№ 16032
гр. С., 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВ.А М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело №
20241110158476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „П.И.Б. АД срещу М. Д. Р. и П. Р. Р., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване солидарната дължимост на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 25209/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно:
сумата от 2 216,49 евро, представляваща главница по договор № 000LD-R-017133/09.12.2013
г. за банков кредит, ведно със законната лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2 036,88 евро, представляваща договорна лихва за период от 10.11.2014
г. до 10.12.2023 г., дължима на основание раздел II, т. 4 от договора за кредит, сумата от 2
233,39 евро, представляваща наказателна лихва за период от 10.03.2014 г. до 24.04.2024 г.,
дължима на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит, които вземания се претендират
от ответницата М. Д. Р. в качеството й на кредитополучател по договора за кредит, а от
ответницата П. Р. Р. – в качеството й на поръчител по договор за поръчителство от
09.12.2013 г., сключен за обезпечаване на вземанията по договор № 000LD-R-
017133/09.12.2013 г. за банков кредит.
Ищецът твърди, че на основание договор за банков кредит от 09.12.2013 г., допълнен
с договор за поръчителство от 09.12.2013 г., банката има качеството на кредитор, М. Д. Р. -
на кредитополучател, а П. Р. Р. – на поръчител. По силата на договора банката предоставила
на кредитополучателя сумата от 2 230 евро за погасяване на съществуващи задължения по
договор за кредит № 000LD-R-012133/22.10.2012 г. с краен срок за погасяване 10.12.2023 г.
(120 месеца). За ползването на кредита се дължала възнаградителна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта (раздел II, т.
4 от договора), като към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро бил в
1
размер на 7,99 %. Към датата на сключване на договора ГПР бил в размер от 19,23 % (раздел
II, т. 5 от договора), а общо подлежащата на връщане сума – 4 684,86 евро, която сума
включва и комисиона за разглеждане на кредита в размер на 25 лв. и комисиона за отпускане
на кредита в размер на 2,95 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита
съгласно Тарифата на банката.
В раздел II, т. 10 от договора било уговорено, че при забава в плащането
кредитополучателят дължи обезщетение за забава – договорения в т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Изтъква,
че вземанията по договора са били обезпечени с договор за поръчителство от 09.12.2013 г.,
като кредитополучателят и поръчителят следва да отговарят солидарно за неплатените суми.
Заявява, че предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 10.12.2013 г. и погасяван по
главница на дати и суми както следва: на 10.01.2014 г. – 6,71 евро, на 07.03.2014 г. – 6,80
евро за главница, като за погасяване на лихвата по кредита били внесени общо 446,32 евро.
Твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 10.03.2014 г., като са просрочени общо 118
вноски по главница в размер на 2 216,49 евро и 110 вноски по лихва в общ размер на 2
036,88 евро. Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
26.04.2024 г. е настъпил падежът на всички вноски (считано от 10.12.2023 г.). Съобразно
изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените
искове. Претендира разноски.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорват исковете. Твърдят, че всички претендирани вземания са погасени по давност към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Твърдят, че изискуемостта на задълженията по договора за кредит е настъпила на 25.03.2017
г., когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем съгласно раздел Х, т. 10.1.1.(а)
от общите условия, чрез връчването на нотариална покана на ответниците на 22.03.2017 г. с
даден тридневен срок за доброволно изпълнение, съответно от този момент е започнала да
тече погасителната давност за останалите вноски по кредита, дължими след тази дата и
давността е изтекла на 25.05.2022 г., при съобразяване и на факта, че по време на
извънредното положение давността е била спряна. Излагат съображения, че до
кредитополучателя и поръчителя са изпращани и уведомления за предсрочна изискуемост
на 02.02.2015 г. и на 26.10.2017 г. Евентуално твърдят, че са погасени по давност вземанията
по вноски за главница за периода преди 25.02.2019 г., както и вземанията за лихви преди
25.04.2021 г. От страна на ответницата П. Р. Р. е наведено възражение и за преклудиране на
отговорността й съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД с доводи, че от обявената предсрочна
изискуемост на кредита на 25.03.2017 г. е започнал да тече шестмесечният срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, който е изтекъл на 25.09.2017 г., т. е. преди подаване на заявлението по чл. 417
ГПК. Молят за отхвърляне на исковите претенции. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.
