Решение по адм. дело №258/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба, депозирана от «Алфа комерс» ООД [населено място], [ЕИК], представлявано от К. Х. К., чрез адв. Р. М., ВАК, срещу Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-78#3 от 08.04.2025 г., депозирана от К. Х. К., в качеството му на управител на «Алфа комерс» ООД, срещу разпореждане [номер]-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен, с което настъпилата на 26.06.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана с вх. № 5101-27-61/25.10.2024 г. от И. Т. И. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата и в допълнителна молба рег. № ДА-01-1717 от 12.06.2025 г. се изразява несъгласие с така постановения административен акт, като оспорващият счита, че Директорът на ТП на НОИ – Шумен не е извършил допълнително разследване и не били събрани допълнителни доказателства. Сочи се, че твърденията на пострадалото лице коренно се различават от тези на работодателя, както по повод възлагането на работа, така и по отношение на обстоятелствата, при които е пострадало. Оспорващият твърди, че работата или инициативата за възлагане, застрашаваща здравето и безопасността на работниците и служителите от страна на представляващ дружеството не е осъществявана. Заявява, че в обясненията си И. И. е посочил, че е качен върху бали на височина 3,5 метра с помощта на челен товарач, като в тази връзка, сочи, че нито длъжностно лице извършило разследването на възникналия трудов инцидент, нито административния орган са обърнали внимание, че именно пострадалия е нарушил трудовата дисциплина и нарушавайки здравословните и безопасни условя на труд, с действията си е допринесъл за увреждане на здравето си. Сочи, че не са събрани никакви доказателства в насока, че работодателя е възложил или принудил пострадалото лице да изпълнява задачата по този начин, като счита, че с поведението си и нарушавайки изискванията за здравословни и безопасни условия на труд И. И. с личните си действия е допринесъл за увреждането си, което в последствие се вменява като вина на работодателя.

Навеждат се доводи срещу решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е обсъдило събраните доказателства и неправилно е приело, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, въпреки че злополуката е настъпила в отсъствие на представляващия дружеството, който бил в отпуск поради временна неработоспособност, а пострадалият не е изпълнявал вменените му трудови задължения, а такива без възлагане на работа и без знанието на работодателя.

С оглед тези съображения е отправено искане за отмяна на Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, като незаконосъобразно, постановено при липса на пълнота на доказателствения материал и в противоречие с материалния закон и неговата цел.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Р. М., ВАК, която поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Шумен, се представлява от юриск. И., която поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна И. Т. И., редовно призован и явил се лично и с адв. Г. Г., САК, поддържа, че злополуката е трудова, тъй като към релевантния момент е бил на работа, извършвал е дейност в полза на работодателя и е пострадал по време на работа, след получени устни указания за извършваната дейност, за което е дал писмени обяснения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Процесното Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен е постановено по повод жалба вх. № 1012-27-78#3 от 08.04.2025 г., депозирана от К. Х. К., в качеството му на управител на «Алфа комерс» ООД, срещу разпореждане [номер]-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен, с което настъпилата на 26.06.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана с вх. № 5101-27-61/25.10.2024 г. от И. Т. И. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

От фактическа страна се установява, че дружеството - жалбоподател извършва дейност в селскостопанска база в [населено място], местност „Ясаклъка“, община Шумен, област Шумен.

При осъществяване на дейността на 26.06.2024г. е възложено на водач на селскостопански машини И. И. работа в склада за зърно към база 2 в [населено място], местност „Ясаклъка“, а именно преграждане на склада за две отделни култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с размери 240: 120: 90 см., подредени в един ред, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор длъжността му е определена само като „водач селскостопански машини“. Такава работа /изграждане на преградна стена от бали/ не била вменена на работника и съгласно връчената му на 01.03.2024г. длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“. На земята в помещението бил поставян найлон, след което с челен товарач върху него са поставени бали. Върху така изградената стена тримата работещи И. Т. И., Н. К. Г. и Г. С. С. завивали балите с найлон. Дейността по преграждане на склада с бали и завиването им с найлон била възложена на горепосочените работници от свидетелят Д. С. Г. на длъжност склададжия по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа на 26.06.2024г. работникът И. И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада. След като бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен.

На 25.10.2024 г. с вх. № 5101-27-61 в ТП на НОИ - Шумен е подадена Декларация за трудова злополука от И. Т. И., [ЕГН] в качеството му на пострадало лице, настъпила на 26.06.2024 г., към която са приложени обяснение, епикризи от МБАЛ -ШУМЕН АД и УМБАЛ „СВЕТА М.“ ЕАД -ВАРНА, копия от болнични листове и отговор до лицето от Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен (ДИТ).

