№ 20640
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110134716 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу П. Й. Ц. от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
заплащане сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
1235,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 45,39 лв. за периода от 15.8.2018 г. до 17.2.2020 г.,
сумата от 21,92 лв., представляваща цена на извършена услуга по дялово разпределение за
периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата от 21,92 лв. в размер на 2,37 лв. за периода от
31.10.2018 г. до 17.2.2020 г. По така подаденото заявление било образувано гр. дело №
10046/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил открит на установените
адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
СОФИЯ, ...., аб. №389636, е потребявал топлинна енергия в периода 1.5.2017 г. до 30.4.2019
г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че същия дължи сумата 1235,20 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 24.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45,39 лв. за
периода от 15.8.2018 г. до 17.2.2020 г., сумата от 21,92 лв., представляваща цена на
извършена услуга по дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно
със законна лихва от 24.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата от 21,92 лв. в размер на 2,37 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 17.2.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Й. Ц., чрез особения представител адв. Д. е
депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния недвижим имот.
1
Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и да е налице
основание за начисляване на лихви за забава. Формулира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач – „Нелбо“ АД /съгласно актуална регистрация в ТР/ не взема
конкретно становище по същество на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 10046/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на
24.02.2020 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ...., партиден № 389636. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 55, нот. дело № 2786/96
г., видно от който на 16.12.1996 г. ответникът П. Й. Ц. е придобил собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ..... Представен е и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 181, том II, рег. № 5835, дело №
348 от 2008 г. в полза на ответника П. Ц. и неговата съпруга е отпуснат банков кредит, като
за обезпечаване вземането на кредитора, П. Й. Ц. е учредил договорна ипотека върху
притежавания от него, представляващ лична собственост, недвижим имот – апартамент №
14, находящ се в гр. София, .....
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по месеци за
процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР
заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към фактури, договор между “Топлофикация
София” ЕАД и „Нелбо Инженериг“ ООД, както и Общи условия.
От страна на третото, неучастващо в настоящото производство лице „Нелбо“ АД са
представени индивидуални справки от изравнителна сметка за сезон 2017-2018 г. и
2018/2019 г. на аб. № 389636 и документи за отчети.
По делото бяха изслушани и съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна
(ССчЕ) експертизи.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта
на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 00.00ч. на първо число на месеца.
От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи. Количеството на
технологичните разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334 и Наредба
№ Е-РД- 04-1. Видно от приложената към заключението таблица “Топлофикация София”
ЕАД е отчислявала за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на
абонатната станция. Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е извършвало
от „Нелбо инженеронг“ ООД през процесния период на база реален отчет. В имота е имало 5
броя отоплителни тела и един брой водомери за топла вода, като на отоплителните тела е
поставен ИРРО. За процесния абонатен номер са начислявани суми за топлинна енергия за
отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общата
дължима сума по ФДР възлиза на 1 847,39 лв., като сумата по фактури е 1 842,61 лв., а
сумата за доплащане е 4,76 лв. Според вещото лице начислените суми и разпределението на
ТЕ е извършено в съответствие с нормативните разпоредби на Закона за енергетиката,
Наредба 16-334 и Общите условия за продажба на ТЕ от “Топлофикация София” ЕАД на
потребителите за битови нужди в гр. София, като СТИ, отчитащи потребената топлинна
енергия за имота, са преминали успешно необходимите метрологични проверки.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ дължимите
суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния период от 01.05.2017 г. до
2
30.04.2029 г. е в размер от 1 847,39 лв., като са платени частично. Установило е, че за първия
отчетен период 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. са извършени плащания, след сключено
споразумение в общ размер на 605,60 лв., като дължимият остатък за този период е в размер
на 350,04 лв. За втория отчетен период 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. са извършения плащания
в общ размер на 34,77 лв., като дължимия остатък е в размер на 854,31 лв. Предвид горното,
експертът е заключил, че общото дължимо задължение за процесния период от 01.05.2017 г.
до 30.04.2029 г. след отичане на извършените плащания е в размер н 1 204,35 лв. От
направените в заключението изчисленията, законната лихва за забава върху размера на
дължимата главницата е в размер на 87,68 лв. Експертът сочи още, че предвид
обстоятелството, че заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 24.02.2020 г., няма суми
погасени по давност.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в
настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно
според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното
счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от
„Топлофикация София“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССчЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е
съобразило корекциите и извършените плащания, а именно 1204,35 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период, до която сума
предявения иск е основателен, а до пълния предявен размер от 1 235,20 лв., искът се явява
неоснователен.
3
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се
явява установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото
лице по СТЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това, вещо лице е отчело
корекциите, според което заключение размерът мораторна лихва за забава върху дължимата
главница е размер на 87,68 лв. Доколкото изчисленият от вещото размер надхвърля
претендирания в исковата молба, предявения иск за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.08.2018 г. до 17.02.2020 г. следва да бъде уважен до пълния
предявен размер от 45,39 лв.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни сметки се
установява, че в рамките на процесния период дяловото разпределение в сградата в режим
на етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от „Нелбо
Инженеринг“ ООД, като в тази насока е и договор от 28.12.2005 г., сключен от ЕС на
процесната сградата, като топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на останалите
етажни собственици е било задължението след изтичане на срока на договора с третото лице
– помагач, да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да
сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги освободи от заплащане
на сумите, дължими за извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, но по
конкретното дело в хода на настоящото производство не се установи безспорно, че в
рамките на предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение
на доставената и потребена топлинна енергия именно от „Нелбо Инженеринг“ ООД, както и
какъв е размера на дължимото възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните
документи от страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата от сумата за главница за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. в
размер на 21,92 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“,
ведно със законната лихва от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния характер на претенцията
за обезщетение за забава в размер на законната лихва и доколкото се установи наличието на
главен дълг за дялово разпределение, искът за заплащане на мораторна лихва в размер на
сумата 2,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2018 г. до 17.02.2020
г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличието на вземания
за главница и лихви в период на погасителна давност, по следните съображения. Според
разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД вземанията за лихви и други периодични плащания, т.е.
каквито са вземанията по настоящото дело, се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
В случая началния период на претенциите за главница е м.05.2018 г., а заявлението по чл.
410 от ГПК е депозирано на 24.02.2020 г., т.е. доколкото задължението за плащане е след
изтичане на 45 дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, според чл. 33 от
Общите условия, съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, а и за лихви не са
4
погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от предявените искове в
общ размер на 1 197,11 лв., от общо 1 226,10 лв., представляващи разноски за държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице за ССчЕ, депозит за вещо лице
за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените разноски по ч.гр.д. № 10046/2020 г. по описа на СРС, 90 състав
по съразмерност съобразно уважената част от исковете в размер от 74,30 лв. от общо 76,10
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Право на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но доколкото същия не е сторил такива, разноски не следва
да му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС сумата 97,64 лв., представляваща направени разноски за вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове. На същото основание ищецът следва да бъде осъден да
заплати останалата част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в
размер 2,36 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ...., против П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., че П. Й.
Ц. дължи на „Топлофикация София” ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 1 204,35 лв., представляваща главница за ТЕ за имот в гр. София, .....,
аб. № 389636, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода
от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45,39 лв. за
периода от 15.8.2018 г. до 17.2.2020 г., сумата от 21,92 лв., представляваща цена на
извършена услуга по дялово разпределение за периода от 01.9.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно
със законна лихва от 24.2.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху
главницата от 21,92 лв. в размер на 2,37 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 17.2.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
10046/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за
доставена топлинна енергия за разликата над 1 204,35 лв. до пълния предявен размер
1 235,20 лв.
ОСЪЖДА П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 1 197,11 лв., както и разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
10046/2020 г. по описа на СРС, 90 състав в размер на 74,30 лв.
ОСЪЖДА П. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 97,64 лв., представляваща
разноски за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове.
5
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ..., да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2,36 лв., представляваща разноски за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Нелбо” АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, .....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6