№ 230
гр. Петрич, 27.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200855 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ГПК и
връзка с чл. 63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ по повод молба подадена от ст. юрисконсулт К. П., процесуален
представител на директор при Д “ИТ“ Благоевград против Решение с рег.
№67/11.06.2025 г., постановено по НАХД №855/2024 г. по описа на Районен
съд – Петрич.
Производството по настоящето НАХД №855/2024 г. по описа на Районен
съд – Петрич е приключило с Решение с рег. №67/11.06.2025 г., с което съдът е
отменил изцяло Наказателно постановление (НП) №01-2400291 от 21.11.2024
година на Директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр.Благоевград, с
което за административно нарушение по чл.2, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риск „Трудова злополука“, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал.
3, т.2 от Кодекса на труда на "КОЛОР ФУУДС" ЕООД, с ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.“Дунав“ №41 е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000
/петнадесет хиляди/ лева и е осъдил ИА"Главна инспекция по труда" да
заплати на "КОЛОР ФУУДС" ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление гр.Петрич, ул.“Дунав“ №41 разноски пред настоящия съд в
размер на 2 500 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
В срока за обжалване на същото с вх.№5509/20.06.2025г. е депозирана
молба от ст. юрисконсулт К. П., процесуален представител на директор при
Д“ИТ“ Благоевград, с искане да се измени така постановеното решение в
частта на разноските, касателно за намаляване размера на присъденото
възнаграждение за един адвокат, като се изтъкват доводи, че защитникът не е
представил списък с разноски и съдът следвало да извърши редуциране
размера на адвокатското възнаграждение като вземе предвид фактическата и
правна сложност да делото, броя съдебни заседания, съответствието на
1
правото на адвокатско възнаграждение с положения адвокатски труд, с
преценка на съотносимост към наложеното наказание.
В законоустановения срок за отговор на молба по чл. 248 ГПК е постъпил
от адвокат Г.К. от БАК-пълномощник на жалбоподателя "КОЛОР ФУУДС"
ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Петрич,
ул.“Дунав“ №41 писмено становище, с вх.№5752 от 27.06.2025г., в което се
сочи че така определения размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с
броя съдебни заседания и с Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения на
адвокатската работа нормативно определена в чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.3,
касаещ случаите на осъществено процесуално представителство и защита по
административни дела с определен материален интерес, какъвто е и
настоящия казус, с атакуваното НП е наложена имуществена санкция в
размер на 15 000 лева.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по
делото, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяване му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за
разноските на молителя е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Същата е и основателна.
В приложимата редакция на чл.63д от ЗАНН изрично предвижда, че
страните имат право на разноски. От своя страна в АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според ал.1 на чл.143 от
АПК, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт, какъвто е и настоящия казус.
По отношение направеното възражение от ответника, по повод
искането на защитника на жалбоподателя да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски, вкл. адв. възнаграждение, тъй като жалбоподателят не бил
представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, същият е следвало да си
направи усилията да ги изчисли. Тук е мястото да се обърне внимание, че
искането за присъждане на разноски и без представен списък по чл.80 от ГПК
е допустимо и съдът няма как да приеме за правилно така застъпената теза на
ст. юрисконсулт П. по следните съображения:
2
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със
самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта
му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне
на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на решението, поради което това искане ще е
недопустимо съгласно ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, ако се направи от именно тази страна по делото.
Още с депозирането на жалбата си жалбоподателят, чрез своят защитник
е направил искане за присъждане на сторени разноски за адвокат, като е
представил заверен препис от адвокатско пълномощно, заверен препис от
договор за правна защита и съдействие от 02.12.2024г., подписан между
страните. В хода на производството е представено и платежно нареждане за
заплатена договорената сума по повод оспорването на процесното НП, което е
изрично посочено като основание за превода-л.179 от делото, това са
безспорни доказателства представени от жалбоподателя, че е направил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
2 500 лева/платежно нареждане от 02.12.2024г.-л.179/ и по представен договор
за правна защита съдействие/л.7-9/.
Неоснователни са възраженията на ответника, касателно
необосноваността на съдебния акт именно с оглед факта, че при
постановяването му съдът е приел и изрично е посочил, че с оглед изхода на
делото, с което е отменено НП, издадено от ответната страна, право на
разноски има жалбоподателят, в размер своевременно претендиран и доказан
за заплатен такъв. В кориците на делото е представено и приложено преводно
нареждане с дата на изпълнение 02.12.2024г. в размер на 2 500 лева, което
изрично съдът е посочил в мотивите си. По-силно доказателство от това, че е
извършено банков превод от жалбоподателя по сметка на защитавалия го
адвокат съдът, счита че не може да се намери. На следващо място съдът
изрично е подчертал, че при определянето на размера е взел предвид и
посочил именно: тежестта на делото, размера на имуществената санкция,
множеството процесуални действия извършени от защитата, личното явяване
в съдебни заседания и депозирано писмено становище. Не на последно място
следва да се отбележи, че дори с пледоарията си ст.юрисконсулт не стори
възражение за прекомерност, което по своята същност е направил и съдът
възприема именно като такова с молбата от 20.06.2025г.. В този смисъл съдът,
намира за правилно да преразгледа въпроса за размера на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на цялостно събрания доказателствен материал и сторените
изявления на страните, съдът счита следното:
По дела с административно правен характер адвокатското
3
възнаграждение се определя по правилата на чл.8, ал.1, която препраща към
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската
работа, т.е. определяне размера на възнаграждението на един адвокат за
процесуално представителство по административно дело с материален
интерес , който с оглед наложения размер на имуществена санкция от 15 000
лева е относима разпоредбата на т.3, касаещ при интерес от 10 000 до 25 000
лева, то размера на адвокатското възнаграждение следва да е в размер не по-
малък от 1 750 лева. Действително при повече от две заседания, съгласно
нормата на чл.7, ал.9 от същата наредба определя, че при всяко следващо
заседание са заплаща допълнително по 250 лева, както изрично е подчертала
защитата-адв.К.. Тази нормативна регулация е намерила отражение и в
договореността между страните, обективирана в представения и приложен по
делото договор за правна защита и съдействие от 02.12.2024г. , както следва в
чл.2, ал.1 страните са договорили размера на адвокатското възнаграждение,
като изрично е посочено, че същото се плаща по банков път, по изрично
посочена в същата алинея банкова сметка и авансово, съгласно ал.2. В ал.3 на
чл.1, страните са договорили именно, че в случаите, че делото се проведе в
повече от две заседания, то доверителя следва да заплати по 250 лева отделно
на довереника-адвокат. Както съдът посочи по-горе жалбоподателя е превел
на 02.12.2024г. по сметка на своя защитник авансово, договорената сумата от
2 500 лева. Доказателства за други преводи помежду им не са представени по
делото.
Съдът намира, че действително настоящото административно дело е с
материален интерес от 15 000 лева и адвокатското възнаграждението следва
да бъде определено по правилата на чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, като в тази насока
съдът не споделя становището на защитата - адв.К., че при именно тази
нормативна база и размер на имуществената санкция минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 1 950 лева. Вероятно се касае за техническа
или изчислителна грешка, но с оглед изложените математически стойности
по-горе, то минималния размер на адвокатското възнаграждение изчислени от
съда са 1 750 лева. Действително, делото протече в три заседания, като и в
трите заседания бяха разпитвани свидетели и събирани множество
доказателства, но съдът не счита че следва да възложи и допълнителната
опция за заплащане на още 250 лева само и защото отлагането на делото за
4
трето заседание се наложи поради несвоевременно представяне на заверени,
относими по делото доказателства от страна на жалбоподателя /само за
прецизност следва да се посочи, че именно тези доказателства бяха
представени, но неоформени надлежно във второто по делото заседание,
поради което и бяха върнати/.
Видно е, че страните са договорили, но е и заплатен един по-висок размер
на адвокатското възнаграждение, което е допустимо с оглед свободата на
договаряне между страните по договора.
В настоящия случай ответникът е направил молба за ревизиране размера
на адвокатското възнаграждение, което по своята същност следва да се приеме
и за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
позовавайки се на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК - поради липса на
фактическа и правна сложност на делото, поради което е и посикане
допускане изменение на постановения съдебен акт.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е
справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
както и че са проведено три открито съдебно заседание, в което са събрани
гласни и писмени доказателства, а и като съобрази размера на имуществената
санкция наложена с отмененото НП, а именно 15000 лева намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума по чл.7,
5
ал.2, т.3, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатската работа, а именно 1 750 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд гр.Петрич,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение, с рег.№67/11.06.2025г., постановено по нахд
№855/2024г. по описа на РС-Петрич, с което съдът е отменил изцяло
Наказателно постановление (НП) №01-2400291 от 21.11.2024 година на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр.Благоевград, с което за
административно нарушение по чл.2, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риск „Трудова злополука“, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал.
3, т.2 от Кодекса на труда на "КОЛОР ФУУДС" ЕООД, с ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул.“Дунав“ №41 е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15000
/петнадесет хиляди/ лева и осъдил ИА"Главна инспекция по труда" да заплати
на "КОЛОР ФУУДС" ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.“Дунав“ №41 разноски пред настоящия съд в размер
на 2 500 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИА "Главна инспекция по труда" да заплати на "КОЛОР
ФУУДС" ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр.Петрич, ул.“Дунав“ №41 сторени разноски пред настоящия съд в размер на
1 750 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Благоевград в 7- дневен срок от получаване на препис.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6