Р Е Ш
Е Н И Е № №134/28.8.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 11 август две хиляди
и двадесета
година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 162 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от М.П.Д. ***, чрез адв.М. ***, срещу Решение
№2153-28-37/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него
Разпореждане №281-00-165-5/09.03.2020г. на Ръководителя за осигуряването за
безработица към ТП на НОИ Ямбол, с което на осн.чл.54ж,
ал.1 във връзка с чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. С жалбата се твърди немотивираност на
първоначалния и на контролния административен акт, като постановени без
задълбочена проверка на всички относими писмени
доказателства и в разрез с точния смисъл на законовите разпоредби. Излагат се
съображения за това, че в случая за заявителя са били налице предпоставките по
чл.54а, ал.1 КСО за отпускане на обезщетение, в трудовата книжка е вписано, че
е работил през периода 10.01.2017-15.01.2017г. на длъжност“специалист контролни
функции“ в ЕТ“***“, отразен е трудовият му стаж.Предвид материалната доказателствена сила на трудовата книжка като официален
удостоверителен документ, съгл. чл.347 от Кодекса на труда, счита че е
осигурено лице по смисъла на чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и има право
на ПОБ, каквото е било отпуснато с Разпореждане №281-00-165-3/31.05.2017г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол. Счита за
незаконосъобразно даденото до работодателя задължително предписание за заличаване
на осигурителните му данни, а обясненията на работодателя и констатациите от
Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020г. на НАП за неотносими
към трудовото правоотношение на жалбоподателя с ЕТ“***“.Счита, че данните от
Регистъра на осигурените лица не са единствено меродавни за определяне правото
на парично обезщетение, изплащането на обезщетение не следва да зависи от
коректното или некоректното поведение на работодателя.Обясненията от
работодателя са възприети безусловно от административния орган без да е потърсено
обяснение и от жалбоподателя като
потърпевшото лице. Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви за
това, че не е извършвал трудова дейност, тъй като се говори бланкетно
и общо за много трудови договори, но не и за конкретния трудов договор на жалбоподателя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като
постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон.Претендират се
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят М.П.Д. се представлява от адв.
П.М. ***, който моли жалбата да бъде уважена така, както е предявена. Счита, че
от събраните по делото доказателства не се установяват основания за издаване на
обжалваните актове, включително от представеното в с.з. постановление за отказ
да се образува наказателно производство, в което доверителят му не е споменат
сред лицата, които са проверявани и от които са търсени обяснения.
Ответната
страна Директора на ТП на НОИ-Ямбол, се представлява от старши юрисконсулт А.С.,
която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Позовава се на
Постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка вх.
№ 1754 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Ямбол, в което на 2
страница е записано, че представителят на едноличния търговец И.Д.М. е заявила,
че от 2017 г. е започнала да назначава различни лица във фирмата си, които
реално не са работили. Всичко това е правила с единствената цел впоследствие
тези лица да имат право на платена борса. Съответно споменава, че са й плащали
60 лева за тази извършена „услуга“ и същата изрично е заявила, че същите лица
никога не са работили във фирмата. Направен е също и извод от Дирекция „Инспекция по труда“, на
3-та страница, като е констатирано от прокурора, че след извършена проверка в
офиса на помещението на търговеца ЕТ „***“ има реално едно работно място и няма
как всички тези много на брой лица да са извършвали реално трудова дейност.
Представя писмени бележки със съображения за това, че в случая за лицето не
възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност и
това се установява от депозираното от собственика на едноличния търговец
заявление с вх.№4005-28-31/27.03.2019г., според което предметът на трудовия
договор не е изпълнен, т.е. лицето реално не е осъществило трудова дейност.
Налице е и задължително предписание на контролен орган за заличаване на
подадените от работодателя осигурителни данни за лицето и данните са били
заличени. Спазени са изискванията за форма на акта, не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство, нито е налице
несъответствие с целта на закона.
Като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното,
съдът намира за установено следното:
С Разпореждане №
281-00-165-3/31.05.2017 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, на М.П.Д.
е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 и във
връзка с чл. 54а, ал.1, и чл.54б, ал.3 КСО, за периода 16.01.2017г. — 15.07.2017г.
в размер на 74.29 лв. дневно по подадено от него заявление с вх.№
281-00-165/19.01.2017г..
С Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица горепосоченото разпореждане
№ 281-00-165-3/31.05.2017 г. е отменено с мотиви за следното:Подадено заявление
с вх.№4005-28-31/27.03.2019г. и обяснение с вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019г. в ТП
на НОИ-Ямбол от ЕТ“***“, според което за периода от 01.01.2017г.
до момента на подаване на заявлението, лицата, назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа. За лицата са подавани уведомления по
чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1,
т.4 КСО.Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. за
заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.4 КСО и същите са заличени на 99 лица,
между които е и г-н Д..Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е
започнало да упражнява трудова дейност.
С Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление с вх.№
281-00-165/19.01.2017г. на М.П.Д.. Мотивите на това разпореждане са идентични с
тези в Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020 г..
Срещу Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица е подадена жалба, депозирана
с вх.№1012-28073/20.03.2020г. до Директора на ТП на НОИ-Ямбол, със съображения
за неправилност на разпореждането - в
жалбата се сочи, че за периода от 01.01.2017г. до
подаване на заявлението за отпускане на ПОБ
Д. е ходил редовно на работа, подадено е уведомление по чл.62 от КТ,
внесени са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 КСО от
работодателя, поради което счита за незаконосъобразно предписанието за
заличаване на тези данни. Дадените обяснения от работодателя, че е бил назначен
по трудово правоотношение, но не е постъпвал на работа, конкретно за него не
отговарят на истината.
Жалбата срещу Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020 г. е
оставена без уважение с Решение №2153-28-37/18.06.2020г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол. Възприети са мотивите от разпореждането, доразвити с тълкуване на
предпоставките по чл.54а КСО и с дефиницията за „осигурено лице“, дадена в §1,
ал.1, т.3 от КСО. Прието е, че правото на ПОБ за лицето не е възникнало, по арг., че за жалбоподателя не е възникнало осигурително
правоотношение, тъй като реално не е осъществил трудова дейност. Решението е
връчено с ИД на 22.06.2020г. Жалба до съда е подадена на 02.07.2020г. чрез
Директора на ТП на НОИ Ямбол.
С оглед на гореустановеното
от фактическа страна:
Жалбата е допустима за разглеждане.
Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от
неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1
от КСО, съгласно който решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Спорът е
родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия съд на осн.
чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
Първоначалният и контролният
административен акт са издадени от компетентни орган в изпълнение на
предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за отпускане на ПОБ, но
при допуснато съществено процесуално нарушение - неизясняване на въпроса от
фактическа страна след преценка на всички събрани доказателства и възражения на
засегнатото лице.
Съгласно чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства,
които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното
обезщетение за безработица. Именно позовавайки се на тази правна норма,
ръководителят на осигуряването за безработица е постановил първо Разпореждане №
281-00-165-4/09.03.2020 г., впоследствие е пререшил въпроса за отпускане на ПОБ
по заявление с вх.№ 281-00-165/19.01.2017г. на М.П.Д. с процесното
Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020 г.. Съдът споделя довода на
административния орган, че не е налице пречка за издаване на процесното Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020 г. преди
влизане в сила на предходното Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020 г. със
сочения аргумент, че подадена жалба срещу разпорежданията за отказ или
неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица не спира изпълнението им, т.е. за тези разпореждания е допуснато по
силата на закона предварително изпълнение(чл.117а, ал.1 КСО).Същевременно при
хипотеза като настоящия случай, при който непосредствено след издаване на Разпореждане
№ 281-00-165-4/09.03.2020 г., на същата дата е издадено и Разпореждане №
281-00-165-5/09.03.2020 г., ръководителят за осигуряването за безработица носи
риск при отмяна на разпореждането за отмяна на влязлото в сила разпореждане за
отпускане на ПОБ да се отмени и последващото разпореждане за пререшаване на въпроса за
отпускане на обезщетение, поради наличие на процесуална пречка за издаването му. В процесния случай на настоящия съдебен състав е служебно
известно, че Разпореждане №281-00-165-4/09.03.2020г. на Ръководителя за
осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол е отменено със съдебния акт по
адм.д.№161/2020г. на Административен съд Ямбол, който
е окончателен(Решение № 133/27.8.2020 г.), т.е. въпросът за отпускане на
обезщетение за безработица по подаденото от М.П.Д. заявление с вх.№
281-00-165/19.01.2017г. остава решен с влязло
в сила Разпореждане №281-00-165-3/31.05.2017г. на ръководителя за осигуряването
за безработица(с което на М.П.Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица
на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1, и чл.54б, ал.3 КСО, за
периода 16.01.2017г. — 15.07.2017г. в размер на 74.29 лв. дневно по подадено от
него заявление с вх.№ 281-00-165/19.01.2017г.), което е пречка за пререшаване
на въпроса от административния орган, макар и настъпила след издаване на Разпореждане
№ 281-00-165-5/09.03.2020 г., но както се посочи, това е риск, който органът
носи, когато не е изчакал влизането в сила на предходното разпореждане.
Вън
от гореизложеното, съдът счита, че Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020 г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол е
незаконосъобразно на сочените в жалбата основания за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Мотивите в разпореждането:
за заличени осигурителни данни за лицето след обяснения от работодателя, че
лица, назначени по трудови договори не са постъпвали на работа и дадени в тази
връзка задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни са
съответни на документите, представени като част от преписката - Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г.
до работодателя ЕТ“***“ЕИК *********, дадени от контролен орган -
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Ямбол, заявление с
вх.№4005-28-31/27.03.2019г. от осигурителя и обяснения към него, не е спорен и
въпросът, че осигурителните данни за лицето са били заличени. Същевременно
жалбоподателят не е участвал в производството по издаване на Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г.
до работодателя ЕТ“***“ЕИК *********, съответно не е могъл да направи
възражение и да представи доказателства, не е търсен за обяснения, възражения и
представяне на доказателства преди издаване на процесното
разпореждане, при което то е издадено без да се изяснят всички факти и
обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на въпроса за
правилното отпускане на обезщетението и без обсъждане на всички относими факти и обстоятелства, за които при
административния орган са налични доказателства. Това нарушение е довело и до
неправилно приложение на закона.Видно от описа на документите за стаж,
представени при подаване на заявлението за отпускане на ПОБ(л.32 от делото), М.П.Д.
е работил от 10.01.2017г. до 16.01.2017г. при ЕТ“***, това съответства на
вписването в трудовата книжка на лицето, серия Г №513390, л.20-21, където са
вписани заеманата длъжност“специалист контролни функции“, дата на постъпване -
10.01.2017г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 16.01.2017г.,
съответства и на представената Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №166/16.01.2017г., издадена от работодателя(л.43 от делото).В
тази връзка обясненията на работодателя,
които са общи за наети от него лица през 2017 и 2018г, са непротивопоставими на вписванията в трудовата книжка на М.П.Д..
Съгласно разпоредбата на чл.347, ал.1 от Кодекса на труда, трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. Кодексът на труда и Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието
и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата,
които са компетентни да извършват вписването. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото
правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или
служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител
и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В разглеждания случай
трудовата книжка е попълнена съгласно
тези сочени изисквания за форма, налице са всички необходими вписвания,
два подписа - на счетоводител и на ръководителя на работодателя, и са положени
печати. С оглед на това съдът кредитира представената трудова книжка като
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Верността на удостоверителното
изявление в трудовата книжка на лицето за положен трудов стаж от шест дни не е
оборена в производство по оспорване на официалния документ, поради което
изразената воля от работодателя следва да се приеме за действителна, поради
което за доказан по делото съдът счита главния спорен факт, а именно, че М.П.Д.
е осъществявал трудова дейност за периода 10.01.2017-16.01.2017г.(шест дни) при
работодателя ЕТ“***“ЕИК *********.
На второ място, съдът счита за
основателно и възражението от името на жалбоподателя във връзка с представеното
по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство по
преписка вх. № 1754 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Ямбол. От
обяснението на работодателя, че от 2017 г. е започнала да назначава различни
лица във фирмата си, които реално не са работили, с цел впоследствие тези лица
да имат право на платена борса, не могат да се формират изводи за относимост на тези обяснения към случая -
липсва конкретика
за трудовото правоотношение с М.П.Д., налице е
противоречие с вписванията в трудовата книжка на лицето, липсва и
препращане към постановлението от ЯРП като мотив в Разпореждане № 281-00-165-5/09.03.2020
г. на ръководителя за осигуряването за безработица.
По
делото липсват доказателства и за наличен спор досежно
действителността на сключения между М.П.Д. и ЕТ“***“ЕИК ********* трудов
договор. Редът и основанията за обявяване на недействителност на трудовия
договор са уредени в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото
правоотношение”, Раздел І, чл. 74 и сл. от Кодекса на труда. Трудов договор,
който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля,
е недействителен. За разлика от прекратяването на трудовия договор, настъпващо
по волята на страните по него, необходимо е недействителността на трудовия
договор да бъде обявена, за да произведе своето действие, като компетентният за
това орган е съдът. В тази връзка е предвидено и задължението по чл.74, ал.3 от КТ - в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че
трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор. От значение е и правилото на чл.75, ал.1 от КТ, според което когато
трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията
между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност
се уреждат както при действителен трудов договор. Видно от представената
трудова книжка, М.П.Д. е постъпил на работа в ЕТ“***“ като “специалист
контролни функции“, с дата на постъпване -10.01.2017г., от тази дата за него е
възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 КСО. С оглед на това, дори и
при обявяване на трудовия му договор с този работодател за недействителен, се
дължи и преценка за добросъвестност от страна на работника преди да се
предприемат каквито и да са действия по заличаване на осигурителен стаж.
По
изложените съображения Решение №2153-28-37/18.06.2020г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане №281-00-165-5/09.03.2020г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол за отказ за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО следва да се
отменят.
Съобразно
изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, като по
делото такива са доказани за заплатено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна
помощ(л.73 от делото) в размер на 300(триста) лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2153-28-37/18.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото
с него Разпореждане №281-00-165-5/09.03.2020г. на Ръководителя за осигуряването
за безработица към ТП на НОИ Ямбол.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ-Ямбол, гр.Ямбол ,ул.“Г.С.Раковски“ №9, да заплати на М.П.Д., ЕГН **********,***,
направените разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300(триста) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете