№ 887
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000503169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. № 395/2020 г. от
Окръжен съд Перник, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Р. Ц. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 179 000 лева;
- сумата от 1 128.71 /хиляда сто двадесет и осем лева и седемдесет и
една ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.01.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
1
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Е. М. - П., на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 311.67 лева;
- по сметка на Окръжен съд Перник, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 3 245.15 лева и разноски за
възнаграждение на вещи лица, в размер на сумата от 350 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Р. Ц.
Б., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 818.91 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Р. Ц. Б.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /80 000 лева/ до пълния предявен размер от 179 000
лева и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 99 000 лева, ведно със законната
лихва.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд се атакува с насрещна жалба,
подадена от ответника - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от
50 000 лева до присъдените 80 000 лева с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства
на действително претърпените вреди от ищеца и обстоятелствата по делото,
че ищецът с поведението си пряко и непосредствено и в равна степен със
2
застрахования водач е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и и вместо това да
отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 50 000 лева.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Р. Ц. Б., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
07.12.2017 г., около 08:00 часа в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, пред бл.
35, пресичайки пътното платно на пешеходна пътека бил ударен от лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от С. Н. Г., ЕГН
**********.
Ищецът твърди още, че:
- вследствие на удара е получил телесни увреждания, поради което е
бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр.
Перник;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед.
- образувано е досъдебно производство, завършило с присъда № 345 от 22.05.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1996/2018 г. от Районен съд Перник, влязла в сила на 07.06.2019 г., с която С. Н. Г., ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 07.12.2017 г. в гр. Перник при управлението на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е допуснал нарушил правилата за движение на
пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на пешеходеца Р. Ц. Б., ЕГН ********** множество средни телесни повреди
- счупване на латералния кондил /горновъншната част/ на големия пищял на дясна
подбедрица; разкъсване на външната колатерална колянна връзка; частично разкъсване
на предната кръстна връзка на коляното; счупване на скочната /талус/ кост; абриз
3
/фрактура чрез откъсване/ на върховата част на медиалния /вътрешен / глезен –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК;
- лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван
от С. Н. Г., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- на 01.10.2019 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на вредите, по която е заведена щета и предложено
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 80 000 лева, каквото не е
приел за достатъчно и не е изплатено;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 179 000 лева и
имуществени вреди в размер на сумата от 1 128.71 лева /допуснато
увеличение на иска л. 173/, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от 02.01.2020 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 109/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените
доказателства не установяват поведението на застрахования водач да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът като пешеходец е пресичал на пешеходна пътека, но е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 108 и чл. 113 от ЗДвП,
като е навлязъл внезапно на платното за движение и е пресичал платното при
ограничена видимост за водача, с което пряко и непосредствено в равна
степен / ½ / е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
4
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.12.2017
г., около 08:00 часа, в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, пред блок № 35 е
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
управляван от С. Н. Г., ЕГН ********** и ищеца.
Ищецът, като пешеходец пресичал отдясно наляво пътно платно с две
еднопосочни ленти за движение на пешеходна пътека тип „Зебра“.
Лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от
С. Н. Г., ЕГН ********** се движел в лявата /изпреварващата/ лента със
скорост около 67.5 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч.
Дясната лента била заета от лек автомобил /джип/, който бил спрял пред
пешеходната пътека за да може пешеходецът /Р. Ц. Б./ да пресече пътното
платно.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не намалил скоростта
и не спрял пред пешеходната пътека, в резултат на което ударил пешеходеца
на пътното платно /на пешеходната пътека/, когато последният пресичал и
бил в лявата лента.
Така описания механизъм се установява от приетата по делото
автотехническа експертиза /л. 189/; влязлата в сила присъда и показанията на
водача С. Н. Г., ЕГН **********, разпитан от първоинстанционния съд в
съдебното заседание, състояло се на 17.02.2021 г. – л. 173.
Образувано е било наказателно производство, завършило с присъда № 345 от
22.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1996/2018 г. от Районен съд Перник, влязла в сила на 07.06.2019 г.
Наказателният съд с посочената присъда признал С. Н. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на
07.12.2017 г. в гр. Перник при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е
допуснал нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пешеходеца Р. Ц. Б., ЕГН
********** множество средни телесни повреди:
- счупване на латералния кондил /горновъншната част/ на големия пищял на
дясна подбедрица;
- разкъсване на външната колатерална колянна връзка;
5
- частично разкъсване на предната кръстна връзка на коляното;
- счупване на скочната /талус/ кост;
- абриз /фрактура чрез откъсване/ на върховата част на медиалния /вътрешен /
глезен – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК;
Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от
С. Н. Г., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът на 01.10.2019 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от
КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета и му е предложено
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 80 000 лева, който размер
приел за недостатъчен да го обезщети и не е изплатено.
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещите лица,
извършили в първата инстанция тройна комплексна медицинска експертиза /л. 138/.
Посоченото заключение цитира получените от ищеца травматични увреждания,
които са средни телесни повреди и са предмет на осъдителната присъда, т.е. те са
съставомерни.
Вещите лица са посочили и други претърпени от ищеца телесни увреждания,
които не са съставомерни, т.е. те по своите медико- биологични характеристики са
леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, които са били констатирани в
наказателното производство и са погълнати от средните телесни повреди по смисъла
на чл. 129 от НК.
От писменото заключението на вещото лице, извършило в счетоводна
експертиза в първата инстанция /л. 167/ се установява, че ищецът е направил разходи за
лечението си в общ размер на сумата от 1 128.71 лева.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства за претърпените от ищеца
болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и подадената от ответника насрещна въззивна жалба,
като спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди и наличието, респективно отсъствието на поведение на
ищеца, с което пряко и непосредствено да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
6
ПТП е настъпило на 07.12.2017 г., като лекият автомобил „Фолксваген
Голф“ е имал застраховка, сключена на 13.07.2017 г., поради което
приложими са разпоредбите и кодекса на застраховането, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главният /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ,имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
управляван от С. Н. Г., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на С. Н. Г., ЕГН ********** е
осъществена с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
7
виновността на дееца.
Присъдата установява освен това и съставомерните средни телесни
повреди, които са погълнали леките телесни повреди, а не са установени
медико- биологични признаци на тежки телесни повреди по смисъла на чл.
128 от НК.
Присъдата и доказателствата по делото обосновават извод, че водачът
на лекия автомобил при неговото управление е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в ЗДвП и поведението му осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване.
Това е така, защото ищецът, като пешеходец не е навлязъл внезапно на
пътното платно и при ограничена видимост за водача на застрахования лек
автомобил.
Посочи се по-горе, че пътното платно е с две ленти за еднопосочно
движение. Имало е лек автомобил /джип/ в лявата лента, но той е бил спрял
пред пешеходната пътека и е дал предимство на пресичащия пешеходец.
Застрахованият водач не е спрял пред пешеходната пътека и не се
установил редом до джипа, а продължил с висока скорост и ударил
пешеходеца, който пресичайки пътното платно е бил вече в лявата лента.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; броя и
вида на получените травматични увреждания – средни телесни повреди;
продължителността на общия лечебен и възстановител период; периода от
време, в който болките и страданията са били интензивни; съпътстващите
8
лечението заболявания, които има пострадалия и тяхното отражение върху
продължителността на възстановителния период; обществено –
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 80 000 лв. и подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 179 000 лева.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди не е предмет на въззивното производство, тъй като
ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение в тази част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
9
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът с подал заявлението по чл. 380 от КЗ на 01.10.2019 г. и
първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от 02.01.2020
г.
С оглед на изложеното и двете въззивни жалби са неоснователни,
поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г., за
разликата над сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до размер на сумата от
80 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 80 000 лева до
пълния предявен размер от 179 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до размер
на сумата от 50 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
10
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете жалби всяка
една от страните следва да понесе направените деловодни разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 395/2020 г. от Окръжен съд Перник в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Р. Ц. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г., за
разликата над сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до размер на сумата от
80 000 лева, както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлил прекия иск, за разликата
над уважения /80 000 лева / до пълния предявен размер от 179 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 395/2020 г. от Окръжен съд Перник в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. № 395/2020 г. от
Окръжен съд Перник в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, до
размер на сумата от 50 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.
Решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. № 395/2020 г. от
Окръжен съд Перник в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца, на
11
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12