№ 47
гр. Л. , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101268 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от Д. П. П. против Б. П. П. и ЙО. Б. П. за отричане съществуването на
правото на ползване, учредено в полза на ответниците, поради
неупражняването му в петгодишен срок, за погасяване на правото на
ползване, учредено в полза на ответниците и за прогласяване нищожност на
уговорка, с който първия ответника е учредил право на ползване в полза на
втория поради липса на форма.
Ищецът твърди, че заедно с първия ответник са наследници по закон П.
и ЙО. П., които приживе са били собственици на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Л., одобрение със Заповед № РД-18-
10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, адрес: гр. Л., ул. „****, находящ се в сграда с
идентификатор ****, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 100,28 кв.
м., с прилежащото му избено помещение № 6, ,таванско помещение № 6, и
21,45758 % ид. части от общите части на сградата, нива – 1-но, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж ****.5, по обекта ****.4 и над обекта –
няма.
1
Твърди се, че между ищецът и първият ответник е постигнато съгласие
и сключен договор, обективиран в нотариален акт № ****, том ****, рег. №
****, дело **** от 2002 г., по силата на който ответникът Б.П. е дарил на
ищеца 1/2 ид. част от правата върху описания по-горе имот, като е запазил за
себе си и учредил в полза на втория ответник пожизнено право на ползване
върху таванското помещение, прилежащо към имота.
Твърди се, че от датата на учредяване правото на ползване в полза на
ответниците /15.11.2002 г./ първият ответник е ползвал имота само на 24 и 25
май 2003 г., а втория ответника не е ползвал веща.
За същия период се твърди, че ответниците не са изпълнявали
задълженията си за заплащане на разноските във връзка с ползването на
вещта, върху която са им учредени права – данъци и такси, като те са
заплащани от ищеца. След наводняване на таванското помещение през 2013 г.
ищецът твърди, че е ремонтирал покрива над таванското помещение, а после
и него.
Ищецът твърди, че със сделката, с която първият ответник му е
прехвърли правата върху идеални части от процесния имот е можел да запази
само за себе си право върху него, но не и да учреди права в полза на трети за
съсобствеността лица /втория ответник/, като по този начин е нарушено
изискването за форма, в която се учредяват вещни права върху недвижим
имот.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника Б. П. П., че запазеното в негова полза
пожизнено вещно право на ползване, с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ****, том ****, рег. № ****, дело **** от 2002 г., върху
таванско помещение № 6, с площ от 12,00 кв. м., представляващо прилежащо
помещение към самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Л., одобрение със
Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, адрес: гр. Л., ул. „****,
находящ се в сграда с идентификатор ****, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с
2
площ от 100,28 кв. м., с прилежащото му избено помещение № 6, ,таванско
помещение № 6, и 21,45758 % ид. части от общите части на сградата, нива –
1-но, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ****.5, по обекта
****.4 и над обекта – няма е погасено по давност, поради неупражняването му
в период от пет години, а при условията на евентуалност е прекратено поради
неизпълнение на задължения - неплащането на разноски, свързани с ползване,
вкл. данъци и такси, неподдържането на таванското помещение, довело до
наводняването му през 2013 г., създало опасност за наводняването на
находящ се под него апартамент № 5 и поради необходимост от извършване
на основен ремонт и преобзавеждането му, както и поради незастраховането
на помещението в полза на собственика е неплащане на премии за
застраховката. Да се прогласи нищожност на сделката, обективирана в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ****, рег. № ****,
дело **** от 2002 г., с която Б. П. П. е учредил в полза на ЙО. Б. П.
пожизнено право на ползване върху таванско помещение № 6, с площ от
12,00 кв. м., представляващо прилежащо помещение към самостоятелен обект
в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Л., одобрение със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на
АГКК, адрес: гр. Л., ул. „****, находящ се в сграда с идентификатор ****, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 100,28 кв. м., с прилежащото
му избено помещение № 6, таванско помещение № 6, и 21,45758 % ид. части
от общите части на сградата, нива – 1-но, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж ****.5, по обекта ****.4 и над обекта – няма, поради липса на
форма, а при условията на евентуалност да признае за установено по
отношение на ЙО. Б. П., че запазеното от Б. П. П. върху процесния обект е
погасено по давност, поради неупражняването му за период от пет години
или е прекратено поради неизпълнение на задължения - неплащането на
разноски, свързани с ползване, вкл. данъци и такси, неподдържането на
таванското помещение, довело до наводняването му през 2013 г., създало
опасност за наводняването на находящ се под него апартамент № 5 и поради
необходимост от извършване на основен ремонт и преобзавеждането му,
както и поради незастраховането на помещението в полза на собственика е
неплащане на премии за застраховката.
3
Ответниците не са ангажирали в срок отговор по заявените искове.
В хода на делото ищецът участва лично, като същество излага
становище за доказаност на исковете за прекратяване правото на ползване
поради неупражняването му и за нищожност на изявлението за учредяване
право на ползване в полза на ответника П. поради липса на форма.
Ответниците не участва лично или чрез представител и не изразяват
становище по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
П. Б. П. и Донка Колева П. са признати за собственици на жилище,
строено на държавно място от ЖСК „Х. Д.“, гр. Л., представляващо
апартамент № 6, находящ се в гр. Л., ул. „Х. Д.“ № 13, в сграда етажна
собственост „Х. Д.“ на 3-ти етаж, с площ от 100,38 кв. м., състоящо се от две
спални, дневна, столова с бокс, баня, клозет, коридор и две тераси, при
съседи: изток – ул. „Х. Д.“, север – двор, запад – двор, юг –стълби- Ц. П.,
отдолу- П. и В. П.ви и отгоре- Таван, заедно с таванско помещение № 6, при
съседи: изток - Ц. П. и коридор; север – стълби, запад – двор и юг – калкан и
избено помещение № 6, при съседи: изток ул. „Х. Д.“, север – Д. и М. Ц.,
запад – коридор и юг -калкан и принадлежащите му 21,45758 % ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място,
съставляващо парцел V от кв. 184 на гр. Л., при съседи: ул. „Х. Д.“, Д. Ц. С.,
Х. П., И. Б., В. М. и С. С., за което е съставен нотариален акт за собственост
върху жилище, строено на държавна земя от ЖСК „Х. Д.“ Л. № 97, том III, д.
№ 960/85 г. /л. 7 от делото/.
П. Б. П. е починал на 23.04.2000 г. и оставил за свои наследници по
закон преживяла съпруга – ЙО. К. П., починала на 15.02.2002 г. и низходящи
Д. П. П. и Б. П. П., което се установя от ангажирани по делото удостоверение
за наследници изх. № 2325/17.08.2020 г. издадено от Община Л. и АО-08-
453/19.08.2020 г., издадено от Община Л. /л. 8 и 9 от делото/.
4
Между Б. П. П., действащ чрез пълномощника си Д. П. П., от една
страна и Д. П. П., от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на
договор по силата, на който първият дарява на втория ½ ид. част от правото на
собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 6, гр. Л., ул. „Х.
Д.“ № 13, с площ от 100,38 кв. м., състоящо се от две спални, дневна, столова
с бокс, баня, клозет, коридор и две тераси, при съседи: изток – ул. „Х. Д.“,
север – двор, запад – двор, юг –стълби- Ц. П., отдолу- П. и В. П.ви и отгоре-
таван, заедно с таванско помещение № 6, при съседи: изток - Ц. П. и коридор;
север – стълби, запад – двор и юг – калкан и избено помещение № 6, при
съседи: изток ул. „Х. Д.“, север – Д. и М. Ц., запад – коридор и юг –калкан,
заедно с 21,45758 % ид. части от общите части на сградата и правото на
строеж върху поземлен имот, съставляващ парцел с пл. № 1002, в кв. 184 по
действащия устройствен план на гр. Л., при граници – ул. „Х. Д.“, парцел
**** -1203, парцел **** -1201, което втория приема с благодарност, като
дарителят запазва правото на ползване върху таванското помещение в полза
на себе си и в полза на дъщеря си ЙО. Б. П., родена в гр. С. на 23.01.2002 г.
пожизнено. Съгласието на страните е обективирано в нотариален акт да
дарение на идеални части от недвижими имоти № ****, том ****, рег. №
****, дело № **** от 2002 г. /л. 10 от делото/.
Актуалният статут на имота с установява от ангажирана по делото
схема на самостоятелен обект в сграда /л. 11 от делото/.
