Р Е
Ш Е
Н И
Е № 480
гр. Пловдив, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.01.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13602 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от Ц.Е.Е., ЕГН ********** срещу “Ти Би Ай
Банк“ АД, допълнена и уточнена с молба от 13.08.2019 г., с която са предявен
иск за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № … ... е
недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2
от Закона за потребителския кредит, в условията на
евентуалност се иска да бъде призната за недействителна клаузата „еднократна
така за оценка на риска“, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, както и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 60.36 лева,
платена без основание по недействителен договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.08.2019 г.до окончателното плащане
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за кредит, по който ищцата е
кредитополучател, а ответника заемодател. Твърди се, че договорът за кредит бил
нищожен на посочени в исковата молба основания. Претендира се и заплащане на
сума в размер на 60.36 лева, недължимо платена по недействителния договор,
която подлежала на връщане. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Не се оспорва, че по процесния
договор ищецът е заплатил сума в размер на 455.16 лева. Моли се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главен и евентуален иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил на ответника сумата в размер на 60.36 лева по договор за кредит № .. В тежест на ответника е да докаже, че процесният договор
за заем, както и визираната в него клауза - „еднократна така за
оценка на риска“ съответстват
на разпоредбите на закона и същите са действителни, както и
да
докаже основание за заплащане на сумата в размер на 60.36 лева.
С
определение от 24.10.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор
за потребителски кредит № ....г. с посоченото от ищеца съдържание.
Ответникът признава, че ищецът е заплати по договора за заем сума в общ размер
на 455.16 лева.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът е банкова институция, която по
занятие отпуска кредити чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за кредит по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за кредит
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК, като е направено искане за прогласяване на недействителност
на договора на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
След
изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от
договора за заем /л.7/, в чл.9 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 9.73
% фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, посочени са и условията за прилагането му и как се изчислява - в
чл.9, т.9.2 и т.9.3.
Действително
в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга
разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора
става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на
договора, а именно 23.65 лева /разликата между общо дължима сума по договора от
465.83 лева и предоставения кредит в
размер на 394.80 лева, такса за оценка на риска – 47.38 лева/, който размер е
фиксиран за целия период на договора.
В чл.10 от
договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 465.83
лева /включващ, главници, такси и лихва/, както и годишния процент на разходите
на заема 34.58 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Претенцията за прогласяване на
недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че
към договора липсва погасителен план също е неоснователна. Видно от самия
договор в чл.11, т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който са посочени
броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на договора, тъй като
ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, като намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му,
които са били известни на ищеца към момента на сключването му. В чл. 25.13 от договора е посочено, че с подписването на
договора потребителят декларира, че преди сключването на договора, кредиторът
му е предоставил своевременно, безвъзмездно на хартиен носител и на български
език необходимата информация във формата на "Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора,
съобразно изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора. По делото няма спор, че договорът е подписан
от ищеца, като от съдържащото се в чл. 25.13.1 от
договора изявление, може да се направи категоричен извод, че същият е имал
възможност да се запознае с цялостното съдържание на договора, преди да положи
подписа си под същия, т. е. да сключи договора.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице посочените от страна на ищеца основания за прогласяване
на недействителността на договора за заем и същият
е валидно сключен, поради исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По евентуалния иск за прогласяване на недействителност на клаузата „еднократна
така за оценка на риска“ в размер на 47.38 лева, уточнено с молба от 30.10.2019
г. л.42 и прието от съда с обявения по делото проект на доклад в съдебно
заседание от 13.01.2020 г.
В исковата молба са изложени обстоятелства,
че тази клауза е недействителна, доколкото нейното уговаряне в договора,
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, регламентиращ забрана да се
начисляват такси и разноски за услуги, които са свързани
с усвояването и управлението на кредита и такова искане е направено в петитума.
Видно от договора за
кредит в него е предвидена такса за оценка на риска с фиксиран размер на 47.38
лева – т.7.1. Независимо от използваната
в договора формулировка „такса оценка на риска“, съдът намира че сумата от 47.38 лева представлява такса за усвояване на заема. Това е така доколкото в искането-декларация за отпускане на кредит –
изготвено от банката /л.34 – т.6/ е предвидено, че тази такса ще се дължи, само при одобряване на кредита и ако е предвидена в договора,
тоест дължимостта и е овързана от сключването на договора, а именно от отпускането
на кредита – неговото усвояване. Тя не касае дейност,
която да предхожда договора за кредит, каквато съставляват действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а се дължи ако бъде сключен договора, с оглед неговото усвояване.
Ето защо и съдът намира, че включената в главницата
сума от 47.38 лева по съществото
си представлява такса, свързана с усвояване на кредита, което е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК
и като такава е нищожна..
Предвид изложеното този иск се
явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По иска по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
Предмет на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е даване
на нещо без основание. В тежест на ответникът е да доказва основанието и/или
неговата валидност. Съгласно трайната
практика на ВКС, за разлика от
правомощията по предявен нарочен установителен иск за нищожност на
договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора
и на ненаведени от страните
основания в следните хипотези – при нарушение на
добрите нрави, при неравноправни клаузи и при при нарушаване на императивни
правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов
ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства.
Служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е
чистата стойност на кредита /чл.7.1/, годишният процент на разходите /чл.10/,
годишен лихвен процент по кредитът /чл.9.1/, общият размер на всички плащания
по договора /чл.10/, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор /чл.11.2/, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /чл. 22.1/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл.12/, право да се откаже от договора /чл.21.6.2/. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите
условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в
договора, който е подписан на всяка страница от ответника. Посочен е видът на
стоката, за която е отпуснат кредита и нейната цена, като ищецът не оспорва, че
стоката му е предадена и че тя е такава, посочена в договора.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът за кредит е валидно сключен и не
страна от предвидените в закона пороци.
Съдът,
обаче, прие, че клаузата за еднократна такса оценка на риска, предвидена в
договора е недействителна поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Ответникът не оспорва, а напротив признава постъпилите
плащания от ищеца във връзка с договора за кредит с платежните, представени по
делото /л.16/, като изчислените от съда суми, визирани в тях възлизат в общ
размер на 456.25 лева. Безспорно между страните е, че уговорените в договора
дължими суми са 394.80 лева – главница, 47.38 лева – такса за оценка на риска и
23.65 лева договорна лихва, които формират общо дължимата сума по договора в
размер на 465.83 лева. Ответникът не оспорва, че с платената от ищеца сума в
размер на 456.25 лева е платена усвоената главница, както и такса за оценка на
риска в размер на 47.38 лева. Още повече, че съгласно т.22.1 и т.22.2 от
договора при предсрочно погасяване на кредита, какъвто е настоящия случай,
таксата оценка на риска се отнася към главницата, а кредитополучателят има
право на намаляване от договорната лихва за оставащата част от срока на договора,
поради което тълкувайки договора, съдът приема, именно че с платената сума от
ищеца са покрити изцяло главница и такса, като е заплатен по-малък размер
лихва, която е преизчислена, съгласно посочената разпоредба. Ответникът не е
твърдял да е направил разходи във връзка с това предсрочно погасяване /т.22.3/,
както и по договора да са останали дължими суми.
С оглед изложеното съдът приема, че по договора е платена
сума в размер на 47.38 лева по клауза за оценка на риска, която е
недействителна, поради което платеното по нея се явява платено без основание и следва
да бъде върнато. За горницата до пълния предявен размер от 60.36 лева, искът
като неоснователен ще се отхвърли, доколкото съдът приема, че не целият договор
е недействителен, а само клауза от него.
Като законна последица от уважаване на иска главницата
следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат и за двете
страни.
Ищецът е направил следните разноски: 100 лева, платена
държавна такса, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в
размер на 39.25 лева.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.6 /,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С.П.
в размер на 300 лева, от които ще му се присъди сума в размер на 235.49 лева,
съразмерно с уважената част от претенцията.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
ответникът се е представлявал от юрисконсулт и е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр.
с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 150 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия, от която ще се присъди сума в размер на
32.26 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И. С.И. – и.д., искове
за признаване за установено между страните, че договор за
кредит №
....г. е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1,
т.10 и т.11 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК клаузата „Еднократна такса за оценка на риска“, предвидена в т.7.1
от договор за кредит №
....г., сключен между Ц.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И. С.И. – и.д
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И.
С.И. – и.д . ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
сумата в размер на 47.38 лева,
платена без основание, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 60.36 лева
като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И.
С.И. – и.д ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер 39.25 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано
от Н. И. П. и И. С.И. – и.д, сумата в размер 32.26
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от Н. И. П. и И.
С.И. – и.д. ДА ЗАПЛАТИ на а. С.Ж.П.,
сумата в размер 235.49 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП