№ 4134
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20211110140556 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т срещу Д. В. Д., с която
са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1413,45 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост-2“, бл. 224, вх. 9, ет. 4, ап. 23, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 108,59 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.01.2018 г. до 10.12.2020 г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата в размер на 47,75 лева – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
17.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 10,52 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020
г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63685/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на купувача на съответните месечни фактури.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Д., с
който оспорва предявените искове. Сочи, че всички претендирани от ищеца суми
възникнали преди 13.07.2018 г. са погасени по давност, поради което счита предявените
искове в тази част за неоснователни. Твърди, че липсват представени доказателства за
надлежно отчитане на показанията на индивидуалните топломери в имота, както и за
показанията на общия топломер, като счита същите за неотговарящи на изискванията на
1
закона. Поради това оспорва да е потребила топлинна енергия в процесния имот. Поддържа,
че не е налице валидно сключен договор между ищеца и дружеството за дялово
разпределение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представения по делото
договор за покупко-подажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 21.01.1975 г. и
удостоверение за наследници № 1785 от 07.02.0217 г. се установява, че наследодателите на
ответника - Венцеслав А. Джупанов и Росица Димитрова Д. са придобили правото на
собственост върху процесния имот, като Венцеслав Джупанов е починал на 02.02.02017 г. и
негов единствен наследник по закон е именно ответникът Д. Д.. При това положение следва
да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба същата е била клиент на
топлинна енергия през исковия период. Това налага извод, че по делото се установява
наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за
процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия,
съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да р упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал
периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2004 г., ЗЕ. Съгласно заключението за исковия период е начислена топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, за отопление на имот, отдадена от 4 бр. радиатори
с монтирани ИРРО и 3 бр. отоплителни тела без ИРРО, както и за БГВ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния
2
отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-
334/2007 г. Топлинната енергия, отдадена от радиаторите за периода 2017 г. – 2018 г. е
начислена въз основа на проверка и отчет на ИРРО. За периода 2018 г. – 2019 г. абонатът не
е осигурил достъп за отчет, което обстоятелство не е спорно между страните и се установява
от събраните по делото писмени доказателства, поради което е начислена служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход за сградата за 4 бр. радиатори в размер
на около 24 % от нормативно определената такава и по максимален специфичен разход за
сградата в пълен обем за 3 бр. отоплителни тела без ИРРО. От заключението се установява,
че по отношение на топлинната енергия за БГВ за периода 2017 г. – 2018 г. такава е
начислена по показанията на 2 бр. водомери за топла вода, а за периода 2018 г. – 2019 г.,
3
когато абонатът не е осигурил достъп е определена топлинна енергия за БГВ за 11 м.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребената за
исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 1185,98 лева,
изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Ирелевантни са
наведените от ответника възражения, че не е взет предвид извършеният на 14.02.2019 г.
контролен отчет, доколкото за периода 01.05.22018 г. – 30.04.2019 г. приложение намират
правилата на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, приложими в случаите на неосигурен достъп за отчет.
При това положение и доколкото ответникът не твърди и не ангажира доказателства да
е извършвал плащания, искът се явява доказан по основание и размер до установения
дължим размер от 1185,98 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1413,45
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата сума за процесния период
01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. да възлиза на сумата в общ размер на 47,75 лева, в какъвто
размер е и твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово
разпределение, доставена в имота през исковия период. Доколкото в посочената по-горе
сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е
включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява
основателна в пълния предявен размер.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
17.12.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.12.2017
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
3
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. юли 2017 г., започва
да тече от 16.09.2017 г., като тригодишният период изтича на 16.09.2020 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., тъй като давността за задължението за м.08.2017 г. изтича на
24.12.2020 г. и се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който
момент се счита предявен и разглежданият иск, а именно – на 17.12.2020 г.
При това положение непогасени по давност се явяват вземанията за периода от
01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., които съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза са в общ размер на 1141,81 лева, до който размер и период искът се
явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 1413,45 лева и за периода от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., то се налага извод, че давността за същата не
е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че Т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Така по издадената обща
фактура от 31.10.2018 г. се дължи обезщетение за забава от 16.12.2018 г., а за вземанията за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи
обезщетение за забава от 15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото
обезщетение за забава върху непогасените по давност вземания, за периода от 16.12.2018 г.
до 10.12.2020 г. е в общ размер на 162,59 лева. Доколкото претендираната сума е в по-малък
4
размер от установения дължим такъв, то искът за обезщетение за забава върху вземането за
стойност на потребена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер от
108,59 лева и за периода от 16.12.2018 г. до 10.12.2020 г., като бъде отхвърлен единствено в
частта за периода 15.01.2018 г. – 15.12.2018 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 10,52 лева за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г. се
явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 431,60 лева, от
които 31,60 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 354,54 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани разноски в
заповедното производство /за платена държавна такса – 31,60 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева/, които определени съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 61,03 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция,
дължимото в полза на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата от 340,62 лева, което съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата
в размер на 60,82 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, с ЕИК ,, срещу Д. В. Д., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост – 2“,
бл. 224, вх. 9, ап. 23, дължи на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1141,81 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-2“, бл. 224, вх. 9, ет. 4, ап. 23, ведно със законната
лихва от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 108,59 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2018
г. до 10.12.2020 г. върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия, както и
сумата в размер на 47,75 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
17.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 63685/2020 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1141,81 лева до пълния предявен размер от 1413,45 лева и за периода от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., иска за обезщетение за забава върху вземането за стойност на
незаплатена топлинна енергия в частта за периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2018 г., както и
иска за сумата в размер на 10,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
5
законната лихва за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г. върху главницата за вземането за
стойност на извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост – 2“, бл. 224,
вх. 9, ап. 23, да заплати на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 354,54 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 61,03 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Д. В. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост – 2“, бл.
224, вх. 9, ап. 23, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 60,82 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– „Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6