Р Е
Ш Е Н
И Е №238
гр. Стара Загора, 06.07.2023г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно
дело № 242 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба по жалба от „ВИАЛЕКС“ ЕООД гр.Казанлък
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-149-0115921/22.03.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект – пиано бар „CANTO”, находящ се в гр.Казанлък, площад
„Севтополис“ №1, и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни“ на основание
чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна като постановена в нарушение на приложимия материален закон.
Жалбоподателят счита, че нарушението, за което е наложена ПАМ, не е доказано тъй
като контролната покупка, за която не е издаден съответен документ, е заплатена
на лице, което не е служител на дружеството. Възразява срещу размера на констатираната
при проверката разлика между фактическа и касова наличност. Според него
действителният размер е 12.50лв и се дължи на оставено ресто на сервитьора, а
такава стойност прави и най-краткия срок на мярката несъразмерно тежък. По
подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните
си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за
законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за несъразмерност
на продължителността на наложената ПАМ.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
На
18.03.2022г. служители на ЦУ на НАП в 03:05ч са извършили проверка на търговски
обект пиано бар „CANTO”, находящ се в гр.Казанлък, площад „Севтополис“ №1,
стопанисван от жалбоподателя. При извършване на контролна покупка в 02:25ч на един
брой наргиле за пушене на стойност 30.00лв, платена в брой на лицето И.Д.Х. от
проверяващия С.Ч. преди легитимацията му, не е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация работещото в обекта ФУ модел DATEX DP 150, с ИН на ФУ
DT836471 и ИН на ФП 02836471, нито от кочан с ръчни касови бележки. В изведен
КЛЕН за 18.03.2023г до момента на покупката не е отразена извършената покупка
на стойност 30 лв. При проверката е установена още положителна касова разлика в
размер на 222.50лв между данни от ФУ по генериран дневен отчет за 517.50лв и фактическата
наличност в размер на 740лв. Констатациите от проверката са обективирани в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0115921 от 18.03.2023г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и подписан без възражения. В него е посочено, че лицето И.Д.Х.
е сервитьор в обекта.
С
оглед тези обстоятелства на „ВИАЛЕКС“ ЕООД е съставен АУАН № F701591 от
04.04.2023г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118,
ал.1 от ЗДДС.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-149-0115921/22.03.2023на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС спрямо
жалбоподателя е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския
обект пиано бар „CANTO”, находящ се в гр.Казанлък, площад „Севтополис“ №1 и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на
дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до
определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на В.В. в качеството му
на управител на „ВИАЛЕКС“ ЕООД на
19.04.2023г. На 27.04.2023г в съда е депозирана жалба срещу нея.
По
делото е разпитана като свидетел Т. Д. П., според показанията на която в
процесния обект не се продават наргилета, а при молба на клиенти се поръчват от
другаде. В случая от проверяващите преди легитимацията им като данъчни
служители два пъти била направена поръчка на наргиле, която тя изпълнила,
обаждайки се по телефона на И.Х.. Заявява, че това лице никога не е работило за „ВИАЛЕКС“ ЕООД. Обяснява констатираната
касова разлика с факта, че след направения временен отчет част от персонала е
продължил да работи и да взема бележки. Твърди, че една от проверяващите е
повредила касовия апарат и това е пречка да докажат нереалност на установената
разлика. Според свидетеля М.М. момчето, предлагащо наргилета в пиано бара,
работи самостоятелно.
Заплатилият
контролната покупка служител на НАП С.Ч. дава свидетелски показания, с които
потвърждава констатациите в съставения протокол, че за консумацията на наргиле
в обекта на жалбоподателя на стойност 30лв не е издаден фискален касов бон. Не
си спомня лицето, което им донесло наргилето, дали е било в заведението при тяхното
пристигане, или по-късно е дошло в бара, но два или три пъти го виждали, че
ходи между масите и предлага такива наргилета и точно в тази връзка и ние
решили да си закупят едно. На проверката присъствали органи на Инспекция по
труда и те установили, че това лице няма никакъв сключен трудов договор, но от
самия факт, че обслужвало клиентите по масите с наргилета, приели, че извършва трудова дейност в този обект. Разбрал,
че касовият апарат блокирал по време на проверката. За изискания КЛЕН
жалбоподателят представил протокол от сервизна фирма, че не може да бъде
разпечатан поради повреда във фискалното устройство. Свидетелката Е.П.С.
потвърждава в показанията си, че за извършената контролна покупка на наргиле не
е издадена касова бележка и че след изваждане на дневния отчет касовият апарат
блокирал.
Разпитан
в качеството на свидетел, И.Д.Х. заявява, че на 18.03.2023 г. продал едно наргиле
в пиано бара и не издал касова бележка, защото няма касов апарат. Твърди, че не
работи никъде, дори в пиано бара, а наргилетата ги има и ги предлага. Данъчните
му казали да попълни и подпише въпросния лист към протокола за извършена
проверка. Свидетелства още, че в справката за работещи по трудови правоотношения
подписът не е негов.
По
делото са приети като доказателства протокол от извършена проверка в обект
№0115921/18.03.2023 г.; въпросен лист за установяване на стоковата и касова
наличност в търговски обект (склад) в деня на проверката към протокол за
извършена проверка 0115921/18.03.2023 г. – 3 бр.; дневен отчет от 18.03.2023
г.; справка от 18.03.2023 г. за работещите по трудови/нетрудови (граждански)
правоотношения в обект пиано бар „CANTO”, стопанисван от „Виалекс“ ЕООД; АУАН №
F 701591/04.04.2023г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от
закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и за неотчетена посредством издадена фискална бележка
търговска продажба. Но в оспорения административен
акт е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта относно определения
от органа срок на наложената на търговеца ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за
достъп до него". Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
От доказателствата по делото не се
установява безспорно в проверявания обект при извършване на търговска дейност от
жалбоподателя „ВИАЛЕКС“ ЕООД да е извършена продажба на услуга, за която да не
е издадена фискална касова бележка, тъй като плащането е извършено на лице,
което не е служител на търговеца и няма представителна власт спрямо
дружеството. В тази връзка съдът се базира на показанията на свидетелите, от които
еднозначно следва извод, че не е установено съществуващо трудово или друго правоотношение
между „ВИАЛЕКС“ ЕООД и И.Х.. Посочването му в протокола за проверката на
длъжност „сервитьор“ в дружеството е направено само с оглед факта, че обслужва
клиенти с наргилета /показания на свидетеля Ч./ без да е проверено и
удостоверено дали и на кого отчита сумите от тези продажби. Тъй като свидетелят
Х. не потвърди подписа си в приложената справка за работещи по трудови
правоотношения и предвид факта, че няма данни кой е нейният съставител, съдът
не я цени като годно доказателство за удостоверяване на факта, че Х. е лице от
персонала на „ВИАЛЕКС“ ЕООД. В тежест на административния орган е да докаже
обстоятелствата, на които основава своя акт, а други доказателства в такава
насока не са ангажирани от него. След като няма извършено нарушение на реда за
отчитане на продажбите от търговеца, стопанисващ обекта, то не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС, което прави процесната заповед материално незаконосъобразна.
Освен това в
случая е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни при
максимално предвиден в закона срок до 30 дни. Ответникът е определил по-къс срок
от средно предвидения в закона, като се е обосновал с местонахождението
на обекта в централната част на града, с диапазона на цените на предлаганите
артикули и установената положителна касова разлика, които според органа
благоприятстват и предразполагат разрастване на причиняваните вреди на фиска.
Тези бланкетни мотиви не отговарят на изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, нито са
достатъчни да обосноват прилагане на ПАМ в съответствие с конкретиката на
казуса, с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност,
прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Напълно необоснован е доводът, че е необходим
определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без
да е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават
фискални бонове за извършени продажби. Няма данни за други незаконосъобразни
практики в обекта. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността
на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на
същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в
конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения,
тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване
защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срокът измежду
30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната
тежест. Следователно еднократното неизпълнение на задължението за документиране
на касова продажба на стока с фискален бон /ако беше доказано по делото/ не
може да се възприеме за установена от търговеца практика за неотчитане на
продажби и укриване на приходи, а мярката цели да постигне промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект. След като обектът разполага
с въведено в експлоатация фискално устройство търговецът не се нуждае от време,
за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. Отделно от това, със затваряне на обекта биха
били нанесени щети на фиска, доколкото дейността ще бъде преустановена и няма
да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Ето защо съдът счита, че наложената
ПАМ не е в състояние да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели и нарушава
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Продължителността й от 14 дни не е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане, тъй
като определеният срок ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел.
По всички изложени съображения съдът
намира, че с оспорената заповед в нарушение на закона е приложена ПАМ – запечатване
на търговския обект на „ВИАЛЕКС“ ЕООД и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което следва да бъде отменена
изцяло.
Предвид изхода на делото и своевременно
направеното искане от жалбоподателя на
основание чл.143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат присъдени доказано направените
разноски за заплатена държавна такса в размер на 50лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба от „ВИАЛЕКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.
„Трети март“ № 16 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-149-0115921/22.03.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52 да заплати на „ВИАЛЕКС“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Трети март“ № 16 сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: