№ 15143
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110129570 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че П. М. П. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата в размер на 691,86 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 79,76 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до
07.05.2021 г., сумата в размер на 29,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5,08 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
34132/2021 год. по описа на СРС ,65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „Едисон“ № 6, ет. 2 с аб. № 31486 топлинна енергия,
като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията като твърди, че
ответникът е изпаднала в забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
1
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П. М. П. е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва
облигационната връзка между страните, както и качеството си клиент на топлинна енергия.
Посочва, че исковите претенции не са конкретизирани, доколкото не е посочен размер на
всяко от вземанията, какви са падежите на задълженията, за кои периоди са дължи лихва,
както и какъв е лихвения процент. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
част от претендираните вземания. Претендира разноски
Третото лице помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД е заявило, че не извършва дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот,поради
което е отменено определение от 25.01.2023год.,с което е допуснато привличането му като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 15.06.2021год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против П. М. П., за вземания
за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 21.06.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2669 по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу
длъжника като е посочено ,че вземането произтича от доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот ,находящ се на адрес в гр.София,ул.“Едисон“ № 6,таванско помещение ,с
абонатен № 31486.
С разпореждане от 11.05.2022год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на
17.05.2022год..
В срок ,а именно на 03.06.2022год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Възражението на ответника за недопустимост на производството поради наличието
на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на му, поради наличието на по-
рано образувано производство между същите страни, за същия период и имот е
неоснователно. Съобразно представените по делото доказателства , гр. д. 57654/2021 г. е с
предмет доставена топлинна енергия за имот, с адрес на ул.“Едисон“ 6 – гараж ,с аб.№ 31489
,различен от настоящото производство,чийто предмет е очертан от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.140 от ГПК ,подадено от ищеца ,с
вх.14063/15.06.2021год. и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2669 по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа на СРС,65
състав. Следователно не са налице две висящи дела между същите страни ,на едно и също
основание и за същото искане.Предмет на настоящото производство е установяването на
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се на адрес в
гр.София,ул.“Едисон“ № 6,таванско помещение ,с абонатен № 31486, така както е посочено
в Заповедта от 21.06.2021год.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 31, том I, дело № 26/2009г. ,че на 26.06.2009г. Мако П. П. и Любка Александрова
П.а са дарили на сина си П. М. П. следния свой съсобствен недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „Едисон“ №6, с площ от 123 кв.м., заедно с гараж с площ от 16
2
кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 25 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, заедно с 157/500
ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 500 кв.м., представляващо УПИ IV-938, от кв. по
регулационния план на местността „Гео Милев“, гр. София. В нотариалният акт е посочено,
че дарителката Любка Александрова П.а си е запазила правото на ползване върху описания
имот пожизнено и безвъзмездно.
Видно от препис –извлечение от акт за смърт № 492/06.09.2012год. ,Любка
Александрова П.а е починала на 07.09.2012год.,от което следва ,че учреденото право на
ползване върху имота е погасено от датата на смъртта й.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес
,гр.София,ул.“Едисон“ № 6,ет.2,таванско помещение с абонатен № 31486 е бил ответника
П. М. П..От това следва ,че същият е потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и
между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
при условията на специалните нормативни актове,тъй като същият е собственик на
недвижим имот в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
главни отчети/проверка за абонатен номер 31486,таванско помещение ,подписани от клиент,
заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки
месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на
първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са
били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
В периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. са отчитани уредите в имота като в
същия има един монтиран отоплителен уред,съответно един топлоразпределелител.В имота
не се ползва топла вода.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 23м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също така
от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 44,90лв.,ТЕ за отопление на имот – 646,97лв. или в общ размер от
691,87лв.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,задълженията за абонатен №
31486 възлизат на 691,86лв. ,главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018год. –
30.04.2020год. ,82,51лв.,мораторна лихва за периода 15.08.2019год.до 07.05.2021год.,а за
услуга дялово разпределение ,в размер на 29,50лв. ,главница за периода м.05.2018год. –
м.04.2020год. ,и 5,08лв.,мораторна лихва за периода 01.07.2018год. до 07.05.2021год.
4
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи като обективно и компетентно изготвено, от лица
разполагащи с нужните специални познания и опит в областта.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 30.06.2019год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.10.2018год. – 30.04.2019год. на
стойност 340,16лв. със срок на плащане 14.08.2019год.
Съгласно ОФ от 31.07.2020год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2020год. е на стойност 360,50лв.,платима до 14.09.2020год.
Предвид заключенията на вещите лица,които кореспондират с писмените
доказателства по делото ,следва да се приеме ,че за процесния период 01.05.2018год. –
30.04.2020год. незаплатената топлинна енергия ,доставена от ищеца възлиза на 691,86л.,а
стойността на услугата дялово разпределение за периода възлиза на 29,50лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
15.06.2021г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 15.06.2018г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
5
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното , не са налице основания да се считат за погасени по давност
задълженията за периода 01.05.2018год. –30.04.2020год. , тъй като падежа на най-старото
задължение,което е за м.05.2018год. е настъпил на 15.07.2018год.,а от тази дата до датата на
предявяване на заявлението в съда /15.06.2021год./ не е изтекъл срока по чл. 111, б. "в" от
ЗЗД.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год.,тъй
като и за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на 29,50лв.,предвид издадените фактури
за услугата дялово разпределение и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,15.06.2021год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Съдът стигна до извода ,че е налице главен дълг за периода 01.05.2018год. до
6
30.04.2020год. в размер на 691,86лв.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,мораторната лихва за периода
15.08.2019год.до 07.05.2021год. възлиза на 82,51лв. ,но съдът не може да се произнесе
свръх петитум,поради което следва да се присъди претендираната от ищеца сума в размер
на 79,76лв.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
5,08лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. ,от които
съразмерно уважените му претенции ,му се дължат 74,53лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 585лв. –
75лв. д.т. ,400лв. – депозити за вещи лица,10лв. – такси за СУ и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК .Съразмерно уважените му
претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на 581,31лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Съгласно представения списък на разноските ,същия претендира сумата от
300лв.,адвокатско възнаграждение,уговорено и платено в брой ,съгласно договор за правна
защита и съдействие от 22.09.2022год.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер
на 1,90лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че П. М. П., ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ул.“Едисон“ № 6,ет.2 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 691,86 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,за
топлоснабден имот с адрес гр.София,ул.“Едисон“ № 6,таванско помещение ,с абонатен №
31486 , ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 79,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 07.05.2021 г., сумата в размер на 29,50
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2669/21.06.2021год. по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа
на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
7
срещу П. М. П., ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ул.“Едисон“ № 6,ет.2 ,с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение
на ищеца ,че ответника дължи сумата от 5,08 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2669/21.06.2021год. по ч.гр.д.№ 34132/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ул.“Едисон“
№ 6,ет.2 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,53лв. ,разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 581,31лв. ,разноски по исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на П. М. П., ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ул.“Едисон“
№ 6,ет.2 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 1,90лв.,представляваща
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8