Определение по дело №936/2016 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2017
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

	XI

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.04.		2017

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Михаил Малчев

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		936		2016

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството се развива по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по подадена от адв. Б., в качеството й на пълномощник на ищците в производството искане, обективирано в подадената въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение, за изменение на постановеното по делото решение от 20.01.2017г. в частта по отношение на съдебно-деловодните разноски, като бъде намалено присъдено на ответниците адвокатско възнаграждение до минимални размери.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответниците, действащи чрез адв. М., са депозирали писмен отговор, с който оспорват искането.

Съдът, като съобрази, че е сезиран от активно легитимирани лица в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК намира искането за процесуално допустимо.

Разгледана по същество, същото се явява напълно неоснователно по следните съображения:

За да присъди определени разноски съдът следва да провери дали такива са били действително направени или не. На присъждане подлежат само действително направени, т.е. заплатени разноски, включително и адвокатския хонорар (Решение № 1844/09.10.57 г. по гр.д. № 6327/57 г., на II г.о на ВС.; Опр. № 649/19.06.2007 г. по гр.д. № 718/2006 г., на I г.о. на ВКС). Не се присъждат суми, които реално не са заплатени, а само е поето задължение за това. В производството са представени доказателства, че ответниците са изплатили адвокатски хонорар в размер на общо 1700 лв. на адвокат М. за процесуално представителство именно по настоящото дело. С постановеното по делото съдебно решение съдът е присъдил това изплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Изплатеният размер на адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма как да бъде намален. Освен това изплатената за процесуално представителство по настоящото дело сума от 1700 лв. се не явява прекомерна предвид съществената фактическата и правна сложност на делото В този смисъл са т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице визираните в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предпоставки за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което направеното в този смисъл искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

       ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. Б., в качеството й на пълномощник на ищците в производството, обективирано в подадената въззивна жалба, за изменение на постановеното по делото решение от 20.01.2017г. в частта по отношение на съдебно-деловодните разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в едноседмичен срок от връчването му в препис.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: