва
от 18.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението , както и
сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване
на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата С. А. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв.Д. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация
по и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД , като ищцата С. А. Х., ЕГН **********
иска постановяване на решение, с което ответникът „Сити кеш” ООД да
бъде осъден да й върне сумата от 1151.03 лева- платена без основание по
недействителна клауза за неустойка по договор за заем от 17.07.2020 г. В
исковата молба са изложени твърдения, че сключеният на 17.07.2020г.
между ищцата, в качеството й на кредитополучател, и ответното
дружество, като кредитодател, договор за паричен заем , е изцяло
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи се нарушение и на
разпоредбата на чл. 11, т.10 ЗПК поради липса на посочване на начина на
изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и от тук общата
дължима сума. На основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗКП договорът се
сочи, че е недействителен, тъй като не е посочено в погасителния план
разпределението на всяка измежду дължимите по договора суми.Твърди се,
че неустойката предвидена в договора е нищожна, тъй като е уговорена в
нарушение на добрите нрави и е прекомерна, както поради поставените
условия, които са нереално изпълними, така и поради обстоятелството, че
същата излиза извън присъщата й функция. Твърди се, че клаузата за
неустойка е недействителна и на допълнително основание – чл. 21, ал.1 ЗПК,
тъй като с нея се създават задължения, които по същество се покриват от ГПР
и по този начин се надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4
2
ЗПК. Освен това неустойката се сочи, че е в противоречие и с чл. 71 ЗЗД и
чл. 33 ЗПК.Тъй като по договора ищцата е заплатила сумата от 1151.03 лева -
неустойка, то същата подлежи на връщане от ответника, като недължимо
платена.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че
между страните е бил сключен договор паричен заем №
435278/17.07.2020г., по силата на който ответникът „Сити кеш” ООД е
предоставил на ищцата С. А. Х., ЕГН ********** паричен заем в размер
на 2000 лв., както и че последната е заплатила по договора на ответника
сумата от 1151.03 лева - неустойка. Приел е, че доводите на ищеца за
недействителност на договора са основателни на осн.чл.22 от ЗПК, поради
нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е уважил предявения
иск в пълния заявен размер.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на
Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен
договор паричен заем № 435278/17.07.2020г., ответникът „Сити кеш” ООД е
предоставил на ищцата С. А. Х., ЕГН ********** паричен заем в размер
на 2000 лв. Въззивният съд напълно споделя и изводите на
първоинстанционния съд за безспорно установено по делото, че по така
3
сключения договор ищцата е заплатила на ответника сумата от 1151.03
лева - неустойка. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното
писмо от Централния кредитен регистър при БНБ, видно от което процесният
договор е заявен от кредитодателя като издължен. За установяване
твърдяното от ищеца заплащане на неустойката, пред РС е допуснато
извършване на ССЕ. Ответното дружество, въпреки дадените му изрични
указания, не е осигурило достъп на вещото лице до счетоводната си
документация, поради което и на основание чл. 161 от ГПК, следва да се
приеме за установено обстоятелството, че ищецът е заплатил начислената му
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен. Видно от чл.3 от договора, в него са посочени
фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40,05%, годишен процент на
разходите- 49,67%, начин на погасяване на кредита- 23 седмични вноски,
размер на погасителната вноска- 2х15,58 и 21х 103,61 , обща сума за
плащане-2206,97 лева. В чл.6 от договора е предвидено задължение за
кредитополучателя да учреди обезпечение с поне две от посочените в т.1 и
2. обезпечения :1/банкова гаранция , 2/ поръчител , отговарящ на условията
на чл.9,ал.2 от ОУ към договора за заем. Съгласно чл.8 от договора в
случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в 3-дневен срок
от сключването му обезпечение или предоставеното обезпечение не
отговаря на посочените в чл.9, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ изисквания, той дължи
неустойка в размер от 1151,03 лева, с начин на плащане посочен в
погасителния план. От приложения към договора погасителен план е
видно, че посочената неустойка е начислена като дължима, разпределена е за
плащане на месечни вноски, наред с редовните вноски, и така размерът на
погасителната вноска за длъжника е определен на общо 146 лв. месечно, а
дългът по договора с включване на вноските за неустойка е посочен, че
възлиза в размер от 3358 лева. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в
нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12
и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
4
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор
за кредит, състоящ се от договор и общи условия, формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите
е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и
обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая и без да се
ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница
по договора е в размер на 2000 лв., а срокът за връщането й е 23
седмици, то общата дължима от потребителя сума по договора от 3358
лева не съответства на посочените размери на лихвения процент
/40,05%/ и на годишния процент на разходите /49,6%/. При това
положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща
че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите
интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението
при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е
да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано
високо възнаграждение на кредитора. Така констатираното
несъответствие между посочените в договора размери на ГПР и общата
5
сума, дължима от потребителя се дължи на обстоятелството, че при
изчисляване на същите в тях не са включени разходите за заплащане на
предвидената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се
отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя- да
върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други
задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност
за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез
предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения,
различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да
не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е
налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му,
разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения
в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Според настоящия
състав на съда тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което
съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона
за защита на потребителите. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на
чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение при спазване на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави
6
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката
съдът следи служебно. В случая уговорената в процесния договор
неустойка за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна,
обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е да се
предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен
опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочения в договора размер на годишния процент на разходите
не съответства на действително уговорения такъв и е нищожен. От
изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по
ясен и разбираем начин на годишният процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за нищожен. При това
положение за ищеца, като кредитополучател, е възникнало задължението
да върне на ответника само действително получената сума по договора в
размер на 2000 лв. Тъй като той е заплатила по договора сумата от
1151,03 лв.- неустойка, то претенцията за нейното връщане , като
недължимо платена е основателна и следва да се уважи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 372,68 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
7
жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
материалния интерес по делото в размер от 1151,03 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260057 от 18.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 2085/2020 г., по описа на Районен съд-А., ІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, да заплати на Адвокатско
дружество „Г.“ с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***,
представлявано от управителя С. Г., сумата 372,68 лева с вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8