№ 107
гр. ЛЕВСКИ, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20214410100210 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от О.. Б. М.
от гр.Левски срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи, гр.София.
Ищецът твърди, че е служител на ГД"ПБЗН", като през периода
01.04.2019г. - 01.08.2020г. работил на длъжност „Водач на специален
автомобил" в Районна служба „ПБЗН" - гр.Левски при ОД"ПБЗН" - Плевен
към ГД"ПБЗН" - МВР, гр.София. Трудовата си дейност осъществявал по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и
нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР. Посочва, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем
часа дневно и четиридесет часа седмично. За процесния период от време били
издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд
при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Твърди, че за периода 01.04.2019г. - 01.08.2020г. е действала
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от
2.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на
Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани Наредби липсвала
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.,
но в размер от 0.143/ чл.31, ал.2 от Наредбата/. Съгласно цитираната
1
разпоредба на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и
06,00 часа за отчетния период се умножавал по 0,143. Посочва, че тази
Наредба била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна била отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450/2016г. Посочва,
че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична разпоредба,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Навежда
довод, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи.
Твърди, че Наредба №8121з-776/29.07.2016г. била отменена с Решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г.,
отмяната обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата била отменена
поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
Твърди, че с оглед отменената Наредба от 2016г. била издадена нова Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на Министъра на вътрешните
работи, в която също липсвала изрична разпоредба за преобразуване на
нощните часове в дневни. Навежда довод, че при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата/обн. ДВ от 26.01.2007г./. Посочва, че в съответствие с чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Твърди, че за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г. бил положил общо
800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлизал на 914,40 часа, което водело до извънреден труд от 114,40 часа,
който следвало да му бъде платен допълнително. Ищецът твърди, че
съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8,00лв. или за
114,40 часа труд му се дължала сумата от 915,20лв.
След допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно
определение в открито съдебно заседание от 27.04.2022г. изменение размера
на исковите претенции, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца:
- на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер
2
на 804,32 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г.
- 10.07.2020г., с оглед изменение на ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
- основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 98,65 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от
първата изискуемост – 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез
ст.юрисконсулт С.Н., в който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции.
Ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с него, възникнало на основание ЗМВР, и е заемал
длъжността водач на специален автомобил I степен и пожарникар в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението” - Левски към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
(РДПБЗН) - Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Не оспорва, че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.
Оспорва основателността на иска поради следните съображения:
Намира за неоснователен наведения довод, че в процесния случай
приложима е НСОРЗ, тъй като същата се прилагала за работници и
служители по трудово правоотношение с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал
чл.107а КТ. Наведен е довод, че тъй като ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР,
приложима била разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, а не тези на чл.136, ал.3
и чл.140, ал.1 КТ. Посочва, че съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал.3
на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че
нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не
била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Навежда
довод, че нормите регламентиращи 8-часова продължителност са установени
в закон – чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и се ползвали с презумпция за
конституционност докато не бъдат обявени за противоконституционни от КС.
Позовава се на ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., с които били
3
внесени редакции в разпоредбата на чл.187 ЗМВР с цел избягване
разнородната практика на съдилищата по нейното прилагане и тълкуване,
както и на действащата към момента Наредба №8121з-1353 за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(обн. ДВ бр.107 от 18.12.2020г., в сила от 01.01.2021г.), в които изрично било
предвидено, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Навежда доводи, че в процесния случай общите разпоредби на КТ са
неприложими, както и субсидираното прилагане на НСОРЗ – поради
наличието на друга приложима наредба. Позовава се на разпоредбата на чл.2,
ал.3 от НСОРЗ, в която изрично било посочено, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, а още
по-малко следвало да се прилага за държавни служители по ЗДСл и ЗМВР.
Посочва, че разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща
превръщането на нощните часове в дневни чрез умножаването с посочен
коефициент, не била предвидена в чл.187, ал.9 ЗМВР, тъй като за държавните
служители нормата продължителност на дневния и нощния труд била равна –
коефициент 1, за разлика от предвидената в КТ различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение с дневния.
Навежда довод, че преценката на органа, комуто била делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР – министъра на
вътрешните работи, била по целесъобразност и не подлежала на съдебен
контрол.
Възразява срещу твърдението на ищеца за празнота в правото, която да
подлежи на запълване със субсидирано приложение на общите разпоредби,
тъй като ЗМВР и наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР уреждали изчерпателно
процесните правоотношения. Посочва, че обратното би довело до
дерогирането на законовата норма, уреждаща 8-часова продължителност на
нощния труд за служителите по ЗМВР със субсидираното прилагане на
подзаконов нормативен акт, което било недопустимо и противоречало на
принципа за йерархия на нормативните актове.
Твърди, че основание за трансформирането на нощния труд в дневен е
било налице по време на действието за около девет месеца извън процесия на
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, където изрично било предвидено
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в
несъответствие със ЗМВР и поправено с Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
като последният подход бил възприет и в действалите през процесния период
две наредби – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от
07.01.2020г.
4
Навежда довод за неоснователност на искането за заплащане на нощния
труд като извънреден. Излага съображения, че в чл.176 ЗМВР изрично било
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР
били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащали на
служителите, като сред тях в т.3 било и възнаграждението за извънреден труд.
Навежда довод, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и
нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд било регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия
член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил
определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично било
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на
ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били
посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Посочва, че заповедите на министъра на вътрешните работи, в които е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период
са Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. (Обн. ДВ, бр.98 от 08.12.2017 г.,
неофициален раздел) и Заповед №8121з-156/5.02.2020г. (Обн. ДВ, бр.13 от
14.02.2020г., неофициален раздел). В т.1 от първата заповед било посочено, че
„за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв.". Съгласно т.2 на втората заповед „размерът на
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа е 1,00 лв." Посочва, че извънреден е този труд,
който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време. Навежда довод, че полагането на нощен труд,
когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден
труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в
дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се
заплаща като нощен по смисъла на посочените по-горе две заповеди на
министъра на вътрешните работи.
Излага съображения, че за да има извънреден труд и за да е налице
право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен
труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в
рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по
5
смисъла на
Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. и Заповед №8121з-156/5.02.2020г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е
трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат
умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни
часове за заплащане. Навежда довод, че дори при общата хипотеза (КТ,
НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен
труд, не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали
също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се
явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане
на нощния труд. Като извод сочи, че дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовавал, за да обоснове
претенцията си, било недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд
с коефициент 1,143 да служи за генериране на
извънреден труд.
Посочва, че служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът,
полагали труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното
време се отчитало в часове. Това отработено време при отчитането се
сравнявало с нормата за съответния месец, получена при умножаването на
броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишавали месечната норма, на ищеца се заплащало само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а от февруари 2020г. - по
1,00 лв. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той бил отработил в
повече от нормата, часовете в повече се компенсирали с възнаграждение за
извънреден труд. Посочва, че това са първите два вида нощен труд - положен
по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната
норма. Отделно от труда по график при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които
се налагала допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полагал труд
по заповед. Това била класическа форма на извънреден труд и той се отчитал
и заплащал като такъв. Твърди, че част от този труд може и да е през нощта и
за тези часове се заплащало и дължимото допълнително възнаграждение за
нощен труд. Това бил третият вид положен нощен труд. Твърди, че за втория
и третия вид било изплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, като положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил
правилно отчетен, а полагащото му се допълнително възнаграждение било
правилно определено и заплатено.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника
адв.В.Петрова - ПлАК, който поддържа исковете по изложените в исковата
молба доводи. Позовава се на Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело №С-
262/2020г., образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело с
6
идентичен предмет. Моли исковите претенции да бъдат уважени съобразно
допуснатото изменение на исковете, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на адв.Петрова на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение при съобразяване на Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Представя подробни писмени
бележки.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, не се представлява в съдебно заседание. Представени
са писмени бележки от процесуалния представител гл.юрисконсулт С.Н., в
които са изложени подробни доводи за неоснователност на исковите
претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника ГДБПБЗ – МВР, възникнало на
основание ЗМВР, на длъжност водач на специален автомобил I степен и
пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” - Левски към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” (РДПБЗН) - Плевен при ГДПБЗН – МВР, както и че е
полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при
сумарно отчитане на работното време.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Установено
е, че за часовете положен нощен труд ищецът е получил полагащото му се
възнаграждение, без да е извършвано преизчисляване на часовете нощен труд
с коефициент 1.143.
Съобразно задачата, поставена от ищеца, вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, като след
извършеното преизчисляване е установено, че същите се явяват такива, които
надвишават месечната/тримесечната норма на часове. Разликата между
нощните часове и тези преизчислени с коефициент 1,143 са остойностени по
ставка с увеличение от 50% - като за извънреден труд.
