№ 19406
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110101282 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, с която моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от 1632,44 лв., представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на настъпило на
31.08.2023 г. застрахователно събитие, за което има сключена Застрахователна полица №
***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията със Заявление с изх.
№ ***/14.12.2023 г. - 15.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва за забава в размер на 242, 94 лв., за периода от 15.12.2023 г. до 09.01.2025 г.
Ищецът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********, чрез
ОПУ- Ямбол, излага твърдения, че на 31.08.2023 г. при движение по автомагистрала
„Тракия“, при км 281+330 до км 281+346 ляво, водачът на лек автомобил „Опел Зафира
Турър“, ДК № ***, не съобразява скоростта, с която управлява процесното МПС, с
метеорологичните условия - наличие на проливен дъжд и намалена видимост, в резултат на
което се блъска в предпазната метална разграничителна мантинела. Вследствие на удара за
ищеца настъпват материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности -
16 м. ограничителни системи за пътища. Била съставена количествено-стойностна сметка, в
която били описани причинените щети, включващи дейности по демонтаж на стара,
едностранна ограничителна система за пътища в пътната част, доставка и монтаж на нови
ограничителни системи за пътища. Съгласно КСС стойността на вредите възлизала на
сумата от 1978,72 лв. без ДДС или 2 374,46 лв. с вкл. ДДС.
Поддържа, че отговорността на водача на МПС „Опел Зафира Турър“, ДК № ***, чиято
била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.
1
Ищецът твърди, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, като при
последния била образувана Щета № ***, а на 28.02.2024 г. по сметка на ищеца постъпило
плащане в размер на 742,02 лв.
С оглед изложеното останало непогасено обезщетение в размер на 1632,44 лв., върху
което претендира и мораторна лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция - 15.12.2023 г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. С
исковата молба ищцата прилага писмени доказателства и е заявил допълнителни
доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и
изискване от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Ямбол на административно-наказателна
преписка, съставена въз основа на АУАН № ***/31.08.2023 г. С допълнителна уточняваща
молба, ищецът е посочил, че претендира също и обезщетение за забава върху неплатената
част от главницата в размер от 242,94 лв., за периода от 15.12.2023 г. до 09.01.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юриск. Ц. Б., с който оспорва исковете
като неоснователни. Не оспорва механизма на ПТП, изложен в исковата молба. Поддържа,
че с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 742,02 лв. по заведената при
него преписка по Щета № *** е удовлетворил изцяло ищеца за действително причинените
му вреди. Поддържа, че изплатената от него сума отговаря на действителната стойност на
вредите, констатирани по процесните 5 м. мантинела. С оглед изложеното поддържа, че
дължимото застрахователно обезщетение е било удовлетворено изцяло по извънсъдебен ред
и оспорва дължимостта на претендираната сума, вкл. и на претенцията за мораторна лихва.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл.
45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право
в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е
предявен в настоящия случай. С този иск, увреденото лице претендира обезщетяване на
претърпените от него имуществени вреди директно от застрахователя, с когото
делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател,
валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на
исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, с изключение на
противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й съставлява правна оценка
на деянието на водача, от гледна точка на действащите разпоредби на ЗДвП, и вината на
застрахованото при ответника лице, за която има установена от закона, оборима презумпция
2
съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада по делото, обявен от съда за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал кои са релевантните факти по исковете, като е отделил безспорните такива и
ненуждаещи се от допълнително доказване.
Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие - ПТП; 2)
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на
застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител
/последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди. 5.
Механизъм на настъпване на ПТП и причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, което възстановяване се търси по
пътя на регресната отговорност. В тежест на ответника е указано да докаже по делото
плащане на обезщетението в срок и пълен размер, отговарящ на действителните вреди.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни между страните, обстоятелствата
относно наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Опел
Зафира Турър“, ДК № ***, при ответника, настъпването на ПТП от 31.08.2023 г. по АМ
„Тракия“ по вина на водача на л.а. „Опел Зафира Турър“ с ДК № *** и водач П. Д. П., както
и че последния е заплатил доброволно обезщетение в размер на 742,02 лв., по извънсъдебно
предявеното от ищеца, регресно вземане.
След обявяване на част от релевантните по делото факти и обстоятелства за безспорни
между страните, за ищеца е останало като подлежащо на доказване единствено вида и
количеството на имуществените вреди, които твърди да е претърпял, както и че същите са на
стойност, съответстваща на платените от него суми за възстановяването на увредените
съоръжения – 2 374, 46 лв. с ДДС.
Настъпването на вредите по ограничителната система за пътища /т.нар. мантинела/ и
другите пътни детайли, съставляващи „пътна принадлежност“ по см. на §1, т.4 от ДР на
ЗП, се установяват както от протоколите за ПТП, с приложени към тях схеми на ПТП, така и
от останалите писмени доказателства представени в тази насока, а именно уведомленията за
щетите, огледите, КСС. Приетия по делото като доказателство 1 бр. Протокол за ПТП от
31.08.2022 г., макар да нямат материална доказателствена сила, като официален
свидетелстващ документ, не е оспорен от ответника, а и удостоверените в него
обстоятелства се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и
съдът приема, че посочените в Протокола за ПТП обстоятелства, са вярно отразени.
Видно от приетите на л.16,17 доказателства – писмена кореспонденция, разменена
между АПИ, чрез ОПУ – Ямбол и ОДМВР – Ямбол, след повторен оглед на мястото на ПТП
се установило, че щетата от настъпилото произшествие на 31.08.2023 г. по ограничителната
система за пътища (метална мантинела) е 16 м., а не както е записано в първоначалния
Протокол за ПТП – 5 м.
Относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, по делото е прието
като неоспорено от страните, кредитирано в пълнота и от съда, заключение по САТЕ,
съгласно което средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди при ПТП от
31.08.2023 г. възлиза на сумата от 2377,20 лв. От устно дадените обяснения от в.л. В. става
ясно, че в средната пазарна цена, която е определена от него е включен като отделно перо
транспорта за доставка на нова мантинела до мястото на монтажа, а по сключените от АПИ
3
с неговите доставчици – подизпълнители договори, в единичната цена на метър мантинела е
вкл. транспорт, демонтаж на старата, монтаж на новата. Видно от обясненията на в.л., една
секция от 4 м. еластична стоманена предпазна ограда вкл. една профилна шина (самата
мантинела), като към нея има болт, гайка, шайба с болт за конзола, която е
светлоотразителна. За да определи средната пазарна цена на 1 м. мантинела, вещото лице е
изследвало пазарните цени на два от заводите производители на пътни съоръжения, в гр.
Перник и гр. Пловдив, като за целите на експертизата е взел цените на предприятието, което
се намира по-близо до мястото на ПТП, където ще се доставя и монтира новата мантинела.
Вещото лице е категорично в извода си, че увреденото имущество не позволява
ремонтирането му, поради което е била задължителна замяната му с ново. Съдът не счита, че
в случая следва да се отчита коефициент на овехтяване на увреденото съоръжение, тъй като
видно от заключението, същото е било в срока си на експлоатация /който е 30 г. от
първоначалното монтиране на мантинелата/, до датата на ПТП е изминал едва 1/3 от
експлоатационния период на предпазната ограда и няма данни същата да е била
компрометирана от друго събитие преди това, при което да се заключи, че същата не е
увредена изцяло в резултат на процесното ПТП.
Следователно, стойността на имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат
на процесния пътен инцидент, причинени по вина на водач, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, към датата на произшествието, възлиза на сумата от
2377,20 лв., което е близко до заплатената от ищеца цена за съоръжението при неговата
подмяна, съобразно представената КСС.
С оглед горното, съдът приема, че общия размер на вредите на ищеца възлиза на
изплатеното от него обезщетение в размер от 2374,46 лв. с ДДС.
Вещото лице по приетата без възражения от страните САТЕ посочва, че всички
увреждания по предпазната ограда /мантинела/ и другите пътни детайли, съставляващи
„пътна принадлежност“, от техническа гледна точка се намират в пряка причинна връзка с
настъпилите пътно-транспортни произшествия.
С оглед на това, както и предвид липсата на проведено насрещно доказване от страна
на ответника за наличието на вреди по мантинелата и другите „пътни принадлежности“ на
мястото на инцидентите преди настъпването им, съдът приема, че уврежданията по
мантинелата на мястото на ПТП от 31.08.2023 г., се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на посочената дата пътно-транспортно произшествие.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС, във връзка с чието
неправомерно управление са причинени имуществени вреди на ищеца в качеството му на
юридическо лице, на което е възложено управлението на републиканските пътища, към
които се числи посочения в исковата молба магистрален път, в частност АМ „Тракия“
предявения иск от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Ямбол, за заплащането на
обезщетение за тяхната обезвреда, след приспадане на вече платеното доброволно от
ответника обезщетение, се явява основателен в предявения размер от 1632,44 лв.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване от ответника вреди трябва да
се посочи следното:
Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен размер
претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед установените пазарни стойности на
щетите, със заключението на експертизата и след приспадане на частично платената от
ответника сума, преди завеждане на делото в съда, съдът намира, че иска на ищеца е доказан
и по размер.
4
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по
СПО /общо 16 л.м. /стоманените предпазни огради/ при процесното застрахователно
събитие, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредената пътна принадлежност в предишното й
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, респ. вече платена от ищеца за възстановяването на
пътната инфраструктура. Размерът на тази парична сума следва да се определи съобразно
пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи за
страната към деня на увреждането.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ съдът приема, че
действителните вреди в случая възлизат на общо 2374,46 лв. с ДДС, като възражението на
ответника, че ищецът претендира необосновано високо обезщетение, е неоснователно.
Доколкото не се спори между страните, че ответникът е заплатил част от дължимото
обезщетение на ищеца до размера от 742,02 лв., то предявения иск за остатъка от общо
1632,44 лв. по образуваната пред него щета № , се явява изцяло основателен – за сумата от
1632,44 лв., върху която сума ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното плащане.
По акцесорния иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът следваше да докаже
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая е установено наличието на главен дълг и забава в плащането му. Видно от
приетите доказателства, ищецът е предявил регресната си претенция към ответното
дружество, изпращайки писмо, към което са приложени Протокол за ПТП от 31.08.2023 г.,
КСС, снимков материал на увредените детайли от пътната принадлежност и писмо до
ОДМВР – Ямбол относно изискания повторен оглед на мястото на ПТП и установяване на
действителните вреди, ведно с получения отговор. От приетата обратна разписка се
установява, че документите във връзка с образуваната при ищеца Щета № *** е получена от
ответника на 15.12.2023 г., която дата съгл. чл.429, ал.3, изр.2, пр.2 от КЗ се явява начална
дата на забавата на ответника. От този момент застрахователят по ЗЗ „ГО“ на виновния
водач е изпаднал в забава по отношение на дължимото застрахователно обезщетение в
размер на 2 374, 46 лв. На 28.02.2024 г. страните не спорят, че ответника е извършил
частично плащане на претендираното от ищеца обезщетение до размер от 742,02 лв. За
разликата от 1632,44 лв. ответника продължава да 09.01.2025 г., когато е образувано
настоящото исково производство. Размерът на обезщетението за забава /изчислено с
помощта на онлайн лихвен калкулатор за законната лихва, https://www.calculator.bg/ за
посочения период на забава, съответно от датата на поканата 15.12.2023 г. до датата на
образуване на исковото производство – 09.01.2025 г. възлиза на сумата от 242,94 лв.,
колкото се претендира и от ищеца. Предвид изложеното и акцесорната претенция за
мораторната лихва се явява изцяло основателна и доказана, по основание и размер.
По разноските:
При този изход на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на
ищеца се дължат изцяло сторените от него съдебни разноски за исковото производство,
5
които възлизат на сумата от 465,30 лв., от която сума 115,30 лв. - заплатена държавна такса, а
150,00 лв. – депозит за вещо лице. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /посл. Изм. ДВ, бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ определя в минимален размер
от 200 лв., като така общия размер на разноските, сторени от ищеца в производството
възлиза на 465,30 лв. и същите предвид уважаването на исковете, следва да се възложат
изцяло като отговорност на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 164 с-в, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ***, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с Булстат *********, чрез Областно пътно управление – Ямбол, с адрес в
***, следните суми:
1632,44 лв. – неплатен остатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.08.2023 г. на
АМ „Тракия“, при км. 281+330 до км. 281+346, съгласно образувана при ответника Щета №
***/2023 г., предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Опел Зафира Турър“ с ДК №
***, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.01.2025 г., до
окончателното плащане;
242,94 лв., представляваща мораторна лихва за забава при плащането на главницата
за периода от 15.12.2023 г. до 09.01.2025 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НППрП, ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с Булстат
*********, чрез Областно пътно управление – Ямбол, с адрес в ***, сумата от 465,30 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6