№ 75
гр. Шумен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ) в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630200577 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 20-0869-004250/ 07.01.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. М. М., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание за жалбоподателят,
редовно призован, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Представителят на въззиваемата страна, в съпроводителното писмо заявява, че счита
жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
С АУАН серия GA № 351955 актосъставителят - мл. автоконкрольор при ОДМВР - Шумен
е констатирал, че на 12.12.2020г. в 7,00 часа в гр. Шумен,на бул. „Велики Преслав“, до № 79 в
посока ул.“Вл.въстание“, жалбоподателят е управлявал л.а. „Форд“, с рег. № 92-BN-DZ с номер на
рама WFOVXXGBFV3Y85944- собственост на Ферхан Салиев, с адрес Шумен, бул.“Велики
Преслав“ № 64, като:
1. Водачът категорично отказва да бъде извършена проверка с тест за наркотични
вещества или техни аналози с дръгтест 5000 с ф.№ ARJF-0023 в 7,45 часа на 12.12.2020г.
Издаден талон за изследване № 0041995.
2. Водачът управлява без да е правоспособен водач;
3. Управлява с наложени наказания глоба с фиш серия К/883445 от 22.12.14, връчен на
02.04.2018г.; фиш серия М/710138 от 23.12.2017г.; фиш серия К/ 1970237 от 10.03.2018г.; фиш
серия М/ 856176 от 02.04.2018г., влезли в законна сила и незаплатени в срока за доброволно
заплащане .
Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, подписан от него.
Видно от материалите по делото, в законовия срок са били депозирани пространни
възражения от жалбоподателя. Извършена е проверка и са изготвени докладни записки, като е
прието, че възражение е частично неоснователно ,като е преценено, че при съставянето на АУАН
серия GA № 351955 служителят е действал законосъобразно.
Въз основа на АУАН серия GA № 351955, е издадено Наказателно постановление № 20-
0869-004250/ 07.01.2021г. на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с
което на Б. М. М. , с ЕГН **********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на
1
2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Й. , Ш. и М., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели съдът кредитира като последователни,
безпротиворечиви и логични. Св. Ш. непосредствено е възприел действията на жалбоподателя –
управляването на процесното МПС от него. Друга част – Й. и С., са свидетели на отказа да бъде
изпробван жалбоподателят за употреба на наркотични вещества.
Същевременно в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
представи на виждане предоставения на нарушителя екземпляр от АУАН/ приложено копие по
делото на стр. 42/, който е без положен подпис от актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила.
В тежест на административно-наказващия орган, доколкото именно той е субект на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение, че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно - наказателното преследване. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Когато, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП би било законосъобразно издадено и тогава съдът
ще следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Административно - наказващия орган е този, който следва да докаже, че има извършено
административно нарушение /каквото е описано в акта/и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител и ако това не бъде доказано, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, доколкото не е доказано извършването на нарушението. Когато НП е законосъобразно
и се докаже извършването на съответното нарушение, следва да бъде разгледан въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84
от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение. Съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП
и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Кредитирайки показанията на посочените по-горе свидетели, както и анализирайки
приложените доказателства, съдът стига до извод, че именно жалбоподателят е бил водач на
процесния лек автомобил на посочената в АУАН и НП дата. Жалбоподателят е притежавал
качеството водач на МПС по смисъла на параграф 6 т. 25 от ЗДВП и след като е отказал проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, той е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и спрямо него правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност. Съгласно чл.2 от Наредбата, при извършване на
проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи
разпореждания и указания, като видно от показанията на свидетелите, такива указания са били
направени в процесния казус.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
2
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Посочената норма, освен санкционна, е и материално-правна, защото в себе си съдържа и
описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Правилото за
поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба
на ЗДвП е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Проявлението на която и да е от формите на изпълнителното деяние
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП възпрепятства контролната дейност и осъществява състав на нарушение.
В настоящия казус жалбоподателят е отказал проверка за наркотични вещества.По изложените по-
горе съображения, съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал МПС, като при
извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван както с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози
В съдебно заседание по делото се установи, че предоставеният на жалбоподателя
екземпляр АУАН не е подписан от актосъставителя.
В тази връзка съдът съобрази следното : Юридическият ефект на АУАН може да се прояви
само ако същият е редовно съставен.Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи
присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид
характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на
административно-наказателното производство, неподписването му от съставителя представлява
съществено нарушение, опорочаващо самото административно-наказателно производство.
Съгласно чл. 43 ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише
със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. С тази императивна
разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на
АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42 т.1 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е
издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
По възражението, наведено в открито съдебно заседание от представителя на жалбоподателя
за ограничаване правото на защита, поради неподписване на АУАН от актосъставителя, съдът
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение.
На лист 42 от делото е приложен препис от връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН,
видно от който той е подписан от него като „нарушител“ и от свидетелите . Няма положен подпис
за актосъставител.
В конкретната хипотеза съставянето на АУАН е станало не чрез изпълване на съдържанието
му върху кочан с химинизирани бланки, а чрез последователното разпечатване на три отделни
екземпляра с еднакво съдържание.
В съдебно заседание представеният на виждане неподписан екземпляр бе предявен на
актосъставителя, който заяви: „…………….Не виждам моя подпис. АУАН се съставя в три
оригинални екземпляра – единият се връчва на нарушителя, двата остават за нас. Всеки
екземпляр се подписва отделно. В бързината е останал неподписан оригиналът, предоставен на
лицето. Другите два оригинала остават при нас…………….“
Съдът съобрази, че е налице разлика между АУАН, който се съставя съгласно чл. 43, ал. 1
от ЗАНН и този, който се връчва на нарушителя съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. За да бъде
законосъобразно съставен АУАН, той трябва да се подпише от съставителя и от поне един от
свидетелите и да се предяви на нарушителя за запознаване със съдържанието му, което се
удостоверява с подписа на му (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
От приложения по делото екземпляр от АУАН се установява, че тази процедура е спазена.
Актът носи подписите както на съставителя си и на свидетелите така и на нарушителя.
Следователно при съставянето му АУАН е бил предявен на жалбоподателя и той се е запознал със
съдържанието му, като два от екземплярите на акта са били подписани от актосъставителя, а
всичките три са били подписани от свидетелите и от нарушителя. С това процедурата по чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН е изпълнена и по делото не се установява нарушение на тези процесуални правила.
3
Нормата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН предвижда, че при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен
срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване
на административно наказателното производство.
Екземплярът, който се връчва на нарушителя, съгласно изричния регламент на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, представлява препис от АУАН. В случая от доказателствата по делото се установява, че
неподписан от актосъставителя е не съставеният по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН акт за
установяване на административно нарушение, а преписът, който е връчен на жалбоподателя.
Именно по тези съображения, съдът не споделя становището на представителя на жалбоподателя и
намира, че не е допуснато процесуално нарушение по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Пропускът/ положен
подпис на актосъставителя / следва да бъде отнесен към изпълнението на задължението по чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН за връчването на препис от акта на нарушителя. При конкретните факти съдът
приема, че неподписването от актосъставителя на връчения на лицето препис от акта не следва да
се оценява като процесуално нарушение от категорията на съществените и не е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Във връчения на жалбоподателя препис от
акта в пълнота са описани фактическите изводи, правната квалификация, датата на съставянето му,
самоличността на свидетеля и длъжността на актосъставителя.
По този начин не е било препятствано правото на жалбоподателя да узнае още от този
момент нито фактическата, нито правната рамка на своеобразното административно обвинение и
да участва адекватно в процеса. Този извод се подкрепя и от постъпилото писмено възражение по
акта, в което пространно се оспорва приетата фактическа обстановка.
Възражението е неоснователно и тъй като неподписването на преписа, връчен на
жалбоподателя, не е препятствало разкриването на обективната истина относно авторството на
съставения АУАН. По делото се доказа по категоричен начин, че актът е съставен именно от
актосъставителката на посочената в АУАН дата, както и че към този момент е изпълнявала
длъжността мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Шумен. Доказани са по
делото както авторството на съставителя на акта, така и че той е съставен от компетентно лице,
поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-004250/ 07.01.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. М. М., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание: „глоба“ в размер на 2000,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4