Направено е изчисление, че за периода 01.04.2019г. – 01.08.2020г.
ищецът е положил общо 714 часа нощен труд. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 816.102 часа, като за разликата
102,102 часа е изчислено брутно възнаграждение в общ размер на 854,59
лева, изчислено със ставка 8,37 лв., на база основните работни заплати на
ищеца по периоди, в това число 50% увеличение за извънреден труд,
съобразно поставената от ищеца задача. Лихвата за забава върху посочената
главница е в размер на 100,97 лв.
7
Положените часове нощен труд за периода 01.04.2019г. до 10.07.2020 г.
са 672 часа, които приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 768,096
часа, съответно разликата между положените часове нощен труд и
приравнените са 96,096 часа. За последните часове е изчислено съобразно
посочената по-горе ставка брутно възнаграждение в общ размер на 804,32
лева. Размерът на лихвата за забава е 98,65 лева.
В табличен вид са дадени реално отработените часове нощен труд,
преизчислените такива с коефициент 1,143, както и нормата за всеки
тримесечен период, включен в исковия. Дадено е заключение, че от
извършената проверка е установено, че след като към общо отработените
часове по график се прибави разликата от преизчисляване на нощните часове
с коефициент 1,143 и се извади нормата за отчетния период и часовете, за
които на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд - часовете,
които се явяват над нормата са именно тези, за които ищецът не е получил
възнаграждение - от преизчисляване на нощни към дневни часове. Сумата от
854,59 лв. за периода 01.04.2019г. – 01.08.2020г., респективно от 804,32 лв. за
периода 01.04.2019г. – 01.08.2020г. не е заплатена на ищеца, тъй като не е
извършвано преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1,143.
При така установените факти и липсата на спор между страните относно
полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период,
правният спор е концентриран относно приложимите по отношение
заплащането на нощния труд в процесния случай правни норми. Спорно
между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на
отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, представляват ли те
извънреден труд и дължи ли се допълнително възнаграждение върху
разликата между преизчислените с посочения коефициент часове и реално
отработените такива.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е
определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период - 01.04.2019г. – 10.07.2020г., са действали
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от
8
02.08.2016г./, отменена с Решение №16766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм.д.
№8601/2019г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. /обн. ДВ бр.3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г./, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В приложимите наредби е уредена нормална продължителност на
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период. В същите липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент
1,143, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е била изрично предвидена в чл.31, ал.2 от
предходно действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – отм., съгласно която
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
След отмяната на горепосочената наредба – в последващите Наредба
№8121з-592 в сила от 01.04.2015г. и действалите през процесния период
Наредба №8121з-779/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,
такава разпоредба липсва.
Със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60 от 07.07.2020г., разпоредбата на чл.187
ЗМВР е изменена - в сила от 11.07.2020г., като в ал.1 изрично е предвидено,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24 часов период, а в ал.4, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. В приетите след
отмяна на действалите през процесния период наредби на МВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР -
Наредба №8121з-1174, в сила от 03.11.2020г. и Наредба №8121з-1353, в сила
от 01.01.2021г. и действаща към момента, също изрично е предвидено, че при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът дали липсата на изрична разпоредба
относно преизчисляването на часовете положен нощен труд към дневен такъв
в действалите през процесния период наредби, представлява празнота в
закона и дали ако е налице такава същата следва да бъде запълнена чрез
прилагане по аналогия на общото трудово законодателство.
Съдът намира, че в процесния случай, при липсата на изрична
9
разпоредба, която да урежда превръщането на нощните часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на служителите на МВР в
действалите през процесния период наредби, каквато норма е била изрично
предвидена в отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. - преизчисляване
с коефициент 0,143, както и в последващите ги Наредба №8121з-1174 и
Наредба №8121з-1353 - превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 1, е налице празнота в закона, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане по аналогия на общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за служителите на МВР, така и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
въз основа на КТ. Не е налице основание към процесния период липсата на
такава изрично предвидена норма в действалите тогава наредби към ЗМВР,
да се тълкува като изрична отмяна, забрана за такова преизчисление.
Правилото за преодоляването на празнота в закона е предвидено в
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, съгласно която, когато нормативният акт
е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива
разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на
правото на Република България. В процесния случай, ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на
МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите
правоотношения между работник или служител и работодател в страната. По
същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата
към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч.:7ч. =
коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет и в отменената
Наредба №8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг
математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се
получава същият коефициент 1,143.
Целта на посочената разпоредба - чл.9, ал.2 НСОРЗ, е именно нощното
работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно
10
време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други
компенсации. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил
обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като
конкретна цифра, като по тази начин и в общата и в специалната наредба
положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Изложеното води до извод, че в отменената наредба към ЗМВР е бил
възприет подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за
преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този
смисъл в приложимата наредба, би довело до поставянето на служителите на
МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо
работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон
– КТ. Това би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия
и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието
/работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици. Посоченото
не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на
Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от
всички граждани при равни условия и права, както и с международно-
правните актове, по които Република България е страна, в т.ч. чл.52 от
Хартата за основните права на ЕС.
В тази връзка следва да бъде посочено и постановеното Решение от
24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл,
че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.
60/2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, а след
изменението изрично е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е
дадено разрешение, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
11
в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Така постановеното не променя горните изводи на съда относно
наличието на основание за преизчисление на отработените часове през нощта
при наличие на празнота в законовата уредба. В мотивите на цитираното
решение на СЕС се приема, че що се отнася до обосноваността на
евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно
постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато
се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на
тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C 243/19, EU:
C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова
съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и
тази през нощта е 1 и не налага преобразуване, представлява аргумент, който
не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че
ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Изложеното по-горе
от настоящия съд тълкуване на националните разпоредби и прилагане на
аналогия на закона съответства на така дадените указания в решението на
СЕС, с оглед гарантиране на равно третиране и мерки за компенсация на
нощния труд, при отчитане на неговата специфика, еднаква за всички лица,
полагащи такъв труд.
На следващо място, съдът намира за неоснователен наведения от
ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от
него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за
12
отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
от съда съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено,
че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не
са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така
увеличените часове не е било заплатено възнаграждение. Доктрината, както и
съдебната практика приема, че законодателят е възприел две линии, по които
се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане
на работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд
в размер (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д.
№405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831 ). Посочените принципи за
допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни
разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В
цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е
посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за
нощен труд.
В процесния случай предявената искова претенция е за заплащане на
неизплатеното възнаграждение за часовете нощен труд, получени след
преизчисляване с посочения коефициент на реално отработените часове през
нощта - като извънреден труд, с увеличение от 50%. В тази връзка спорен по
делото е въпросът явяват ли се тези часове извънреден труд и следва ли да
бъдат заплатени като такъв.
Извънреден труд е налице, когато е положен труд извън установеното
работно време - когато продължителността на работното време надвишава
нормалната такава. При сумарно изчисляване, извънреден труд ще е налице в
случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението
на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за
отчетния период. От заключението на вещото лице се установява, че в
процесния случай при съпоставка на нормата работни часове за всеки отчетен
период и отработените часове с преизчислението на нощния труд с
коефициент 1,143, часовете в повече, които се получават след преизчисляване
на нощни към дневни часове надхвърлят нормата работни часове за отчетния
период и се явяват такива извън установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. Установява се, че за
13
процесния период 01.04.2019г. - 10.07.2020г. часовете над нормата на ищеца
са общо 96,096ч. и това са именно часовете, получени от преизчислението на
нощните часове към дневни. Дължимото се брутно трудово възнаграждение
за посочените часове, в това число добавка за извънреден труд е в размер на
804,32 лв., като същото не е изплатено на ищеца. Размерът на лихвата за
забава е 98,65 лева.
Поради изложените доводи, предявената искова претенция за заплащане
на сумата в размер на 804,32 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 01.04.2019г. - 10.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена от съда. С оглед уважаване на главната искова претенция,
основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва
върху неплатената главница в размер на 98,65 лв., за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба, която
също следва да бъде уважена.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв., както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 196,50лв.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 от
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адв.В.Петрова адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по настоящото дело в размер на 600 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, гр.***, представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор,
ДА ЗАПЛАТИ на О.. Б. М., ЕГН:**********, адрес: гр.***, на основание
чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 804,32 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.04.2019г. -
10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 98,65 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба –
15.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.***, представлявана от
гл.комисар Н.С.Н. – директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
14
съдебната власт по сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 100
лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 196,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр.***,
представлявана от гл.комисар Н.С.Н. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
В.Н. Н-П, ЕГН:**********, Адвокатска колегия - Плевен, сумата от 600лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
15