№ 28900
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110143334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх.№172214/16.06.2023 г. от ответниците К. Е. М. и Е. Л. М. с
искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Поддържа, че с
отговора на исковата молба ответниците изрично били посочили, че признават иска, но
съдът бил уважил частично предявената искова претенция. При това положение според
ответниците следвало да им се присъдят по съразмерност разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
Насрещната страна – [ фирма ] ЕАД, не изразява становище по искането.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или измени постановеното решение в частта за разноските. Молбата е подадена в срока за
въззивно обжалване /препис от постановеното решение е получен от ответниците на
08.06.2023 г. – л.107, а искането е подадено по пощата на 13.06.2023 г./, от надлежно
легитимирана страна, представен е списък на разноските по чл.80 ГПК на л.91 от делото. По
същество молбата е неоснователна.
С решението съдът е осъдил на основание чл.79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ К. Е.
М., ЕГН ********** и Е. Л. М., ЕГН ********** да заплатят на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . с
адрес: гр., ул., № . при квоти от по ¾ за К. Е. М., ЕГН ********** и от по ¼ за Е. Л. М., ЕГН
********** сумата в размер на 351,82 лева, представляваща остатък от цена на топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к., бл., вх., ет., ап.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.08.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия за разликата над 351,82
лева до предявения размер от 510,05 лева, за такса за услуга дялово разпределение в размер
1
на 19,14 лева за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., както и исковете с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 95,62
лева за периода от 15.09.2020 г. до 21.07.2022 г. и за лихва за забава върху главницата за
такса дялово разпределение в размер на 4,65 лева за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Е. М., ЕГН
********** и Е. Л. М., ЕГН ********** да заплатят на [ фирма ] ЕАД сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
В мотивите към решението съдът е посочил, че по делото е представено
споразумение от 15.12.2022 г. /л.65/, като от същото се установява, че е постигнато съгласие
за разсрочено плащане на задължението, че за процесния имот и периоди е заплатена
авансово сумата от 226,16 лева, а останалата част от вземанията, предмет на настоящото
производство, е разсрочена при спазване на погасителен план при фиксирана вноска от 87,95
лева, платима ежемесечно до петнадесето число на съответния месец. Не е било спорно
между страните и по делото е установено, че към момента на приключване на съдебното
дирене на 01.03.2023 г., ответниците са заплатили по процесното споразумение сумата от
402,06 лв., а изискуемостта на остатъка все още не е била настъпила, тъй като, съгласно
споразумението, следващата дължима месечна вноска е с падеж 15.03.2023 г. С оглед
гореизложеното, съдът е приел че е налице погасяване на част от претендираните суми в
хода на производството, което обстоятелство следва да бъде зачетено по правилата на чл.
235, ал. 3 ГПК, поради което и исковете са отхвърлени частично при съобразяване на
извършеното от ответниците плащане в хода на процеса. В мотивите към решението съдът
изрично е посочил, че претенцията за присъждане на разноски от страна на ответниците е
несонователна, поради това, че същите с неизпълнението на задължението си за заплащане
на доставената топлинна енергия на ищцовото дружество са дали повод за завеждане на
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК вх.№172214/16.06.2023 г. от ответниците
К. Е. М. и Е. Л. М. за изменение на решение №9267/01.06.2023 г. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2