РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Ловеч, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
2025***10100295 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК ******3225, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника
Зорница Николова Димитрова, в качеството й на член на Съвета на Директорите, чрез
юрк.С. П., против Р. Х. О., с ЕГН **********, с посочен адрес: с. ***, общ. Ловеч, ул.“***
***“№***
Ищецът излага в исковата молба, че в законоустановения срок и съгласно
указанията на Районен съд - гр.Ловеч в Разпореждане по ч.гр.д.№************. е
депозирана настоящата искова молба, правен интерес за предявяването на която, се породил
след постановяването на посоченото вече Разпореждане, с което след като било отхвърлено
депозираното от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника- ответник понастоящем, е било указано на ищеца, че в
едномесечен срок може да предяви претенциите си с депозирането на осъдителен с иск, с
който длъжникът Р. Х. О. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите по
Договор за паричен заем № ***, сключен на 1****** г. с „КредиЙес“ООД..
C депозирането на настоящата искова молба ищцовото дружество навежда
твърдения за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на Р. Х. О., които
задължения към настоящия момент не са погасени. В подкрепа на това твърдение представя
следната фактическа обстановка: На 1******г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (заемодател), от
една страна и Р. Х. О.(заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем №***, с
чиста стойност в размер на 700,00лв. Договорът бил уговорен със срок 18 вноски, всяка от
1
които в размер на 59.00лв. Първата падежна дата е била на 21.***г. Последната вноска е
била уговорена на *** г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на
Заемодателя в посочения период, е в размер на 752,23лв. Твърди се, че в изпълнение на
поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер
на 80,00 лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни отношения „КРЕДИ ЙЕС“
ООД е отпуснал договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения
да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем.
Що се отнася до интереса на ищцовото дружество от депозиране на настоящата
искова молба и претендиране осъждането на ответника да заплати посочените по-долу суми,
твърди, че на ***.******. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем,
които са подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора.
В предмета на сключения Договор за цесия от ***.******. е включено и вземането по
Договор за паричен заем №***, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Р. Х. О..
Твърди се, че придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение №1,
вземане възлиза на 10***,35лв., от които 663,59лв. непогасена главницата, ***,75лв.
договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 3***,02лв.
Твърди се, че към днешна дата всички непогасени вноски по процесния ДПК са с
настъпил падеж и съгласно чл.8*** ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.
Ищецът посочва се, че във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта
същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от ***.******., предишният
кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК:******3225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по
вземанията на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, които „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от ***.******. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 и ал.***от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД чрез пълномощника си „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка е приложено към
исковата молба.
Представителя на ищцовото дружество моли, в случай че Съдът приеме, че
длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с
настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на ***.******. Договор за
цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на
2
който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен
заем. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по
прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника Решение
№123/2***06.2013г. на ВНС по т.д.№12/2009г., II т.о„ ТИ).
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца дължимото по Договор за заем № ***, а
именно:10***,36лв, от които 663,59лв., непогасена главница, ***,75лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 3***,02лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сумата 25,00лв. – съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Претендирани са и разноските по настоящото производство, в т.ч.и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ
заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването
на отговор или неупражняването на права.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът „Кредит Инкасо Инветмънтс БГ“ЕАД не изпраща представител.
Преди заседанието по същество е депозирана писмена молба от пълномощника - юрк.
Лефтеринова, в която заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба, по основания
подробно изложени в нея.
Ответникът Р. Х. О. не взема лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ ************г. по описа на РС - Ловеч се установява, че
същото е образувано въз основа на заявление от «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.»Панчо Владигеров»21, Бизнес център
«Люлин – 6», ет.2, чрез пълномощник – юрк. Ивета Стоянова, с искане за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.***7 от ГПК срещу длъжника Р. Х. О. от с. ***, общ. Ловеч за
вземане в размер на 10***,36лв, включващи главница в размер на 663,59лв, неустойка в
размер на 3***,02 лв, както и договорна лихва в размер на ***,75 лв. за периода от
1***03.***2 г. до 18.07.***2 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
С Разпореждане № 3***8 от 31.12.******г., постановено по ч.гр.д.№ ************г.
заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, допускане
на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против Р. Х. О. за посочените
3
вземания. Със същия акт съдът е указал на заявителя, че досежно вземанията, за които
заявлението е отхвърлено, може да предяви иск в 1 – месечен срок от връчване на
съобщението, като ангажира доказателства за това по делото.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
осъдителен иск е получено от ищеца на 1****** г., като ищецът е упражнил правото си на
иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен
иск.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.***2, вр.чл.***5, ал.1, т.3 от ГПК -
иск за установяване със СПН на вземането, по отношение на което съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, че между „Креди Йес“ООД и ответника Р. Х. О. е сключен
договор за паричен заем № *** от 1****** г., по силата на който Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя кредит в размер на 700.00лв. за срок 18 седмици на 12 броя
седмични вноски, всяка от които в ден понеделник от съответната седмица, с дата на първо
плащане: 21.*** г. и дата на последно плащане: *** г., при уговорен месечен лихвен
процент в размер на 3,3***%. В договора е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ -
***,098% и допусканията, които са взети предвид при определянето му, като изрично е
отбелязано, че не са отчетени разходите при неизпълнение на задълженията. Страните са
договорили изпълнението на договора да бъде обезпечено с гарант, който отговаря на
изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем (две физически
лица с нетен осигурителен доход над 1000,00 лв., съгласно справочни данни на НОИ, които
работят по безсрочен трудов договор; не са заематели по договор за заем със заемодателя;
нямат неплатени осигуровки за последните две години; имат статус „редовен“ към кредитни
институции по активни и пасивни задължения според справочните данни на БНБ) и ценна
книга, издадена на заповед. При непредставяне в 3-дневен срок от сключване на договори
или при предоставянето на обезпечение, което не отговаря на изискванията, заемателят е
декларирал, че дължи неустойка в размер на 309.77 лв., с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Погасителен план към ДПК.
Установява се, че в деня на сключване на договора за паричен заем 1****** г. Р. Х.
О. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „Креди
Йес“ООД сумата от1062.00, съставляваща общо дължимата сума по кредита при
непредоставено обезпечение. Записът на заповед е предявен на длъжника на 15.*** г.
На ***.******г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
по силата на който „Креди Йес“ООД е прехвърлило на заявителя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД,
ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, като в същото
фигурират данни за кредит срещу длъжника и посочени в него суми по главница, договорна
лихва и неустойка.
Съдът намира, че приложения договор за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено
на ищеца „ Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД е валидно сключен, поради което ищецът като титуляр на
вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му.
В хода на процеса ищецът е ангажирал доказателства (Известие за доставяне), от което се установяват,
че на 26.02.******г. , т.е преди предявяване на иска ответникът е получил уведомление за цесията. При това
4
положение съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цедиране на вземането.Тук следва да се
отбележи, че в съдебната практика трайно и непротиворечиво се приема, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова
молба, към която е приложено уведомлението от цесионера, в качеството на пълномощник
на стария кредитор - цедент. Приема се, че доколкото уведомяването не е лично и
непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера. В конкретния случай
такова уведомление, адресирано до ответника, е приложено към ИМ /л.13/ и е получено
заедно с останалите книжа на *** г. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той
следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В
този смисъл е Решение № 123 от 2***06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение
№78/09.07.201***г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./
С депозираната от цесионера ИМ се претендира вземане, което произтича договор за
потребителски кредит, който е обезпечен със запис на заповед /приложен в оригинал към
заповедното производство/. В случая с въведените твърдения от поемателя за наличието на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на ценната
книга. В тази хипотеза при установената връзка между двете правоотношения на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договора за кредит, представен към
заявлението по чл.***7 от ГПК. Съдът следва да съобрази и качеството на потребител на
длъжника, като извърши служебна проверка дали искането не противоречи на закона или
добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза. Евентуална
нищожност на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по
менителничната сделка. В случая следва да се вземат предвид и постановките, свързани с
потребителската защита в Решение по дело С-176/17 на СЕС, според което – член 7,
параграф1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на
заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор
за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за
изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на
клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение
срещу такава заповед не позволява да се осигури зачитането на правата, които потребителят
черпи от тази директива“. В мотивите на решението на СЕС са изложени подробни
съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили договор за
потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската си защита,
когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед.
Своята преценка дали договорът се явява нищожен, поради противоречие със закона
съдът следва да се извърши при съобразяване разпоредбите на глава шеста от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“. Съгласно
5
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за кредит е недействителен. Наред с това, в разпоредбата
на чл.2***от ЗПК е предвидено, че за договора за потребителски кредит приложение
намират и чл.1*** – 1*** от Закона за защита на потребителите, регламентиращи
неравноправните клаузи.
Според т.9. и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит формално покрива
изискванията на т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК – посочен е лихвеният процент, посочен е ГПР,
както и общата сума, дължима от потребителя, а взетите предвид допускания са посочени в
чл.3.3.
Съдът намира, че макар и формално процесният договор за паричен кредит да
съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗПК, то съдържанието на
т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя не отразява действителните такива. От гледна точка на интересите на
потребителите тази част от сделката е от съществено значение, тъй като основната цел на
правното регулиране на годишния процент на разходите е да уеднакви чрез императивни
правни норми изчисляването му, да създаде единен съпоставим пазар на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Неправилното изчисляване
и подвеждащото посочване на ГПР в договора за паричен заем се явява самостоятелно
основание за недействителността на договора. Това е отчетено от законодателя, като в текста
на разпоредбата на чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В конкретния случай в процесния Договор за потребителски кредит не е посочен
действителният размер на ГПР, поради което съдът намира, че Заемодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от недействителната сделка. Установява се,
че в клаузата на чл. 6 от Договора за потребителя са въведени изисквания, които на практика
се явяват неизпълними за него. Предвид това, житейски необосновано е да се счита, че
Кредитополучателят ще разполага със съответна възможност да осигури в предвидения
кратък срок обезпечение с гарант, отговарящ на множество изисквания. Следователно, като
е поставил изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
единствената цел на кредитора е да се обогати като капитализира допълнително вземане,
което обозначава като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва начислената
неустойка към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като по този начин
6
заобикаля нормата на чл. 19, ал. ** ЗПК. Видно от чл.3.3, ал.5 от Договора , при
изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по ДПЗ. Следователно, вземането за неустойка не е
включено в предвижданията, формиращи размера на ГПР. Не без значение е и фактът, че в
изготвения към ДПК погасителен план Заемодателят изначално е предвидил и разсрочил и
вземането за неустойка при липса на обезпечение, като при формирането на всяка
погасителна вноска е добавил и част от дължимата сума за неустойка. Това от своя страна
насочва към извод, че още при сключването на договора кредиторът е имал очаквания, че
длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.
На следващо място, съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По делото се твърди, че
длъжникът не е изпълнил поетото с договора задължение относно предоставяне на някое от
посочените в договора обезпечения. Действително, принципът на договорната свобода /чл.9
от ЗЗД/ е основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от
повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. Задължение на съда е да провери
съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави, разглеждани като неписани морални
норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. В конкретния случай съдът приема, че по начина, по който е
уговорена неустойка, а именно за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, неустойката излиза извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР
№1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване
на договора, неустойката е изпълнявала единствено обезпечителна функция, тъй като има за
цел да стимулира точното изпълнение на поетото задължение до предоставяне на
обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при договора за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и
направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава
възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на
поетото от заемателя задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда,
която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка.
Съдът намира, че в случай на заплащането на претендираната от заявителя неустойка
ще бъде налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя
страна поражда условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Включването на
неустоечната клауза в договора в случая противоречи на добросъвестността и създава
основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице – потребител,
който е икономически по-слабата страна. Установява се, че за неизпълнение на задължение
за погасяване на кредит в размер на 700 лв. за Кредитора претендира правото да получи
неустойка в размер на 3***,02 лв.
7
Съобразявайки размера на уговорената неустойка, съдът приема, че действителният
размер на годишния процент на разходите съществено би надхвърлил максимално
заложения в закона петкратен размер на законната лихва.
С оглед на изложеното, съдът счита, че макар и формално договорът за паричен заем
да съдържа изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, посочените в него параметри на
кредита са в отклонение от изискуемото съдържание по т.10, касаещо годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Непосочвайки
действителния размер на годишните разходи по договора, кредиторът е нарушил
изискванията на закона и обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и други разходи по кредита. При това положение предявеният осъдителен иск
следва да се уважи до размера на чистата стойност на кредита в размер на 700лв, без
претендираните лихви и други разходи.
От страна на ищеца се твърди, че в изпълнение на поетото от страна на длъжника
договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 80,00 лв. Тази сума следва
да бъде приспадната от чистата стойност на кредита, като иска се уважи за сумата от 620.00
лв., а за разликата до пълния претендиран размер на неплатена главница от 663,59 лв.
исковата претенция следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ЕАД осъдителен иск с правно основание по чл.***5, ал.1, т.3 от ГПК– за
заплащане на вземането на ответника, за което заповедният съд е отказал да издаде заповед
за изпълнение, се явява основателен и доказан до размера на сумата от 620,00лв., а в частта
относно претендираните вземания за договорна/възнаградителна/ лихва в размер на ***,75
лв. и неустойка за неизпълнение в размера на 3***,02 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да
понесе сторените от ищеца разноски в настоящото производство съразмерно с уважената
част от иска в общ размер на 125.00лв, от които: 25.00 лв.-платена държавна такса и 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП
и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът намира, че от претендираните по заповедното производство разноски в полза
на ищеца следва да се присъди единствено заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
В случая с Разпореждане № 3******.******г. по ч.гр.д.№ ************г. съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение по чл.***7 от ГПК и е указал възможността за предявяване на
осъдителен иск, при предявяването на който е доплатена внесената държавна такса. От
горното следва, че единствената връзка, която настоящият осъдителен иск има със
8
заповедното производство, се изразява с доплащането на дължимата държавна такса по
смисъла на чл.***5, ал.***от ГПК. С оглед отрицателния изход на заповедното производство
за заявителя, сега ищец, на последния не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.***5, ал.1, т.3 от ГПК, Р. Х. О., с ЕГН **********, с
адрес: с. ***, общ. Ловеч, ул.“*** ***“№***ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК ******3225, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника
Зорница Николова Димитрова, в качеството й на член на Съвета на Директорите сумата от
620.00 лв. (шестстотин и двадесет лева), представляваща дължим остатък от чистата стойност на
кредита по Договор за паричен заем № *** от 1****** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /1***02.2025г./ до изплащане на вземането,
като иска за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 663,59 лв, както и
иска за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на ***,75 лв. и иска за
неустойка за неизпълнение в размера на 3***,02лв., като неоснователни и недоказани
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. Х. О., с ЕГН **********, с адрес:
с. ***, общ. Ловеч, ул.“*** ***“№***ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК ******3225, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника
Зорница Николова Димитрова, в качеството й на член на Съвета на Директорите сумата от
125,00 лв. (сто двадесет и пет лева)- разноски по настоящото производство, както и сумата
от 25.00 лв. (двадесет и пет лева) - внесена държавна такса по заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК
******3225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова, в
качеството й на член на Съвета на Директорите за заплащане на юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство..
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените суми:
Банка: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД
IBAN: *******
BIC: ***
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
9
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№******
******г. по описа на Ловешки РС, IV с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10