№ 477
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213803 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. Й. В., чрез а. М. против
издаден срещу В. електронен фиш Серия К № 7922267/07.08.2023 г. от СДВР
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева.
С жалбата, по която е образувано делото се оспорва законосъобразността
и правилността на обжалвания ЕФ, като се претендира, че в процедурата по
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че на жалбоподателя не е известно с какво
техническо средство е установена скоростта, както и че за наличие на такова
средство не е имало предварително предупреждение. Поддържа се, че
обжалваният ЕФ не съдържа ясно и точно посочване на нарушените
разпоредби, както и това защо жалбоподателят е бил наказан именно с
1
определения в електронния фиш размер на глобата, доколкото в него не е
посочена приложимата санкционна разпоредба, с оглед на което не ставало
ясно кое точно нарушение е извършено, за да се определи удвоения размер на
съответно предвидената санкция. Сочи се, че разпоредбата на чл.182, ал.4
ЗДвП е квалифициран състав, който трябва да бъде обвързан с основания
състав на нарушението, за да се установи именно какъв трябва да е размерът
на наказанието, в зависимост от това дали основният състав е по ал.1, 2 или 3
и по коя от съответните точки на тези алинеи, а в случая се поддържа, че
такава връзка с основания състав липсва. Прави се възражение и за това, че
нарушението, за което е издаден обжалваният ЕФ не е извършено при
управление на автомобила, който е посочен в него, тъй като мястото което се
сочи за място на извършване е път с три ленти на движение в една посока, по
който непрекъснато се движат по три различни автомобила едновременно.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, както и за
присъждане на сторените разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав,
жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище е
заявено, че се поддържа жалбата, с искане за отмяна на обжалвания ЕФ, както
и за присъждане на сторените разноски. С оглед даденото указание от съда е
представен оригиналът на електронен фиш Серия К № 7922267/07.08.2023 г.,
който е бил връчен на жалб. В..
Въззиваемата страна - СДВР, също не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от юрк. Д. И., в качеството на пълномощник на
директора на СДВР, в които е взето становище, че обжалваният ЕФ е
законосъобразен и правилен, поради което се моли да бъде потвърден.
Направено е и принципно възражение за прекомерност на евентуално
претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.
При потвърждаване на обжалвания ЕФ се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в АИС АНД е отразено,
че обжалваният ЕФ е издаден на 11.08.2023 г. и е бил връчен на
жалбоподателя на 07.09.2023 г., а жалбата против него е заведена в СДВР с
вх. №513000-63271 от 20.09.2023 г., т.е. в рамките на 14-дневния срок за
2
обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
При частично изпълнение на указанията на съда, дадени с
разпореждането за насрочване на делото, с писмо рег. №УРИ -433200-
116941/31.10.2023 г. от страна на АНО е уточнено, че ЕФ Серия К №
5322186/2021 г. /с който е обоснована повторност на нарушението/, съгласно
отразеното в информационните системи на МВР-АИС-АНД е връчен на
24.11.2022 г., но в ОПП-СДВР няма получено доказателства (разписка) за
връчване на същия. Посочено е, че електронния фиш е влязъл в сила на
09.12.2022 г., както и че е платен.
Не е изпълнено обаче второто указание, дадено от съда, а именно да се
представят доказателства за връчване на жалбоподателя на обжалвания ЕФ
серия К №7922267, като това в конкретното производство бе изключително
важно за да се провери твърдението в жалбата, че с връчения му ЕФ серия К
№7922267 жалбоподателят е бил санкциониран на осн. чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 ЗДвП, без да е посочена конкретната привръзка с разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, която е цитирана в ЕФ серия К №7922267, представен с
административно наказателната преписка. Именно поради това, на
жалбоподателя също е дадено указание да представи оригинала на връчения
му ЕФ серия К №7922267, от който е видно, че приложената санкционна
разпоредба е именно непълната – чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.08.2023 г. в 18:44 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство „CORDON” №MD1192 заснела лек
автомобил марка/модел ******************, движещ се извън населено
място в *************************, с превишена скорост – 103 км/ч (след
приспаднат толеранс от – 3%), измерена от техническото средство, при
действащо в участъка ограничение на максимално разрешена скорост за
извън населено място от 80 км./ч., въведено с пътен знак В26, на осн. чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
3
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № ******, било установено, че същото е регистрирано на името на Б. Й.
