Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.03.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсниме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11261 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.04.2018 г.
по гр.д. № 58377/2017 г., СРС, І ГО, 124 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че „А.КО“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 7
В дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 404,89
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г. за аб.№ 369388, ведно със законна лихва за периода
от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 20,73 лв. за
периода от 30.6.2015 г. до 5.12.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2017 г. по гр.д. № 7385б/2016г. на СРС,
124 с-в.
Осъдил е „А.КО“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7 В да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 563,02 лева - разноски по
делото, както и 73,44 лева - разноски в заповедното производство. Осъдил
е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „А.КО“
ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 7 В сумата от 8,33
лева-разноски по делото.
С решение от 08.11.2018 г. по гр.д. № 58377/2017 г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС, І ГО, 124 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 377637 от 03.04.2018г. по
гр.д. № 58377/2016г. по описа на СРС, I ГО, 124 с-в, като навсякъде в диспозитива
на решението, където е записано „20,73 лева“ да се чете „33,47 лева“.
Решението
от 03.04.2018 г. е обжалвано с въззивна жалба
от ответника „А.КО“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
Магазин № 4, представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника си по
делото адвокат П.И. от АК-гр.Враца, със служебен адрес: гр.София, ул.“***********с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението
на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Същото е
бланково без каквито и да било мотиви. Съдът не е посочил защо предявените
искове са частично основателни. Необоснован е изводът на съда за наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, като съдът не е обсъдил
направените с отговора на исковата молба възражения на ответника относно
приложените с исковата молба покани от 19.10.2016 г. и от 01.07.2015 г.,
относно твърдявана нередовност на проведеното ОС на 19.09.2001 г. Не е взето предвид
направеното оспорване на извлечение от сметки, нередовното водене на
търговските книги на дружеството, липсата на обвързаност на обекта с етажната
собственост в сградата, на чието партерно ниво се намира. По делото не е
доказано, че ответното дружество е получило покана за плащане, поради което
същото не е поставено в забава за плащане на процесните суми по чл.86 ЗЗД. По
делото не е установено, че ответното дружество е получавало фактури за
начислени суми за ТЕ, поради което и на основание чл.40, ал.1 от ОУ за продажба
на ТЕ за стопански нужди, срокът за заплащане на месечни дължими суми за ТЕ е
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставмката, след получаване на
издадената от продавача фактура. При тези данни СРС е следвало да отхвърли претенцията
за установяване на задължения за главница за потребена ТЕ и за мораторна лихва.
Не е доказан и размерът на исковете. Приетите по делото СТЕ и ССЕ не
установяват наличие на вземане на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответното дружество.
По делото не е доказан реалният размер на дълга. Оспорено е и представеното по
делото извлечение от сметка, поради което същото не се явява годно
доказателствено средство, което да бъде използвано от ССЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски
за настоящето производство.
Въззиваемото дружество „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** оспорва въззивната жалба.
Третото лице-помагач на ищеца „Т.“ ООД не взема
становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл. във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия на адрес: гр.София, община „Оборище“, бул.“**********************,
помещение № 1/банков клон/, с код на платеца Т369388 за периода от 01.05.2015
г.-30.04.2016 г., ползвана от ответника „А.КО“ ЕООД, ЕИК*********,
представляван от управителя А.А.А.. Между страните бил подписан договор
№ 25589/369388 от 25.05.2015 г. за продажба на ТЕ за срок от 5 години. Сочи, че за процесния период са били
в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР, както и ОУ одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, за процесния период са начислявани прогнозни сметки, а
след това са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет, незаплатени от
ответника.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 404,89 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за аб.№ 369388,
ведно със законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 20,73
лв. за периода от 30.6.2015 г. до
5.12.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
05.01.2017 г. по гр.д. № 7385б/2016г. на СРС, 124 с-в. Претенидра разноски.
Ответникът
„А.КО“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
Магазин № 4, представлявано от управителя А.А.А., чрез пълномощника си по
делото адвокат П.И. от АК-гр.Враца, със съдебен адрес:*** оспорва иска с мотиви, изложени в отговора
на исковата молба.
Третото лице-помагач на ищеца „Т.“ ООД не взема
становище по исковете.
От правна страна:
Става въпрос за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител
на енергия или
природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Тази разпоредба не
намира приложение, тъй като същата е отменена- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Намират приложение разпоредбите
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди;
По делото е приложен такъв писмен
договор, сключен между страните, а именно договор № 25589/369388 от
25.05.2015 г. за продажба
на ТЕ за срок от 5 години. Същият е сключен въз основа на заявление №
2375/25.05.2015 г., подадено от пълномощника М.Е.Х.на дружеството. Приложено е
и пълномощно, с което управителят на дружеството „А.Ко“ ЕООД К. А.А.е
упълномощил М.Е.Х.да го представлява пред съответните държавни органи, общински
администрации, „Топлофикация София“ АД и т.н. Депозирано е и Постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.11.2012 г., влязло в сила на 19.11.2012г., от
което е видно, че на „А.Ко“ ЕООД е бил възложен процесния недвижим имот.
Приложен е и приемо-предавателен протокол от 30.03.29015 г. за предоставяне от
наемодателя „А.Ко“ ЕООД на наемателя „Юробанк България“ АД на помещение,
находящо се в гр.София, бул.“*********. В него са описани показанията на
водомерите и топломерите.
При тези данни настоящата
инстанция приема, че между „Топлофикация София“ АД и „А.Ко“ ЕООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/.
Неоснователно се явява
твърдението, че ответинкът не е получил покана да заплати задълженията си, тъй
като такава е приложена по делото с дата 24.10.2016 г. Същото се явява и
доказано по размер. От приетата по делото СТЕ се установява, че за процесния
период в жилището са били демонтирани отоплителните тела от 2015 г., в имота се
е ползвало само топла вода и има водомер за топла вода, който се отчита. В
отчетите фигурират суми само за ТЕ за сградна инстарация и за подгряване на
топла вода, които за периода са в обща стойност от 407,26 лв., т.е сума,
по-голява от претендираната. ТЕ за отопление на имота и ТЕ за общи части не се
е начислявана. С оглед възражението, че не е доказан реалният размер на дълга,
то вещото лице по СТЕ е посочило, че за процесния период от 01.05.2015
г.-30.04.2016 г. ФДР е отчела водомера в имота, като по време на отчета е
попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. Отчетът е
коректно отразен в изравнителната сметка.
Що се отнася до извършените от
ответника оспорвания, то същите са формални. Това се отнася и до оспорване
редовността на ОС на ЕС, като само е посочено, че не свикано съобразно
изискването на чл.15 ЗУЕС, без конкретни мотиви. Самият ответник не е присъствал
на това ОС, поради което не може и да го оспорва. Ответникът твърди липса на
обвързаност на обекта с етажната собственост в сградата, на чието партерно ниво
се намира, но не представя доказателства в тази насока. В депозираната по
делото СТЕ се сочи, че процесинят имот е с адрес бул.“*********помещение № 1
банков клон, с аб. № 369388, има отопляем обем по проект 495 м3, съгласно Акт
за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на
домсвета на ищеца „Т.С.“ ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя
енергия отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяване.
Налице са данни, че ответникът не само не е направил възражение за липса на
обвързаност на обекта с етажната собственост в сградата, на чието партено ниво
се намира, но е и налице съгласие за отчитане на ТЕ към съответната ЕС.
Най-накрая, неоснователно се
явява твърдението, че предявените искове са уважени частично. Действително,
изложените мотиви от съда са пестеливи, но не могат да бъдат приравнени на
липса на мотиви, като в решението изрично е посочено, че „предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.“
В решението е допусната ОФГ,
досежно размера на лихвите, която е отстранена с решение от 08.11.2018г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.04.2018 г. по гр.д.
№ 58377/2017г. на СРС, І ГО, 124 състав, както и свързаното с него решение от 08.11.2018 г. по гр.д. № 58377/2017 г.,
постановено по реда на чл.247 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.