Р
Е Ш Е Н И Е
№254
гр. Хасково, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, ГО, II
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Р*К*,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 305 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 49
от 28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 425 по описа за 2018 г., РС – Свиленград
по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е признал
за установено по отношение на „ХЕБРОС БУС“ АД, че дължи на „ТОРРЕ“ ЕООД сумата
от 5616,86 лв., представляваща остатък от стойността на продадени билети на
превозвача „ТОРРЕ“ ЕООД съгласно Договор от 20.01.2009 г. за предоставяне на
автогарови услуги и Анекс № 1 от 16.09.2013 г. към него и фактури №
**********/31.10.2017 г., № **********/30.11.2017 г., № **********/30.12.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 26.04.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
3875/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 6689/2018 г. на РС – Пловдив. Съдът е отхвърлил възражението за
прихващане, предявено от „ХЕБРОС БУС“ АД срещу „ТОРРЕ“ ЕООД с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5100 лв., претендирана като неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, уговорено в т. 5, п. 10 от Общите условия
към Договор за предоставяне на автогарови услуги от 02.01.2019 г., за периода 20.02.2018
г. – 10.04.2018 г. С решението ответникът „ХЕБРОС БУС“ АД е осъден да заплати
на ищеца „ТОРРЕ“ ЕООД сумата от 712,33 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата от 1112,34 лв. – разноски в исковото производство.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от „ХЕБРОС БУС“ АД, чрез пълномощник
адв. Х.М., с твърдение, че е неправилно и необосновано. Сочи се, че по делото
са събрани доказателства, които установяват, че ищецът не е изпълнил вмененото
му от т. 5, п. 10 от общите условия към договора за автогарови услуги задължение
да не продава билети в автобуса на начална спирка Автогара „Родопи“, което е
констатирано в съставените протоколи за всеки отделен случай – общо 26. Изтъква
се, че два пъти дружеството е заявило извънсъдебно възражение за прихващане на
исковата сума с вземането за неустойка при неизпълнение на посоченото
задължение. Възразява се срещу заключението на първоинстанционния съд за
отхвърляне на заявеното възражение за прихващане поради това, че ответното
дружество не е изпълнило или не е било готово да изпълни свое насрещно
задължение по договора. В тази насока се твърди, че районният съд недопустимо
се е позовал на факти и обстоятелства, които не са въведени в процеса, доколкото
ищецът не е заявил възражение за неизпълнение на задължение от страна на
ответника. Оспорва се извода на съда, че за ответника е съществувало задължение
да продава билети на превозвача – ищец, каквото не се съдържа нито в ЗАП, нито
в Наредба № 33/1999 г. С наведените в жалбата доводи се претендира, че ищцовото
вземане е погасено на основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД в резултат на заявеното
от ответника възражение за прихващане с насрещното му вземане за неустойка.
Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск и уважено
възражението за прихващане. Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „ТОРРЕ“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. Г.Г., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Изразено е подробно аргументирано становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване и
присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Производството по гр. д. № 425/2018 г. по описа на РС – Свиленград е
образувано по предявен от „ТОРРЕ“ ЕООД против „ХЕБРОС БУС“
АД иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
присъдените суми по заповед № 3875 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 6689/2018
г. по описа на РС – Пловдив, а
именно сумата от 5616,86 лв., представляваща стойността
на продадени билети след прихващане на дължимото възнаграждение за продажбата съгласно
Договор от 20.01.2009 г. за предоставяне на автогарови услуги и Анекс № 1 от
16.09.2013 г. към него, както и фактури № **********/31.10.2017 г., №
**********/30.11.2017 г., № **********/30.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане и разноските по заповедното производство. В първото по делото съдебно
заседание съдът е приел за съвместно разглеждане в производството своевременно
направено от ответника „ХЕБРОС БУС“ АД възражение за прихващане със сумата от
5100 лв., представляваща начислени с фактура №
**********/10.04.2018 г. неустойки за неизпълнение от ищеца на задължението му да
не продава билети от начална спирка Автогара „Родопи“, произтичащо от Договор
за предоставяне на автогарови услуги от 02.01.2018 г. и Общи условия към него.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за
изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на
основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя. С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
От събраните
по делото доказателства се установява, че между страните са съществували
търговски отношения, възникнали по повод сключен на 20.01.2009 г. договор за
предоставяне на автогарови услуги. По силата на този договор въззивникът
„ХЕБРОС БУС“ АД се е задължил да предостави на превозвача – въззиваемия „ТОРРЕ“
ЕООД сектор № 7 от Автогара „Р**“ за извършване на обществен
превоз на пътници по автобусна линия П* – Х*, както и да извършва предварителна
и текуща продажба на билети срещу задължение на превозвача да му изплаща
комисионна в размер на 5 % от общата стойност на продадените билети за
съответния месец. Съобразно уговорения в договора начин за плащане всяка от
страните е издавала фактура за своето вземане, след което насрещните вземания
се погасявали чрез прихващане до размера на по-малкото от тях, а за остатъка
съответната страна оставала задължена да го плати в седемдневен срок от
издаване на фактурата. В изпълнение на постигнатите договорености въззиваемият „ТОРРЕ“
ЕООД е издал процесните фактури № **********/31.10.2017 г. на
стойност 3194 лв., № **********/30.11.2017 г. на стойност 2664,50 лв. и №
**********/30.12.2017 г. на стойност 2891 лв., всяка от които получена и
подписана от въззивника „ХЕБРОС БУС“ АД. Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след извършена проверка в
счетоводствата на двете дружества е установено, че фактурите са осчетоводени.
Вещото лице е констатирало, че въззивникът е издал съответни фактури за
дължимата му за същия период комисионна в общ размер от 1546,27 лв., както и е
направил частично плащане в размер на 1372,05 лв., след прихващане на които
суми общата стойност на вземанията на въззиваемия възлиза на 5831,18 лв. Тази стойност
се различава от претендираната в настоящото производство сума от 5616,86 лв., която е присъдена и с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, но следва да се отбележи, че
ищецът определя спорното право и неговите рамки с фактическите си твърдения,
заявени с предявената искова претенция. От своя страна ответното дружество не
оспорва дължимостта на тази сума, като в практиката на ВКС еднозначно се приема,
че отразяването на издадената фактура в счетоводството на задълженото лице
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване /в този смисъл Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., Решение № 121
от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1622/2015 г., Решение № 218 от 06.01.2017 г.
на ВКС по т. д. № 3572/2015 г./. В контекста на изложеното настоящият въззивен
състав намира предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
доказан по основание и размер.
Основният спор
по делото е съсредоточен върху направеното от въззивника „ХЕБРОС БУС“ АД
възражение за прихващане на процесната сума със свое насрещно вземане.
Възражението за прихващане е процесуално средство за защита срещу
предявения иск и способ за упражняване на материалното потестативно право да се
извърши компенсация, уредено в чл. 103–105 от ЗЗД. По аргумент от разпоредбата
на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД съдебно предявеното възражение за прихващане с
неликвидно вземане е допустимо, като в този случай материалноправният ефект на
компенсацията настъпва с влизането в сила на съдебното решение /чл. 298, ал. 4
от ГПК/, когато вземането става ликвидно. В настоящия случай ответното
дружество претендира, че предявеното насрещно вземане е за неустойки, дължими
на основание чл. 9 от Договор за предоставяне на автогарови услуги, сключен
между страните на 02.01.2018 г., за неизпълнение от
въззиваемия „ТОРРЕ“ ЕООД на задължение, установено в т. 5, п. 10 от Общите
условия към договора. Съобразно посочените клаузи превозвачът се задължава да
не продава билети в автобуса от начална спирка – автогарата, като при
неизпълнение дължи неустойка в размер на 100 лв. за всяко отделно нарушение, а
при повторно неизпълнение в срок от три месеца от предходното – неустойка в
размер на 200 лв. В договора е предвидено, че нарушенията се установяват с
констативен протокол, изготвен от „ХЕБРОС БУС“
АД и подписан от двама свидетели и съставителя. По делото са представени 26 на
брой протоколи, отговарящи на тези изисквания, с които са установени нарушения
на посоченото задължение на въззиваемия за периода от 20.01.2018 г. до
10.04.2018 г. За дължимите от така констатираните нарушения неустойки
въззивникът е издал фактура № **********/10.04.2018 г. за сумата
от 5100 лв. с ДДС. Видно от представената по делото справка за продадени през
2018 г. от „ХЕБРОС БУС“ АД билети по направление П* – Х*, обслужвано от
„ТОРРЕ“ ЕООД, такива не са били продадени. Същевременно по делото има данни, че
превозвачът - въззиваемият „ТОРРЕ“ ЕООД не е изпълнил задължението си да не
извършва продажба на билети в автобуса от начална спирка – Автогара „Р**“
поради наличието на обективна невъзможност за това. В тази насока са събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на ангажираните от страните
свидетели, от които се установява, че от началото на 2018 г. на касите в
автогарата не се продавали билети на „ТОРРЕ“ ЕООД, което принуждавало пътниците
да си закупуват такива от шофьора на автобуса. Това сочи, че въззивникът
„ХЕБРОС БУС“ АД не е изпълнил собственото си задължение, уредено в т. 3 от
Общите условия към договора от 02.01.2018 г., а именно да осигури за превозвача
и неговите пътници билетни каса за предварителна и текуща продажба на билети.
Действително между страните е разменена кореспонденция по този въпрос, която
обаче се изчерпва с настояването на въззивника за организиране на продажбата на
билети на територията на автогарата чрез предоставяне и съответно наемане от
страна на въззиваемия на помещение, което да се използва като гише. В тази
връзка първоинстанционният съд правилно отбелязва, че разпоредбата на чл. 56,
ал. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на която въззивникът
се позовава, не вменява в задължение на превозвача да наема площ
на автогарата, където да открие билетна каса, доколкото законодателят е
използвал изразът „желаещите превозвачи“. Това означава, че „ХЕБРОС БУС“
АД е следвало да осигури каси за продажба на билети на
превозвача „ТОРРЕ“ ЕООД, който от своя страна едва тогава би отговарял
за неизпълнение на задължението си да не продава билети в автобуса. Изложеното
обуславя извод за недължимост на начислените от въззивника неустойки поради
липса на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
въззиваемия. При това положение неоснователно се явява направеното от „ХЕБРОС
БУС“ АД възражение за прихващане на процесната сума в размер на 5616,86 лв. с
претендираните неустойки в размер на 5100 лв.
Предвид
изложеното въззивната
инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
„ТОРРЕ“ ЕООД следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., които да се възложат
в тежест на въззивника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 49 от 28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 425 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2,
да заплати на „ТОРРЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Харманли, ул. „Княз Борислав“ № 12, сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.