Р Е Ш Е Н И Е
№ 1764, 29.05.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.05.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9676 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ..... С.Л.Н., а също и от пълномощника му ......
Г.Н., твърди, че Н.Н.К. има качеството на потребител на предоставяните от него
услуги като собственик и ползвател на водоснабден обект, находящ се в гр. .....,
на ул. ....... № ..., както и че за периода 03.08.2015 г. – 31.12.2018 г.
дружеството е извършили услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за посочения имот на обща стойност 818.17 лева, цените на които не
са заплатени в срок, поради което по партидата на ответницата са начислени и
обезщетения за забава за периода 31.10.2015 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на
104.10 лева. За тези вземания ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1787 по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата
искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч.
гр. д. № 1787/19 г. в съда – 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба особеният представител на ответника Н.Н.К. с ЕГН **********,
адвокат Н.Н.Ц., оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 1787 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г. на 04.02.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на
Продължение на решение по гр. д. № 9676/19 г.
на РСПд – стр. 2/3
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Н.Н.К. да
заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата от 818.17 лв. –
главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна вода и
отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ....., ул. ....... № ..., за
периода 03.08.2015 г. – 31.12.2018 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 1787/19 г. в съда -
01.02.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 104.10 лв. – лихва от
31.10.2015 г. до 31.12.2018 г., а също и сумата от 325 лв. разноски по
производството, в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта.
„Потребители” по смисъла на
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги /§ 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни
разпоредби на ЗРВКУ/, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г., наричана накратко в следващото изложение
„Наредбата”/ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.”, т. е. за придобиването на качеството на потребител е
меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните
услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва
с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
До датата на приключване на съдебното дирене, въпреки
нарочно даденото му указание за това в първото проведено по делото открито
съдебно заседание, ищецът не ангажира доказателствени средства относно установяване
на твърдението си, че през исковия период ответницата е бил собственик на
посочения в исковата молба недвижим имот, с оглед на което съдът намира същото
за недоказано.
А щом през процесния период ответницата не е била
собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, то тя не е имала и
качеството на потребител на предоставяните от дружеството В и К услуги за този
имот, поради което в нейната правна сфера не е възникнало задължение да заплати
цените на извършените за същия услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, с оглед на което предявените искове като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 9676/19 г.
на РСПд – стр. 3/3
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ..... С.Л.Н., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Н.Н.К. с ЕГН **********, му дължи : сумата от
818.17 лв. – главница, представляваща сбор от незаплатени задължения за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. .....,
ул. ....... № ..., за периода 03.08.2015 г. – 31.12.2018 г. ведно със законната
лихва от 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 104.10 лв. –
лихва от 31.10.2015 г. до 31.12.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1787 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІІІ гр. с. за 2019 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК
преписи на решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