Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 22.07.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, сложи за разглеждане гр. дело №2826 по описа на ДРС за 2020 год., докладвано от съдията
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.Н.Д.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д. В. от ДАК срещу К.Н.Г., ЕГН **********,***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли
съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи сумите, предмет на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №1705/2020г., а именно: 1500.00 лв., представляващи обезщетение за лишаване на ищцата от
ползването за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г. на съсобствения на
страните недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „****” №1, съставляващ
дворно място от 170 кв.м., идеална част от ПИ с идентификатор №72624.604.***9
по КК на гр.Добрич, ведно с построената в дв. място къща със застроена площ от
66.38 кв.м. – имот с идентификатор № 72624.604.***.1.2, състояща се от две
стаи, кухня, антре и изба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.07.2020г. до окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от
11.11.2020г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от пълномощника на
ответника – адв. М.Д. на 17.11.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който излага, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че процесният
имот е изнесен на публична продан, след извършена съдебна делба и към момента е
образувано изп. д. №89/2020г. по описа на СИС при ДРС. Състоянието на имота,
съгласно СТЕ е плачевно, сградата е полумасивна, с каменни основи, с тухлени
стени, с керпичена мазилка, а таванът е провиснал с опасност от срутване,
подпрян е с метален кол в едната стая, покривът е с прогнила конструкция,
покрита със стари керемиди.
Ответникът оспорва и по
размер претенцията, счита, че е прекалено завишена, че наем в размер на 250 лв.
месечно за ½ ид.ч. от имота е прекомерен и несъответен на състоянието на
имота и на пазара в момента.
Отделно от това, ищцата
живеела в Гърция, от години не е идвала в имота и не знае какво е състоянието
му, а и не е имала претенции никога да ползва полагаемата и се част от него.
Ответникът счита, че за 5–мес. процесен период при претендиран
наем от 250 лв. на месец, не се получава сума в размер на 1500 лв. и остава
неясно, как ищцата е сформирала претенция в размер на 1500 лв.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства преценени отделно и в съвкупност възприе
за установено от фактическа и правна страна следното :
Страните са брат и сестра. Същите са
получили в наследство процесния недвижими имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „****” №1, съставляващ дворно
място от 170 кв.м., идеална част от ПИ с идентификатор №72624.604.***9 по КК на
гр.Добрич, ведно с построената в дв. място къща със застроена площ от 66.38
кв.м. – имот с идентификатор № 72624.604.***.1.2, състояща се от две стаи,
кухня, антре и изба. Между страните е налице съсобственост по отношение на
гореописания имот при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях. Налице
е влязло в сила решение по образуваното делбено производство по гр. д.
№2638/2018г. по описа на ДРС, което е приключило с изнасяне на публична продан
на имота, тъй-като същият е реално неподеляем. Към момента е образувано изп.
дело №89/2020г. по описа на СИС при ДРС /л.40-54/, което е висящо.
По делото не се спори, че в имота от години живее
ответника, а ищцата е в чужбина /Гърция, където се е установила да живее и
работи трайно/.
От описаното се доказва, че през
процесния период страните са били съсобственици на гореописания имот. Налице е
и писмена покана от ищеца до ответника по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС,
приложена на л.6-7 по ч. гр. д. №1705/2020г., /връчена на ответника лично на
26.02.2020г./ и видно от съдържанието и се установява, че Н. Д. е поканила К.Н.
да и заплаща обезщетение за ползите, от които била лишена, съобразно
квотата и в съсобствеността /1/2 ид.ч./, считано от 01.03.2020г., а именно месечен
наем в размер на 250 лева за всички следващи месеци до отпадане
основанието на същото.
Закона за съсобствеността урежда реда за
упражняване на правата, произтичащи от съсобствеността, използването и
разпореждането с общата вещ. Установени са основни правила за управление и
използване на съсобствената вещ. Всеки съсобственик има право да участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а в случай, че общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите. Законът изисква на всеки съсобственик да бъде
предоставена възможност да упражнява правото си, като според притежавания дял
от вещта взема участие в съвместното й ползване и управление, получава
полагащите му се ползи и покрива направените разноски. Лишаването на
съсобственика въпреки волята му от възможността да използва вещта според
притежавания от него дял възниква поради нарушаване от страна на друг
съсобственик на правото по чл. 30 от ЗС да участва в
ползите на общата вещ и на задължението по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ
по начин да не пречи и на останалите да си служат с нея. Употребеното в чл. 30,
ал. 3 ЗС понятие “ползи на общата вещ” е по-широко от понятието “използване на
общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за
задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и
граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност,
дължащи се на извършени подобрения. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Понятието “използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2
ЗС включва прякото служене с вещта за задоволяване на
лични и семейни нужди. За разлика от чл. 30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС има предвид, че обезщетение на останалите
съсобственици за ползата, от която са лишени се
дължи само при личното ползване на съсобствената вещ, при
което съсобственикът не я ползва за да събира някакви доходи от нея, а извлича
полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на
вещта. Когато се касае за съсобствен недвижим имот /в конкретният случай къща с двор/ същият следва да се
ползва лично от съсобственика за задоволяване на лични и
семейни нужди.
Ответникът не оспорва
фактът, че през правнорелевантния период е живял и ползвал имота.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че през периода 01.03.2020г.-31.07.2020г., описаният
в исковата молба недвижим имот е бил съсобствен между страните. Отправено е и
писмено поискване до ответника за заплащане на обезщетение за ползите, от които
е лишена ищцата. Налице са трите кумулативно изискуемите предпоставки за
възникване на правото на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС – страните да са
съсобственици на имота, да е отправено писмено поискване до ответника за
ползването му и лично ползване от страна на ответника на процесната къща с
дворно място, поради което е изпълнен фактическия състав на чл.31, ал.2
от ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение се явява основателна
и доказана, но не и по размер.
От приетото заключение по СОЕ /л.72-73/,
вещото лице е посочило, че съобразявайки конструкцията на сградата,
подобренията, местонахождението на имота и средната пазарна наемна цена на
подобни имоти в града, то справедливата пазарна стойност на месечен наем за
процесния имот възлиза на 200.00 лв. Съдът кредитира заключението на експерта
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Така, за процесния период от 01.03.2020г.
– 31.07.2020г., т.е. за пет месеца, месечният наем възлиза на 1000 лв. /200х5/,
или за притежаваната от ищцата ½ ид.ч. от имота, този наем е възлиза в
размер на 500 лв. Именно за тази сума искът се явява основателен и доказан, а
за горницата до 1500 лв. трябва да се отхвърли като недоказан.
При съобразяване уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. №1705/2020г. /включващи държавна такса от 30.00 лева
и адвокатско възнаграждение от 300.00 лева/ в общ размер 110.00 лева.
За исковото производство, разноските, които
ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска
включват: държавна такса от 30.00 лв., 250.00 лева – възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в
процеса в размер на 300.00 лв., или при съобразяване изхода на спора в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 193.33 лв. за съдебни разноски.
Ответната
страна е претендирала разноски, но липсват доказателства да са сторени такива.
С оглед гореизложеното, Добричкият районен
съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.31, ал.2 от ЗС в
отношенията между страните, че К.Н.Г.,
ЕГН **********,*** дължи на Н.Н.Д., ЕГН **********,*** част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1705/2020г. на Районен съд
Добрич, а именно: 500.00 /петстотин/ лева, представляващи обезщетение
за лишаване на ищцата от ползването за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г.
на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „****”
№1, съставляващ дворно място от 170 кв.м., идеална част от ПИ с идентификатор
№72624.604.***9 по КК на гр.Добрич, ведно с построената в дв. място къща със
застроена площ от 66.38 кв.м. – имот с идентификатор № 72624.604.***.1.2,
състояща се от две стаи, кухня, антре и изба, , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.07.2020г. до окончателното и изплащане задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над установения размер от 500.00 лева до първоначално
предявения от 1500.00 лева.
ОСЪЖДА К.Н.Г., ЕГН **********,***
да заплати на Н.Н.Д., ЕГН **********,***
сторените разноски в заповедното производство в размер на 110.00 лв. /сто и десет лева/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Н.Г., ЕГН **********,***
да заплати на Н.Н.Д., ЕГН **********,***
сторените разноски в настоящото установително производство в размер на 193.33 лв. /сто деветдесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: