№ 442
гр. с., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П.Р.
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П.Р. Гражданско дело №
20241110147031 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Г. Х. Б., ЕГН **********, срещу Я.
М. М., ЕГН **********, лице, с което молителката е живяла при условията на фактическо
съпружеско съжителство, с искане за налагане на мерки за защита на молителката, при
твърдения за извършени от ответника спрямо същата актове на домашно насилие, както
следва:
В периода от м. март 2024 г., включително и на 01.08.2024 г., 02.08.2024 г., 03.08.2024 г.,
07.08.2024 г. и 08.08.2024 г., ответникът е заплашвал и обиждал молителката от телефонен
номер **********, ползван от ответника, по телефон и чрез текстови CMC съобщения,
изпращани до телефонен номер **********, ползван от молителката. Причина за
изпращаните съобщения се сочи да е настъпилата раздяла между страните и това, че
молителката е напуснала ответника и се е изнесла от дома му. След подаване от стрА. на
молителката на жалба в 08 РУ-СДВР 01.08.2024 г. с вх. № УРИ338300-7938, по повод
получена заплаха за убийство в телефонен разговор между нея и ответника, проведен в
същия ден, като част от разговора и заплахата за убийство е записан от молителката /като
записът, с продължителност около 10 секунди, е бил предаден от молителката в полицията
заедно с жалбата/. След този разговор молителката блокирала телефона на ответника, в
резултат на което той не е могъл да й звъни и да се свързва с нея чрез Вайбър и други
приложения, но изпращаните от него съобщения чрез CMC са получавани от нея.
Молителката е получавала десетки съобщения със заплахи и обиди всеки ден, считано от
01.08.2024 г., както следва:
1
На 01.08.2024 г.:
„Долу съм на парка ела да ви прибия“,
„Боклук“,
„Сега ще видиш“,
„Този няма да съществува до дни“,
„Лично ще те съсипа лично обещавам ти този боклук неможе да ме спре“
„Ще го направя ще бъде в кома“, - „Искаш да бъде пребит ок“, - „Утре ще се
погрижа“,
„Няма да го познаеш имаш го“,
„Ти си боклук“.
На 02.08.2024 г.:
„Сега ще предопредя и брат ми всичко да анулира утре и аз, ще ходя до полицията да
покажа голите ти снимки и да кажа, че ме провокираш“,
„Одтегли си жалбата ако има такава знаеш, че нищо не могат да ми направят“
На 03.08.2024 г.:
„Да не ти кажа какво ми казаха бягай“;
На 07.08.2024 г.:
„От тук ще те махна скоро д.“,
„Ограничителната заповед си я вкарай в задн...“,
„Набери ме защото ще ти се стъжни живота днес“,
„Много си жалка много“,
„Ти не се скъпа до като ме няма да се ебеш курво“,
„Ще те гоня“,
„Утре аз ще ти забраня да минаваш от тук не ме познаваш аз имам дом ти нямаш“,
„Появи ми се че след време ще съжаляваш“,
„Ще те смажа“,
2
„Искаш война имаш яяяяяя“,
„Не можеш така да ме топиш боклук“,
„Ще те сисипа не ме е страх от никой“,
„Боклук“,
„Ще видиш утре с снимките“,
„Утре си жалка“,
„Много ще съжаляваш“;
На 08.08.2024 г.:
„Ще те смачкам“,
„Боклук“
„На този му кажи, че ще умре“;
Сочи се, че на снимките, с разпространяването на които ответникът заплашвал молителката,
същата е заснета по бельо, но предвид нейната професия и работата й с деца в детска
градина, тя е изпитала основателен страх за последиците, ако тези снимки придобият
публичност. В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
По делото не се оспорва, съответно съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че същите са живели при условията на фактическо съпружеско
съжителство до месец април 2024 година /протоколно определение от 14.11.2024 г./, предвид
което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл.
3, т. 2, предл. второ ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено психическо насилие.
Молбата е депозирА. в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът
намира молбата за защита за допустима.
ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
3
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
не в достатъчна степен са индивидуализирани процесните актове на домашно насилие,
поради която същата е негодна да установи фактите, за доказване на които е представена. От
друга стрА. обаче, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните /с протоколно определение от 14.11.2024 г./ следните
обстоятелства: че на датите 01.08.2024 г., 02.08.2024 г., 03.08.2024 г., 07.08.2024 г. и
08.08.2024 г. ответникът е изпратил на молителката съобщенията със съдържанието, описано
в молбата за защита. Съдът съобрази също обстоятелството, че не се събраха доказателства,
които да опровергаят изложените в декларацията факти относно процесните актове на
домашно насилие. Материалите по приобщената по делото пр.пр. №42796/2024 г. по описа
на СРП, образувА. по производство на 08 РУ-СДВР № УРИ338300-7938/01.08.2024 г.,
допълват установените като безспорни по делото обстоятелства. Предвид изложеното дотук
съдът намира, че се установява извършено от ответника домашно насилие спрямо
молителката под формата на психическо насилие, поради което молбата за защита следва да
бъде уважена.
ВЪВ ВРЪЗКА С МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА ПО ЧЛ. 5, АЛ. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 4 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, забрА. да я доближава, забрА. да доближава жилището, което същата
обитава, както и местоработата й, включително и забрА. да осъществява контакт с нея под
каквато и да е форма. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се
определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно
негово законово задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира по отношение на
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същата, че е подходящ
срок от 18 месеца, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението
от стрА. на ответника, т.е. до 08.02.2026 г. /след приспадане срока на действие на мерките на
издадената заповед за незабавна защита № 281/08.08.2024 г. съобразно правилото на чл. 5,
4
ал. 2 ЗЗДН/.
ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото молителката има право на разноски. Направата на такива обаче не
се установява по делото, поради което и не следва да бъдат присъждани. На основание чл.
11, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗДН дължимата държавна такса по делото, както и
разноските за процесуалното представителство по предоставената на молителката правна
помощ следва да се възложи на ответната стрА.. Съобразно чл. 16 от ТДТКССГПК размерът
на държавната такса по молбата за защита е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да
бъде осъден да я заплати в полза на Софийския районен съд. Съобразно чл. 27б от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение за
процесуалното представителство на молителката в размер на 180,00 лв., като на основание
чл. 11, ал. 2, предл. второ вр. § 1а ЗР ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 7 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да я заплати в полза на Националното бюро за правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Г. Х. Б., ЕГН **********, срещу Я. М. М., ЕГН **********,
като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Я. М. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Х. Б., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Я. М. М., ЕГН
**********, да приближава Г. Х. Б., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 08.02.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на Я. М. М., ЕГН **********, да
приближава обитаваното от Г. Х. Б., ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. с., ж.к. “д.
1”, бл. 33, вх. “Ж”, ет. 4, ап. 120, на разстояние по-малко от 200 метра, освен по
разпореждане на държавен орган, за срок до 08.02.2026 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН Я. М. М., ЕГН **********, да не
доближава местоработата на Г. Х. Б., ЕГН ********** – Детска градина № 21 „Ежко Бежко“,
на адрес: гр. с., ж.к. „д. 1″, ул.“5016“ № 3, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок до
08.02.2026 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН Я. М. М., ЕГН **********, да не
осъществява контакт с Г. Х. Б., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, за срок до 08.02.2026 г.
предупреждава Я. М. М., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи
5
неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Я. М. М., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ вр. § 1а ЗР ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 7 ГПК Я.
М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощ разноски в размер на 180,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6