Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 28.10.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 68 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 1 и 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

            Предявени са искове от Б.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. И.Ц., САК, срещу Б.С.М., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договори за наем на земеделска земя.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижими земеделски имоти в землището на с. Медковец, обл. Монтана, ползвани от ответника по силата на договори за наем на земеделска земя – общо 77,477 дка.

И двата договора за наем, по силата на които ответникът ползва имотите не били надлежно оформени и в тях не била посочена цена. Ответникът не е заплащал нищо за ползването на имотите. Същевременно средната наемна цена за замеделски имоти в района е 45 лв./дка.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца дължима и неплатена сума за ползването на собствените й земеделски земи, както следва:

1.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 4222 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2015 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от заавеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане.

2.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 3486,46 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 84 лв., както и законната лихва върху главницата от заавеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане.

3.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 4268 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от заавеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане.

4.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 3486,46 лв., както и законната лихва върху главницата от заавеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът счита исковете за недопустими и ги оспорва по основание и размер. Моли да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В условията на евентуалност твърди, че средното рентно плащане за региона, определено от комисия, назначена със заповед на директора на ОД Земеделие Монтана е било 24 лв./дка з а2015 год. и 27 лв./дка за 2016 год.

 

В съдебно заседание ищцата Б.Т. не явява. Не се явява и пълномощникът, адв. И. Ц.,  САК, която с писмена молба не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Ответникът Б.М. също не се явява. Не се явява и пълномощникът му, адв.  Н. К., МАК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 2694/28.04.1995 год., по преписка № 49/02.09.1991 год., всички на ПК Медковец,  обл. Монтана на наследниците на П.Т.М., б.ж. на с. Медковец, обл. Монтана е възстановена собствеността по отношение на следните земеделски имоти, в землището на с. Медковец, обл. Монтана:

1.      Нива от 29,939 дка, трета категория, имот № 088014 в м. Томов път,

2.      Нива от 10,210 дка, четвърта категория, имот № 193011 в м. Греда,

3.       Нива от 25,222 дка, втора категория, имот № 193012 в м. Греда,

4.      Нива от 28,455 дка, втора категория, имот № 199006 в м. Греда,

5.      Нива от 4,679 дка, трета категория, имот № 201201 в м. Селска бара,

6.      Зеленч.култура от 0,269 дка, трета категория, имот № 201209 в м. Селска бара,

7.      Ливада от 2,864 дка, трета категория, имот № 201210 в м. Селска бара,

8.      Лозе от 1,025 дка, втора категория, имот № 324048 в м. Греда. 

 

С Решение № 2694/28.04.1995 год., по преписка № 189А/19.09.1991 год., всички на ПК Медковец,  обл. Монтана на наследниците на Р.И.В., б.ж. на с. Медковец, обл. Монтана е възстановена собствеността по отношение на следните земеделски имоти, в землището на с. Медковец, обл. Монтана:

1.         Нива от 44,648 дка, трета категория, имот № 011002 в м. Горните ливади,

2.         Нива от 39,128 дка, трета категория, имот № 012008 в м. Горните ливади,

3.         Нива от 42,973 дка, трета категория, имот № 018004 в м. Горните ливади,  

4.         Нива от 4,816 дка, трета категория, имот № 043008 в м. Кривобарски път,  

5.         Нива от 6,573 дка, трета категория, имот № 047006 в м. Чепренска падина.

 

По делото е приложено Удостоверениеза наследници на П.Т.М., б.ж. на с. Медковец, обл. Монтана, поч. 09.01.1987 год., видно от което той има наследници по закон:

1.      В. П. Т., син, поч. 20.12.1947 год., неженен, без низходящи,

2.      Н. П. Т., син, поч. 14.12.1998 год., с наследници:

a.       Б.Д.Т., съпруга и

b.      П. Н. Б., дъщеря, поч. 02.02.2017 год., с наследник:

                                                                          i.      Б. Б. Б.-Н., дъщеря. 

 

Приложено е и Удостоверение за наследници на Р.И.В., б.ж. на с. Медковец, обл. Монтана, поч. 22.05.1937 год., видно от което нейни наследници по закон са:

1.      Д. И. Ч., съпруг, поч. 22.01.1995 год., с наследници:

a.       Р. Д. Б., дъщеря от втори брак с Й. Ч.,

2.      Б.Д.Т., дъщеря,

3.      П. Д. И., дъщеря, поч. 04.11.2013 год., с наследници:

a.       К. Д. Й., дъщеря.

 

С Договор за доброволна делба от 20.12.1999 год., сключен в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на подписите и без вписване, Б. Д.Т. и П. Д. И. постигнали съгласие да си разпределят земеделските имоти, останали в внаследство от Р.И.В. по следния начин:

І. Дял първи – за Б.Д.Т.:

1. нива от 19,565 дка, втора категория, м. Горните ливади, парцел 8 от масив 12 по плана на с. Медковец;

2. нива от 42,970 дка, трета категория, м. Горните ливади, парцел 4 от масив 18 по плана на с. Медковец,

3. парцел 8, масив 43 по плана на с. Медковец, м. Кривобарски път, трета категория, площ от 4,820 дка.

4. нива от 6,480 дка, трета категория, м. Чепренска падина, парцел 6, от масив 47 по плана на с. Медковец.

ІІ. Дял втори – за Петра Д. Иванова:

            1. нива от 44,650 дка, трета категория, м. Горните ливади, парцел 2 от масив 11 по плана на с. Медковец и

            2. парцел 8 от масив 12, м. Горните ливади  по плана на с. Медковец, с площ от 19,565 дка, трета категория.

С Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год., Б.Д.Т., като собственик и наследник на П.Т.М., е отдала под наем на ответника Б.С.М., следните земеделски имоти, в землището на с. Медковец, обл. Монтана:

- № 193011 – нива от 10,209 дка, трета категория,

- № 193012 – нива от 25,229 дка, трета категория,

- № 012016 – нива от 19,564 дка, трета категория,

- № 018004 – нива от 42,973 дка, трета категория,

- № 270023 – нива от 6,940 дка, трета категория,

- № 308014 – нива от 8,000 дка, трета категория,

- № 088014 – нива от 29,939 дка,

- № 199006 – нива от 28,454 дка,

За срок от една година – стопанската 2014/2015 год.

Размер на наемното плащане не е уговорен. Уговорен е само падеж – 31.12. на съответната година.

 

С Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год., Б.Д.Т., като собственик и наследник на П.Т.М., е отдала под наем на ответника Б.С.М., следните земеделски имоти, в землището на с. Медковец, обл. Монтана:

- № 012016 – нива от 19,564 дка, ,

- № 018004 – нива от 42,973 дка, 

- № 043008 – нива от 4,816 дка,

- № 047006 – нива от 6,572 дка,

- № 270023 – нива от 6,940 дка,

- № 308014 – нива от 7,999 дка,

- № 088014 – нива от 29,939 дка,

- № 193011 – нива от 10,209 дка, 

- № 193012 – нива от 25,229 дка,

- № 199006 – нива от 28,454 дка,

- № 324048 – нива от 1,024 дка,

За срок от една година – стопанската 2015/2016 год.

Отново размер на наемното плащане не е уговорен. Уговорен е само падеж – 31.12. на съответната година.

След изтичането на този договор, между същите страни е сключен нов едногодишен наемен договор – за стопанската 2015/2016 год., при същите условия, за имоти:

- № 012016 – нива от 19,564 дка, трета категория,

- № 018004 – нива от 42,973 дка, трета категория,

- № 043008 – нива от 4,816 дка,

- № 047006 – нива от 6,572 дка,

- № 270023 – нива от 6,940 дка, трета категория,

- № 308014 – нива от 8,000 дка, трета категория,

- № 088014 – нива от 29,939 дка,

- № 193011 – нива от 10,209 дка, трета категория,

- № 193012 – нива от 25,229 дка, трета категория,

- № 199006 – нива от 28,454 дка,

- № 324048 – нива от 1,024 дка.

 

В отговора си ответникът твърди (в условията на евентуалност, ако съдът прецени за основателна претенцията), че средното рентно плащане, определено от комисия, назначена със заповедна директора на ОД «Земеделие» за съответните стопенски години е било 24 лв./дка за 2015 год. и по 27 лв./дка за 2016 год.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава, изготвена от вещото лице Н.П., неоспорена от страните и приета по делото, вещото лице е приело за първия от двата наемни договори – от 01.10.2013 год., пазарна арендна цена за периода от 45 лв./дка, а по втория – по 55 лв-/дка наемна цена и съобразно площта на реално ползваните под наем имоти е приел, че дължимото се на ищцата арендно плащане за стопанската 2014/2015 год. е 3 486,47 лв., а за стопанската 2015/2016 год. – 4 222,03 лв.

Дъжимата лихва от падежа на съответното задължение до предявяването на иска е общо 843,23 лв. по двата договора (за периода от 31.12.2016 – 19.12.2018 год.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

В случая се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата дължима и неплатена сума за ползването на собствените й земеделски земи, както следва:

1.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 4222 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2015 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от П.Т.М..

2.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 3486,46 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 84 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от Р.И.В..

3.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 4268 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от П.Т.М..

4.      По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 3486,46 лв., както и законната лихва върху главницата от заавеждането на иска (1.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от Р.И.В..

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, на които е основана ищцовата претенция, съдът е квалифицирал исковете по чл. 232, ал. 1 и 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Страните са се съгласили с тази квалификация.

Съгласно нормата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати определена наемна цена.

Договорът за наем е двустанен, реален и възмезден. Неговата възмездност го отличава от договора за заем за послужване, който по своето естество не предполага насрещна парична престация като възнаграждение за ползването на заетата вещ.

Следователно наемна цена е съществен елемент от съдържанието на договора за наем и липсата на уговорена такава, води до нищожнот на същия поради липса на основание – чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.

Ангажираните пред настоящата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства установяват, че за процесния период на ответника, в качеството на наемател са предоставени за ползване от ищцата земеделски имоти в землището на с. Медковец, обл. Монтана.

Във връзка с предоставянето е подписан между страните, договор, наименован „договор за наем на недвижим имот“. От съдържанието на договора е видно, че страните са имали намерение да се обвържат с такъв, като са се посочили, че имат качеството на „наемател“ и „наемодател“, индивидуализиран е предмета на наема земеделски имоти които се предоставят за възмездно ползване, уговорен е падеж на плащане на наемната вноска /до 31.12. на съответната година/.

В уговорката на чл. 6 обаче не е посочен размер на наемна цена.

Следователно страните не са постигнатил съгласие за размера на цената, която е съществен елемент от съдържанието на договора за наем, поради което сключения такъв е нищожен поради липса основание, тъй като не е определена насрещната престация.

Нищожният договор не може да породи целените от страните правни послединици, поради което търсената наемна цена по него не се дължи.

Предвид изложеното главната претенция по чл.232, ал. 1 и 2 от ЗЗД е недоказана по своето основание и размер и подлежи на отхвърляне.

С оглед отхвърляне на исковете за главница, неоснователни с явяват и обусловените акцесорни искове за обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Заключението на приетата по делото експертиза би намерило приложение и би било относимо доказателствено средство в случай, че предявеният от ищцата осъдителен иск беше с различно от горепосоченото правно основание, напр. в случай, че се претендира дължимо обезщетение на осн. чл. 59 ЗЗД, породено от лишаването на ищцата от правото да ползва нейната част от имота, и ползването му от ответника без правно основание.

Твърдения в подобен смисъл не са въведени. Напротив, твърди се, че претенцията произтича именно от ползването на наетите от ответника по силата на договорите за наем имоти. След като обаче в хода на делото и въпреки въведените от ответника възражения не беше променено основанието на иска по реда на чл. 214 ал. 1 изр. 1-во ГПК, то съдът не дължи произнасяне по наличието или липсата на предпоставките за обезщетение, дължимо на различно от посоченото в исковата молба основание.

С решението си съдът не може своеволно да излезе извън пределите на това правоотношение, което ищцата е посочила като накърнено в исковата молба и чиято защита търси. След като от нейна страна са посочени фактите, на които основава претенцията си и недвусмислено е поискана защита на конкретно нейно право /в случая – за неплатена наемна цена/, само това е предметът на защитата, която съдът може да й даде или откаже.

Ответникът претендира разноски, но не установява да е сторил такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове по чл. 232, ал. 1 и 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Б.Д.Т., ЕГН **********,***, срещу Б.С.М., ЕГН **********,***, да бъде осъден ответника да й заплати дължима и неплатена сума за ползването на собствените й земеделски земи, както следва:

1.             По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 4222 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2015 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от П.Т.М..

2.             По Договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год. – 3486,46 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 84 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от Р.И.В..

3.            По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 4268 лв., както и мораторна лихва за забавено плащане от 31.12.2016 год. до датата на завеждане на иска, в размер на 299 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от П.Т.М..

4.            По Договор за наем на земеделска земя от 01.02.2014 год. – 3486,46 лв., както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска (19.12.2018 год.), до окончателното плащане – за имотите, останали в наследство от Р.И.В..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: