№ 1630
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД ОЗК-З. АД /длъжник по
изп.производство/ срещу съобщение, изх.№ 3169 от 03.05.2022 г.,
постановено по изп.дело № 20227880400220 от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника,
вх.№ 1618 от 11.04.2022 г. за намаляване на адв.възнаграждение до сумата в
размер на 200 лв., както и на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение,
определено от ЧСИ е прекомерно, тъй като в случая не била налице
фактическа и правна сложност на изп.дело. Същото следвало да се редуцира
до сумата в размер на 200 лв. съобразно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения. Освен това определената такса
по т.26 от ТТЗЧСИ също била прекомерна. Тази такса се изчислявала само
върху материалния интерес на присъденото по изп.лист вземане.
Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде
уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните
1
размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв.
Прави се евентуално искане, ако се уважи възражението по чл.78, ал.5
ГПК, да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
С жалбата се претендират разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от взискателя – Т.Г.Т.-В..
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата
била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната
неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя. Сочи, че в молбата за образуване на
изп.дело било посочено само искане за връчване на покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Способ за изпълнение бил посочен с молбата от
03.05.2022 г. Счита, че следвало да бъде приложено правилото на чл.10, т.2
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения
независимо, че не е налице фактическа и правна сложност на изп.дело, тъй
като до изтичане на срока за доброволно изпълнение не било постъпило
плащане. При това положение адв.възнаграждение се следвало в размер на
872 лв./200 лв.+672 лв./. В случая адв.възнаграждение се претендирало в
размер на 690 лв. Освен това адв.възнаграждение се установявало от
представения по делото договор за правна защита и съдействие. Адвокатът
бил положил труд, вкл. и като подал отговор по възражението по чл.78, ал.5
ГПК, както и отговор по жалбата и той следвало да бъде овъзмезден.
По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ не излага мотиви.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното съобщение жалбоподателят е бил уведомен на
03.05.2022 г./л.13 от изп.дело/.
Жалбата е подадена на 16.05.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
06.04. 2022 г. за събиране на сумата в размер на 15 000 лв.- главница, ведно
2
със законната лихва от 31.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендирани са и разноски.
Противно на соченото от ЧСИ в молбата за образуване на изп.дело
изрично са му възложени на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ извършване на
действия за реализиране на вземането, „каквито прецените за необходими“.
Освен това изрично е поискано налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
С постановление от 06.04.2022 г. ЧСИ е приел заявения като разноски
за адв.хонорар в размер на 690 лв. Таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е определена в
размер на 714,98 лв. с ДДС.
Поканата за доброволно изпълнение, изх.№ 2402/06.04.2022 г. е
достигнала до знанието на длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите
на 06.04.2022 г. като е даден 2-седмичен срок за доброволно плащане, т.е.
срокът изтича на 20.04.2022 г.
Сумата е изцяло заплатена, видно от платежното нареждане от
09.05.2022 г./л.22 от изп.дело/.
Преди това на 11.04.2022 г. е постъпило от длъжника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано
настоящето производство. Направено е и искане СИ да намали таксата по т.26
Тарифата по ЗЧСИ.
Взискателят е изразил становище на 03.05.2022 г. за неоснователност на
възражението, тъй като взискателят не бил се издължил в срока за
доброволно изпълнение. Действията на длъжника налагали прилагане на
способи за принудително изпълнение.
С обжалваното съобщение ЧСИ е оставил възражението от 11.04.2022
г. без уважение без изложени конкретни мотиви.
По доводите в жалбата:
Съгласно чл. 3 ГПК сочи, че участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата
си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на
други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от
3
Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е
при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от
правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да
извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното
упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при
превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325
ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това
съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват
превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“-
решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО.
Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с
фактическа и правна сложност. Същото е образувано срещу застрахователно
дружество, което спада към категорията на т.нар. "сигурни платци".
В конкретния случай единственото действие, което е предприето от
взискателя е това по образуването на изп.дело. С молбата за образуване на
изп.дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, вкл. и
определяне начина на изпълнение.
Освен това посочването на изпълнителните способи в молбата за
образуване на изп.производство е изискване за нейната редовност.
Не се спори, че длъжника е изплатил сумите след получаване на ПДИ, а
това се установяване и от представеното платежно нареждане. Действително,
плащането е след срока за доброволно изпълнение, но веднага след
произнасянето от ЧСИ по възражението за намаляване на адв.възнаграждение
и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
Следователно единственото действие сторено от пълномощника на
взискателя е това по подаването на молбата за образуване на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Не се установи процесуалният представител на взискателя да е
извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават
определяне на адв.възнаграждение по т.2.
Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по
чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното уведомление ще следва да бъде отменено
относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв./без ДДС/
Липсват данни адвоката да е регистриран по ДДС.
По искането за намаляване размера на пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от вземането.
Следва да отбележим и, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е
"пропорционална", а според нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на
размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма
основание таксата по т. 26 да се изчислява и върху възложените в тежест на
длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
В т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, която е
по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА
намира, че таксата по т. 26 от Тарифата следва да се начислява само върху
материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на
принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая
5
възлиза на 19 604,18 лв./15 000 лв.-главница + 4604,18 лв.- законна лихва до
датата на плащането/. Или таксата по т.26 възлиза на 1344 лв ., определена
съобразно правилото на т.26, б.г от ТТЗЧСИ като сумата включва и ДДС.
Следователно определената от ЧСИ таксата по т.26 в размер на 1 714,98 лв. с
ДДС превишава законоустановения размер.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по
ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно, жалбата е основателна.
По разноските:
С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски,
разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съобщение, изх.№ 3169 от 03.05.2022 г., постановено по изп.дело
№ 20227880400220 от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район на действие СГС, с което
е оставено без уважение възражението на длъжника, вх.№ 1618 от 11.04.2022
г. за намаляване на адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и
на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20227880400220, адв.възнаграждение до сумата
в размер на 200 лв. /без ДДС/.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата
по ЗЧСИ по изп.дело № 20227880400220 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788, с
6
район на действие СГС, до сумата в размер на 1344 лв., с вкл.ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7