Видно от писмени обяснения на И., на посочената дата, в горната база, находища се между селата Дибич и Илия Блъсково, по разпореждане на Д. С. И. - отговорник на базата е трябвало да направят изкуствена преграда от бали от слама между житото и ечемика, за да не се смесват. Трябвало е да се „вдигат“ по 3 броя бали на височина около 3 метра и 50 сантиметра и около 1 метър ширина. Качили него и колегата му Н. Г. със челен товарач „Маниту“ върху балите да пуснат брезента като завеса, а отдолу на земята „Д. и още 1 работник“ им подавали брезента, а те двамата с Н. го дърпали нагоре на височина Зм. и половина, за да го завържат за най-горната бала. Н. бил приклекнал и привързвал найлона, а И. Т. И. го придържал стъпил прав върху балата. Както бил прав и се премествал назад се подхлъзнал на балата. При падането левият му крак се закачил на един от сезалите, при падането се откачил, но паднал. Паднал основно на десен крак и приклекнал. При падането върху цимента счупил петата на десния крак и пет прешлена на гръбнака. Започнал да вика и плаче от болка. Н. Г. отишъл до него, дал му вода, попитал го да извика ли линейка и извикал Д.. Д. И. също го попитал дали да извика линейка, на което той отговорил „да“. Извикали „Р. и К., които са шефове и К., който е президент на фирма А. К. ООД“. Те го попитали как е и какво го боли. Колегите му го издърпали настрани, по-късно го изправили, сложили го да седне на пластмасов стол и го изнесли навън от склада. Измили го с едно шише вода, помогнали му да се преоблече с други дрехи, натоварили го „на служебната кола - Форд, която карал Д.. При тях се качил и Н. - „зет на другия шеф Р.“. И. И. е отразил в обяснението си, че на път към болничното заведение Н. Н. започнал да го уговаря да не казва, че злополуката е трудова, защото щели да имат много проверки, „от което“ и за него нямало да е добре, а след това започнал да го заплашва, че ако каже, че злополуката е трудова щели да го освободят от работа „със дата 2-3 дена на зад“ и дори и да вземел болнични нямало да има „на кой“ да го предаде, и, че няма да види пари от болнични. Като стигнали до спешно приемно му взели личната карта да го запишат на регистратурата. Най - вероятно Н. (предвид изложеното по-горе) казал, че са негови колеги и познати, на които той се обадил да отидат у тях, за да му помогнат и да го закарат до „спешното“, защото е паднал в къщи от стълба в апартамента. През цялото време били до него и го гледали какво ще говори той. Приели го в болницата, като видно от епикризата окончателната диагноза е счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито с придружаващи заболявания: счупване на гръбначен прешлен, закрито и счупване на петната кост, закрито.

Видно от приложена епикриза на МБАЛ – Шумен ИЗ №9600/2024 г., анамнезата е снета по данни от болния, а именно, че се касае за падане от стълба. Заключението след проведена рентгенография е за компресионни фрактури на Th8q, Th9 и L1 на торакални и лумбални прешлени и фрактура на калканеуса на десен глезен. По данни от консултативните прегледи - пациент с височинна травма с неразместена фрактура на дясна петна кост и фрактура на гръдни и лумбални прешлени. Издадени са първичен болничен лист № Е20240060383/03.07.2024 г. за периода от 26.06.2024 г. до 31.07.2024 г. от МБАЛ - Шумен и продължение № Е20242403682/05.08.2024 г. и двата с причина 06: злополука - нетрудова.

В обяснението И. посочил, че след изписването състоянието му се влошило и се наложило извършване на оперативна интервенция в МБАЛ „Св. М.“ ЕАД — Варна, където бил приет на 12.08.2024 г., видно от епикризата. По данни от епикризата на МБАЛ „Св. М.“ ЕАД — Варна, представена от лицето анамнезата е снета по данни от И., близките му и придружаващата медицинска документация. На 26.06.2024 г. паднал от (текста е забелен с коректор, но от представен друг екземпляр в хода на разследването е паднал от комбайн). Издаден е болничен лист № Е20242644825/26.08.2024 г. с причина 04 - злополука - трудова по чл.55, ал. 1 от КСО и последващи болнични листове.

Видно от писмо № 24090038/09.10.2024 г. от ДИТ - Шумен, от представените в хода на проверката документи и снетите писмени декларации от работещите и обяснение от представляващия дружеството било установено, че „АЛФА КОМЕРС“ ООД едностранно е изменил съдържанието на трудовото правоотношение, като на 26.06.2024 г. е възложил на И. Т. И. работа извън договореното, съгласно сключения трудов договор и връчената му длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“.

Във връзка с декларираната от И. трудова злополука със Заповед на директора на ТП на НОИ - Шумен № 1015-27-115/29.10.2024 г. е наредено да се извърши разследване на настъпилата злополука, в изпълнение на която, длъжностното лице по чл. 60. ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Шумен в хода на разследването събрало писмени обяснения от Д. С. Г., Н. К. Г. и Г. С. С., от които се установило, че на 26.06.2024 г. на И. Т. И. и горепосочените работници е дадена гореописаната задача за изпълнение.

Д. С. Г. заявява, че на 26.06.2024 г. с колегите си Н., И. и Г. са имали за задача да преградят склада на фирмата с бали, което се извършва с фадрома. Работниците трябвало да завият балите с найлон. Около 11: 45 ч. бил уведомен, че И. И. не се чувствал добре. Отишъл при работниците и видял И. да стои на земята. При разговор с него разбрал, че има болки в кръста и крака. Споделил му, че преди дни е претърпял някакъв инцидент. Уведомил управителя, който пристигнал на място и им разпоредил да закарат И. до спешен център.

Н. К. Г. е отразил в обяснението си, че на 26.06.2024 г. с колегите си И. и Г. са имали за задача да преградят склада на фирмата с бали. Балите се редяли с фадрома а те трябвало да ги завият с найлон. Докато работели видял И. да лежи на земята. Не видял какво се е случило. Веднага се обадил на Д. Г..

В своите писмени обяснения Г. С. С. посочва, че не бил видял да се случва какъвто и да е инцидент с И. И..

Във връзка с отразеното в обяснението на И. Т. И., че са извършени проверки от ДИТ - Шумен и от Районна прокуратура - Шумен, с писмо № 5101-27-61#1 от 28.10.2024 г. е изискана информация от Районна прокуратура - Шумен, а именно копие от прокурорски акт и снетите обяснения по преписката, а с писмо № 5101-27-61#2 от 28.10.2024г. е изискана и информация от ДИТ - Шумен.

На 04.11.2024 г. с вх. № 5101-27-61#8 в ТП на НОИ - Шумен от Районна прокуратура - Шумен са постъпили копия на снетите обяснения.

Сведенията снети от И. Т. И. в хода на прокурорската проверка са почти идентични с депозираните в ТП на НОИ - Шумен.

По данни от снетите сведения от Д. С. Г., на 26.06.2024 г. е поставил задача на работниците да се изгради стена от сламени бали в склада в базата в [населено място], с която да се отдели наличната вътре продукция (пшеница и ечемик). Трябвало да се сложи найлон или брезент на пода, след което челен товарач да постави бала слама с размери дължина 2 метра и 40 сантиметра, широчина 1 метър и 20 сантиметра и височина 90 сантиметра. Поставеният на пода найлон трябвало да обгърне балата от двете и страни, след което да се поставят краищата му върху горната и част. За да можело да се закрепи найлона отгоре са поставяла втора бала слама със същите размери. Двете бали правели обща височина 1 метър и 80 сантиметра. След като започнало реденето на балите оставил работниците да вършат поставената от него задача. Докато бил в склада не е виждал И. И. да се качва върху балите и не му бил давал такава персонална задача. Върнал се обратно в склада към 11:50 часа и един от работниците му казал, че И. седи на земята, че не се чувства добре и има болки в крака и кръста. Обадил се на К. К., Р. К. и Н. Н. и им казал, че един от работниците не се чувства добре. Заедно с Н. Н. го закарали до болница със служебния автомобил.

На 15.11.2024 г. в ТП на НОИ - Шумен е постъпило Постановление от Районна прокуратура - Шумен за отказ да се образува наказателно производство, тъй като анализът на събрания в хода на проверката материал не обосновава данни за извършено престъпление от общ характер.

На 31.10.2024 г. с вх. № 5101-27-61#7 в ТП на НОИ - Шумен от ДИТ - Шумен са постъпили копие на протокол за извършена проверка № ПР2435891/09.10.2024 г. и писмени обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 18.09.2024 г. на управителя К. Х. К. и декларации на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 18.09.2024 г. на работниците Д. С. Г., Н. К. Г. и Г. С. С.. Същите са приобщени към преписката.

По данни от обяснението на К. Х. К., на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, на 26.06.2024 г. е получил обаждане от Д. Г., който го уведомил, че И. И. не се чувства добре. Минути по-късно пристигнал на място и заварил г-н И. седнал на земята с оплаквания от болки в кръста и в крака.

По данни от попълнената декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от Д. С. Г., той всеки ден е получавал задачите от управителите на дружеството и след това ги разпределял на работниците. На 26.06.2024 г. получил задача за деня да преградят склада за зърно от две отделни култури с помощта на бали. На пода се подставял найлон, след което челен товарач поставя бала върху найлона, след което найлона завивал балата и отгоре фадромиста поставял втора бала, която да затисне найлона. Тази работа по изграждане на стена от бали трябвало да бъде свършена от Г. С., Н. Г. и И. И..

По данни от обяснението на Н. К. Г. на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, на 26.06.2024 г. получили задача да разделят склада за зърно на две части посредством бали слама. Балите се подреждали от фадрома. Той, Г. С. и И. Т. завивали балите с найлон. В един момент се обърнал и видял колегата си И. Т. да лежи по гръб на земята.

По данни от обяснението на Г. С. С. на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, на 26.06.2024 г. редяли бали и с Н. Г. и И. Т. завивали балите. Видял „И., че е паднал“.

По данни от протокола за извършена проверка от ДИТ - Шумен (подписан от К. К., в качеството му на управител на дружеството и инспектори от ДИТ - Шумен), на 26.06.2024 г. в складова база № 2 на водача на селскостопански машини И. Т. И. е възложена работа заедно с колегите му Н. К. Г. и Г. С. С. да преградят склада за зърно на две части с бали от пресована суха слама, завивайки ги ръчно с найлон. Около 11 часа И. Т. И. се подхлъзва и пада на бетоновата настилка на пода в склада. Няма преки очевидци на падането. Колегите му го виждат паднал и го откарват ЦСМП, където е установена травма в областта на лумбални, торакални прешлени и десен глезен. Установено е, че изпълнението на такава работа изграждане на преградна стена от бали не е вменена на г-н И. съгласно връчената му длъжностна характеристика, извършил е нарушение по чл. 118, ал. 1 от КТ, като е променил едностранно съдържанието на трудовото правоотношение на водача на селскостопански машини И. Т. И.. За извършената промяна на работното място на работещия не е бил проведен и документиран по установения ред извънреден инструктаж по БЗР. Дадени са задължителни предписания, за констатираните нарушения на трудовото законодателство на работодателя е съставен АУАН № 27-2400151/09.10.2024 г. и е издадено наказателно постановление № 27-2400151/28.10.2024 г. Същото е оспорено по съдебен ред, и с окончателен съдебен акт - решение № 1566/03.11.2025 г. по КАНД 353/2025 г. по описа на ШАС е потвърдено и влязло в законна сила на същата дата.

Издадено е разпореждане [номер]-27- 64 от 02.12.2024 г. във връзка с настъпилата на 26.04.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-27-61 от 25.10.2024 г. от И. Т. И., която е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Разпореждането е обжалвано с жалба вх. № 1012-27-194/19.12.2024 г. от осигурителя „Алфа Комерс“ ООД. Жалбата не е разглеждана по същество и с решение на директора на ТП на НОИ - Шумен № 2153-27-45/10.03.2025 г. обжалваното разпореждане е обявено за нищожно, поради това, че е издадено от некомпетентен орган и преписката е изпратена на административния орган, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне.

Във връзка с твърденията изложени в жалбата от „МБАЛ - Шумен“ АД са изискани епикризи и цялата медицинска документация от лечението на И. Т. И..

С писмо № 5101-27-61#21 от 21.02.2025 г. от „МБАЛ - Шумен“ АД са представени копия на страници от журнал на Спешно отделение при „МБАЛ - Шумен“ АД и история на заболяването № 9600/2024 г., издадена от Хирургично отделение.

По данни от медицинската документация И. е приет за преглед в спешно отделение на 26.06.2024 г. в 13.20 часа. В листа за преглед като анамнеза е отразено: паднал от около 1.5 м. и получил травма в областта на лумбални торкални прешлени, десен глезен. След проведени изследвания:ПКК, ехо корем, рентген глезен, тороколни, лумбални, гръден Заключението след проведена рентгенография е за компресионни фрактури на Th8q Th9 LI на торакални и лумбални прешлени и фрактура на калканеуса на десен глезен. Заключението след прегледа е, че се предлага незабавно хоспитализация в Хирургично отделение и в 15.03 часа на същия ден г-н И. напуска Спешно отделение. С направление за хоспитализация И. И. е насочен за прием в хирургично отделение с основна диагноза: Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито. Падане на стълби и стъпала или от стълби и стъпала. Жилище. По време на изпълнение на други. Като придружаващи заболявалия и усложнения е отразено: Счупване на гръбначен прешлен, закрито. Счупване на петната кост, закрито. В направлението за хоспитализация е отразено, че пациента е постъпил до 6 часа от инцидента, а като степен на тежест на състоянието е отразено: 2.

При приемането в „МБАЛ - Шумен“ АД, приемащия специалист д-р С. е отразил в Индикации за хоспитализация и лечение, спешна диагностика и лечение за пациент с: лека степен на черепно-мозъчна травма (стойности 13-15 по GLASGOW) с приложена СКАЛА ЗА QI1EHKA НА КОМА - GLASGOW CS. В история на заболяването като анамнеза снета по данни от болния е отразено, че: лицето постъпва след падане от стълба. Няма ясен спомен за случилото се. Оплаква се от болки в гърба по хода на гръбначния стълб. Обективното състояние касае мъж на видима възраст отговаряща на действителната в задоволително общо състояние, заемаш принудително положение на легло.

По данни от консултативен преглед със специалист ортопедия и травматология на 27.06.2024 г. обективното състояние от прегледа се отнася за пациент с височинна травма. Рентгенови данни за неразместена фрактура на дясна петна кост и фрактура на гръдни и лумбални прешлени. Като терапия е отразено: имобилизация на дясна глезенна става за 60 дни и ненатоварване за 120 дни. И. Т. И. е изписан от лечебното заведение на 01.07.2024 г. Данните в епикризата по отношение на анамнеза и обективно състояние повтарят отразеното в история на заболяването.

Поради липсата на преки свидетели на злополуката, изложени твърдения в жалбата, че „нараняванията на лицето е възможно да са възникнали на един етап от време, а неразположението на същия да се е обострило през работния ден“, а така също и поради противоречивите сведения от пострадалото лице относно настъпилата злополука и в част от събраните писмени сведения е изискано писмено становище от д-р Х. Д., експерт ЕВН при ТП на НОИ-Шумен, дали с описаните увреждания г-н И. е бил в състояние да извършва трудова дейност, респективно дали е възможно в това състояние да се качи върху балите от слама, с които е преградено складовото помещение, а така също възможно ли е посочените увреждания да са получени на по-ранен етап преди началото на работния ден, включително преди това и така И. И. да е постъпил на работа, да е упражнявал трудова дейност до момента, в който е открит да стои на пода в склада на работодателя. Включително възможно ли е да шофира личния си автомобил, с който е отишъл на работа.

В представено на 10.03.2025 г. с № 1012-27-194#2 становище от др. Х. Д. е посочено, че получените усложнения, описани в медицинската документация (представена от „МБАЛ - Шумен“ АД, описана по-горе) не биха се получили на по-ранен етап, преди началото на работния ден, защото И. на 26.06.2024 г. е пристигнал на работа с личния си автомобил на работното място и е започнал да упражнява трудовите си задължения. Отразено е също така, че естеството на работата му, не би му позволило в това състояние, отразено в журнал на Спешно отделение и история на заболяването №69600/2024 г. на Хирургично отделение при „МБАЛ - Шумен“ АД, да управлява автомобила си и да извършва трудова дейност.

Въз основа на изложеното по-горе, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Шумен приема, че настъпилата на 26.06.2024 г. злополука с И. Т. И., декларирана с декларация вх. № 5101-27-61 от 25.10.2024 г. от И. Т. И. се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и издава обжалваното разпореждане [номер]- 27-26 от 27.03.2025 г., станала със същия на 26.06.2024 г.

Срещу горецитираното разпореждане е постъпила жалба рег. № 1012-27-78/07.04.2025 г., която с Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлена като неоснователна.

Решението е съобщено на оспорващото дружество чрез адв. М. на 20.05.2025 г., като в срока за обжалване е постъпила жалба рег. № ДА-01-1543/28.05.2025 г. срещу административния акт.

Приети са съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, както и материалите, съдържащи се в АНД 2096/2024 г. по описа на ШРС и КАНД 353/2025 г. по описа на ШАС.

С определение от 06.11.2025 г., постановено в ОСЗ по делото е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че оспорващият е получил травматичните увреждания на 26.06.2024 г., изрязващи се в диагноза МКБ S 32.00 „Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито“, МКБ S 22.00 „Счупване на гръбначен прешлен, закрито“, МКБ S 92.00 „Счупване на петната кост, закрито“, обективирани в становище изх.№ 1012-27-194#2 от 10.03.2025 г. на стр. 101 от делото, както и в епикриза ИЗ № 35384 с дата на приемане 12.08.2024 г. и изписване на 15.08.2024 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол пред Административен съд - Шумен по реда на чл. 118 от КСО, от активно-легитимирано лице – адресат на акта и затова е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал 3 от КСО – ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова чл. 117, ал. 1, т. 2, б "г" от КСО. Решението съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт е базиран на изяснена фактическа обстановка.

От събраните по преписката доказателства се установява, че е спазена процедурата по КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТ3/: на 25.10.2024 г. с вх. № 5101-27-61 в ТП на НОИ - Шумен е подадена Декларация за трудова злополука от И. Т. И., [ЕГН] в качеството му на пострадало лице, настъпила на 26.06.2024 г., към която са приложени обяснение от г-н И., епикризи от МБАЛ -ШУМЕН АД и УМБАЛ „СВЕТА М.“ ЕАД -ВАРНА, копия от болнични листове и отговор до лицето от Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен (ДИТ), въз основа на която и след извършено разследване, съобразяване материалите, събрани в хода на проверката на ДИТ-Шумен и Районна прокуратура – Шумен е издадено разпореждане [номер]- 27-26 от 27.03.2025 г., с което е прието, че злополуката от 26.06.2024 г. с И. Т. И. е трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Страните не спорят, че заинтересованото лице И. Т. И. е работел по трудово правоотношение с оспорващото дружество и е имал качеството на осигурено лице. Работодателят оспорва твърдяното и установено от административния орган, че настъпилата на 26.06.2024 г. злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като поддържа, че увреждането не е настъпило във връзка или по повод на извършвана работа, нито при работа, извършена в интерес на предприятието. Според жалбоподателя инцидентът е станал в отсъствие на представляващият дружеството и без възлагане на конкретна задача, като И., в отклонение на трудовите си задължения сам е допринесъл за настъпването на инцидента, без знанието или разпореждане на работодателя. В жалбата се сочи, че няма доказателства за възлагане на работа или за извършване на дейност в интерес на дружеството, както и че обясненията на пострадалия относно механизма на злополуката са противоречиви — в медицинската документация е посочено падане от височина около 1, 50 м, от стълба в домашни условия, докато в писмени обяснения се твърди, че е паднал от 3 – 3.5 м. на работното място. Жалбоподателят твърди, че при тези данни не е налице функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите функции по трудовото правоотношение, поради което злополуката не може да бъде квалифицирана като трудова.

Съдът, след като обсъди всички доказателства по преписката в тяхната съвкупност, не споделя тези твърдения на жалбоподателя и счита, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.

Понятието "трудова злополука" е дефинирано в чл. 55 от КСО, като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. Внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. Злополуката да е станала с осигурено лице; 3. Неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4. Причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5. Увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6. Наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата, събрани в производството пред административния орган, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки, поради което настъпилата злополука следва да се приеме за "трудова".

В настоящия случай първите три елемента са безспорни. И. е получил травма – видно от епикризата окончателната диагноза е счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито с придружаващи заболявания: счупване на гръбначен прешлен, закрито и счупване на петната кост, закрито.

Видно от приложена епикризата на МБАЛ – Шумен ИЗ №9600/2024 г., анамнезата е снета по данни от болния, а именно, че се касае за падане от стълба. Заключението след проведена рентгенография е за компресионни фрактури на Th8q, Th9 и L1 на торакални и лумбални прешлени и фрактура на калканеуса на десен глезен. По данни от консултативните прегледи - пациент с височинна травма с неразместена фрактура на дясна петна кост и фрактура на гръдни и лумбални прешлени. Издадени са първичен болничен лист № Е20240060383/03.07.2024 г. за периода от 26.06.2024 г. до 31.07.2024 г. от МБАЛ - Шумен и продължение № Е20242403682/05.08.2024 г. и двата с причина 06: злополука - нетрудова.

След изписването състоянието на И. се влошило и се наложило извършване на оперативна интервенция в МБАЛ „Св. М.“ ЕАД — Варна, където бил приет на 12.08.2024 г., видно от епикризата. По данни от епикризата на МБАЛ „Св. М.“ ЕАД — Варна, представена от лицето анамнезата е снета по данни от И., близките му и придружаващата медицинска документация. На 26.06.2024 г. паднал от (текста е забелен с коректор, но от представен друг екземпляр в хода на разследването е паднал от комбайн). Издаден е болничен лист № Е20242644825/26.08.2024 г. с причина 04 - злополука - трудова по чл.55, ал. 1 от КСО.