1 и 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на следните факти: че между страните са сключени описаните договор за
кредит и договор за поръчителство със соченото съдържание; че е изпълни задължението си
да предостави заемните средства на кредитополучателя; че е уговорена дължимостта на
възнаградителна и наказателна лихва в сочения размер - че кредитополучателят се е
задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения размер, както и
че се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при твърдените в исковата
молба условия и размер; че са били налице основания за начисляване на наказателна лихва и
нейния размер; че е настъпила изискуемостта на вземанията и техния размер; че
ответниците отговарят солидарно за вземанията, тъй като ответникът П. Р. има качеството
на поръчител по договора за банков кредит, както и че е спазен шестмесечният преклузивен
срок за ангажиране отговорността на поръчителя; факти, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
Ответниците следва да докажат фактите, от които произтичат възраженията им
(правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им, включително наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, считано от
25.03.2017 г. (че на 13.06.2014 г. е била наложена възбрана върху собствен на ответницата М.
Р. имот), или че са погасили задълженията чрез плащане или по друг начин.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договора за потребителски кредит, сключен с потребител, каквато е ответницата М. Р..
По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г.,
съгласно който ищецът „П.И.Б. АД е предоставил на ответницата М. Д. Р.
(кредитополучател) банков кредит в размер на 2 230 евро по посочена в договора
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №
000LD-R-012133/22.10.2012 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2023 г.
Съгласно чл. 4 от раздел II, за ползвания кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка
от 8.51 пункта, като е посочено, че към датата на сключване на договора за кредит базовият
лихвен процент на банката за евро е в размер на 7, 99 %, годишният процент на разходите е
19,23 %, а общата дължима сума е 4 684,86 евро.
Предвидено е, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за
разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лв., както и че банката събира комисиона
за отпускане на кредита в размер на 2,95 % от разрешения кредит в деня на усвояване на
кредита.
3
В чл. 10 от раздел II е предвидено, че дължими, но неизвършени в срок плащания
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент (по
възнаградителната лихва) плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ деня на падежа на съответната вноска. Освен това при наличие на
просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да
увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.
С чл. 11 от раздел III кредитополучателят се е задължил да погаси задълженията си и
да закрие кредит № 000LD-R-012133/22.10.2012 г.
В чл. 12 от раздел IV страните са постигнали съгласие, че за обезпечаване вземанията
на банката по предоставения кредит – главница, лихви, такси, комисиони и разноски,
банката приема поръчителство от ответника П. Р. Р., съгласно договор за поръчителство,
неразделна част от договора за кредит.
С чл. 13 от раздел V страните са уговорили, че във всеки един момент от действието
на договора за кредит, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на други финансови или нефинансови институции или дружества,
включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Банката се задължава в случай
на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето има
действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката.
Приложен е и погасителен план, съгласно който се дължат 120 месечни погасителни
вноски в размер на по 38,39 евро, последната от които е с падеж 10.12.2023 г., общо 4 606,29
евро, от които 2 230 евро – главница и 2 376,29 евро – възнаградителна лихва, при ГЛП в
размер на 16,5 %.
По делото е приет договор за поръчителство, сключен на 09.12.2013 г. между „П.И.Б.
АД и ответницата П. Р. Р., като „поръчител“, по силата на който ответницата П. Р. Р. се е
задължила да отговаря пред банката за задълженията на М. Д. Р. за главница, лихви, такси,
комисиони и разноски, произтичащи от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в
размер на 2 230 евро, съгласно договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г.
Уговорено е, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици
от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските.
Погасяването на главното задължение погасява и отговорността на поръчителя по договора.
Задълженията на поръчителя стават изискуеми съгласно условията на договора, при които
кредитополучателят се е задължил. П. Р. Р. не е оспорила подписа си, поставен в договор за
поръчителство от 09.12.2013 г., нито се е позовала на някакъв порок на волята, поради което
следва да се приеме валидно поемане на отговорност за чужд дълг като поръчител от страна
на ответницата.
В представените общи условия на „П.И.Б. АД за кредити на физически лица – раздел
Х са уговорени условията, при които банката има право да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, като от т. 10.1.1, б. „а“ е видно, че банката има право да обяви кредита
за изцяло и предсрочно изискуем, незабавно, чрез писмено уведомление до
4
кредитополучателя, в случай че кредитополучателят допусне да се наложат ограничения на
правата му върху собствени недвижими имоти или върху неговите недвижими имоти бъде
наложена възбрана или вещна тежест и/или допусне принудително изпълнение върху негово
имущество.
По делото е представена нотариална покана с изх. № 07-7113/16.03.2017 г. от „П.И.Б.
АД до М. Д. Р. относно обявяване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит №
000LD-R-017133/09.12.2013 г. Като основание за обявяване на предсрочната изискуемост е
посочен раздел Х, т. 10.1.1. (а) от общите условия на „П.И.Б. АД за кредити на физически
лица и налагането на 13.06.2014 г. на възбрана върху собствения на кредитополучателя
недвижим имот, с вх. рег. № 28663, дв. вх. рег. № 28649/13.06.2014 г., акт том 12, номер 187
в Служба по вписванията – гр. С.. Посочено е, че към 09.03.2017 г. дългът е в общ размер на
3 106,44 евро, от които главница в размер на 2 216,49 евро, лихви в размер на 889,95 евро, в
т. ч. просрочените и изискуеми задължения са в общ размер на 1 213,98 евро, както следва:
347,19 евро – просрочена главница и 866,79 евро – просрочени лихви. Кредитополучателя е
поканен в тридневен срок от получаване на нотариалната покана доброволно да погаси
задълженията си, произтичащи от договора за кредит, в противен случай банката ще счита
ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за
принудително изпълнение. Видно от отбелязването, нотариалната покана е връчена лично на
М. Д. Р. на 22.03.2017 г., чрез помощник – нотариус при нотариус Весела Ивчева с рег. № 271
на НК и район на действие СРС, срещу разписка № 105.
Представени са и покани с изх. № 10-15376/26.10.2017 г. и с изх. № 10-
1513/02.02.2015 г. от „П.И.Б. АД до М. Д. Р. за доброволно погасяване на всички просрочени
задължения по договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г. в 7-дневен,
съответно 5-дневен срок от получаване на поканите, като в противен случай банката ще
счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия по принудително
събиране на сумите. По делото не са събрани данни за датата на връчването им на
длъжника.
По делото е представена нотариална покана с изх. № 07-7112/16.03.2017 г. от „П.И.Б.
АД до П. Р. Р. относно обявяване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит №
000LD-R-017133/09.12.2013 г. Като основание за обявяване на предсрочната изискуемост е
посочен раздел Х, т. 10.1.1. (а) от общите условия на „П.И.Б. АД за кредити на физически
лица и налагането на 13.06.2014 г. на възбрана върху собствения на кредитополучателя
недвижим имот, с вх. рег. № 28663, дв. вх. рег. № 28649/13.06.2014 г., акт том 12, номер 187
в Служба по вписванията – гр. С.. Посочено е, че към 09.03.2017 г. дългът е в общ размер на
3 106,44 евро, от които главница в размер на 2 216,49 евро, лихви в размер на 889,95 евро, в
т. ч. просрочените и изискуеми задължения са в общ размер на 1 213,98 евро, както следва:
347,19 евро – просрочена главница и 866,79 евро – просрочени лихви. Поръчителят е
поканен в тридневен срок от получаване на нотариалната покана доброволно да погаси
задълженията, произтичащи от договора за кредит, в противен случай банката ще счита
ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за
5
принудително изпълнение. Видно от отбелязването, нотариалната покана е връчена на П. Р.
Р., чрез нейната майка М. Д. Р., на 22.03.2017 г., чрез помощник – нотариус при нотариус
Весела Ивчева с рег. № 271 на НК и район на действие СРС, срещу разписка № 104.
Представена е и покана с изх. № 10-15577/26.10.2017 г. от „П.И.Б. АД до П. Р. Р. за
доброволно погасяване на всички просрочени задължения по договор за банков кредит №
000LD-R-017133/09.12.2013 г. в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в противен
случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме
действия по принудително събиране на сумите, без данни за датата на връчването й на
ответницата.
От приетия по делото договор за цесия се установява, че на 12.12.2024 г. „П.И.Б. АД
(в качеството на цедент) и „А.Б.Б.“ ЕООД (в качеството на цесионер) са сключили договор
за цесия, по силата на който в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД е прехвърлен пакет от вземания,
произтичащи от договори за кредит, описани в Приложение № 1 към договора. В т. 4.1.4. от
договора за цесия е предвидено, че в срок до 15 работни дни от датата на плащане цедентът
предоставя на цесионера изрично пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, от името и за сметка на цедента
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 4.1.5. в срок до 6 месеца от датата на подписване
цесионерът следва да представи информация пред цедента, че е предприел действия по
уведомяване на длъжниците. Страните се съгласяват, че цедентът няма да носи отговорност,
ако цесионерът не уведоми длъжник по прехвърлено вземане в съответствие с посочената
разпоредба.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, цедентът е прехвърлил в полза на
цесионера вземанията си и по процесния договор за кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г.
(прехвърленото вземане е индивидуализирано с посочване на номер на договора за кредит,
три имена на длъжника, ЕГН, дата на договора, отпусната главница, валута на кредита, обща
дължима сума в лева, разбита по пера, индивидуална цена по договора за цесия). За
извършеното прехвърляне на вземанията съдът приема, че ответниците - длъжници са
уведомени в хода на процеса, с молбата от „А.Б.Б.“ ЕООД, което обстоятелство следва да
бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, съответно към датата на
подаване на исковата молба на 03.10.2024 г., по която е образувано настоящото дело, именно
ищецът „П.И.Б. АД е бил материално-правно легитимиран да предяви искове за вземанията,
предмет на процесния договор за кредит, обезпечени с договор за поръчителство, тъй като е
бил титуляр на посочените вземания. Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, при липса на съгласие на
страните цедентът да бъде заместен от цесионера, делото продължава с участието на
цедента, какъвто е настоящият случай, като на основание чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното
по делото решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което като неоспорено от страните
настоящият състав напълно кредитира. От вещото лице е установено, че към 25.04.2024 г. по
процесния договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г. неплатената главница е
6
в общ размер на 2 216,49 евро, за периода от 10.03.2014 г. до 10.12.2023 г., неплатената
възнаградителна лихва e в общ размер на 2 039,49 евро, частично за 10.11.2014 г. в размер на
0,44 евро и изцяло за периода от 10.12.2014 г. до 10.12.2023 г., неплатената наказателна
лихва е в общ размер на 2 331,33 евро, отнасяща се частично за 10.12.2016 г. в размер на
1,04 евро и изцяло за периода от 10.01.2017 г. до 25.04.2023 г. Неплатената наказателна
лихва в размер на 2 233,39 евро, претендирана с исковата молба е изчислена без да е
отчетено пълното плащане за наказателна лихва, събрано от разплащателната сметка на
28.11.2017 г. в размер на 81,72 евро. Банката е отчела погасяване на 8,17 евро, без
информация за какво е отнесена останалата част от погашението до 81,72 евро. Към
25.04.2024 г. по договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г. са извършени
плащания на вноски от ответниците, в общ размер на 538,40 евро, с които са погасени
задължения, както следва: платена главница в общ размер на 13,51 евро, платена
възнаградителна лихва в общ размер на 336,04 евро, платена наказателна лихва в общ
размер на 110,28 евро, платени такси в общ размер на 78,57 евро. Видно от заключението –
Таблица № 2.1, последното плащане на сума за главница е на 07.03.2014 г., последното
плащане на сума за възнаградителна лихва е на 10.08.2015 г., а последното плащане на сума
за наказателна лихва е на 28.11.2017 г.
Според вещото лице изчисленият ГПР по процесния договор за кредит, чрез
формулата XIRR е в размер на 19,23 %.
В резултат от извършеното изчисление на законна лихва за забава върху просрочената
главница вместо наказателна лихва по договора, според вещото лице към 25.04.2024 г. по
договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г. се установява неплатено
задължение за законна лихва в общ размер на 857,26 евро, отнасяща се частично за
10.07.2018 г. в размер на 2,47 евро и изцяло за периода от 10.08.2018 г. до 25.04.2023 г.
Съгласно доказателствата по делото и след извършени изчисления вещото лице е
констатирало, че към 25.04.2024 г. по договор за банков кредит № 000LD-R-
017133/09.12.2013 г. са начислени задължения за възнаградителна лихва и обезщетение за
забава (наказателна лихва), както следва: начислена възнаградителна лихва при годишен
лихвен процент (ГЛП) 16,5 % в общ размер на 2 375,53 евро. ГЛП за възнаградителната
лихва се формира от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) за евро на банката 7,99 % и
надбавка 8.51 пункта; изчислена наказателна лихва в общ размер на 2 441,60 евро, ГЛП за
наказателната лихва се формира от сбора на ГЛП за възнаградителна лихва плюс надбавка в
размер на законната лихва. От извършената проверка при ищеца и по представените
доказателства се установява, че ГЛП за възнаградителна лихва по договора не е променян по
време на срока на действие на договора.
При настъпване на предсрочна изискуемост на 25.03.2017 г. по процесния договор за
банков кредит № 000LD-R017133/09.12.2013 г. има неплатени задължения, както следва:
неплатена главница в общ размер на 2 216,49 евро, представляваща: неплатени вноски за
главница в общ размер на 361,59 евро за периода от 10.03.2014 г. до 10.03.2017 г., остатък за
редовна главница към 25.03.2017 г., предсрочно изискуема на тази дата, в размер на 1 854,90
7
евро, неплатена възнаградителна лихва в общ размер на 798,82 евро, частично за 10.11.2014
г. в размер на 0,44 евро и изцяло за периода от 10.12.2014 г. до 25.03.2017 г., неплатена
наказателна лихва в общ размер на 108,96 евро, частично за 10.09.2015 г. в размер на 3,48
евро и изцяло за периода от 10.10.2015 г. до 25.03.2017 г.
От представените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
между „П.И.Б. АД и ответницата М. Д. Р. е възникнало валидно облигационно отношение по
договор за банков кредит, по силата на което банката е предоставила на ответницата кредит
в размер на 2 230 евро, а последната се е задължила да върне същия при условията и
сроковете, предвидени в договора и погасителния план, в т. ч. ведно с договорна лихва,
представляваща възнаграждение на кредитора за предоставения на потребителя финансов
ресурс. Сключването на договора за кредит от 09.12.2013 г. между ответницата и „П.И.Б. АД,
при общи условия, които са били приети от ответницата, не е спорно по делото.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК) –
обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. и разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото в частност не е налице
някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 4 ЗПК.
В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени
задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК (приложима
редакция към момента на сключване на процесния договор), когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на
посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит, а такива не се
твърдят и от ответницата. Договорът за банков кредит е сключен в писмена форма,
съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са
изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер
на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски - размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като
в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските (виж чл. 10 от договора). Посочен е ГЛП в размер на 16,5 %, и
доколкото размерът на лихвата не надвишава двукратния размер на законната лихва, при
условие, че договорът за кредит е обезпечен, то съдът приема клаузата за възнаградителна
лихва за действителна. Не се установява и да са прилагани различни лихвени проценти, с
оглед посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Посочен е и
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният процент на
разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..
При изчисление с помощта на кредитен калкулатор (при съобразяване и на дължимите такси
по чл. 6 и чл. 7 от договора, както и че кредитът се погасява на анюитетни вноски) съдът
8
приема, че посоченият в процесния договор ГПР – 19,23 % е коректен. Налице е и яснота
относно начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и използването на
допълнителни допускания за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и
на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За длъжника е налице
достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за
кредит, по отношение на всички негови компоненти. В общите условия се съдържа и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания (чл. 7. 3) – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване (чл. 7.4) – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В случая исковите
претенции се основават на клаузи от договора за кредит, които са индивидуално уговорени
по смисъла на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, част са от конкретното съдържание на договора, като
относно приложените уговорки е спазено изискването за ясен и разбираем език,
включително прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Поради изложеното
между „П.И.Б. АД и М. Д. Р. е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за банков кредит № 000LD-R-017133/09.12.2013 г., с посоченото по-горе
съдържание.
По делото не е спорно и се установява от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, след преценка
по реда на чл. 202 ГПК, че сумата по кредита е преведена в полза на ответницата на
10.12.2013 г. Ето защо за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на
предоставената от кредитора в заем сума на договорените от страните с първоначалния
погасителен план и при първоначалния лихвен процент месечни падежи. Не е спорно и
обезпечаването на кредита чрез поръчителство от П. Р. Р., приела да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по кредита. От събраните доказателства се установява,
че главният длъжник е в неизпълнение на договора, като е преустановил плащанията на
вноски, считано от 07.03.2014 г. за главница и считано от 10.08.2015 г. за възнаградителна
лихва. Не се спори, че плащания не са били правени и от поръчителя, като солидарен
длъжник.
В заявлението по чл. 417 ГПК банката се позовава на изтекъл срок на договора за
кредит. Видно е от представените нотариални покани от 16.03.2017 г. и доказателства за
връчването им, обаче, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като това право е упражнено в съответствие с ОУ - раздел Х, т. 10.1.1, б. „а“ на
22.03.2017 г. Представените от страна на ответниците нотариални покани и разписки за
връчването им не са оспорени нито от „П.И.Б. АД, нито от „А.Б.Б.“ ЕООД, поради което
съдът приема, че те съдържат признанието на банката, че към 22.03.2017 г. са били налице
9
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
кредит (налагане на възбрана върху недвижим имот на кредитополучателя). Макар да не се
изисква на поръчителя да бъде обявено настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, защото той се е съгласил да отговаря за чуждо задължение и отговаря в обема и/или
условията, при които отговаря самият длъжник, в случая и до поръчителя е изпратена
нотариална покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на кредита настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, ако са били
налице и посочените обективни предпоставки. Константна е практиката на върховната
съдебна инстанция, че уведомяването от страна на кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в
покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя, както и че, липсват строги
изисквания към документа, в който е направено обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Достатъчно е документът да съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Веднъж обявена предсрочната изискуемост
не може да настъпи втори път, в зависимост от желанието на кредитора. В нотариалната
покана банката е посочила ясно и недвусмислено всички обстоятелства, които й дават право
да обяви предсрочната изискуемост на кредита. С нотариалната покана кредиторът е
поканил и ответника-поръчител доброволно да заплати сумите по посочения договор, като е
посочил последиците от неизпълнението. Предвид изложеното, съдът счита, че банката,
като изправна страна по договора, надлежно е упражнила правото си да отнеме
преимуществото на срока по договора за банков кредит, като приеме настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията, считано от 25.03.2017 г. (след изтичане на 3 дни от връчване на
поканите на кредитополучателя и поръчителя).
С оглед изводите, до които съдът достигна, а именно, че предсрочната изискуемост на
вземанията е била обявена на кредитополучателя надлежно на 25.03.2017 г., то и договорна
лихва се дължи до тази дата. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи – в този смисъл ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Предвид това, дължими от кредитополучателя –
ответницата М. Р. са сумите, посочени от вещото лице във вариант на настъпване на
предсрочната изискуемост на 25.03.2017 г. за главница (2 216,49 евро) и възнаградителна
лихва (798,82 евро) за периода от 10.11.2014 г. до 25.03.2017 г., при липса на данни същите
суми да са били заплатени от ответниците.
Относно вземането за обезщетение за забава (наказателна лихва) съдът намира, че
същото има характер на мораторна неустойка и правилната правна квалификация е по чл. 92
10
ЗЗД, което обаче не налага промяна в разпределената с доклада доказателствена тежест.
В конкретната хипотеза е посочена договорена мораторна лихва в размер на
договорената възнаградителна лихва плюс законна лихва. Уговорената с договора лихва,
имаща характер на неустойка, е в размер, който надвишава законната лихва, поради което
клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва - чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Следователно разпоредбата на т. 10 от договора е в противоречие с тези условия. Съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора. Клаузата не отговаря и
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като води до завишено обезщетение при забава за
изпълнение, поради което е нищожна съгласно чл. 143, т. 5, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Същата
не може да бъде заместена от съда с допустимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва, тъй като съгласно практиката на СЕС, не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза - решение на
Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino,
С-618/10. Нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с
повелителна норма от националното право - така решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. №
1011/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., постановено по идентичен случай и определение №
468/12.02.2025 г. по т. д. № 1887/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. При наличието на
неравноправна клауза за наказателна лихва, цялата неустойка не следва се присъжда, а не
просто да се намалява, поради което и не следва да се прилага чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Неравноправната договорна клауза на т. 10 от договора за кредит е нищожна, т. е. няма
задължителна сила за ответницата, имаща качеството потребител, съответно за поръчителя,
поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните. Ето защо искът
за обезщетение за забава в размер на 2 233,39 евро за периода от 10.03.2014 г. до 24.04.2024
г. следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че заявителят/ищец не е претендирал отделно
обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода след настъпване на
предсрочната изискуемост, на каквато лихва има право за периода до подаването на
заявлението. Същата се дължи на различно правно основание (доколкото действието на
договора след обявяване на предсрочна изискуемост е преустановено), но доколкото съдът
не е сезиран с такава претенция, то и не следва да обсъжда по-подробно този въпрос.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от ответницата М. Р.
възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът приема следното:
Процесното вземане за главница произтича от договор за банков кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага
11
общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е
налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 540/20.12.2011 г. по гр. д.
№ 110/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на
ВКС, III г. о. и др. Уговорката между страните за връщане на предоставената като кредит
сума на погасителни вноски не превръща кредита в такъв за периодични плащания, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части – по арг. за противното от
чл. 66 ЗЗД. Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на
постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част
от главницата изискуемостта настъпва с изтичане на срока за плащането й, от който момент
за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред,
поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение
на тази част от вземането по кредита. Относно началния момент, от който погасителната
давност започва да тече - дали от падежа на всяка погасителна вноска или от датата на
настъпване на крайния падеж на договора, е постановено ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. №
3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГТК. Със същото се прие, че при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на
дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до
този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост. Само по отношение на
падежиралите вземания за лихви се прилага кратката тригодишна погасителна давност
съгласно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В случая се установява, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 25.03.2017 г.,
от което следва, че давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент
падеж е започнала да тече от предсрочната изискуемост (от 25.03.2017 г.), съответно е
изтекъл на 02.06.2022 г., при отчитане на спирането на давностните срокове, предвидено в
чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
обнародван в Държавен вестник, брой № 28 от 24.03.2020 г., в първоначалната му
редакцията, съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Давностният срок за принудително събиране
на вземанията е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 26.04.2024 г.,
което действие прекъсва давността при евентуално уважаване на исковете по чл. 422 ГПК за
тези вземания, поради което вземанията са погасени по давност (включително вземането за
възнаградителна лихва, което се дължи както се посочи за периода до настъпване на
предсрочната изискуемост през 2017 г.). Следва да се посочи, че дори при отчитане на
последното плащане по договора за лихва от 28.11.2017 г., то към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК давностният срок също е изтекъл. Ето защо предявените срещу
12
М. Р. искове за главница и възнаградителна лихва следва да се отхвърлят изцяло.
Ответницата П. Р. Р. е противопоставила правоизключващо отговорността й
възражение с позоваване на чл. 147 ЗЗД. Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД „Поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца“. Поръчителят е солидарно отговорен към
кредитора, но неговото задължение е акцесорно, зависимо от главния дълг. Акцесорността
като правна същност на задължението на поръчителя се проявява в следното: задължението
на поръчителя възниква и неговата отговорност може да се ангажира само при наличието на
действително и съществуващо главно задължение; задължението на поръчителя не може да
стане изискуемо преди главния дълг; прекратяването на главния дълг прекратява
поръчителството; погасяването на главния дълг по давност погасява и задълженията на
поръчителя; в шестмесечен срок от падежа на главното задължение кредиторът трябва да
предяви иск срещу главния длъжник, в противен случай губи правата, които има срещу
поръчителя.
