РЕШЕНИЕ
№ 3041
гр. Варна, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110100222 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“, гр. София, с която срещу ОБЩИНА ВАРНА са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за възстановяване на платено на
увреденото лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, както и за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ твърди,
че на 16.09.2023 г. при движение по пътя гр. Варна – с. Каменар Б. Н. Д., като водач на МПС
марка „Мерцедес”, ДК № ***, собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД, с ползвател „Турист
Трейн ЕУ” АД, попада на препятствие на пътното платно, представляващо стърчаща
арматура. Сочи, че за увредения лек автомобил има сключен със собственика договор за
имуществена застраховка „КАСКО“, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., в
изпълнение на разпоредбите, на който е образувал ликвидационна преписка по щетата.
Твърди, че при настъпилото застрахователно събитие са увредени предна дясна гума на
автомобила и облицовка предна броня. Излага, че на 19.10.2023 г. е преведена сумата от
361,92 лв. на ползвателя „Турист Трейн ЕУ” АД за щетите по увредената гума на
автомобила, а на 25.07.2024 г. са изплатени 1 614,96 лв. на сервиза, отстранил останалите
щети по увредения автомобил. За ликвидация на щетата в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУЪРЪНС ГРУП“ са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че
съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Счита, че
ответникът Община Варна отговаря за тези вреди, доколкото нейните работници и
служители не са изпълнили задължението си по поддържане на пътното платно в
изправност. Подробно излага съображения в тази връзка. Моли за осъждане на ответника да
заплати претендираните суми и за присъждане на разноски.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА е подал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че водачът на ППС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2
1
ЗДвП, което е довело до настъпването на вредите по автомобила, доколкото не е карал със
съобразена с пътните и метеорологичните условия скорост. Счита, че претендираните суми
за възстановяване на вредите са завишени и щетите по автомобила са в по-малък размер.
Твърди, че не е посочена точната локация, където е настъпило произшествието. Оспорва
механизма на настъпване на вредите, като също твърди, че претендираните щети не могат да
настъпят при описаното настъпване на ПТП. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2023 г.
Б. Н. Д. е подала заявление и декларация за настъпване на застрахователно събитие пред
ищеца за настъпило на 16.09.2023 г. ПТП с управлявания от нея и застрахован с действаща
застраховка „КАСКО“, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., МПС марка
„Мерцедес”, ДК № ***, собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД, с ползвател „Турист Трейн
ЕУ” АД, който е попаднал на препятствие на пътното платно, представляващо стърчаща
арматура, от което са настъпили увреждания по застрахования автомобил - предна дясна
гума и леко одраскан калник. Застрахователят е изготвил опис на претенцията, като е
посочил като увредени детайли – облицовка пр.броня, гума пр.дясна. Изготвена е
калкулация на претенцията и е определено застрахователно обезщетение в размер на
1 614,96 лв., които са заплатени на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД на 25.07.2024 г.,
съобразно представената фактура, предвид извършването на ремонт на автомобила в
официален сервиз, с оглед годината му на производство. Автомобилът е ремонтиран и
предаден обратно на клиента на 17.07.2024 г. На 30.10.2024 г. на ответника е изпратена
регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение, на която ответникът е
отговорил, че счита претенцията за неоснователна.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна авто-техническа
експертиза се установява, че е възможно механизмът на настъпване на процесното ПТП да
съвпада с посоченото от застрахования и ищеца – съприкосновение на предна дясна част от
МПС с елементи от пътната настилка. Произшествието е настъпило в местност „Сълзица“, в
ляво от пътя към село Каменар, спрямо пресечка. Вещото лице счита, че стойността на
ремонтните дейности по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 951,61 лв.
Ликвидационните разноски обичайно са до 30 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за заплащане на
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди, и за заплащане на
обезщетение за забава, които са квалифицирани по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице;
2
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно събитие на
посоченото основание и в посочения размер, както и претенцията за ликвидационни
разноски; фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника на негови
служители; противоправно бездействие на служителите да извършат възложените действия
при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат
пътя обезопасен, както и че този участък е общински път, който Общината е длъжна да
поддържа); настъпилите за учреденото лице вреди по основание и размер; причинна връзка
между бездействието на служителите и настъпилите вреди; поставянето в забава на
ответника за репариране на претендираните вреди. Вината на служителите се предполага, на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в тежест на ответника (в случай, че ищеца докаже
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане) е било да обори
презумпцията за вина, като установи, че бездействията на служителите не са извършени
виновно.
Между страните не се спори, че процесният участък в гр. Варна, м-с Сълзица, е част от
общинската пътна мрежа и се стопанисва от ответника.
От събраните по делото доказателства се доказаха фактите, за които ищецът носи
доказателствена тежест. Установява се, че между него и увреденото лице към датата на
увреждането е било налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със
застраховка „КАСКО“. Застрахователят е заплатил процесната сума за обезвреда на
застрахованото лице, чрез заплащане на ремонта в официален сервиз.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се
установява, че възможна причина за настъпване на произшествието е съприкосновение на
предна дясна част от МПС с елементи от пътната настилка. От показанията на разпитаните
по делото свидетели Б. Н. Д. и К. Т. Д. се установява, че са се возили в процесния автомобил
и при движение с ниска скорост се чуло силен гръм и предната дясна гума се спукала на
арматурно желязо, което стърчало от пътя в последната пресечка в ляво по пътя за Каменар
в с.о. „Сълзица“.
Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на това, както и че е
поддържал процесния участък в изправност. Това налага вероятния извод, че арматурното
желязо е стърчало от пътя и е било налице към момента на ПТП, и е причинило
уврежданията, което е и достатъчно да обоснове неизпълнение на задължението на
възложителя на работата да поддържа пътя. Отговорността е обективна, поради което и
Общината отговаря за причинените вреди, като в случая ищецът се суброгира в правата на
увреденото лице по правилата на специалната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и има
право да иска от възложителя платеното обезщетение и обичайните разноски. Ответникът не
доказа твърденията си, че водачът на увредения автомобил е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, съответно, че е шофирал със съобразена с пътните и метеорологичните
условия скорост.
Размерът на заплатеното обезщетение следва да се определи съобразно стойността на
ремонта в официален сервиз, предвид годината на производство на автомобила, а не
съобразно средната пазарна цена (която дори е и по-висока, според заключението на вещото
лице). Това е така, защото гаранционният автомобил следва да бъде винаги ремонтиран в
официален сервиз, каквито са и условията, за да се запази гаранцията, и стойността на този
ремонт е и реалната вреда, която застрахованото лице търпи, съответно която и
застрахователят е длъжен да възмезди. Претендираната сума за ликвидационни разноски е в
обичайния размер.
Предвид изложеното предявеният регресен осъдителен иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи в претендирания размер.
Липсата на погасяване на това задължение води до извода и за основателност и на
предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от датата на плащане на застрахователното обезщетение до датата
предхождаща подадената искова молба. Възражения в тази насока не са релевирани от
3
ответника.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Последният е представил списък и
доказателства за плащане на 115,60 лв. държавна такса, 560 лв. депозит за вещо лице, и 600
лв. адвокатско възнаграждение, които разноски съдът приема. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца,
което възражение е неоснователно, доколкото претендираният размер се доближава до този
по Наредба № 1/2004 г. за ВАР, който размер не е прекомерен и не следва да се редуцира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, сумата от 1 639,96 лв. /хиляда шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/, включваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета
№ 470423232351602 в размер на 1 614,96 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /08.01.2025 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, както и
сумата от 104,31 лв. /сто и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 25.07.2024 г. – 07.01.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, сумата от 1 275,60 лв. /хиляда двеста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4