От ангажирани по делото квитанции, издадени по партидата на
ответниците за имот, находящ се на ул. „Х. Д.“ № ****, се установява, че за
периода 2010 г. до 2020 г. дължимите данъци и такси битови отпадъци са
заплатени /л. 13-18 от делото/. Към 01.06.2020 по трите партиди за имота,
открити на името на страните, няма непогасени задължения, видно от данъчна
оценка за имота /л. 12 от делото/.
От събраните в хода на производството гласни доказателства –
показанията на свидетелите Ц. и П., се установя, че към жилището на ищеца
има таванско помещение, което от 2002 гадина насетне се ползва само от него
и семейството му. През 2013 г. в сградата, в която се намира жилището,
покривът е протекъл. Собствениците на самостоятелни обекти в него, в това
число ищецът, събрали средства за ремонт на покрива. В следствие на теча се
5
наложил ремонт в таванското помещение на ищеца, който той извършил.
Свидетелят П. казва, че е виждала ответника П. веднъж на сватбата й с ищеца
и на погребения на техен роднина. Вторият ответник знае, че дъщеря на
ответника Б.П., но отрича да я е виждала някога.
Описаната фактическа обстановка съдът установява от ангажираните
писмени и гласни доказателства. На гласните доказателства съдът дава вяра,
тъй като те са последователни и непротиворечиви. Свидетелят П. се намира в
брачна връзка с ищеца, с оглед на което тя може да се счита за
заинтересована от изхода на спора, но заявеното от нея се подкрепя от
показанията на свидетеля Ц., както във връзка с ползването на таванското
помещение, така и за ремонта на сградата, в която то се намира и за неговия
ремонт. Последната не са намира в особени отношения със страните, с оглед
на което не може да се счита, че има интерес от изхода на спора.
При установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за отричане съществуването на правото на ползване,
учредено в полза на ответниците, поради неупражняването му в петгодишен
срок, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС; за
погасяване на правото на ползване, учредено в полза на ответниците поради
нарушаване на техни съществени задължения, с правна квалификация чл. 61,
пр. 2-ро ЗС и за прогласяване нищожност на уговорка, с който първия
ответника е учредил право на ползване в полза на втория поради липса на
форма, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пл. 3-то ЗЗД.
Приживе наследодателите на ищеца и първият ответник са придобили
жилище в ЖСК, за което в тяхна полза е издаден констативен нотариален акт
за собственост. След смъртта им през 2000 г. и 2002 г. правата върху
процесия имот са преминали по наследство при равни права в полза на ищеца
и първия ответника. С последваща сделка първият ответник е дарил правата
си в съсобствеността на ищеца. Със същия акт той е запазил правото на
ползване върху таванското помещение за себе си и е учредил пожизнено
право на ползване в полза на втория ответник - негова дъщеря.
Ищецът подържа в хода на производството, че при учредяването на право
на ползване върху таванското помещение за втория ответник, не са спарени
6
изискванията за форма, основание за нищожност на изявлението,
обективирано в нотариалния акт за дарение.
Съдът не споделя застъпеното становище по следните съображения:
Правото на ползване като вещно право може да възникне със запазването
му от собственика при прехвърляне на собствеността в полза на друго лице и
чрез учредяването му в полза на трето лице, което не е титуляр на това право.
При уговорка, че правото на ползване се запазва в полза на трето лице, което
не е носител на това право, тя следва да се тълкува с оглед правомощията на
носителя на правото на собственост в смисъл на учредява /това е правният
термин/. Съгласно чл.22 ЗЗД няма пречка да се договаря в полза на трето
лице, а следователно и да се учредява право на ползване в полза на трето
лице.
В случая, при сключването на договора за дарение между ищецът и
първия ответник, последният е запазил за себе си правото на ползване върху
таванското помещение, а наред с това е учредил право на ползване върху
същото помещение в полза на дъщеря си. В договора е включена уговорка в
полза на трето лице, което е допустимо от закона. Изявлението, с което е
учредено право на ползване в полза на трето за собствеността лице, е
обективирана в нотариален акт. Това е формата, в която се извършват
действия по учредяване на вещни права /чл. 18 ЗЗД/, какво е правото на
ползване. Съдът не споделя тезата на ищеца, че носителят на правото на
собственост може само да запази за себи си правото на ползване, но не и да
учреди такова в полза на трето лице. Споделянето на това виждане би
изключило възможността за договаряне в чужда полза, разписана в чл. 22
ЗЗД. /в изложения смисъл мотиви на решение № 372/26.10.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 336/2012 г., I ГО/
По изложените съображения съдът приема, че изявлението на първия
ответник, с което той е учредил право на ползване в полза на втория, е
извършено в изискуемата от закона форма т. е. искът за погласяване на
неговата нищожност се явява неоснователен.
Правото на ползване е уредено в чл. 56 и следващи ЗС като
самостоятелно ограничено вещно право. За него законът предвижда
7
специални правила, като забрана за разпореждане и специални основания за
погасяване – при смърт на ползвателя – чл. 59, ал. 1 ЗС, при не ползване в
продължение на пет години, или при погиване на вещта – чл. 59, ал. 2 ЗС.
По делото е установено, че с нотариален акт за дарение на идеални части
от недвижим имот през 2002 г. е запазено право на ползване в полза на първия
ответника, респективно е уредено такова в полза на втория ответник върху
таванско помещение към жилище, находящо се в гр. Л.. В исковата молба
ищецът призвана, че през 2003 г. първият ответник е посетил таванското
помещение, като е прекарал в него нощта на 24-ти срещу 25 –ти май. След
тази датата не се установява първият ответник да е посещавал обекта, предмет
на учредено му право на ползване. С помещението не се установя фактически
да си е служил и втория ответник.
В периода от 2010 г. до завеждане на производството по настоящото дело
ответниците не са погасявали задълженията за местни такси, начислявани по
партидите им в община Л. за процесното таванско помещение, както и
таксите за смет. Ищецът е ангажирал разписки за погасяване на тези
задължения, като след като те се намират в негово държание, то следва да се
приеме, че са погасени от него /арг. чл. 77 ЗЗД/.
През 2013 г., следствие на теч от покриваната конструкция, в която се
намира тананското помещение, то се е наводнило. Ответниците не се
предприели действия по отстраняване на щетите, като помещението е
отремонтирано от ищеца.
От изложеното може да се направи извода, че ответниците не са
упражнявали правото на ползване върху таванското помещение в рамките на
период от пет години, което е довело до погасяването му.
При направения извод за основателност на иска за отричане право на
ползване, запазено и учредено в полза на ответниците поради
неупражняването му, не са налице основания за произнасяне по евентуално
заявените искове за погасяване на правото на ползване, учредено в полза на
ответниците, поради нарушаване на техни съществени задължения, заявени
като евентуални.
8
Страните не са заявили искания за разноски, на които съдът да отговори с
решението.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „Х. Д.“ № **** против ЙО. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„М. 3“, бл. ****, вх. **** иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пл. 3-то
ЗЗД за прогласяване нищожност, поради липса на форма, на обективирано в
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ****, том
****, рег. № ****, дело № **** от 2002 г., волеизявление на Б. П. П.,
действащ чрез пълномощника си Д. П. П., за учредяване в полза на ЙО. Б. П.
право на ползване върху таванско помещение № 6, към самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Л., одобрение със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на
АГКК, адрес: гр. Л., ул. „****, находящ се в сграда с идентификатор ****, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 100,28 кв. м., с прилежащото
му избено помещение № 6.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. П. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „Х. Д.“ № **** против Б. П. П., с ЕГН
********** и ЙО. Б. П., с ЕГН **********, двата с адрес с адрес: гр. С., ж. к.
„М. 3“, бл. ****, вх. **** иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59, ал. 3 ЗС, че е погасено, запазеното в полза на Б. П. П. и учредено в
полза на ЙО. Б. П. право на ползване в нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот № ****, том ****, рег. № ****, дело № **** от 2002
г. върху таванско помещение № 6, към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Л., одобрение със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, адрес:
гр. Л., ул. „****, находящ се в сграда с идентификатор ****, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****, с предназначение на обекта – жилище,
9
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 100,28 кв. м., с прилежащото
му избено помещение № 6, поради неупражняването му в продължение на пет
години.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му през
Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10