Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6025/2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.Б.Г., с която са предявени искове както
следва:
1). Срещу Б.О.Б. и М.О.Б. иск
с правно основание чл.24, ал.4 СК за признаване за недействителен спрямо ищцата
на договор за дарение, сключен на 13.09.2013 г. с нотариален акт №135, том I,
рег.№7322, дело №113/2013 г., по силата на който Б.О.Б. е дарил на М.О.Б.
недвижими имоти, сред които поземлен имот с идентификатор №68134.4330.116, с
площ от 862 кв.м., с административен адрес: гр. София, район ******.
2). Срещу Б.О.Б., Г.Б. ООД и
С.К. ЕООД иск с правно основание чл.440 ГПК за
установяване, че Б.О.Б. не е изключителен собственик на недвижимия имот с
идентификатор №68134.4330.116, с площ от 862 кв.м., с административен адрес: гр.
София, район ******, тъй като имотът се притежава от ищцата и ответника Б. в
режим на съпружеска имуществена общност.
Ищцата
твърди, че по време на брака си с ответника Б.О.Б. през 2007 г. са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот, с който той се
е разпоредил еднолично в полза на сестра си с договор за дарение през 2013 г. Оспорва
като недействителен договора за дарение. По повод образувано изпълнително
производство срещу ответника Б., в което изпълнението е насочено срещу
процесния имот, иска по отношение на длъжника и взискателя
Г.Б. ООД, заменен от цесионера С.К. ЕООД, да бъде
установено, че Б. не е изключителен собственик на процесния имот, тъй като
имотът се притежава в режим на съпружеска имуществена общност.
Ответниците Б.О.Б. и М.О.Б. не взема становище иска.
Ответниците Г.Б. ООД и С.К. ЕООД
оспорват исковете.
Ответникът Г.Б. ООД, като
трето лице помагач по иска по чл.24, ал.4 КТ, оспорва иска, като се позовава на
неистинност на документа, удостоверяващ сключване на граждански брак между ищцата
и ответника Б. и липса на съвместен принос при придобиване на имота.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.24, ал.2 СК:
Установява се от Извлечение
от акт от 12.01.1998 г., издадено от служебно лице към Гражданската служба на С.Р.Д.Ю.,
Д.Р., че с Акт за брак №33, том 2, стр.33 от 1997 г. Б.О.Б. и И. Г.са
сключили граждански брак на 31.12.1997 г. в гр. С.Р.Д.Ю., Д.Р.. Документът
е представен в официално заверен от Столична община препис. Въз основа на
извлечението на 04.05.2016 г. е съставен Акт за сключен граждански брак №3050,
в който са отразено дата на сключване на брака – 31.12.1997 г. и место на
сключване на брака - С.Р.Д.Ю., Д.Р..
Въз основа на така
цитираните писмени доказателства съдът приема, че между ищцата и ответника Б.О.Б.
е сключен на 31.12.1997 г. граждански брак. Ответникът и ищцата (видно от
служебно изисканата справка от НБД Население) са български граждани, поради
което по силата на чл.79, ал.1 КМЧП последиците от брака им се уреждат от
тяхното общо отечествено право - българското. Съдът приема за недоказано
оспорването от ответника Г.Б. ООД по реда на чл.193 ГПК на документите, удостоверяващи
сключения граждански брак. Доколкото документите са официални свидетелстващи, в
тежест на ответника бе разпределено доказването на неистинността, което му бе
указано с доклада в определението по чл.140 ГПК. Доказателства, установяващи
неистинността, не бяха ангажирани. Представените документи за сделки с
недвижими имоти, в които съпрузите са декларирали, че са неженени, не
съставлява доказателство, удостоверяващо липсата на сключен брак – за невярно
деклариране е предвидена отговорност, която не влече отражение на гражданското
им състояние или порок или незачитане на последиците на брака. Поради това
съдът приема за недоказано оспорването на документите и основава доказателствените си изводи на тях.
Както бе посочено по-горе,
доколкото ищцата и ответникът Б. са български граждани, по силата на чл.79,
ал.3, вр. ал.1 КМЧП имуществените отношения между
съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения - от
тяхното общо отечествено право – в случая – българското законодателство. По
силата на § 4. (1) на сега действащия Семеен кодекс (в сила от 1.10.2009 г.),
правилата му са приложими към имуществените отношения между съпрузите за
имуществата, придобити от по заварени бракове. Т.е. доколкото бракът не е
прекратен, имуществените отношения между ищцата и ответникът Б. се уреждат от
СК (в сила от 1.10.2009 г.).
Установява се от Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.01.2007 г., че ответникът Б.О.Б. е
придобил чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ УПИ №IX-116
(стар №III-1687) от кв.16 по плана на гр. София, район Овча купел,
местност „в.з. Горна баня“, ул. *******, с площ по документи от 900 кв.м., а по
графични данни – 825 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна
вилна сграда.
По делото липсват данни за
регистриран по реда на чл.19 СК режим на разделност
или договорен режим, ето защо на основание чл.18, ал.2 СК между страните се
прилага законов режим на общност. По силата на чл.21 СК вещните права, придобити
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Поради това следва да се
приеме, че придобитият по силата на покупко-продажбата от 03.01.2007 г.
недвижим имот - УПИ №IX-116 (стар №III-1687)
от кв.16 по плана на гр. София, ул. ******* е в режим на съпружеска имуществена
общност и се притежава общо от двамата съпрузи.
Неоснователни са
възраженията на ответника Г.Б. ООД за липса на съвместен принос – по силата на
чл.21, ал.3 СК за наличието на съвместен принос има законоустановена
презумпция, за оборването на която не е проведено обратно доказване.
С атакувания договор за
дарение, сключен на 13.09.2013 г. с нотариален акт №135, том I, рег.№7322, дело
№113/2013 г., Б.О.Б. е дарил на М.О.Б. недвижими имоти, сред които поземлен
имот с идентификатор №68134.4330.116, с площ от 862 кв.м., с административен
адрес: гр. София, район ****** (който съгласно акт за собственост представлява УПИ
№IX-116 (стар №III-1687) от кв.16 по плана на гр. София, район Овча купел,
местност „в.з. Горна баня“, ул. *******, с площ по документи от 900 кв.м.).
Разпореждането с имота еднолично от единия съпруг е в нарушение на чл.24, ал.3 СК, съгласно която разпоредба разпореждането с общо имущество се извършва
съвместно от двамата съпрузи. По силата на ал.4 разпореждането с вещно право
върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо от другия
съпруг – чрез иск, предявен в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от
три години от извършването му.
От показанията на свидетеля Н.Д.се
установява, че ищцата е узнала за сделката през м. май 2016 г. Искът е предявен
на 16.05.2016 г. – в рамките на 6-месечния срок от узнаването и преди изтичане
на 3 години от сключване на атакувания договор. Поради това съдът приема, че
процесният иск е предявен преди изтичане на преклузивния срок, допустим е,
разгледан по същество се явява основателен. По делото се установи, че имотът,
предмет на оспорената сделка е придобит по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което представлява обща недвижима вещ.
Разпореждането с имота, извършено от ответника еднолично, е в нарушение на
чл.24, ал.3 СК и поради това на основание чл.24, ал.4 СК е недействително по
отношение на ищцата. Предявеният иск следва да се уважи и договорът за дарение,
в частта му относно процесния имот, следва да се признае за недействителен по
отношение на ищцата.
По иска по
чл.440 ГПК:
Както бе изяснено по-горе,
по време на брака между ищцата и ответника Б. с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.01.2007 г. е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност недвижим имот, представляващ УПИ №IX-116 (стар №III-1687) от кв.16 по
плана на гр. София, район Овча купел, местност „в.з. Горна баня“, ул. *******,
с площ по документи от 900 кв.м., а по графични данни – 825 кв.м., който
съгласно актуалния си градоустройствен статут представлява имот с идентификатор
№68134.4330.116, с площ от 862 кв.м., с административен адрес: гр. София, район
******. При липса на оборена презумпция на съвместен принос, на основание чл.21 СК вещното право върху имота принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име е придобито.
Предявеният иск по чл.440 ГПК е допустим – по делото, от издаденото удостоверение от съдебния изпълнител
по изп.д. №20157830400450, е видно, че същото е
образувано за дълг на ответника Б., взискатели са Г.Б.
ООД, заместено след договор за цесия от С.К. ЕООД, изпълнението е насочено
срещу процесния недвижим имот, но към момента на предявяване на иска, а и през
време на разглеждане на делото публичната продан не е приключила с влязло в
сила постановление за възлагане.
Предявеният иск е
основателен – по делото се установи, че имотът, срещу който е насочено
изпълнението, не е лична собственост на длъжника – ответника Б.О.Б., а се
притежава общо от ищцата И.Б.Г. и Б.О.Б. в режим на съпружеска имуществена
общност.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски –
за сумата от 1736 лв.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска по чл.24, ал.4 СК,
предявен от И.Б.Г., ЕГН:**********, срещу Б.О.Б., ЕГН:********** и М.О.Б., ЕГН:**********, че договорът за дарение, сключен на 13.09.2013 г. с нотариален акт №135,
том I, рег.№7322, дело №113/2013 г., между Б.О.Б. и М.О.Б. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата,
в частта му относно недвижимия имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор №68134.4330.116, с площ от 862 кв.м., с административен адрес:
гр. София, район ******.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска по чл.440 ГПК,
предявен от И.Б.Г., ЕГН:**********, срещу Б.О.Б., ЕГН:**********, Г.Б. ООД, ЕИК:*******и С.К. ЕООД, ЕИК:*******, че недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №68134.4330.116, с площ от
862 кв.м., с административен адрес: гр. София, район ****** (който съгласно акт
за собственост представлява УПИ №IX-116 (стар №III-1687) от кв.16 по плана на
гр. София, район Овча купел, местност „в.з. Горна баня“, ул. *******, с площ по
документи от 900 кв.м.), не е лична собственост на длъжника Б.О.Б., а се
притежава общо от ищцата И.Б.Г. и ответника Б.О.Б. в режим на съпружеска имуществена
общност.
ОСЪЖДА Б.О.Б., ЕГН:**********, М.О.Б.,
ЕГН:**********, Г.Б. ООД, ЕИК:*******и
С.К. ЕООД, ЕИК:*******, да заплатят
на И.Б.Г., ЕГН:**********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1736 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението по иска по чл.24, ал.4 СК е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - Г.Б. ООД, ЕИК:*******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: