РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 19.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 711 по описа за 2019
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от взискателя по ЧГр.д. № 60248 по описа на СРС за 2017 г. – ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано
от ******, чрез *** С.Д., със съдебен адрес:*** *** за установяване на претендираните вземания по
горепосоченото частно гражданско дело срещу Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 3 998,40 лв. /три деветстотин
деветдесет и осем лева и 40 стотинки/, от които 3 249,48 лв. /трихиляди
двеста четиридесет и девет лева и 48 стотинки/
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м. 05.2014 г. и м. 04.2017 г. за реално потребена енергия, отразена
в Общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м. 05.2014 г. и
м. 04.2015 г.; № **********/31.07.2016 г. - за отоплителен сезон м. 05.2015 г.-
м.04.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., за отоплителен сезон м. 05.2016 г. –
м. 04.2017 г.; 707,61 лв. /седемстотин и седем лева и 61 стотинки/ - законна
лихва за забава от 16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., както и сума за дялово
разпределение за периода м. 07.2015 г. – м. 04.2017 г. в общ размер на 41,31
лв. /четиридесет и един лева и 31 стотинки/, от които 34,54 лв. /тридесет и
четири лева и 54 стотинки/-главница и 6,77 лв. /шест лева и 77 стотинки/ - лихва
за периода от 16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., като се претендират и законната
лихва върху главницата до окончателното изплаща на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и ***ско възнаграждение.
Твърди се, че с разпореждане по ЧГр.д. № 60248 по описа на СРС за 2017
г., 59-и състав е уважил искането за издаване заповед за изпълнение срещу
длъжниците. Твърди се, че с оглед на
факта, че само единият от тях е подал възражение, а на другият заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК със съобщение получено от
дружеството на 14.02.2019 г. им е указано, че дружеството може да предяви иск
относно вземането в месечен срок, като бъде довнесена дължимата д.т. В исковата
молба се твърди още, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката /ЗИ/, съгласно който всички собственици и титуляри
ва вещно право на ползване в сграда – етажна собственост/СЕС/, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение , са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1 , т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за ТЕ при условията и по
реда, определен в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди
се, че по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известие
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „******на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „******и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди се, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че с
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл. 106а,
ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ, одобрени
с Решение № ОУ -001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. , както и
ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Твърди се, че в Раздел XI
от ОУ от 2014 г. „Заплащане на ТЕ“, чл. 33,
съответно чл. 33, Раздел осми от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ /в.т. и ответника/, е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за ТЕ. Твърди се, че с ОУ от 2008 г. е установено, че това е в
30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Твърди се, че в този смисъл задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните
фактури, е най –късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди се, че с изтичане
на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху
задължението. Твърди се, че с ОУ от 2014 година е установено, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Твърди се, че съгласно ОУ от 2014 г. ищцовото
дружество начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Твърди се, че от 12.03.2014 г.
дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата
на данни за дължими суми за ТЕ в
приссъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи ,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършваните действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „******Твърди се, че с ОУ от 2104 г. е установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата за дружеството, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. Твърди
се, че от 12.03.2014 г. дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставят констативни протоколи , удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официална уеб-страница на ищцовото дружество. Твърди
се, че видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 224511
ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през периода
м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. за реално потребена енергия. Твърди се, че на основани е чл. 139 от ЗЕ, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Твърди се ,че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ /чл. 138 б от ЗЕ/ сградата –етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма
***. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от „******по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - *** на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяване / издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.3004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяване / обн. ДВ. Бр. 34 от 24.04.2007 г./ Твърди се че за имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки, които са приложени по делото и, с
които се доказва твърдението, че сумите
за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разгод на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди се, че съгласно ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. Твърди се ,че в случай че
резултатът от изравтнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочениет
задължения, като се започне от най-старото. С молбата
са представени: Заявление за издаване ан заповед за изпълнение с вх. № 3072625/13.09.2018
г.; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение; извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №
224511;протокол от общо събрание на СЕС за избор на фирма за дялово
разпределени и списък с етажните
собственици; декларация от пълномощник на СЕС с нотариално заверка на
подписите;Договор между ***у-е за актуално състояние; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в гр.***от 2014г. и
2016г.; съобщение към Общи фактури № **********/31.07.2015г.; №
**********/31.07.2016 г.- м. 04.2016г. и № **********/31.07.2017г.; Решение №
357756/10.03.2018 г.; пълномощно; искова молба ;у-е за идентичност на адрес; декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от
Наредба за топлоснабдяване. Приложено и копие на ЧГр.д. № 60248 по описа на СРС за 2017г.
ИЩЕЦА – “******редовно призован процесуалният представител не се явява. В
писмена молба поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Т. Т. от ПлАК, който от името на
доверителя си оспорва иска.
Трето лице помагач ***
редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. В писмена молба вземат
становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2
от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
От приложеният като доказателство по
делото: Заявление
за издаване ан заповед за изпълнение с вх. № 3072625/13.09.2018 г.; документ за
внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение;
извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №
224511;протокол от общо събрание на СЕС за избор на фирма за дялово
разпределени и списък с етажните
собственици; декларация от пълномощник на СЕС с нотариално заверка на
подписите;Договор между ***у-е за актуално състояние; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в гр.***от 2014г. и
2016г.; съобщение към Общи фактури № **********/31.07.2015г.; №
**********/31.07.2016 г.- м. 04.2016г. и № **********/31.07.2017г.; Решение №
357756/10.03.2018 г.; пълномощно; искова молба ;у-е за идентичност на адрес; декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от
Наредба за топлоснабдяване, се установява активната и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Ищецът, чрез процесуалния си представител юк. А.К.
твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, като
потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно действащото за
процесния период законодателство в
областта на енергетиката, а ЗЕ, по смисъла на § 1,т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно 150, ал. 1 от ЗЕ и ОУ “******е изпълнил задължението си
за доставка на топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. Съгласно Раздел VІІ от ОУ ”Заплащане на ТЕ”,
чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да
заплатят месечните дължими суми за ТЕ, ответника е следвало да заплати
стойността на топл. енергия и дължими сума за извършения принос на тази енергия
по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цени на
снабдяване и на разпределение, в 30 дневен срок, след изтичане на периода за
който се отнасят. От своя страна ответника за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2017 г. не е изпълнил това си
задължение, не е заплатил ползвана електрическа енергия, като задължението
възлиза на сума в размер на 3998,40 лв. (три хиляди деветстотин деветдесет
и осем лева и 40 ст.) – главница, 714,38 лв. /седемстотин и четиринадесет лева
и 38 стотинки/ лихва от 16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., законна лихва от датата
на подаване на заявлението/13.09.2018 г. до изплащане на вземането както и
разноски.
Съдът, след преценка доводите на ищеца
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
По делото са приети и приложени като
доказателства – Заявление за издаване ан заповед за изпълнение с вх. № 3072625/13.09.2018
г.; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение; извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №
224511;протокол от общо събрание на СЕС за избор на фирма за дялово
разпределени и списък с етажните
собственици; декларация от пълномощник на СЕС с нотариално заверка на
подписите;Договор между ***у-е за актуално състояние; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в гр.***от 2014г. и
2016г.; съобщение към Общи фактури № **********/31.07.2015г.; №
**********/31.07.2016 г.- м. 04.2016г. и № **********/31.07.2017г.; Решение №
357756/10.03.2018 г.; пълномощно; искова молба ;у-е за идентичност на адрес; декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от
Наредба за топлоснабдяване, служебна бележка за изплатени адвокатски възнаграждения и документ за
внесена държавна такса по сметка на РС – Червен бряг за образуване на
гражданско дело и е приложено ЧГр.д.
№ 60248 по описа на СРС за 2017г..
От събраните в хода на горепосоченото дело доказателства се установява, че
ответника дължи на “******сумата от 3 998,40 лв. /три деветстотин
деветдесет и осем лева и 40 стотинки/, от които 3 249,48 лв./трихиляди
двеста четиридесет и девет лева и 48 стотинки/
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м. 05.2014г. и м. 04.2017г. за реално потребена енергия, отразена в
Общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м. 05.2014г. и м.
04.2015г.; № **********/31.07.2016 г.- за отоплителен сезон м. 05.2015 г.-
м.04.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.
за отоплителен сезон м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г.; 707,61лв.
/седемстотин и седем лева и 61 стотинки/ - законна лихва за забава от 16.09.2015
г. до 23.08.2018 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. 07.2015
г. – м. 04.2017 г. в общ размер на 41,31 лв. /четиридесет и един лева и 31
стотинки/, от които 34,54 лв. /тридесет и четири лева и 54 стотинки/-главница и
6,77 лв. /шест лева и 77 стотинки/ -лихва за периода от 16.09.2015 г. до
23.08.2018 г., като се претендират и законната лихва върху главницата до
окончателното изплаща на задължението ,направените по делото разноски за
държавна такса и ***ско възнаграждение.
От заключението на изготвената и приета по делото ССЕ,
се установява, че твърдяното от ищцовото дружество задължение по издадените
данъчни фактури и начислената законна лихва са в претендирания размер.
При така установените обстоятелства по
делото, съдът изведе следните правни изводи:
“******чрез процесуалният си
представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.
№ 60248 по описа на СРС за 2017г. (прието
като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответницата е подала такова.
Ищеца
е приложил справка – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 3072625/13.09.2018
г.; документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение; извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен №
224511;протокол от общо събрание на СЕС за избор на фирма за дялово
разпределени и списък с етажните
собственици; декларация от пълномощник на СЕС с нотариално заверка на
подписите;Договор между ***у-е за актуално състояние; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ***на потребители в гр.***от 2014г. и 2016г.;
съобщение към Общи фактури № **********/31.07.2015г.; №**********/31.07.2016
г.- м. 04.2016г. и № **********/31.07.2017г.; Решение № 357756/10.03.2018 г.;
пълномощно; искова молба ;у-е за идентичност на
адрес; декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредба за топлоснабдяване, служебна бележка за изплатени
адвокатски възнаграждения и документ за внесена държавна такса по сметка на РС
– Червен бряг за образуване на гражданско дело и е приложено ЧГр.д. № 60248 по описа на СРС за 2017г..
Съдът намира, че от представените
писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в
облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора
продажба на топлинна енергия на “******и че правоотношенията между страните се
уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. и м. 04.2017 г. за нуждите на
ответника. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил използваната
топл. енергия. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца лихва от 6,77 лв. /шест лева и 77 стотинки/
-лихва за периода от 16.09.2015 г. до 23.08.2018 г. и законна лихва от
07.01.2013 г. до изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и хонорар на вещи лица, тъй като
направените такива в заповедното са били присъдени с издадената Заповед за
изпълнение, както и 300 лв. за СТЕ и 150 лв. ССЕ, адвокатски хонорар и държавна
такса.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, че
вземането на ******с ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от ****** за сумата
от 3 998,40 лв. /три деветстотин деветдесет и осем лева и 40
стотинки/, от които 3 249,48 лв./трихиляди двеста четиридесет и девет лева
и 48 стотинки/ – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
05.2014г. и м. 04.2017г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м. 05.2014г. и м. 04.2015г.; №
**********/31.07.2016 г.- за отоплителен сезон м. 05.2015 г.- м.04.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г. . за отоплителен сезон м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г.;
707,61лв. /седемстотин и седем лева и 61 стотинки/ - законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., както и сума за дялово разпределение за периода
м. 07.2015 г. – м. 04.2017 г. в общ размер на 41,31 лв. /четиридесет и един
лева и 31 стотинки/, от които 34,54 лв. /тридесет и четири лева и 54
стотинки/-главница и 6,77 лв. /шест лева и 77 стотинки/ -лихва за периода от
16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., като се претендират и законната лихва върху
главницата до окончателното изплаща на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и ***ско възнаграждение, за които е издадена Заповед
за изпълнение по ЧГр.д. №
60248 по описа на СРС за 2017г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Н.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да
ЗАПЛАТИ на “ ******с
***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от ****** направените по делото разноски в размер на: хонорари
за вещи лица в размер на 300 лв. за СТЕ и 150 лв. за ССЕ, ***ско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. и 79,97 лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: