МОТИВИ ПО
НОХД № 290/2020г. НА БРС-ІIIн.с.
Районна прокуратура-гр.Бяла е обвинила
лицето
С.С.С. ***,
в това, че на 20.05.2020 г.
в с.Ц., обл.Р., ул.„Х. А.” № .. се съвкупил с лице от женски пол - Т.А.Х., ЕГН **********,
на 75 години, като я принудил към това със сила и заплашване-престъпление по
чл.152, ал.1, т.2 от НК
в това, че на 20.05.2020 г. в с. Ц., обл. Р.,
ул.„Х. А.” № .. отнел чужди движими вещи - 60 лева в банкноти от владението на Т.А.Х.,
ЕГН **********, на 75 години, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване-престъпление по чл.198, ал.1, пр.2 от НК
и в това, че на 20.05.2020 г. в с. Ц., обл. Р.,
ул.„Х. А.” № .. влязъл в чуждо жилище, а именно жилищна сграда, ползвана и
обитавана от Т.А.Х., ЕГН **********, на 75 години, като употребил за това сила,
като деянието е извършено нощем, -престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдебното
производството е проведено по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК, въз основа на надлежни искания на страните - изрични изявления за
самопризнания при условията по чл. 371, т. 2 от НПК - на подсъдимия и
защитниците му в хода на разпоредителното заседание по делото, възприети и от
представителя на обвинението, като направени в съответствие с процесуалния
закон.
На
основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е разгледано
незабавно след разпоредителното заседание.
В съдебно
заседание представителят Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла поддържа обвинението
и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в извършване на
престъпленията, в които е обвинен, като при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, наказанията на С. да бъдат определени в
съответствие с разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК. За
престъпленията по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.198, ал.1, пр.2 от НК,
пледира за налагане на наказания в размер на по 1,6години лишаване от свобода,
а за престъплението по чл. 170, ал.2, вр. ал.1 от НК-8месеца лишаване от
свобода. Тъй като подсъдимият е извършил три престъпления, прокурорът пледира
да се приложи чл.23 от НК по отношение на тях, с налагане на едно общо
най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. По
отношение на веществените доказателства по делото изразява становище да бъдат
върнати на лицата, които са ги предали.
Упълномощените
защитници на подс. С.- адв.М.М.- и адв.В.Ф., двамата от АК-В.Търново поддържат,
че е налице признание изцяло на фактите в обвинителния акт, с оглед проведената процедура, но същите не доказват обвинението по
несъмнен начин. Молят, въпреки това, при определяне на наказанието да бъде
съобразена степента на обществената опасност на деянията и дееца, и най-вече
здравословното състояние на подсъдимия, като считат, че не е необходимо с оглед
целите на индивидуалната и генералната превенция наказанието лишаване от
свобода да бъде изтърпяно ефективно. Молят също, при произнасяне на присъдата,
мярката за неотклонение на С. да бъде изменена в по-лека такава -„Домашен
арест“.
Подсъдимият
е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тях, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК.
С
определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че самопризнанието се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е
обявил, че ще се ползва от самопризнанието без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият
състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт:
Подсъдимият
С.С.С., роден на *** ***, българско гражданство, без образование, неженен,
неосъждан, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият
С. живеел с родителите си в с.Ц., обл.Р.. Страдал от лека умствена изостаналост
според Международната класификация на болестите / МКБ /. Носел белези на
незрялост, непълноценност и примитивизъм, като доминиращи били емоционално-
волевата неустойчивост. Нямал критичност към поведението си. Освен това страдал
и от соматични заболявания - Вродена миопатия и Неврална мускулна атрофия -
средна към тежка степен. Заболяванията били отразени в Експертно решение № 0438
от 06.02.2019г., съгласно което му била определена и 95% т.н.р. без чужда
помощ.
В неделните дни подсъдимият ходел на
евангелска църква в с.Ц., заедно със родителите си, сестра си и детето й.
Църквата посещавала и св.Т.Х.. Тя била на 75 години и живеела сама в къща с
двор на ул.“Х. А.“ № .. в с.Ц.. Съпругът й починал преди десет години, а двете
й деца-св.К. Х. и св.П. В., живеели в гр.Р. Обитавала пристройката към къщата,
която била изградена на нивото на земята в двора на имота й.
При посещенията в църквата, подс.С. сядал винаги до св.Х..
Направило му впечатление, че тя го харесва.
Веднъж му казала: „много хубаво момче“. Подс.С. също я харесвал, въпреки
възрастта й. На 20.05.2020г. решил да отиде в дома й, с цел да се забавлява,
като осъществи полов акт с нея.
Същата вечер, св.Х. била в стаята на пристройката и гледала
телевизия. По рано същата вечер, около 19,00 часа, заключила пътната врата и входната
врата на пристройката, като оставила ключа на тази врата в бравата. Прибрала се
в стаята и не излизала повече навън. Около 23,00 часа, докато гледала телевизия
чула шум, който идвал от към бравата на вратата. Оприличила го като шум, като
че ли някой пипа бравата. Отишла да провери в антрето, но не видяла никого.
Предположила, че е от вятъра и не обърнала повече внимание. Върнала се обратно
в стаята и започнала да се приготвя за лягане. Свалила си блузата, изтрила си
гърдите в долната им част с мокри кърпички. Дезинфекцирала ги с ракия, след
което ги намазала с крем „Здраве“. Тези процедури извършвала всяка вечер преди
лягане, тъй като ходела без сутиен и кожата й се подсичала. Прозорецът на
стаята бил на 50 см от нивото на земята и с размери 190 х 110 см. и нямал
завеса и перде, тъй като били свалени за пране. При работещо осветление и
предвид разположението на прозореца с липсващи завеса и перде, процедурите,
които извършвала можели да се наблюдават от двора на имота й. След това си
облякла кафява тениска и кафяво долнище от пижама.
В изпълнение на взетото решение подс.С. използвал, че близките му
заспали, взел фенер и тръгнал към дома на св.Х.. Съседният имот до нейния бил
необитаем и липсвала ограда, от към улицата. Оградата между двата съседни имота
била стара телена мрежа, която на места била смачкана, с височина 110 см. При
натиск височината й намалявала до 50 см. Подс.С. прескочил пътната ограда,
натискайки телената мрежа и проникнал в двора на имота. Видял, че св.Х. се
съблича и масажира гърдите си. Насочил се към електрическото таблото на
пристройката, намиращо се в ляво от остъклението. Развил главния бушон и се
насочил към входната врата на пристройката. С помощта на късо дърво, което
носел със себе си счупил десния ъгъл на стъклото от остъклението, намиращо се
близо до бравата на вратата на остъклението. При огледа на местопроизшествие,
започнал в 13,30 часа на 21.05.2020г. в антрето било намерено парче от стъкло с
триъгълна форма, а от външната страна на остъклението били установени множество
парчета стъкла с различна форма и размери. Проврял ръката си в направения отвор
и отключил вратата с ключа, който бил на бравата. Озовал се в антрето, като си
светел с фенерчето.
Междувременно, св.Х. облякла пижамата си, когато лампата в стаята
започнала да премигва и токът спрял. Предположила, че е от бурята, тъй като
духал силен вятър. Едновременно с премигването се чул шум от към остъклението
на пристройката. Взела в едната си ръка прожектор, а в другата мобилния си
телефон. Осветила остъклението през стъклото на вратата, която била от PVC и видяла, че в антрето има човек. Той вече бил пред
входната врата на стаята. Уплашила се и извикала: „Какво правиш тук, ще се
обадя в МВР“. Чула шум, който възприела като гръм. С натиск с ръце и тяло С.
отворил вратата и застанал пред нея. Х. го възприела като мъж с нормално
телосложение, облечен с тъмно долнище на анцуг и тъмно яке от плат с качулка.
Качулката била на главата му и закривала очите му. Опитала се да извика отново:
„Ще извикам полиция“, но от уплахата гласът й заглъхнал. Подс.С. се приближил
към нея, издърпал от ръцете й прожектора и мобилния телефон. Той също носел
прожектор, по-тънък от нейния, който прекъсвал. Хвърлил прожектора й под
леглото. Не видяла какво направил с мобилния й телефон. След това й казал:
„Няма да викаш никого и ще мълчиш“. Влезли в кухнята, където било леглото й.
Св.Х. седнала на леглото, а подс.С. седнал до нея. Казал й: „Бабо, сега ще си
поиграем малко“. Тя му отговорила: „Какво ще си играем бе момче, аз съм
възрастна, аз съм на 80 години“. Той лекичко я побутнал, за да легне на
леглото, след което легнал до нея от вътрешната страна. Свалил ръкавиците си,
които св.Х. забелязала в този момент и видяла, че са от плат. Вдигнал й блузата
и започнал да й опипва гърдите и зърната им. Не ги стискал. Казал, че има
хубави гърди и че я гледал като ги маже с крем. Освен това не била толкова
възрастна.
След това смъкнал долните си гащи, смъкнал и нейните до коленете.
Хванал лявата й ръка и я поставил върху половия си член. Казал й да го стисне
няколко пъти. Членът му бил в „отпуснато“ състояние, но като го стиснала
два-три пъти се втвърдил до известна степен. Внимателно я обърнал с гръб към
него. Направил два-три опита да проникне с половия си член в половия й орган но
не успял, тъй като членът му не бил много твърд. Св.Х. изпитала болка, но мъжът
продължил да прави опити и успял да проникне в половия й орган. Направил
три-четири тласъка, след което казал: „Готов съм“. Поискал да му подаде парцал,
но тъй като било тъмно казал: „Айде, в моето бельо ще се обърша“. По време на
половия акт Х. не усетила да еякулира, но усетила, че бил употребил алкохол.
Подсъдимият станал, а св.Х. седнала на леглото. Тръгнал към
мокрото помещение и попитал: „Тук какво има“. Жената му казала, че там е банята
с тоалетна. Казал й че ще уринира, но не чула да пуска казанчето с вода.
Излизайки от банята той седнал до нея и й казал: „Пари“. Тя му казала, че няма
пари и няма какво да му даде. Тогава той й казал: „Даваш ми 60 лева да си
заредя колата с бензин, излизам и си отивам и нищо няма да ти правя повече“. Тя
отново му казала, че няма пари, но той вдигнал дървото, с което бил дошъл и й
казал: „Виж, ето ти дървото, ако не ми дадеш пари, ще те убия с дървото, ще те
завържа на пода и ще те хвърля в кладенеца“. В двора на имота й действително
имало кладенец и тя преценила, че животът й е по-мил. Имала заделени 60 лева от
пенсията и решила да му ги даде. Дала му три банкноти от по 20 лева, но той
станал и започнал да търси и други пари по дрехите и шкафовете. Поискал й още
10 лева, но тя му казала, че няма повече, а освен това му напомнила, че й
поискал 60 лева, за да си тръгне. Той взел метлата и с дръжката й извадил
прожектора из под леглото. Заедно с мобилния й телефон ги оставил на масата.
Обърнал се към нея и й казал да не се обажда на никого, да се закълне за това.
В противен случай ще дойде, ще я намери, ще я убие и ще й запали къщата. Св.Х.
му обещала, за да си тръгне по-бързо. Докато ровел във вещите й, осветявал с
фенерчето си. Неволно осветил за малко и лицето си, когато тя забелязала, че е
с леко тъмно, мургаво лице.
Подс.С. излязъл навън, а св.Х. го проследила от прозореца на
кухнята. Видяла, че е застанал до ел.таблото, след което токът светнал. След
това го затворил и си тръгнал. Не видяла от къде е напуснал двора, но на
сутринта пътната врата била заключена. Св.Х. била много уплашена и притеснена
от случилото се. Изпитвала страх, да не би да е болен и затова стоплила вода и
измила слабините си. Цяла нощ не можала да заспи от страх. На разсъмване се
обадила на сина си - св.Х.. Казала му да вземе дъщеря й и да дойдат в с.Ц..
Двамата пристигнали бързо и отишли при зам.кмета на община Ценово – В. И.. Тя
веднага, около 10,40 часа на 21.05.2020 г. информирала зам.началника на РУ-Бяла
- св.И..
На същата дата-21.05.2020г. били проведени оперативно-следствени
действия от дежурна оперативна група-извършен бил оглед на дома на
пострадалата, с цел фиксиране на местоположението му, разположението на
постройките в него, начина на проникване в дома, фиксиране на конкретното място
на деянието, както и установяване на евентуални следи. Бил изготвен протокол
ведно с фотоалбум.
Впоследствие, на
24.05.2020г. и на 25.05.2020г., били извършени допълнителни огледи на дома на
св.Х., за което също били изготвени протоколи с фотоалбуми към тях.
На 26.05.2020г. било извършено процесуално-следствено действие
разпознаване, при което разпознаващото лице Т.А.Х. в присъствието на три лица и
на подс.С.С.С., посочила последния като лицето, което я е нападнало и
изнасилило. Разпознала го по лицето и тялото.За това действие бил оформен
протокол за разпознаване на лица и предмети.
На 07.08.2020г. бил извършен динамичен оглед, с цел фиксиране на
разстоянието между дома подс.С.,*** и дома на пострадалото лице, намиращ се на
ул.“Х. А.“ №...
От назначената в хода на досъдебното производството и приета като
неоспорена по делото комплексна съдебно психиатрично- психологична експертиза
по отношение на подс.С. се установило, че същият не се води на учет и няма
данни да е провеждал стационарни психиатрични лечения в ЦПЗ-Русе.Съгласно
заключението подс.С. боледувал от лека умствена изостаналост според МКБ X. Това
ниво на интелектуален дефицит не нарушавало качествено годностите му да разбира
и ръководи постъпките си и не отговаряло на визираните в закона прояви на
„умствена недоразвитост“ по смисъла на чл.33 от НК. Личностовата структура на
подсъдимия носела белези на незрялост, непълноценност и примитивизъм, като
доминиращи били емоционално-волевата неустойчивост, изразената импулсивност с
предимно дисфорични реакции при скъсен самоконтрол, понижена критичност към
поведението му. Тези особености обуславяли повишената му внушаемост, както и
формалната му критичност към извършеното деяние. Няма данни да боледува от
разстройство в сексуалното влечение в смисъла на МКБ 10. За случилото се
споделил пред вещите лица следното: „... бабата я познавам от църквата.. .ходим
всяка неделя на село на църква с майка ми, баща ми, сестра ми и
детето...църквата е евангелска, пеем и тя идва един път и ми каза „много хубаво
момче“... сядах до нея всеки път като ходех на църква... бабата има син и
дъщеря, но живее сама в къщата... вечерта всички заспаха... спим заедно в една
стая... излязох на вън... знам бабата къде живее...тъмно е, взех фенер, на
телефона ми има и отвертка, за да вляза... гледах бабата през прозореца...
влязох... хванах я за гъза и гърдите... даде ми пари... тръгнах си... пак ще
ходя при нея...“. Съгласно заключението, подс.С. към момента може да разбира
свойството и значението на извършените спрямо него следствени действия. Към
момента на извършване на деянието 20.05.2020г. и към момента на извършване на
прегледа при изготвяне на експертизата - 25.05.2020г. подс.С. е можел и може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Състоянието
му позволява пребиваване в помещенията на Следствения арест гр.Русе.
От назначената в хода на досъдебното производството и приета като
неоспорена по делото психологична експертиза по отношение на Т.А.Х. се
установило, че към момента на експертната оценка не са регистрирани клинични маркери
за наличие на психично заболяване в тесния смисъл на думата / чл.33 от НК /. Х.
не е водена на учет и няма данни да е провеждала стационарни психиатрични
лечения в ЦПЗ-Русе. С оглед психичното й състояние, към момента на деянието е
могла правилно да възприема фактите, които са от съществено значение за делото
и да дава достоверни показания за тях, ако желае.При психологичното изследване
били констатирани леко повишени нива на тревожност и безспокойство, което е
отчетено като нормалпсихологично, предвид преживения инцидент.
В хода на разследването била назначена и съдебномедицинска
експертиза по отношение на св.Х., приета също като неоспорена по делото. От
заключението й се установило, че при освидетелстваната са установени
дребнопетнисти кръвоизливи на лигавицата на предверието на влагалището.
Експертизата сочи, че уврежданията са в резултат на механично въздействие в
областта на предверието на влагалището и могат да бъдат получени при вагинален
полов акт на 20.05.2020г. Ако се приеме, че при осъществяване на полов акт Х. е
усетила болка, то уврежданията й следва да се преценява по медико-биологичния
признак-болка и страдание. Не са установени сперматозоиди при микроскопското
изследване.
По време на разследването била назначена и комплексна
съдебномедицинска-техническа експертиза, отново приета като неоспорена по
делото. За изготвянето й, с оглед поставените задачи, бил извършен медицински
преглед и използвана медицинската документация по отношение на подс.С., както и
събраните данни от извършените огледи на местопроизшествие, включително и
динамичния оглед. От заключението на експертизата се установило, че подс.С. страда от заболяване- Вродена
миопатия и Неврална мускулна атрофия - средна към тежка степен, което води до
затруднения в движенията на долните крайници, изразяващо се в нестабилна
степажна походка, без необходимост от помощни средства. Заболяването му
позволява да се придвижва самостоятелно на разстояния, но не и с бърза скорост.
Състоянието на подс.С. към 06.02.2019г., когато е експертизиран с Решение на
ТЕЛК е било идентично, от което следва, че и към инкриминираната дата
състоянието му е било идентично. Експертизата сочи, че данните по делото
разстояние между дома на С. и дома на Х. около 1241 метра по асфалтов път.
Телената ограда в описаното място е с височина 110 см, като при натиск
височината й намалява на 50 см. Електрическото табло е на височина от 115 см до
185 см. Като се имат предвид посочените разстояние и височини на оградата и
електрическото табло експертите са приели, че заболяването на подс.С. и
установеното му здравословно състояние не са пречка същият да измине посоченото
разстояние вървейки самостоятелно, да прескочи посочената височина на оградата,
чрез оказване на натиск върху нея и да достигне и развие бушони в
електрическото табло. Предвид заболяването му и възможността за придвижване
самостоятелно експертизата посочила, че средната скорост на такова движение за
него е 3,2 км/час. Ако се приеме, че С. се е движил равномерно с посочената
скорост и без спиране, би изминал разстоянието от 1241 метра за 23,2 минути.
В хода
на досъдебното производство били извършени и множество други
процесуално-следствени действия- назначени били ДНК експертиза, СМЕ на
веществени доказателства, биологична експертиза, извършени били претърсвания и
изземвания в неотложни случаи с последващо одобрение от съда, оформени били
протоколи за доброволно предаване, както
и протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, изискани били
справки от мобилните оператори, с разрешение на съда. От тези следствени
действия не били установени факти и обстоятелства от съществено значение за
предмета на разследване.
С
Протокол от 28.05.2020г. по ЧНД № 114/2020г. по описа на РС – Бяла по отношение
на подс.С. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на осн.
чл.64, ал.1 от НПК. С Определение № 220 от 03.06.2020г. по ВЧНД № 341/2020г. по
описа на ОС – Русе, взетата мярката за неотклонение била потвърдена. С Протокол
от 24.06.2020г. по ЧНД № 151/2020г. по описа на РС – Бяла, в производство по
реда на чл.65 от НПК, е била потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. С Определение № 296 от 01.07.2020г. по ВЧНД № 447/2020г. по описа на
ОС – Русе, е потвърдено Определение по ЧНД № 151/2020г. по описа на РС – Бяла.
С произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е изразил
становището си за съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички
годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, предвид на което не се налага в мотивите на присъдата да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. В процедурата по чл. 371, т.2 НПК законът предпоставя като
задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не
съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателствени материали от досъдебното производство. Т.е. провеждането на
диференцираната съдебна процедура е предпоставено само след заключение от съда за налични,
надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи
признатите факти. Тези доказателства заедно със самопризнанието трябва да са
достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно - при
постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл. 303 НПК.
Затова съдът следва да разгледа делото
по този ред само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е
било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения и събраните доказателства са убедителни и достатъчни за разкриване на обективната
истина, и категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия на фактите на
обвинението.
При това, след като се е произнесъл с определението си досежно надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът в съответствие
с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК,
следва да приеме за установени посочените в обвинителния акт факти.
За
пълнота и прецизност следва да се посочи, че изложената от прокурора и приета
от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от признанията
на подсъдимия в с.з. и в досъдебното производство, подкрепени от събраните по
делото доказателства, съдържащи се в протоколите за разпит на свидетелите: Т.А.Х.
от 21.05.2020г. и 26.05.2020г., както и пред Съдия от 22.05.2020г., И. Л. И., К. Н. Х., П. Н. В., С. В. Д., Б. А. К., С. С., А. С. С., С. Д. С., протокол за уведомяване на пострадал от
престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на
пострадалите от престъпление от 21.05.2020г., протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протокол
за разпознаване на лица и предмети, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, съдебно психологична
експертиза на Т.А.Х., съдебно-медицинска
експертиза на Т.А.Х., комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза на С.С.С., комплексна
съдебномедицинска – техническа експертиза,
експертно решение № 0438 от 06.02.2019г. на С.С.С., ДНК-експертиза, съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства, експертна справка, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, биографична справка, протоколи за вземане и
потвърждаване на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на РС-Бяла и ОС-Русе.
Всички
доказателства и доказателствени средства-гласни, писмени и от експертен
порядък, преки и косвени, в своята
съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъпленията, както и авторството на подсъдимия. Признанията на
подсъдимия напълно кореспондират с показанията на пострадалата-св.Х., които са
последователни, подробни и вътрешно непротиворечиви относно елементите от
съществено значение за предмета на доказване, не са налице данни за липса на
свидетелска годност съобразно изготвената съдебно психологична експертиза.
Същата описателно и обстойно възпроизвежда развоя на събитията-времето и начина
на проникване в дома й от подсъдимия, за когото след деянието се установило, че
познава лично, думите и действията на подсъдимия, конкретното място, където е
осъществено посегателството над половата й неприкосновеност, положението, в
което се е намирала, както и това на подс.С., впоследствие обстоятелствата по
отнемането на пари и използваното средството за сплашване, своите думи и
действия по време на извършване на престъпленията, поведението на подсъдимия
след деянието, както и своето състояние и действия. Предвид времето, мястото и
вида на извършените посегателства над пострадалата не са налице преки
свидетели, но извод за достоверност на показанията й се извежда не само от
тяхната логическа последователност и конкретност, но и поради съответствието им
с другите събрани по делото доказателства. В тази насока на първо място са
показанията на разпитаните свидетели И. И., К. Х., П. В., Б. К., чиито
показания съдържат данни за инцидента, както и преки впечатления относно
състоянието на пострадалата след него, състоянието на дома й, като пресъздават
по идентичен начин споделеното от нея за осъществените посегателства. Съдът ги кредитира
изцяло като последователни и непротиворечиви, и подкрепящи се от отразеното в
изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие, в които е фиксирано
разположението на помещенията в дома на пострадалата, начина на заключване на
вратите, конкретното място и начин на проникване в дома и оставените следи; от СМЕ
на пострадалата, кореспондираща напълно с дадените от св.Х. показания за
осъществен спрямо нея насилствен полов акт, за упражнената принуда и получени
болки при осъществяването му, което се доказва от обективните находки,
констатирани от вещото лице при извършения преглед на пострадалата – дребнопетнисти
кръвоизливи на лигавицата на предверието на влагалището. Съдът кредитира
показанията и на останалите свидетели- С. С., А. С., С. С. от досъдебното производство,
както и тези на св.П. и св.Г. в с.з, досежно характеристичните данни на
подсъдимия, психичното и здравословното му състояние, характер, ежедневие, социални
контакти и навици.
Признанията
на подсъдимия се подкрепят и от: изготвения протокол за разпознаване на лица и
предмети, в който по категоричен начин С. е бил посочен от св.Х. като мъжа,
който я е нападнал и изнасилил; косвено от показанията на св.Св.Д. провел
беседа с подсъдимия; от комплексната съдебномедицинска-техническа експертиза,
доказваща възможността му, въпреки соматичното заболяване и ограниченията при
придвижване, да измине за кратко време разстоянието до дома на пострадалата, да
прескочи оградата, чрез оказване на натиск върху нея, както и да развие бушони
в ел.табло. Досежно установеното психично заболяване и свързания с него
интелектуален дефицит несъмнено следва да се кредитира заключението на КСППЕ,
установяващо по категоричен вменяемостта на подсъдимия при извършване на
инкриминираните деяния, за извършването на които е споделил обстоятелствено и
пред вещите лица.
С
оглед на така приетата за безспорна фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Подсъдимият С.С.С. е
пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на
чл.31, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, тъй като на
20.05.2020г. в с.Ц., обл.Р., ул.„Х. А.” № .. се съвкупил с лице от женски пол -
Т.А.Х., ЕГН **********, на 75 години, като я принудил към това със сила и
заплашване. За
да осъществи половия акт с пострадалата
подсъдимият използвал физическа сила, изразяваща се в издърпване на прожектора
и мобилния й телефон, бутане с цел поставянето й в легнало положение върху
леглото, повдигане на блузата и сваляне на бельото й, обръщане на пострадалата
с гръб към него. За да извърши съвъкуплението, подсъдимият използвал и
психическо въздействие, като я заплашил с думите:“Няма да викаш никого и ще мълчиш“, а
преди да си тръгне й казал:“Няма да се обаждаш на никого, закълни се че няма да
ме обаждаш на никого, иначе ще дойда, ще те намеря, ще те убия и да ти запаля
къщата“.
Деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че е
осъществил полов акт с пострадалата, без да е налице съгласие от нейна страна
за това, както и че чрез използваната физическа сила и заплашване е сломил
нейната съпротива и я е лишил от възможността да се защитава или съпротивлява. Умисълът
му се установява частично от признанията още в хода на досъдебното
производство, а изцяло- от признанията му в с.з.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр.2 от НК, тъй като на 20.05.2020г.
в с. Ц., обл. Р., ул.„Х. А.” № .. отнел
чужди движими вещи - 60 лева в банкноти от владението на Т.А.Х., ЕГН **********,
на 75 години, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
заплашване.
Изпълнителното деяние на престъплението С. осъществил чрез действие, като
прекъснал фактическата власт на пострадалата върху нейни движими вещи-пари, в
размер на 60лв. и установил своя фактическа власт върху тях, с намерение
противозаконно да ги присвои. За отнемането на вещите и сломяване на
съпротивата на жертвата, използвал заплашване, което осъществил с думите: „Виж,
ето ти дървото, ако не ми дадеш пари, ще те убия с дървото, ще те завържа на
пода и ще те хвърля в кладенеца“.
От
субективна страна подсъдимият извършил деянието при пряк умисъл, като съзнавал,
че отнема движими вещи, които не са негови и няма съгласието на пострадалата да
установи своя власт върху тях, но въпреки
това извършил деянието с намерение да ги присвои и да се разпореди с тях в свой
интерес, използвайки заплашителни думи. Субективната страна на деянието се
установява по несъмнен начин и от признанията на подсъдимия още в хода на
досъдебното производство, а така също и в с.з.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по
чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 20.05.2020 г. в с. Ц., обл. Р., ул.„Х.
А.” № .. влязъл в чуждо жилище, а именно жилищна сграда, ползвана и обитавана
от Т.А.Х., ЕГН **********, на 75 години, като употребил за това сила, като
деянието е извършено нощем. Изпълнително деяние е било осъществено чрез
действие на подсъдимия, изразяващо се във влизане в чуждо жилище-жилището на св.Х.,
използвайки за това сила, изразяваща се в чупене на част от стъкло на
остъклението и влизане със взлом през PVC вратата от антрето към стаята в
пристройката. Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.170, ал.2 НК -
влизане в чуждо жилище нощем, тъй като подсъдимият извършил престъплението в
тъмната част на денонощието – около 23,00часа на инкриминираната дата.
От субективна страна
подс.С. е осъществил престъплението при пряк умисъл, съзнавал е, че нарушава
неприкосновеността на жилището на пострадалата, съзнавал е, че жилището е чуждо
за него, но въпреки това влязъл в дома й и то нощем, като използвал сила.
Умисълът му се извежда от признанията му
в с.з. и в хода на досъдебното производство.
При индивидуализация на наказанието, което
следва да се наложи на подс.С. за извършеното от него престъпление по чл.152,
ал.1, т.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, наличните заболявания на подсъдимия-психично и
соматично, добрите му характеристични данни-скромен, тих по характер,
неагресивен, с добро име в обществото, поведението му по време на извършване на
престъплението, характеризиращо се с нисък интензитет на упражнената физическа
принуда, поведението му след деянието, изразяващо се в оказване на съдействие
на пострадалата-изваждайки из под леглото прожектора й и оставяйки го заедно с
мобилния й телефон на масата, както и включвайки от ел.таблото навън,
ел.осветлението в къщата. Отегчаващи отговорността обстоятелства – извършване
на деянието спрямо позната
самотноживееща, беззащитна и възрастна жена, времето на
деянието-нощем, че преди него е
извършено противозаконно проникване в жилището на пострадалата. Налице са
предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК, тъй съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността,
което налага определяне на наказанието под предвидения законов минимум. С оглед на това, съдът намира, че цитираната
разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява по-благоприятна от разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, при която съдът намалява определеното наказание с една
трета. При това, съдът постанови наказание в размер на 1,6години лишаване от
свобода за извършеното престъпление.
При индивидуализация на наказанието, което
следва да се наложи на подс.С. за извършеното от него престъпление по чл.198,
ал.1, пр.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, наличните заболявания на подсъдимия-психично и
соматично, добрите му характеристични данни-скромен, тих по характер,
неагресивен, с добро име в обществото, поведението му след деянието, изразяващо
се в оказване на съдействие на пострадалата-изваждайки из под леглото
прожектора й и оставяйки го заедно с мобилния й телефон на масата, както и
включвайки от ел.таблото навън ел.осветлението в къщата. Отегчаващи
отговорността обстоятелства – извършване на деянието спрямо позната самотноживееща, беззащитна и възрастна жена,
времето на деянието-нощем. Налице са
предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК, тъй съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи
отговорността, което налага определяне на наказанието под предвидения законов
минимум. С оглед на
това, съдът намира, че цитираната разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява
по-благоприятна от разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при която съдът намалява
определеното наказание с една трета. При това, съдът постанови наказание в
размер на 1,6години лишаване от свобода за извършеното престъпление.
При индивидуализация на наказанието, което
следва да се наложи на подс.С. за престъплението по чл.170, ал.2, вр.ал.1
от НК, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, наличните заболявания на
подсъдимия-психично и соматично, добрите му характеристични данни-скромен, тих
по характер, неагресивен, с добро име в обществото. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – извършено извършване на деянието спрямо позната самотноживееща, беззащитна и възрастна жена. Налице са налице предпоставките за прилагане на чл.55
от НК, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй съдът отчете наличието
на многобройни смекчаващи отговорността, което налага определяне на наказанието
под предвидения законов минимум. С оглед на това, съдът намира, че цитираната
разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява по-благоприятна от разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, при която съдът намалява определеното наказание с една
трета. При това, съдът постанови наказание в размер на 8месеца лишаване от
свобода за извършеното престъпление.
Налице са предпоставките на
чл.23, ал.1 от НК за групиране на наказанията за двете престъпления, извършени
в условията на реална съвкупност, като се определи едно общо
наказание-най-тежкото от тях, а именно 1,6г. лишаване от свобода. Съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода, тъй като не са налице кумулативните
предпоставки изискуеми от закона, за да бъде постановено условно наказание.
Макар че, в случая определеното наказание е 1,6г. лишаване от свобода, т.е.
формално е под три години, то съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, личната и генералната превенция, е необходимо то да бъде изтърпяно
ефективно. Това е така, тъй като подсъдимият е извършил три отделни престъпления
в съвкупност-грабеж, изнасилване и проникване в чуждо жилище, като първите две
от тях са тежки и са извършени спрямо възрастна жена, чиито възможности за
оказване на съпротива априори са ограничени. Касае се за типични престъпни
посегателства над личността на беззащитни и самотно живеещи лица, с извършването
на които се демонстрира висока степен на неуважение и незачитане
неприкосновеността на отделната личност, като ръстът на подобен род
посегателства е значително висок. Въпреки заболяванията си-психично и
соматично, които са били налице у подсъдимия не само към момента на деянията,
но и преди него, това не му е попречило да извърши престъпленията. Несъмнено
същият е съзнавал действията си и противоправните последици от тях, а
следователно и тяхната наказуемост. Освен това, състоянието на подсъдимия към
момента не представлява пречка да изтърпи наказанието си ефективно, което
категорично е установено от заключението на КППЕ. Поради това и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, общото най-тежкото наказание в размер на 1,6г.
лишаване от свобода, следва да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК
следва при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ да се приспадне
времето, през което подсъдимият С. е бил задържан, считано от 26.05.2020г. и е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 28.05.2020г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Веществените доказателства: фенер, черен на
цвят с ЛЕД-светлина, дамски долни гащи, бежови,тениска, кафява на цвят,кожен
портфейл, кафяв на цвят; плик за одеяло, жълто-кафяв на цвят;покривало,
оранжево на цвят, да се върнат на Б. А. К..
Веществените доказателства:
мобилен телефон „Нокия“ с IMEI ………., да се върнат на
А. С. С..
Веществените доказателства:
спортно долнище, сиво на цвят; 2 броя платнени калцуни, тъмни на цвят, да се
върнат на С. К. Г..
Веществените доказателства:
дамско бельо - бикини, кремави на цвят; дрехи от найлонова чанта „Лидл“,
поставени в хартиен чувал; одеяло, кафяво на цвят; калъфка за възглавница в
жълто и синьо и калъфка за възглавница на червено бяло каре, 1брой бушон, да се
върнат на Т.А.Х..
Веществените доказателства: отвертка, плоска с
дървена дръжка, превързана с тел в единия край с дължина 37,5 см и дължина на
дръжката 10,5 см; отвертка, плоска с дървена дръжка, превързана с тел в единия
край с дължина 24,5 см и дължина на дръжката 10 см, да се върнат на Д. Д. Д..
Веществените доказателства:отвертка, плоска с
пластмасова дръжка, с жълто и сиво на цвят, с дължина 24,5 см и дължина на
дръжката 10 см, да се върне на С. Д. С..
Веществените доказателства: 1 брой черен на
цвят фенер; мъжки слипове, сини на цвят, да се върнат на С.С.С..
Веществените доказателства: дървена пръчка,
без кора, парцал на червено-бяло каре; черен на цвят парцал, текстилен със
зацапвания;4 броя обемни образци от следи върху врата на остъкленото антре;
дактилоскопни следи и комбинирани дактилоскопни следи от ПВЦ-врата на
пристройката, по бутилка с минерална вода от 500 мл, от комбиниран хладилник и
фризер и врата към сервизно помещение; силиконова отливка от обемни следи на
език на ПВЦ-врата; стърготини боя, иззети от врата на остъклено антре, обтривка
от тялото и устната кухина на Т.Х.; косми от глава на Т.Х.;*** обтривка от
устна кухина на С.С., да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като
вещи без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият С.С.С., следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски
в размер на 4259,35 лв., по сметка на ОД на МВР Русе - разноски на досъдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/