В. /съгл. справка на л. 13 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр.
чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. В. е бил
издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №7922267 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство.
Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема
скорост от 103 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3мк./ч./ или с превишение
от 23 км./ч. над допустимите за извън населено място в конкретния пътен
участък - 80 км./ч., което ограничение е било въведено с ПЗ В26, като на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, след
като е посочено, че деянието е извършено в условия на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на 09.12.2022 г. на ЕФ серия К
№5322186.
Въпреки изрично даденото от съда указание до АНО да представи
доказателства за връчването на ЕФ серия К№5322186 / с което е обоснована
повторността/ на жалбоподателя, такива в хода на производството пред
настоящата инстанция не бяха представени, с твърдение, че такива
доказателства в СДВР липсват. С оглед на това и доколкото
доказателствената тежест за доказване на фактите, на които се основава
административнонаказателното обвинение е на наказващия орган, съдът
приема, че връчването на този ЕФ на жалбоподателя и датата на влизането му
в сила не се доказаха в хода на производството, съответно и извършването на
нарушение в условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
не водят до различни фактически изводи.
Видно от представената снимка, представляваща веществено
доказателствено средство, изготвено на осн. чл.189, ал.15 ЗДвП, към момента
на заснемането, в обсега на центриране на камерата на техническото средство
4
е именно регистрационният номер на лек автомобил марка/модел
****************** и около него няма други МПС, с оглед на което не
възникват каквито и да е съмнения, че именно неговата скорост е засечена от
техническото средство, доколкото снимката съдържа всички необходими
реквизити.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш” като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 год. по т.д. № 1/2013 год. на ВАС
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, със
съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от
ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответния контролен орган. Редакцията на чл. 189, ал.4 от ЗДП към момента
на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
5
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода,
че към датата на нарушението, отразена в ЕФ – 07.08.2023год., нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията залегнали в цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
В контекста на горното и отчитайки настъпилата законодателна промяна
настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДвП може да бъде
издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
6
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно
чл.10, ал.1 от цитираната наредба за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението. Съгласно ал.2 от
същия член на наредбата протоколът се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а
съгласно ал.3 при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта, мобилно
АТСС се използва в служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се
разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол CORDON надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017г. е налице изискване за прилагане към протокола за използването
на АТСС на снимка на разположението на уреда. Към административните
преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на разрешената
скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на
разположението на уреда /АТСС/, т.е. точно да се прилага нормата на чл. 10,
7
ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. В случая контролният орган е
приложил такава, от която е видно, че АТТС е поставено на контролирания
участък от пътя и работи на автоматичен режим, без човешка намеса.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен
знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, като
посочената разпоредба е била отменена още през 2018 г.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл.21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
С оглед на посоченото място на нарушението и представените по делото
доказателства се налага извод за това, че процесния пътен участък е извън
населено място и посредством пътен знак В 26 /видно от снимки на л.10 и
л.11 от делото/ в рамките на същия е въведено ограничение на скоростта от
80 км./ч.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188, ал. 1
от ЗДвП в качеството му на собственик на процесния автомобил. Атакуваният
ЕФ съдържа всички необходими и предвидени от закона реквизити, като от
описаното в него в достатъчна степен може да се изведе за какво нарушение е
санкциониран нарушителят. Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в двоен размер на
предвиденото за съответното нарушение. В случая е налице превишаване на
въведеното ограничение на скоростта от 80 км/ ч, извън населено място с 23
8
км/ч., което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която
предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
извън населено място, когато превишаването е от 21 до 30 км./ч. да се налага
наказание глоба в размер на 100 лева, респективно двойният размер на същата
се равнява именно на 200 лева, каквато е и наложената с атакувания
електронен фиш глоба. Санкцията е абсолютно определена, в цитираните
разпоредби на ЗДвП, поради което не съществува възможност размерът й да
бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително
обсъждане.
Следователно, в конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, понеже се е движил с
автомобила си с по-висока от максимално разрешената скорост за движение
извън населено място от 80 км./ч., което ограничение е било въведено с пътен
знак В26.
Доколкото в обжалвания ЕФ са посочени всички съставомерни
признаци на нарушението, което е извършено от жалбоподателя, изразило се
в управление на МПС извън населено място със скорост над допустимото
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, съдът намира, че
неправилното квалифициране на деянието като извършено в условията на
повторност /който факт не се доказа в хода на производството от наказващия
орган/, представлява неправилно приложение на материалния закон, а не
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не се явява
основание за отмяна на обжалвания ЕФ на формално основание, а е
основание за неговото изменение.
Липсват основания да се приеме, че в конкретния случай се касае за
маловажен случай, доколкото всяко превишаване на допустимите стойности
на скоростта на управление на МПС крие потенциален риск от настъпване на
пътнотранспортно произшествие или за причиняване на по-големи щети от
такова, в сравнение със случаите на управление със скорост под
регламентираната максимална такава.
Тук е мястото да се посочи, че макар ЕФ да търпи критика по
отношение начина на посочване на санкционната разпоредба, доколкото не е
изрично посочена хипотезата, към която е препращането на чл. 182, ал. 4
ЗДвП, то тази непрецизност не е съществена до степен да обуслови отмяна на
9
ЕФ. От една страна в същия е изрично дефинирана нарушената законова
норма, а именно чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, както и санкционната норма,
която определя размера на наказанието. С оглед изрично посочения размер на
превишението на скоростта, допуснато извън населено място, а именно 23
км/ч не поставят никакви затруднения при определяне на фиксираната по
размер глоба. Разумната преценка на съдържанието на атакувания ЕФ сочи, че
същият съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в частност
нарушената законова разпоредба - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, а
съдържанието му е достатъчно информативно, за да позволи на наказаното
лице да разбере кои са фактическите обстоятелства, които му се вменяват във
вина и коя правна разпоредба е нарушена – чл.21, ал.2, вр. ал.1 НК. Предвид
на това, съдът намира, че допуснатата от наказващата администрация
непрецизност не е попречила на нарушителя да разбере, който и да е от
аспектите на отговорността за конкретното нарушение. (в този смисъл и
Решение № 3882 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 1436/2022 г., Решение № 1744
от 20.03.2023 г. по адм. д. № 1273/2023 г., Решение № 3868 от 10.06.2022 г. по
адм. д. № 1446/2022 г. всички по описа на АССГ). В обжалвания електронен
фиш, който е бил връчен на жалбоподателя изрично не е била направена
връзка между разпоредбите на чл.182, ал.4 и чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, но
описанието на нарушението и размерът на определената санкция ясно сочат,
че административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
правилно и законосъобразно е обвързана именно с разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, поради което пропускът не съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените и не е основание за отмяна. Тази
непрецизност следва да бъде отстранена, чрез изменение на ЕФ в частта на
приложимата санкционна разпоредба, което в случая рефлектира и върху
размера на глобата, която следва да бъде намалена от 200 лева на 100 лева.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички
обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП са
подробно описани в електронния фиш, предявени са на жалбоподателя, който
е имал възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и
разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС
10
на ВАС, I и II колегия: (...) районният съд разглежда спора по същество, т. е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление. "
На въззивника са били предявени и той се е защитавал срещу всички
факти от състава на нарушението по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, поради което
не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението.
С оглед изхода на делото, доколкото нарушението в основния му състав
е доказано, както и виновното му извършване от страна на жалбоподателя,
искането за присъждане на разноски от негова страна, се явява
неоснователно. Липсва основание за присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като процесуално представителство от юрисконсулт в
хода на производството не е осъществено.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
11
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7922267, издаден от СДВР, с
който на Б. Й. В., за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева, като
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на глобата на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на „Глобата“ от 200,00 /двеста/ лева на
100,00 /сто/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12