№ 17523
гр. с, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110139868 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 238565 от 08.07.2025
г., предявена от името на со, ЕИК **, срещу „тгх“ АД, ЕИК: ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4090,06 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди от договорно неизпълнение по
Договор № ****/11.06.2015 г., равняващи се на заплатените от со суми в полза на
ЗАД „А“ АД във връзка с предявена по съдебен ред срещу со регресна претенция
за заплатено застрахователно обезщетение по щета № ****, за които има влязло в
сила съдебно решение № 19380/28.10.2024 г., постановено по гр. д. 8339/2024 г. на
СРС, 113 с-в, ведно със законна лихва за период от 08.07.2025 г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с решение № 19380/28.10.2024 г., постановено по гр.д. №
8339/2024 г. на СРС бил осъден на основание чл. 410 КЗ да заплати на
ЗАД „А“ АД суми, както следва: сумата от 2245,91 лева – главница по
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение; сумата от 731,72 лева
– мораторна лихва за периода 11.12.2020 г. – 11.12.2023 г. разноски по делото в
размер на 794,92 лева, както и лихва от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането
/20.12.2024 г./ в размер на 317,51 лева.
Сочи, че в мотивите на съдебното решение на СРС е установено, че
главницата представлява регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор „Каско“ на л.а. марка„**“ с рег. № ***
за вреди, причинени при попадане на застрахования автомобил в несигнализирана
и необезопасена дупка на пътното платно в гр. с, ул. зз.
1
Допълва, че в хода на проведеното производство като трето лице помагач е
привлечен ответника „тгх“ АД, на когото било възложено извършаването на
ремонт на пътната настилка на ул. „зз“.
Сочи, че на основание чл. 223 ГПК трето лице-помагач е обвързано от
постановените мотиви в предходното производство, поради което договорното му
неизпълнение, свързано с ремонта на пътното платно в процесния участък, е
установено по настоящото дело.
Твърди, че след изплащане на сумите по влязлото в сила съдебно решение №
19380/28.10.2024 г., постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, е изпратил
до ответника „тгх“ АД покана за доброволно заплащане на сумата, но плащане от
ответника не било постъпило.
Моли, за постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 4090,06 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от договорно
неизпълнение по Договор № ****/11.06.2015 г., равняващи се на заплатените от со
суми в полза на ЗАД „А“ АД във връзка с предявена по съдебен ред срещу со
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по щета № ****, за
които има влязло в сила съдебно решение № 19380/28.10.2024 г., постановено по
гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, ведно със законна лихва за период от 08.07.2025
г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „тгх“ АД е
представил отговор, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска.
Не оспорва наличието на договор между страните, както и възлагане на
конкретни ремонти дейности във връзка със сключения договор. Сочи обаче, че
ремонтните дейности, извършвани по силата на възлагателни писма от ищеца, не
са обхващали цялото протежение по ширина и дължина на пътното платно, а
отделни негови участъци.
Поддържа се, че участъкът на който е възникнало проишествието не е
надлежно индивидуализиран, за да може безспорно да се приеме, че е реализирано
на участък, част от улица „зз“.
Допълва, че никъде в мотивите на решение № 19380/28.10.2024 г.,
постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, не е установено да е положена
от страна на третото лице – помагач некачествена настилка или да се е образувала
отново дупка след запълване, нито е установено, че наличната дупката на пътното
платно е една от тези, възложени за обработване на „тгх“ АД.
Твърди, че со е приела без забележки ремонтните дейности, поради което
счита, че ищецът е признал изпълнение по договора и е загубила правото да
претендира вреди от неизпълнение по договор.
Моли, за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
82 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между него и
ответника за възлагане на ремонта на конкретната пътна неравност, станала
причина за ПТП, описано в мотивите на решение № 19380/28.10.2024 г.,
постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, както и настъпването на
твърдените в исковата молба имуществени вреди в правната сфера на ищеца,
стоящи в пряка причинно-следствена връзка между допуснатото от „тгх“ АД
договорно неизпълнение на поетите задължения за качествен ремонт на
конкретната пътната неравност.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил възложената му работа съгласно уговореното в качествено и
количествено отношение и че ищецът е приел работата, респективно – че изплатил
исковата сума на ищеца
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и не нуждаещо се от доказване в
производството наличието на Договор № ****/11.06.2015 г., сключен между
страните в производството, както и възлагане на конкретни ремонти дейности във
връзка със сключения договор от страна на со, в качеството на възложител на тгх
АД, в качеството на изпълнител, както и изплащането на сумата размер на 4090,06
лева от страна на ищеца в полза на ЗАД „А“ АД по влязлото в сила решение №
19380/28.10.2024 г., постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в.
Уважаването на иск за вреди от допуснато договорно неизпълнение е
обусловено от провеждането на доказване, че между страните е сключен договор,
установяване уговорените права и задължения за всяка от страните по договорното
правоотношение, доказване, че едната страна е допуснала неизпълнение на
договорно задължение, при което другата страна има право на обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди, които са предвидими към сключване на
договора. Спорен между страните е въпросът дали мястото на настъпване на ПТП
– улица „зз“ е включена в обхвата на сключения между тях Договор №
****/11.06.2015 г., както и дали изпълнителят носи отговорност за грешки и скрити
недостатъци, установени след приключване на СМР и в гаранционния срок. Съдът
намира, възраженията на ответника, че извършените работи не попадат в обхвата
на посочения договор, поради което към тях не са относими уговорките за
гаранционна отговорност, за неоснователни. Установява се, че мястото на
настъпване на ПТП е в районите, за които е сключен Договор № ****/11.06.2015 г.,
като съгласно чл.1, ал.1, т.1 за посочените в списък – Приложение 11 улици и
булеварди поддържането се извършва на база показатели на изпълнение в
зависимост от определеното в приложение 11 от договора ниво на поддържане,
изпълнителят се задължава да извършва всички дейности, необходими с оглед
постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството
на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане.
Анализирайки клаузите на чл.1.1.1 и чл.1.1.2 от сключения договор, съдът
приема, че в зависимост от това дали съответния участък от пътя е включен в
3
приложение 11 или не е включен в същото, възниква постоянно задължение по
време на действие на договора за реализиране на дейности или възниква конкретно
задължение за реализиране на дейности по възлагане от възложителя. Установява
се, че ул. “зз“ е посочена в списъка по приложение 11, като няма посочване, че
същата е включена само за определена част от улицата, поради което следва извод,
че цялата улица е включена в списъка по приложение 11 от договора. От мотивите
на решение № 19380/28.10.2024 г., постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-
в, които на основание чл. 223, ал.2 ГПК, са задължителни в отношенията между
страните, се установява, че съдът е приел за доказано, че водачът на МПС, на което
са причинени вреди, се е движел именно по ул. „зз“.
Следва извод, че е установено по делото, че автомобилът при попадането в
дупка на пътя, която е станала причина за ПТП се е движил по ул. „зз“ в участък,
който е обхванат от договора по чл.1, ал.1, т.1 и е включен в приложение 11 към
договора. Срокът на договора е 48 месеца, т.е. датата на настъпване на ПТП –
06.02.2019 г. е в срока на договора /последният е сключен на 11.06.2015 г./. С оглед
установеното място на настъпване на ПТП в мотивите на решението, и като се
вземе предвид участието на ответника като трето лице – помагач в производството
по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, то твърденията му, че пътния участък, на
който е настъпило ПТП е извън обхвата на чл.1, ал.1, т.1 от договора, са
неоснователни и се опровергават от установеното между страните.
С оглед изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължение
за реализиране на дейности по поддържане на пътя в участъка, в който е настъпило
ПТП, по време на действие на договора. Като се вземе предвид обвързващата сила
на мотивите между третото лице-помагач и подпомаганата страна, то страните са
обвързани от установеното в мотивите на решение № 19380/28.10.2024 г.,
постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, че автомобилът „**“, с рег. №
*** е попаднал в необозначена неравност на участък от път, чието поддържане е
възложено на ответника, съдът намира, че е допуснато неизпълнение на договорно
задължение от негова страна, поради което и предявеният иск е доказан по
основание. Показаният на разпитания в производството свидетел не могат да
опровергаят този извод, на първо място, защото са изолирани от останалия събран
по делото доказателствен материал; на второ място, защото в тях липсва каквато и
да било конкретика, касаеща и засягаща процесното събития /показанията са
общи; посочва се установения според служителя начин на работа в ответното
дружество и т.н. неотносими факти към процесното събитие и предмета на делото/;
на трето място, защото не могат да оборят установеното в мотивите на решение №
19380/28.10.2024 г., постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, че
автомобилът „**“, с рег. № *** е попаднал в необозначена неравност на участък от
път, чието поддържане е възложено на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от представените
доказателства, че ищецът е заплатил на ЗАД „А“ АД сумата от общо 4090,06 лева,
което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, обективиран в определение № 35015/24.08.2025 г., постановено
в настоящото производство, който е обявен за окончателен с определение,
постановено в проведено по делото, на 29.09.2025 г., открито съдебно заседание,
като не е бил оспорен от страните /видно от протокола от проведеното по делото
4
о.с.з. на 29.09.2025 г./.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД е основателен и доказан в пълния му
предявен размер.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 263,60 лева, от
които 163,60 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „тгх“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. с, ул.
„но” * да заплати в полза на со, със седалище и адрес на управление гр. с, ул. „м”
№33, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 4090,06 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
договорно неизпълнение по Договор № ****/11.06.2015 г., равняващи се на
заплатените от со суми в полза на ЗАД „А“ АД във връзка с предявена по съдебен
ред срещу со регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по
щета № ****, за които има влязло в сила съдебно решение № 19380/28.10.2024 г.,
постановено по гр. д. 8339/2024 г. на СРС, 113 с-в, ведно със законна лихва за
период от 08.07.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „тгх“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. с, ул.
„но” * да заплати в полза на со, със седалище и адрес на управление гр. с, ул. „м”
№33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 263,60 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5