Решение по дело №3046/2009 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 8
Дата: 5 януари 2010 г. (в сила от 5 януари 2010 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20094110103046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2009 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

гр. Велико Търново, 05.01.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година, в състав:                                                                                                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Дарина К. и в присъствието на прокурора…………..…..., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 3046 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 321, ал. 5, във връзка с чл. 330 от ГПК

Искане по чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие

 

ИЩЦАТА – И.Й.Д. ***, чрез пълномощника си адв. Г.Х. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника Д.А.Д. са сключили граждански брак на 30.01.1983 г. От брака си имат родено едно дете – Анета Д., родена на *** г., понастоящем навършила пълнолетие. Сочи, че в началото брачният им живот протичал нормално, но постепенно двамата се отчуждили поради възникнали конфликти между тях по основни семейни въпроси и от 15.08.2005 г. до настоящия момент живеят във фактическа раздяла, като всеки има свой отделен, личен живот. От всичко изложено и предвид липсата на взаимност и съпружески отношения, И.Д. счита, че бракът му с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и съществуването му е само формално. В исковата молба моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключеният брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи.

ОТВЕТНИКЪТ – Д.А.Д. *** заявява в съдебно заседание, че също желае бракът му с ищцата да бъде прекратен по взаимно съгласие, без съда да издирва мотивите им за това решение.

В съдебно заседание, страните лично правят искане да се допусне изменение в основанието на иска, като бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие, по реда на чл. 50 от СК. Излагат своето споразумение по чл. 51 от СК, съдържащо уредбата на  акцесорните брачни искове. Категорични са в желанието си за развод.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съобразно изискванията на закона намира, че искането е процесуално допустимо.

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 14.08.2009 г. страните са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт № 33 от 30.01.1983 г. на Община – Велико Търново. От брака си страните имат едно дете – Анета Д.Д., родена на *** г., видно от Удостоверение за раждане от *** *** Търново, издадено въз основа на Акт за раждане № 632 от 02.06.1983 г., понастоящем навършила пълнолетие.

Съдът непосредствено се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите да прекратят брака си с развод, без да изследва мотивите им за това им решение. Двамата категорично поддържат молбата си бракът им да бъде прекратен с развод, по реда на чл. 50 от Семейния кодекс.

Изложеното от страните споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, съдът намира за пълно, съобразно изискванията на чл. 51 от СК, както и непротиворечащо на императивните законови разпоредби и на добрите нрави. По изложените съображения съдът следва да прекрати брака между съпрузите с развод по взаимно съгласие, като последиците от прекратяване на брака се уредят съобразно депозираното от тях споразумение.

При този изход на делото съдът следва да определи окончателната държавна такса по допускане на развода по взаимно съгласие: По делото не бяха представени доказателства за получаваните от страните месечни доходи, но съобразявайки изложеното лично от тях в съдебно заседание и обстоятелството, че последните са в трудоспособна възраст, позволяваща им да работят по трудово правоотношение, от което да реализират доходи, съдът определи  окончателната държавна такса в размер на 40,00 лева, която ответникът съобразно споразумението следва да заплати, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 30.01.1983 г. с акт за граждански брак № 33 от същата дата на Община – гр. Велико Търново, между И.Й.Д., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. Велико Търново, бул. „България” № 2, ет. 4, адв. Г.Х. от ВТАК и Д.А.Д., ЕГН **********,***, по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА депозираното споразумение за последиците от прекратяване на брака, както следва:

СТРАНИТЕ заявяват, че имуществените си отношения са уредили изцяло, поради което нямат и в бъдеще няма да имат никакви имуществени претенции един спрямо друг след прекратяване на брака.

СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции за издръжка между бивши съпрузи.

След прекратяване на брака жената ще запази фамилното име на съпруга си – Д., за което съпругът дава изричното си съгласие.

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 /четиридесет/ лева, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.                                                                 

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: