ПРОТОКОЛ
№ 161
гр. Бургас, 14.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600141 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
зам.-апелативният прокурор К..
Жалбоподателят подсъдим И. Т. К., редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на РД „Охрана“ - Бургас и с адв. Г. С.,
упълномощен за негов защитник от досъдебното производство.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да дадете
ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА че няма да правят искания за отводи на
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. С.: Също нямаме искания за събиране на доказателства.
С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, постановената присъда се
обжалва пред Вас като неправилна, с доводи за несправедливост на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като се претендира за
намаляване на неговия размер.
Считам жалбата за допустима, но по съществото си за неоснователна и
моля да я оставите без уважение.
В хода на наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и такива нарушения, както и доводи за
необоснованост или неправилно приложение на материалния закон не са
изложени в подадената жалба. В случая производството е протекло по реда на
Глава 27 от НК, по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият
е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил
задължението си да му разясни правата в това производство, както и
задължението по чл. 372, ал. 4 от НПК - да установи, че самопризнанието му
се подкрепя от доказателствата по делото. Съгласно константната съдебна
практика, разпоредбата на чл. 369а от НПК не съдържа забрана за прилагането
на тази диференцирана процедура в случаите, в които престъпният резултат -
умишлено причиняване на смърт на друго лице не е настъпил и деянието е
преустановено във фазата на опита. Считам, че при безспорно установената
фактическа обстановка и при наличие на категорични доказателства относно
авторство на деянието, материалният закон е приложен правилно, като са
2
налице субективните и обективни признаци на правната норма на чл. 116, ал.
1, т. 12, вр. чл. 29, б. „а“ вр. чл. 18 от НК.
Основните доводи в това производство са свързани с твърденията за
явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира за това, че
не е отчетено младата възраст и здравословното състояние на подсъдимия.
Твърди се, че поради неговото психично състояние е необходимо да бъде
проведено лечение в специализирано здравно заведение, които възражения
считам изцяло за несъстоятелни.
При провеждане на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК,
наказанието „лишаване от свобода” е индивидуализирано по реда на чл. 54 от
НК в размер на 18 години. Т.е. първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК и в
размер незначително надвишаващ средния такъв предвиден за това
престъпление, като след редукцията по чл. 58а от НК е определено за
изтърпяване наказание от 12 години “лишаване от свобода“.
Считам, че са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като са съобразени при определяне на
наказанието и критериите на правната норма на чл. 54 от НК, т.е. съобразена е
личността на извършителя, характера на извършеното деяние и степента на
увреждане на обществените отношения.
Съобразно приетата правна квалификация се касае за довършен опит за
убийство, при който желаните от дееца общественоопасни последици не са
настъпили поради обстоятелства, които изцяло не са зависили от неговата
воля, поради което няма основания за приложение на разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 от НК. Действително, причинените увреждания са довели до
разстройство на здравето извън хипотезата на чл. 128 и чл. 129 от НК, но това
обстоятелство не променя извода, че подсъдимият е направил всичко зависещо
от него за настъпване на смъртта на пострадалото лице, като е действал
умишлено. В този смисъл е Решение № 121/17.09.2020 г. по н.д. № 495/2020
г., І н.о. на ВКС.
Считам, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да не са взети предвид и не са отчетени в достатъчна степен при
определяне на наказанието. Като такива съдът е приел младата възраст на
подсъдимия, наличието на психично заболяване, както и оказаното от него
съдействие на органите на досъдебното производство при изясняване на
обстоятелствата по делото. Но тези смекчаващи отговорността обстоятелства
категорично не обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК в хипотезата на чл. 58 ал. 4 от НК, защото не са нито изключителни,
нито многобройни по своя характер, нито предвиденото най-леко наказание е
несъразмерно тежко за дееца. Дадените обяснения от подсъдимия в хода на
досъдебното производство по своето съдържание не са от значение за
разкриване на релевантните по делото факти и обстоятелства, които са
установени с други доказателства и доказателствени средства. Съгласно
разпоредбата на приетото Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
3
1/2008г. на ОСНК на ВКС, това обстоятелство се приема за смекчаващо
единствено когато обясненията на подсъдимия са допринесли съществено за
изясняване на фактите по делото, а настоящият случай не е такъв.
Заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза установява наличието на личностово разстройство
от смесен тип, свързано с изразена дисхармонична личностова структура, с
висок индекс на агресивна враждебност, импулсивност и тревожност.
Експертите са категорични, че към момента на осъществяване на деянието и
понастоящем липсват данни за патопсихологични нарушения, свързани с
шизофренни разстройства и отхвърлят напълно хипотезата за наличие на
психотична симптоматика. Поради това не потвърждават наличието на
психично заболяване от психотичния регистър. Гореизложеното е отчетено в
достатъчна степен при определяне на размера на наказанието и не следва да
му бъде придавана по-голяма тежест, още повече, че в случая съгласно
становището на експертите не се налага провеждане на лечение под формата
на принудителни медицински мерки. Факт е, че при необходимост такова
лечение може да се проведе и е провеждано в специализирани здравни
заведения към местата за лишаване от свобода, като това също не е основание
за намаляване на размера на наложеното наказание.
Младата възраст на подсъдимия, в случая *** години, е отчетена в
достатъчна степен, но не е обстоятелство, което дава съществен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Още по-малко можем да приемем, че по делото са налице данни за
добри характеристики и ниска степен на обществена опасност на неговата
личност, доказателства за което по делото липсват и не са приложени.
Цялостното му поведение води до съвсем различен извод. Независимо от
предприетите спрямо него действия за наказателно преследване по предходно
деяние и забележете, в един много кратък времеви период след това деяние,
той е извършил нов опит да отнеме живота на друго човешко същество и в
случая се касае не за инцидентна дейност, а за трайно формиран престъпен
умисъл.
Много по съществени в случая са отегчаващите отговорността
обстоятелства, които следва да се вземат предвид и това се извежда не само от
тежестта на извършеното престъпление, което безспорно демонстрира
изключителна степен на бруталност и престъпна упоритост, както и на
пострадалия не е дадена никаква възможност да се предпази или да
предотврати, противодейства на това съвсем предварително намислено
нападение, но и в мотивите и подбудите за неговото извършване, което деяние
е предварително обмислено, подготвено, мотивирано чрез определяне на
времето, начина и средствата, по които да бъде извършено. Считам, че това
характеризира категорично, отивайки в посока личността на подсъдимия и се
касае за лице с висока степен на обществена опасност, поради което
посочените в жалбата обстоятелства не могат и не следва да доведат до проява
4
на по-голяма снизходителност, доколкото такава проява би била несъвместима
с текста по чл. 36 от НК, но също така го отличава от останалите извършители
на престъпления от подобен род и с тази квалификация.
Жалбоподателят е облагодетелстван в достатъчна степен чрез
редукцията на наказанието по чл. 58а ал. 1 от НК, поради което моля да
потвърдите постановената присъда.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, производството пред първата
инстанция протече по реда на особените правила, а именно по Глава на 27 –
съкратено съдебно следствие, с пълно признаване на фактите от страна на
подсъдимия. Въпреки това считам, че наложеното наказание е прекалено
завишено и не отговаря на няколко неща, които сега ще се опитам да споделя
пред Вас.
На първо място, възрастта, в която се намира подсъдимият К., ми дава
основание да твърдя, че наказанието, което му е определено от първата
инстанция, е прекалено завишено. В крайна сметка този човек рано или късно
ще излезе от местата за лишаване от свобода и грижа и отговорност на самото
общество е като какъв ще излезе. В момента той търпи и друго наказание в
размер на 10 години и по-голяма част от това наказание той изтърпява
самостоятелно, изолиран от останалите лишени от свобода, тъй като доказано
и според всички съдебнопсихиатрични експертизи, които са извършвани, той
страда от психично заболяване. Това психично заболяване ако не се лекува
или се лекува неадекватно в местата за лишаване от свобода, го прави опасен
не само за околните, но и за себе си. Той има три опита за самоубийство, което
също не е за подценяване.
Считам, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че
пострадалият отказа да се конституира като частен обвинител и граждански
ищец. Помоему, това е макар и задочни доказателство, че пострадалото лице
има съпричастност, в смисъл имали са някакви предварителни дрязги
помежду си, той също с поведението си е допринесъл за вземане на това
решение от страна на подсъдимия К. да посегне, да го удари с този диск от
щангата. В никакъв случай не споделям мнението, че категорично
намерението му е било да умъртви пострадалото лице. Освен това, няма как да
не направи впечатление, че заключението на вещите лица в
съдебнопсихиатричната експертиза, по-скоро участвалите вещи лица в
съдебнопсихиатричната експертиза, са същите, които са участвали в
петорната експертиза по предишното дело. Няма как да са написали едно,
впоследствие да променят мнението си и за това заключенията и от двете
експертизи са абсолютно идентични. Но аз съм убеден, че психичното
разстройство и психичното заболяване, с което така или иначе е
диагностициран К., оказва сериозно влияние върху поведението му в местата
за лишаване от свобода.
5
Ако той продължи да изтърпява това наказание, с този размер при
същите условия, каквито и в момента е - изолиран от всички останали
затворници в отделно, самостоятелно помещение, не ми се мисли като
изтичане срокът на наказанието, а то така или иначе някога ще изтече, какъв
човек ще излезе от местата за лишаване от свобода, което в крайна сметка
кореспондира и с целите, които са поставени с изпълнение на наказанието, в
никакъв случай не и да превръщаме човека в звяр. Осъзнавам, че
юридическите аргументи в моята пледоария са малко, но считам, че
житейските аргументи са достатъчни и следва да натежат и тъй като те са в
пряка връзка с целите на изпълнение на наказанието, следва да натежат при
определяне размера на наказанието. Обжалването на първоинстанционната
присъда е единствено и само касаещо размера на наложеното наказание.
Поради това, уважаеми апелативни съдии, Ви моля със съдебния акт,
който ще издадете, да намалите размера на наложеното наказание до размер,
който Вие прецените, че е удачен.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ право на лична защита на подсъдимия И. Т.
К..
ПОДСЪДИМИЯТ И. Т. К.: Поддържам това, което каза защитникът
ми. Моля да ми се намали наказанието.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Т.
К.: Моля да бъде намален размерът на наложеното ми наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6
7