РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Сандански, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20251250200330 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "***" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град
***, район ***, бул.“***“ №***, бизнес център „***“, ет.***, представлявано от В. Г. А. –
управител, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Б. С. - срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.1739, ал.3б от Закона за движение по пътищата на дружеството е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500, 00 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административно наказателното производство, довели до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Твърди се липса на извършено нарушение –
предвид данните за извършено плащане за същото МПС на посочената в обжалвания акт
дата. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспорения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява законния
представител, не се явява и процесуален представител. От процесуалния представител е
постъпило писмено становище, с което не се възразява делото да бъде разгледано и решено в
отсъствие на представител на жалбоподателя. Поддържа се подадената жалба и подробно са
излагат множество доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт,
поради което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило
1
писмено становище от упълномощен процесуален представител, с което не се възразяява
производството да бъде проведено в отсъствие на представител на въззиваемата страна.
Оспорва се жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на електронния фиш.
обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14,
чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.04.2022г., в 07.19ч., било заснето движението по път А-3, км 129+714, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа на товарен автомобил-
влекач марка "Скания Р 440“ с рег. № СА ***ТР, с технически допустима максимална маса
19000, брой оси 2, екологична категория 5В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 45 000, в община Кресна, като за
посоченото превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно
от която собственик е "Глобал Биомет" ЕООД. Нарушението е установено с устройство №
10131, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 от ЗП.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който на въззивника е наложена "имуществена санкция" в
размер 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Препис от електронния фиш е връчен лично на представител на дружеството на 06.06.2025
г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне, като жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 20.06.2025 г.,
видно от поставения върху същата входящ номер.
Установява се от изготвените доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП и 2 бр. статични изображения - фотоснимки, че на посочените в
електронния фиш дата и място е регистрирано движение на товарен автомобил-влекач марка
"Скания Р 440" с рег. № СА 2774 ТР, като се сочи, че за въпросното ППС не фигурират
данни за платена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Oт приложената по преписката справка става ясно, чe собственик на процесното МПС е
"Глобал Биомет" ЕООД.
От представените с жалбата доказателства се изяснява, че жалбоподателя е сключило
съглашение с доставчика относно предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни
такса на база изминато разстояние, като на посочените в електронния фиш дата и час към
процесното МПС е асоциирано бордово устройство, което е било изключено. Клиентът не е
уведомяван за незаплатената пътна такса, а наред с това балансът по акаунта на търговеца е
бил положителен и поначало е позволявал използваните от него превозни средства да се
движат по платената пътна мрежа.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание
за този резултат е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §16 от
допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива
1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от
2
товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2006/38ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в
настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на
правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент
в българското законодателство са въведени следните санкции при неплащане на тол такса:
задължение по чл.106 от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се
определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП
за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
Наред със задължението за заплащане на дължимата пътна такса е предвидено и
налагането на административно наказание - имуществена санкция - във фиксиран размер
съгласно разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не
зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017г. по съединени дела С-497/15
и С-498/15 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на
съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. Актуалната уредба на санкциите се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй
като е предвидената възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП да
бъде избегната, като се заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност
обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност,
доколкото съгласно чл.26 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на
конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната
такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е
максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на
Директивата биха могли да бъдат постигнати с по ниска като интензитет административно
наказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при
механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на
извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело С61/23, в което
изрично е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително,
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като
3
решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на
санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са: причините за допуснатото
нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или
непредпазливост.
Налице е друго основание за отмяна на обжалвания акт, отново извлечимо от приложимите
разпоредби на европейското право. Съгласно чл.2, §7 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередовността преди предприемане на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство. Поради това са регламентирани задължителни
указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо ползвателите на платената пътна мрежа,
преди последните да бъдат санкционирани.
По тези съображения съдът приема, че независимо от доказаността на деянието, описано в
електронния фиш, то поради наличието на съществени пороци в процедурата жалбата се
явява основателна, а атакуваният електронен фиш трябва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева,
което не е прекомерно с оглед наложената санкция и правната и фактическа сложност на
производството и следва да бъде уважено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.1739, ал.3б от Закона за движение по пътищата на "***" ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град **, район ***, бул.“***“ №***, бизнес
център „***“, ет.***, представлявано от В.Г.А. – управител е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП като неправилен и незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл.53д, ал.1 от ЗАНН Агенция пътна инфраструктура да заплати на
Г***" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град ***, район ***, бул.“***“
№***, бизнес център „***“, ет.***, представлявано от В.Г. А. – управител сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Двадесета от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4