Присъда по дело №189/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 51
Дата: 8 декември 2022 г. (в сила от 24 декември 2022 г.)
Съдия: Петър Владимиров Петров
Дело: 20225610200189
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 51
гр. гр. Д.град, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Наказателно дело частен
характер № 20225610200189 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Ш. И. А., род. на 22.12.1952 г. в с. С., общ. Ч., жив. в гр. Д.град,
б.гр., основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че
на 30.10.2021 г., в гр. Д.град е причинил на С. А. С. лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по
чл. 130, ал.2 от НК, поради което го оправдава по обвинението изцяло.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. С., ЕГН **********,гр. Д.град, бул. С.***,
съдебен адрес- адв. Ан. П., ХАК, гр. Хасково, бул. България №150, ет.3, оф. 305 да
бъде осъден Ш. И. А. да й заплати сумата сумата в размер на 1500.00(хиляда и
петстотин лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие на твърдяното деяние като неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на Ш. И. А. направените по делото разноски в
размер на 680 лева
Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от
постановяването `и пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 51/ 08.12.2022 г., постановена по НЧХД№ 189/ 2022
г. по описа на РС- Д..
1. Против Ш.И.А., род. на 22.12.1952 г. в с. Свобода, общ. Ч., жив. в гр. Д., б.гр.,
основно образование, ЕГН **********, неосъждан, е депозирана тъжба, с която
е обвинен в това, че на 30.10.2021 г., в гр. Д. е причинил на С.А.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
2. Съдът е приел предявен в това производство за съвместно разглеждане и
гражданки иск от С.А.С., ЕГН **********,гр. Д., бул. С. ** съдебен адрес- адв.
Ан. П., ХАК, гр. Хасково, бул. България №150, ет.3, оф. 305 да бъде осъден
Ш.И.А. да й заплати сумата сумата в размер на 1500.00(хиляда и петстотин лева)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на твърдяното деяние.
3. ПОВЕРЕНИЦИТЕ –Ат. А. и Г. Х. при ХАК молят за признаване подсъдимият за
виновен, налагане на съответно наказание и уважаване на гражданският иск плюс
разноски.
4. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. К. К. при ХАК пледира за оправдателна присъда.
5. ПОДСЪДИМИЯТ - Ш.И.А. не се признава за виновен.
Съдът намира:
Материален закон:
6. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 130. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.,
бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева..
Факти по делото.
7. Подсъдимият и тъжителя били съседи, живеели в гр. Д. , бул. С.. От близо 4
години между тях и семействата им отношенията станали обтегнати по повод
имотни спорове, свързани със строежи , правени от семейството на тъжителя. В
последствие към края на 2021 г. и двете страни подали жалби в Община Д. по
повод споровете си. Междувременно постигнали споразумение да изтеглят тези
жалби, подсъдимият го сторил, но семейството на тъжителя- не. Несъгласни с
това поведение, на 30.10.21 г. сутринта, жената и внучката на подсъдимият
възприели тъжителя на улицата и я нападнали физически и словесно. Това било
възприето от св. Т.- съсед на страните , който преминавал от там заедно със св.
В., управлявайки автомобила си по пътя за гробищата. Спрели и Т. се намесил,
като разтървал жените , те се отделили една от друга и свадата била прекратена.
Подаден бил сигнал по тел. 112, на който се отзовали полицаите св. К. и С.. Те
възприели тъжителя и дъщеря й – св. А. на място. При проведеният разговор
между тях, последните обяснили за свадата, че имало блъскане, удари и скубане
на коси. В същото време по улицата се приближил и подсъдимият, който преди
това посетил дома на сина си. Носел празни бутилки от вода. Двете жени
посочили подсъдимият като участник в конфликта, което предизвикало интереса
на униформените полицаи. През това време между подсъдимият от една страна и
от друга- тъжителя и дъщеря й последвала размяна на реплики, но те били
прекратени от полицаите. Съставили предупредителни протоколи на
подсъдимият и свидетеля А., приели, че случаят е разрешен и напуснали мястото.
На следващият ден тъжителят посетила съдебен лекар, който след преглед е
издал удостоверение №402/ 21, в което е описал, че било установено контузия на
1
главата, колената и коремна стена в дясно, проявена с чувство на болка. До
постановяване на настоящата присъда подсъдимият не е бил осъждан по смисъла
на НК.
8. Горните факти се установиха от доказателственият материал, събран по делото и
доверен от съда по начин, отразен по- долу
Правни изводи за съставомерност.
9. По делото не се установи несъмнено да е извършено деяние, то да съставлява
престъпление и най- вече- кой е неговият автор, в частност не се доказа , че
именно подсъдимият е причинил увреждане на телесната неприкосновеност на
тъжителя.
10. Следва да се отбележи, че правното и фактическо твърдение е, че болките и
страдания са настъпили в следствие на насени удари от страна на подсъдимият не
по време на инцидент, който е настъпил преди идване на служителите на МВР, а
след като те са си тръгнали.
11. В тази връзка неоспоримо е, че действително сутринта на 30.10.21 г., на бул. С. в
гр. Д.- пред блок, на тротоар на улицата, между четири жени е имало физически
сблъсък. Това са тъжителят, нейната дъщеря- св. А., от друга страна са жената на
подсъдимия и неговата внучка.
12. Несъмнено е , че при този конфликт са разменяни удари , блъскане , скубане
между участниците.
13. Безспорно е , че този конфликт е прекратен , в резултат на намеса на случайно
преминаващите с автомобил св. Т. и В..
14. Безспорно е също така, че по време на този сблъсък подсъдимият липсва.
15. Всички тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от еднопосочният
доказателствен материал- показанията на А., Т., В. и обясненията на подсъдимия.
16. Косвена подкрепа за горното дават и показанията на разпитаните полицаи, които
са се явили на инцидента в последствие- св. К. и С..
17. Несъмнено се установи, че докато полицаите са на място идва и подсъдимият. От
техните показания пък стана ясно, че със самото му идване е започната словесна
разпра между него и двете жени.
18. Индикатор за активното участие на подсъдимият и св. А. е факта, че са им
съставени и на двамата предупредителни протоколи.
19. Съобразено с опита си, полицаите са напуснали мястото, счетено от тях е , че
опасността за конфликт е преминала и напрежението е спаднало.
20. Какво е станало след това не се доказа по несъмнен начин.
21. Св. А. дава данни, че именно подсъдимият след това започва да рита по колената,
главата и в корема(по операцията) майка й, като сам се е отказал в последствие от
побоя.
22. Съдът няма как да довери тези показания. Причините за това са множество.
23. На първо място е установеното напрежение между двете фамилии, което само по
себе си говори за негативно отношение на свидетеля към подсъдимият и неговото
семейство.
24. След това се установи, че св. А. е активен участник в предходният конфликт, тя е
силно емоционално напрегната и стресирана- видно от показанията на полицаите,
които така са я възприели.
25. Трето, става въпрос за дъщеря на тъжителя.
26. Четвърто, а може би и най- важното е, че показанията на свидетеля са
единственото доказателствено средство, което насочва към изнасяне на факти по
повод обвинението, във вида , в който е представено пред съда.
27. Очевидно е , че този свидетел е пристрастен и има множество причини за съда да
счете това като обективен факт. Това разбира се само по себе си не прави
2
показанията й недостоверни, но изисква критичност при възприемането им.
28. Правилата на формалната логика в случай като този е, да се търси подкрепа на
изнесеното на такъв предубеден свидетел с преки или косвени доказателства
извън нейните показания.
29. В случая такива липсват.
30. Съдебно- медицинското удостоверение не ползва обвинението. То не разкрива
никакви обективни находки , освен възприетото от лекаря, че травматичните
увреждания се проявяват в чувство на болка, т.е. няма видими външни белези за
удари, причинили тази болка. По- важното в случая е, че тъжителя е била във
физически контакт- несъмнено установен- преди твърденият от обвинението
инцидент, т.е. вероятността тази болка да е причинена от него е висока.
31. По тези причини съдът не довери показанията на св. А., не намери и други годни
доказателства ,които в пълен и изискуем обем да удовлетворят обвинителната
теза.
32. В крайна сметка, обвинението не е доказано по несъмнен начин, не се установи
да има деяние и то да е извършено виновно от подсъдимият. Оправдателни
основания по чл. 303, ал.2 и чл. 304 пр.І- во и ІІ- ро от НПК.
33. Съдът оправда изцяло подсъдимият на база горните мотиви.
34. Съответен резултат е , че тъжителят бе осъдена да заплати направените от
подсъдимият разноски, така , както бяха поискани. Те са в размер на 680 лева,
платени за адвокат, който ефективно и реално осъществи дейност в негова
защита.
Съдия:
3