О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 426 Година 2020, 04.02 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На четвърти февруари, две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 193 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№57720/16.12.2019г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– МВР на РБ, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от
Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез пълномощника- юрисконсулт
Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б,
срещу Решение №3501/11.12.2019г., постановено по гр.д.№6526/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР
на РБ, да заплати на П.К.Т., сумата от 1566.46
лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение с коефициент 1.143 на положения от него за периода
от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., 1600 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2019г. до окончателното плащане,
както и сумата от 214.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 01.11.2016г. до 02.08.2019г.
Със
същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ -МВР е осъдена да заплати сумата от 350 лева,
представляваща направените от ищеца разноски по делото, както и сумата от
112.66 лв. държавна такса в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас и разноски за
експертиза в размер на 180 лв.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
На първо място се излагат доводи относно
изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Твърди се
неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
какъвто бил въззиваемият(ищец).
Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Заявява, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време за служителите в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Подчертава, че определението ,,дневно“ по смисъла на чл.187,ал.1 от ЗМВР се отнасяло за продължителността на работния ден както през деня, така и през нощта. Цитира разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР относно полагането на нощен труд при работа на смени.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР, положеният нощен труд не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.
Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Позовава се на съдебна практика.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства. Посочва се, че не било обсъдено приложеното от въззивника(ответник) като доказателство Писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП.
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове.
Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли съда, да вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018г. -17.07.2018г.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 12.12.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 16.12.2019г.-
следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ищеца на
15.01.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия – П.К.Т., чрез адв.З.Б.-***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Излага подробни доводи по всички пунктове от въззивната жалба. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозирания отговор въззивната жалба от адв.З.Б. – процесуален представител на въззиваемия не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.5 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.Б. да го представлява само в производството пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд. Следва да се укаже на жалбоподателя да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№193/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 17.02.2020 г. от 09,30ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
УКАЗВА на въззиваемия П.К.Т. да представи доказателства за
представителна власт на адв. З.Б.-***
пред въззивната инстанция, в срок до 17.02.2020г.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: