РЕШЕНИЕ
№ 2276
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110208101 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. К. Т. против електронен фиш, серия К № 8471344, издаден от
СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДП, на жалбоподателя била
наложена глоба, в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Навежда
доводи за процесуално нарушение налагане на неправилен вид санкция и за негоден субект на
отговорност. Моли за отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не взема
отношение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. С писмено изложение взема
становище по възраженията на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.12.2023 г., в 11:59 ч. неустановено по делото лице управлявало МПС – „Ф. Ф.“, ДК
№ ... (собственост на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... със законен представител към цитираната дата – Н. Г. Н.) в
гр. С., по бул. „Б. ш.“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Вл. Вазов“ като
при № 461 се движело със скорост от 90 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол MD1193, представляващо одобрен тип
автоматизирана система, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа
1
изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разпечатки от кадър на средство за контрол на скоростта; справка за собственост на МПС; заповед
за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол за техническа проверка; разрешениее за
одобрен тип; протокол за използване и снимка; справка за датата на генериране; форма на отчет;
картон на водач; сертификат; разписка за връчване; справка от Столична община.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата
изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения
снимков материал се констатира едно-единствено заснето МПС и отчетен толеранс – от 93 км/ч на
90 км/ч. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за
използването на техническото средство. В допълнение, на кадъра от същото се констатира
процесното превозно средство с видими регистрационни табели – инкриминираното, което
обстоятелство не позволява да бъдат обосновани съмнения, касателно субекта на отговорност.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ
на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва
да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е
издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДП,
но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
2
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е издаден
по утвърден образец. Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗАНН, сред които обсега на действие на радара, режима на излъчване и момента на сработване на
камерата, както и уведомяването на санкционираното лице за правата му по ЗДП (които,
принципно, би следвало да са му известни, по силата на придобитата му водаческа
правоспособност). Касае се за лимитативно изброени предвидени в закона обстоятелства, сред
които цитиране на протокол за използване не фигурира, формалното наличие на които
обезпредметява излагане на детайлни съображения по необходимост от допълнителни реквизити (в
този смисъл Решение № 3893/ 11.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3025/2018 г., V кас. с-в; Решение
№ 2362/ 10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1337/2018 г., V кас. с-в и др.).
Фишът съответства на утвърдения образец и на numerus clausus реквизитите, предвидени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП, сред които дата на издаване не фигурира, но и цитираният
въпрос е изяснен в максимална степен от представените с преписката доказателства за дата на
генериране. Възможността за подаване на възражение - декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП е вписана
изрично, в който смисъл и възражение в подобна насока не би могло да бъде споделено.
В допълнение, в електронния фиш е изрично упоменато и мястото на извършване, и
индивидуализиращи белези на техническото средство, които са станали годна основа да бъдат
проверени както ограничението на скоростта, така и техническата изправност на радара. Видно от
разпечатката, приспаднати са 3 км/ч от установената моментна скорост. В хода на съдебното
производство на жалбоподателя е обезпечена възможността – да се запознае със снимковия
материал, поради което и не би могла да бъде споделена теза за нарушено право на защита.
За пълнота, наличието на пътен знак Е24 е отпаднало условие за законосъобразност на
контрола, но при всички случаи, дори при предходната редакция на наредбата, отсъствието му
никога не е било квалифицирано, като процесуално нарушение, от категорията на съществените –
задължението за спазване на ограничението на скоростта и субективната страна произтичат не от
предупреждението за контрол, а от наличието на общо или специално ограничение.
Не на последно място, в принципен план, коректно е да се посочи, че в атакувания фиш
няма посочено изпълнително деяние. То, обаче, е изводимо не само от правилата на формалната
логика (когато се касае за нарушение, свързано с превишаване на максимална разрешена скорост от
МПС, възможните варианти се свеждат до един – „управление“), но и от цялостен, непредубеден
прочит на атакувания административен документ и възприетите в него формулировки („разрешена
стойност на скоростта“, „установена стойност на скоростта“ и „превишена стойност на скоростта“),
като когато обстоятелство е изводимо по недвусмислен начин, теза за нарушени процесуални права
е незащитима (в този смисъл Р 4610/2015 АССГ, II кас. с-в).
На последно място, твърдяното с жалбата противоречие е само привидно, предвид
изричното посочване на законния представител на дружеството-собственик (в светлината на чл.
188, ал. 2 ЗДП), поради което и твърдението, че на юридическо лице е било наложено
административно наказание „глоба“ почива на тенденциозен прочит на обжалвания
административен акт.
По приложението на материалния закон
3
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 01.12.2023 г., в 11:59 ч. неустановено по делото
лице управлявало МПС – „Ф. Ф.“, ДК № ... (собственост на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ... със законен
представител към цитираната дата – Н. Г. Н.) в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Вл. Вазов“ като при № 461 се движело със скорост
от 90 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, като нарушението било установено и заснето с
техническо средство за видеоконтрол MD1193, представляващо одобрен тип автоматизирана
система, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 21, 1 ЗДП за съобразяване скоростта на движение с
общото въведено ограничение на скоростта за населено място. В подадената жалба не се излагат
твърдения – някой друг да е управлявал, липсва и подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП от
жалбоподателя, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДП, законосъобразно е била
ангажирана отговорността законния представител на дружеството-собственик, към момента на
деянието (без значение са последвали промени, като макар доказателства за промяната в
собствеността и управлението не се представят, но са служебно проверими, по силата на чл. 23, ал.
6 ЗТР).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна, деянието е извършено при умишлена форма на вина, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия
скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
4
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е значително – с 80%
над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДП, водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч - с глоба от
400 лв. Санкцията е във фиксиран и съобразен с установената скорост, поради което и подробни
разсъждения по индивидуализацията й са излишни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 8471344, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Н. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5