РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Костинброд, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета годИ. в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200214 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. Д. Н., ЕГН********** адрес К., с адрес за
кореспонденция гр. С., ....................., чрез адв. от И. Л., срещу НП №Ф-
57/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- С. област, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение № 580/25.01.23
г.
С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба
№44 от 20.04.2006 г. - „глоба “ в размер на 1000 лева.
В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки
наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя-
адв. И. Л.- поддържа жалбата, като отправя искане да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.
Административнонаказващият орган – Директора на „Областна
дирекция по безопасност на храните“ – С. област се представлява от юриск.
Юри Манолов, който оспорва жалбата, като излага подробни доводи и моли
съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се
претендират разноски.
1
От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа следното:
От приложените по делото заповеди № 0 СПП - 52/15.10.2021 г.,
заповед №ОСПД- Н1512/15.12.22 г. на Изпълнителния директор на БАБХ се
установява териториалната компетентност на служителите на дирекцията и по
специално тези на И. П. К.- актосъставител и С. Б. П.- директор на ОДБХ- С.
област, а от приложената длъжностна характеристика на директор на ОДБХ-
С. област се установяват неговите задължения и правомощия.
Видно от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № 580/25.01.2023 г., че при извършена проверка
на 24.01.23 г. на животновъден обект рег. № 2255А – 0105, находящ се в село
Б., общИ. Г., С. област, собственост на Н. Д. Н., ЕГН**********, е
установено, че обекта не е изграден съгласно изискванията за защита и
хуманно отношение на животните, за което е посочено, че съставлява
нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветерирномедицинските изисквания към животновъдните обекти и във вр. с
чл. 137, ал.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
За извършената проверка на 24.01.23 г. е съставен Констативен
протокол, както и фотоснимки на проверявания обект.
Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на
административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф -
57/02.05.2023 г., с което на основание чл. 471а ал. 1 от ЗВМД е наложена на
жалбподателката „глоба“ в размер на 1 000 лева.
От разпита на актосъставителя И. К. се установи, че е извършена
проверка на въпросната дата в животновъдния обект. Същият се е установил
като собственост на жалбоподателя, като са били констатирани нарушения,
въз основа на които е бил направен извод, че не отговаря на изискванията на
закона. Твърди се, че една част от оградата е била разрушена, като в самата
постройка намираща се в имота не е имало условия за отглеждане на
животни. Свидетелката сочи, че във връзка с констатираното е било издадено
и предписание до жалбоподателката, с което и е бил предоставен срок за
привеждане на обекта съгласно изискванията на закона или да го затвори.
Впоследствие срока за изпълнение на дадените указания е бил удължаван,
като общия срок е бил 6 месеца. Свидетелката сочи, че впоследствие обекта е
2
бил затворен, като преди проверката е била извършена справка от която е
установено, че в обекта няма регистрирани животни за отглеждане.
Свид. М. Б. потвърди, че подписът под свидетел на акта е положен от
него, както и това, че е присъствал на извършената проверка на процесната
дата. Твърди, че обекта не е отговарял на изискванията на закона, тъй като
същият не е имал ограда, а единствено една постройка, която не е била
пригодена за отглеждане на животни. Свидетелят Б. твърди, че на
жалбоподателката са били изготвени предписания, като на същата е
предоставена възможност да избере дали да приведе обекта съгласно
изискванията на закона или да го закрие.
По делото са приобщени заявление от 04.08.23 г., подадено от
жалбоподателката до АНО, както и справка за налични животни в обекта към
05.10.21 г., от които е видно, че жалбоподателката е отправила искане за
закриване на обекта, както и това, че от 05.10.21г., в него не са били
регистрирани животни.
Съдът намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от
фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен
състав приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен
интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата: „Актът за установяване на
3
административното нарушение трябва да съдържа.... „. В конкретния случай
съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на
административно нарушение намира, че същият не отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН.
Нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН:
„Актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа: „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено“, както и „законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия
случай, съдът намира, че не е описано в цялост административното
нарушение, както и при какви обстоятелства е било извършено.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание се
основава на разпоредбата на чл. 471а, ал. 1 от ЗВМД: „За други нарушения на
този закон, както и на актове по прилагането му се налага глоба от 1000 до
3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв.“.
В акта за установяване на административно нарушение № 580 от
25.01.23 г. са посочени само нарушените разпоредби – чл. 4, ал. 1, т.2 от
Наредба № 44 от 20.04.2006 г. и във вр. с чл. 137, ал.20 ЗВМД, без да са
описани самите нарушения, т. е нарушена е разпоредбата на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН.
Наред с това, съдът намира, че чл. 137, ал.20 ЗВМД гласящ, че: „За
регистрация на животновъден обект – лично стопанство, и за въвеждане на
данните от идентификацията на животните в него в Интегрираната
информационна система на БАБХ не се събира такса- не е относима към
конкретния случай, въпреки, че е била отразена в посочения АУАН.
Следва да се отбележи, че излагането в АУАН само на бланкетно
изписани правни норми, не може да установи какви са конкретните
нарушения, срещу които нарушителят може да възрази.
От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя се изразява в това, че при извършена
физическа проверка в животновъден обект № 2255А - 0105, собственик на
който е Н. Д. Н., е установено, че е извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т.2 от
Наредба №44/2006г. за ветерирномедицинските изисквания към
4
животновъдните обекти и във вр. с чл. 137, ал. 10/различна от посочената
ал.20, в АУАН/ от ЗВМД, както следва: обектът не отговаря на изискванията
за защита и хуманно отоношение към животните.
Наред с това в обжалваното НП не е посочена датата на извършване
на нарушението.
Съдът счита, че това сочи на допуснато от
административнонаказващия орган нарушение на императивното изискване
по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е
съществена характеристика на всяко административно нарушение и е
посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за
определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон,
така и за преценката дали актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл.
второ от ЗАНН. В случая, освен че датата на извършване на вмененото на
жалбоподателката административно нарушение не е изрично посочена,
същата не може да бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената
част на наказателното постановление описание на нарушението, нито да бъде
определена въз основа на доказателствата по административнонаказателната
преписка.
Съдът намира, че доколкото датата на извършване на нарушението е
основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, допуснатото формално
нарушение е от категорията на съществените такива, довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.
За допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че не са
налице посочените по- горе нарушения на процесуалните правила, то от
съвкупната преценка на горните обстоятелства може да се наложи
категоричен извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв
интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция на
жалбоподателката, дори и в минимален размер. Още повече по делото са
ангажирани доказателства от които е видно, че проверения животински обект
5
е бил закрит след извършената проверка, като преди и към извършване на
проверката в него не са отглеждани каквито и да било животно, поради което
не е необходимо да се предприемат действия за поправянето и
превъзпитанието на нарушителя в процесния случай.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е необходимо да се
произнесе по другите възражения релевирани с жалбата.
Доколкото не се претендират разноски от страна на жалбоподателя,
то съдът не следва да се занимае с този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №Ф-57/02.05.23 г., издадено
от Директора на ОДБХ- С. област, с което на Н. Д. Н., ЕГН**********, с
адрес К. е наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредба №44 от 20.04.2006 г. - „глоба “ в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
област в четирИ.десет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6