Относно началния момент, от който започва да тече шестмесечният срок по чл. 147
ЗЗД, според който поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, противоречивата
практика на ВКС е преодоляна с постановеното ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019
г. по описа на ОСГТК на ВКС. С него е даден отговор, че „При уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“, които разяснения са задължителни за
прилагане от настоящия съдебен състав. Както е посочено, поръчителството се прекратява,
както при погасяване (прекратяване) на главния дълг, така и с настъпване на останалите
общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен
срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на
поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение (срокът е
краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС) и отпада, ако кредиторът в този период
бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на
кредитора води до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на
поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило
безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира
кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението.
Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД
представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на поръчителството. В
мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да се раздели на погасителни вноски с падежи на определени дати,
13
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Поради липса на самостоятелно (извън това на главното задължение)
основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението
на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С оглед задължителните указания по посоченото тълкувателно
решение за преценката досежно преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД от значение се явява
датата на обявяване на остатъка от дълга по договор за кредит за предсрочно изискуем, а ако
не е била обявена предсрочна изискуемост – падежът на последната разсрочена вноска,
представляващ крайната дата за погасяване на задължението по договора. Същевременно,
моментът на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е и началният момент, от който
започва да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за непадежиралите
вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта на целия дължим остатък от
кредита с ненастъпил падеж, като отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение този срок е изтекъл.
В конкретния случай, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
25.03.2017 г. При това положение шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД е изтекъл на
25.09.2017 г., при настъпване изискуемостта на целия дълг при обявена предсрочна
изискуемост. В този срок иск срещу длъжника не е предявен (производството по
предявените в настоящото производство искове е образувано на 26.04.2024 г., когато е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК и от която дата се считат предявени и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК), т. е. след 25.09.2017 г. Ето защо към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение отговорността на поръчителя е била погасена. Доколкото
в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК кредиторът не
се е позовал на обявена предсрочна изискуемост и доказателства за това са представени едва
с отговорите на исковата молба, то съдът е нямал възможност за преценка за спазване на
срока по чл. 147 ЗЗД и за отхвърляне на етап заповедно производство на заявлението срещу
П. Р.. Няма пречка обаче това да стане в исковото производство, по предявения
установителен иск. Изложеното относно действието на нормата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
ограничаващо отговорността на поръчителя в рамките на шест месеца след падежа или
обявена предсрочна изискуемост на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на този срок, прави безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки за основателност на исковете срещу поръчителя и е достатъчно, за да се
приеме, че исковете срещу него са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответниците.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респективно чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
14
в исковото, така и в заповедното производство.
От ответниците се претендират разноски за заповедното производство в размер от по
780 лв. съгласно договори за правна защита и съдействие от 15.07.2024 г., и разноски за
исковото производство в размер от по 1 600 лв. съгласно договори за правна защита и
съдействие от 20.11.2024 г. и от 22.11.2024 г., като от страна на ответника не е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което посочените разноски следва да се присъдят в
полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.И.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 111, срещу М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„В.“ № 39 и П. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 39, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД за установяване солидарната дължимост на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. № 25209/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно: сумата от 2 216,49
евро, представляваща главница по договор № 000LD-R-017133/09.12.2013 г. за банков
кредит, ведно със законната лихва за период от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 2 036,88 евро, представляваща договорна лихва за период от 10.11.2014 г. до
10.12.2023 г., дължима на основание раздел II, т. 4 от договора за кредит, сумата от 2 233,39
евро, представляваща наказателна лихва за период от 10.03.2014 г. до 24.04.2024 г., дължима
на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит, които вземания се претендират от
ответницата М. Д. Р. в качеството й на кредитополучател по договора за кредит, а от
ответницата П. Р. Р. – в качеството й на поръчител по договор за поръчителство от
09.12.2013 г., сключен за обезпечаване на вземанията по договор № 000LD-R-
017133/09.12.2013 г. за банков кредит.
ОСЪЖДА „П.И.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.Ш.“ № 111, да заплати на М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 39, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780 лв. – разноски по ч. гр. д. № 25209/2024 г. по
описа на СРС, 48 състав, и сумата от 1 600 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „П.И.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.Ш.“ № 111, да заплати на П. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.“ № 39, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780 лв. – разноски по ч. гр. д. № 25209/2024 г. по
описа на СРС, 48 състав, и сумата от 1 600 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „А.Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, на
страната на ищеца „П.И.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.Ш.“ № 111.
15
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16