След анализ на съвкупният доказателствен материал, съдът приема, че на дата 26.06.2024 г. И. по време на изпълнение на възложена му задача претърпява инцидент. В хода на извършените проверки са събрани доказателства, които в голяма част са противоречиви и непълни, но същите следва да се съобразяват в светлината на заинтересованост на далите ги лица, доколкото същите са в трудови правоотношение с оспорващото дружество.

На следващо място, отразяването на различни факти при настъпване на инцидента в медицинската документация по данни на И., съдът приема, че се дължи вследствие на давление и натиск от страна на работодателя, за което последния е дал показания.

И не на последно място, с определение от 06.11.2025 г., постановено в ОСЗ по делото е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че оспорващият е получил травматичните увреждания на 26.06.2024 г., изрязващи се в диагноза МКБ S 32.00 „Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито“, МКБ S 22.00 „Счупване на гръбначен прешлен, закрито“, МКБ S 92.00 „Счупване на петната кост, закрито“, обективирани в становище изх.№ 1012-27-194#2 от 10.03.2025 г. на стр. 101 от делото, както и в епикриза ИЗ № 35384 с дата на приемане 12.08.2024 г. и изписване на 15.08.2024 г.

Следователно, установява се след анализ и преценка на доказателственият материал и изявленията на страните, че И. е получил травматични увреждания на работното място на дата 26.06.2024 г. при извършване на възложена задача.

В тази връзка, за неоснователно се преценява внъзражението за неяснота в датата, доколкото на едно място била посочена 26.04, а на друго-26.06.2024 г., доколкото безспорно се установява, че увреждането е настъпило на 26.06.2024 г., а посочването в решението на дата 26.04 се приема за допусната техническа грешка, още повече, че в диспозитива на административния акт е посочена правилната дата на злополуката.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че спорът се концентрира върху последния от гореизброените елементи – дали инцидентът е настъпил при работа, извършвана в интерес на предприятието, респективно има ли функционална връзка между настъпилото увреждане и трудовата дейност.

Що се касае до самия характер на злополуката, от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, се установява, че на 26.06.2024г. е възложено на водач на селскостопански машини И. И. работа в склада за зърно към база 2 в [населено място], местност „Ясаклъка“, а именно преграждане на склада за две отделни култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с размери 240: 120: 90 см., подредени в един ред, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор длъжността му е определена само като „водач селскостопански машини“. Такава работа /изграждане на преградна стена от бали/ не била вменена на работника и съгласно връчената му на 01.03.2024г. длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“. На земята в помещението бил поставян найлон, след което с челен товарач върху него са поставени бали. Върху така изградената стена тримата работещи И. Т. И., Н. К. Г. и Г. С. С. завивали балите с найлон. Дейността по преграждане на склада с бали и завиването им с найлон била възложена на горепосочените работници от свидетелят Д. С. Г. на длъжност склададжия по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа на 26.06.2024г. работникът И. И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада. След като бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен.

Съдът приема, че събраните доказателства – декларацията за трудова злополука, материалите от извършената проверка от ДИТ-Шумен, обясненията на пострадалия и медицинската документация, установяват наличието на причинна и функционална връзка между извършваната дейност и настъпилото увреждане. Действията, които пострадалият е извършвал към момента на инцидента, обективно представляват част от трудовите му функции, възложени му на конкретната датата от служител на дружеството. Същите са в пряка зависимост от предмета на дейност на осигурителя и несъмнено са в интерес на предприятието.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че злополуката не може да бъде призната за трудова, тъй като касае дейност, извършвана от И. извън вменените му с длъжностна характеристика от работодателя. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не поставя ограничение злополуката да настъпи само по отношение вменените му задължения, а визира и случаите, в които инцидентът е настъпил при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. За признаване на злополуката за трудова е достатъчно увреждането да е настъпило при действие, което обективно е насочено към осъществяване на трудовата функция или към полза за предприятието, независимо от това дали е възложено от работодателя.

В случая не се установява работникът да е извършвал действия извън професионалните си умения и задължения. Напротив, неговото присъствие на обекта и извършваните от него действия са били свързани именно с текущи задачи, произитчащи от предмета на дейност на дружеството, които попадат в обхвата на възложената работа. Следователно, инцидентът е настъпил при работа, извършвана в интерес на осигурителя, което е достатъчно основание за признаването му като трудова злополука.

Неоснователно е и възражението, че органът не е обсъдил събраните доказателства и е възприел механично данните от медицинската документация. Видно от мотивите на разпореждането и на потвърждаващото го решение, длъжностното лице е анализирало всички представени документи – декларацията на осигурителя, обясненията на пострадалия, протокола от разследването, медицинските документи и приложените писмени материали, като е направило обоснован извод за наличието на връзка между увреждането и извършваната работа.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, направено в проведеното съдебно заседание, че по делото липсват доказателства за наличието на заповед – писмена или устна – както и за конкретно възложени дейности и за механизма на настъпване на злополуката.

На първо място, нормата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване не изисква наличието на изрична писмена заповед или разпореждане от работодателя като условие за признаване на злополуката за трудова. Законът приравнява към трудова и всяка злополука, настъпила при работа, извършвана в интерес на предприятието, независимо от формата на възлагане на тази работа. Следователно за прилагане на нормата е достатъчно да се установи, че действията на пострадалия са били обективно насочени към изпълнение на трудовите му функции или са в интерес на осигурителя, дори и без конкретно писмено възлагане.

В случая от събраните в административното производство доказателства се установява, че И. е бил в обект на дружеството именно във връзка с осъществяване на дейността му-поставена му била задача, заедно с други лица, работещи в дружеството по преграждане на помощение, с конкретни указания от служител на работодателя.

Не се изисква работникът да представи изрична заповед или писмено нареждане, за да се приеме, че е действал по трудови задължения. Липсата на писмена заповед не изключва възможността за признаване на трудова злополука, когато от обективните факти по делото се установява, че увреждането е настъпило при работа, осъществена в интерес на предприятието. Достатъчно е пострадалият да е предприел действия, които са част от обичайните му трудови задължения или от дейността на работодателя.

Съдът отбелязва, че в трудовите отношения, особено в сферата на селското стопанство, е обичайна практика възлагането на конкретни задачи да се извършва устно – чрез прекия ръководител или дори по телефонна комуникация, особено когато става въпрос за краткосрочни или спешни дейности по обекти. Така и в случая от събраните доказателства, включително обясненията на лицето, възложило задачата Д. И. и на пострадалия И. И., безспорно се установява, че между тях е осъществена устна уговорка относно извършването на конкретни дейности, свързани с предмета на дейност на дружеството. Следователно, макар да липсва писмена заповед, са налице достатъчно обективни данни, че пострадалият е изпълнявал трудова дейност в интерес на предприятието.

По отношение на твърдението, че не е доказан механизмът на настъпване на злополуката, съдът отбелязва, че административният орган е извършил пълно изясняване на фактите по реда на чл. 10 и сл. от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Съставеният протокол, подкрепен от медицинската документация, обективно удостоверява механизма – падане от височина.

В този смисъл възражението, че административният орган не е установил механизма на злополуката, е неоснователно, тъй като доказателствената съвкупност съдържа достатъчно данни, които позволяват да се направи еднозначен извод за начина на настъпване на инцидента и за причинно-следствената връзка между извършваната работа и полученото увреждане. Различията в детайлите (например височината на падането) не променят факта, че злополуката е настъпила при изпълнение на дейност, свързана с трудовите задължения на пострадалия и в интерес на работодателя.

Следователно, че липсата на писмена заповед не компрометира изводите на административния орган, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като доказателствата установяват фактическо изпълнение на трудова дейност и пряка причинна връзка между тази дейност и настъпилото увреждане.

От друга страна, обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице.

Следователно за настоящия съдебен състав е безспорен изводът, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Злополуката е настъпила внезапно, при извършване на дейност, която е в интерес на предприятието, довела е до временна неработоспособност на осигуреното лице и е в пряка причинна връзка с трудовата му дейност.

Административният орган е издал разпореждането при спазване на процесуалните правила, на основание пълно и обективно изясняване на фактите и след цялостна оценка на доказателствата. Директорът на ТП на НОИ – Шумен правилно е потвърдил разпореждането, поради което съдът намира, че решението му е законосъобразно и обосновано.

Изложените в жалбата доводи са подробно обсъдени и не обосновават извод за наличие на процесуални или материалноправни нарушения. Настъпилото увреждане е резултат от дейност в интерес на работодателя, поради което е правилно квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Предвид горното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е потвърдено разпореждане [номер]-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен е правилно, законосъобразно и издадено при спазване на всички административнопроизводствени правила.

Водим от горното и на осн. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на от «Алфа комерс» ООД [населено място], [ЕИК], представлявано от К. Х. К., чрез адв. Р. М., ВАК, срещу Решение № 2153-27-104/16.05.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е потвърдено разпореждане [номер]-27-26 от 27.03.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на ТП на НОИ-Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.