№ 474
гр. Ловеч, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:И. И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254300600092 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
С протоколно определение от 23.01.2025 г. постановено по НОХД №
25/2025 г. Луковитският районен съд на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК във
вр. с чл.343, ал.5 от НК след одобрено споразумение между И. В. П., ЕГН
********** и Районна прокуратура - гр. Ловеч, ТО - Луковит, е осъдил
подсъдимия П. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на
лек автомобил „О.А.“ с рег. № ** ***** **, съсобственост на И. В. П. и С. И.
П. в режим на СИО в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева по сметка на
РС – Луковит.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал И. П., поради
което чрез процесуалния си представител - адв. Р. М. от ЛАК го обжалва в
предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита, че
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, въз основа на която подзащитният му е
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 1 500 лева, представляваща
левовата равностойност на МПС-то, послужило за извършване на
престъплението, противоречи на Конституцията на Република България.
Твърди, че от една страна с тази разпоредба се въвежда ново по вид наказание
„глоба“, което обаче е в несъответствие с предписаното от общата норма на чл.
47 НК съдържание на наказанието глоба. Счита, че с въвеждането на
1
коментираните „глоби“ е внесена неяснота и вътрешно противоречие в закона,
като е нарушена хомогенността на Наказателния кодекс, който, подобно на
всеки закон, трябва да е непротиворечив и да е логичен, както в своята цялост,
така и във всяка една от своите разпоредби, като всеки институт и всяка норма
в него трябва да са органично свързани с останалите, изграждащи целостта му.
На следващо място сочи, че съгласно чл.53, ал.1, б. „а“ и ал. 2, б.„а“ от
НК, средството на умишлено престъпление действително подлежи на
отнемане в полза на държавата, но присъждане на равностойността му, когато
то е отчуждено или липсва, е предвидено единствено когато послужилата като
такова средство вещ е принадлежала на виновния. Счита, че законодателната
логика в това отношение е ясна : да се ограничи възможността на дееца за
бъдещи престъпления и да се предотврати бъдещо общественоопасно негово
поведение, съответно, да се санкционира по специфичен начин ползването на
собственост за извършване на престъпления. В противен случай, т.е. когато
средството на престъплението не е принадлежало на дееца, мярката е
неприложима, защото прилагането й не би допринесло по никакъв начин за
постигането на преследваната с нея цел.
В заключение моли настоящата инстанция да уважите жалбата му
срещу горецитираното определение и да го отмени като незаконосъобразно и
неправилно, доколкото се позовава на противоконституционна разпоредба от
НК.
В съдебно заседание въззивникът И. В. П., редовно призован не се
явява.
Не се явява и упълномощения му защитник – адв. Р. М. от ЛАК.
Последният е депозирал становище, в което заявява, че поддържа жалбата като
счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в негово и
на доверителя му отсъствие с оглед редовното призоваване на страните.
Твърди, че поради служебна ангажираност не може да вземе лично участие по
настоящето дело, като няма да сочи нови доказателства.
Счита, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, въз основа на която на
обвиняемия е отнет лекия автомобил, послужил за извършване на
престъплението нарушава правото на Европейския съюз, както и на
принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите
пред закона. Твърди, че във връзка с горното е отправено преюдициално
запитване от PC - Велики Преслав, доколкото е налице съмнение при
2
приложение на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и задължителното
отнемане на автомобили от пияни или дрогирани шофьори може да нарушава
правото на ЕС, включително принципа за пропорционалност от Хартата на
основните права на ЕС. Основните проблеми, които отчита съда и които са
свързани с преюдициалното запитване са нарушението на принципа на
пропорционалност на наказанието и на правото на собственост.
Изтъква, че преюдициалните въпроси, отправени към СЕС са:
1.Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и
конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския
съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година относно конфискация на облаги, средства и имущество от
престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след
употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
2.При евентуален положителен отговор на първия въпрос,
представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението,
съобразно дефиницията на чл.3, ал.3 от Директива 2024/1260/ ЕС?
3.При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при
отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на
пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
4.Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския
съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Република България, даваща възможност
да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е
послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му
равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство
принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за
това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна
в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие.
Твърди, че по преюдициалното запитване на PC- Велики Преслав в
Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано Дело С-655/24 г. . Сочи, че
съгласно чл.25, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство се спира, когато
съдът отправи преюдициално запитване до СЕС, а съгласно чл. 488, ал. 1 НПК
- с отправяне на запитването съдът спира производството по делото. Макар
при тълкуване на нормите да остава впечатление, че единствено съдът, който
3
е отправил преюдициалното запитване е компетентен да спре производството
и то само по това конкретно дело, по което е направено запитването,
настоящият състав счита, че с оглед принципът на равностойността и другите
национални съдилища, пред които има висящи аналогични правни спорове,
разполагат с призната от закона възможност за спиране на производствата,
при които решението на СЕС по преюдициалното запитване засяга и техните
казуси, като в този смисъл е и Решение № 23/14.02.2018 г. по К.Д. №
13/2018 г. на II н.о. на ВКС за да не се стигне до постановяване на решение въз
основа на закон, който може да бъде обявен за противоречащ с правото на ЕС
и основния закон.
С оглед на отправеното преюдициалното запитване и образуваното
дело пред СЕС, чиито въпроси са относими по настоящия казус, моли
производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.25, ал.1,т.
4 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в конкретния случай е налице
решение на Конституционния съд на Република България, което е влязло в
сила и с оглед неговия диспозитив обжалваното определение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в жалбата,
допълнителното становище, становището на представителя на Окръжна
прокуратура - Ловеч и приложените към делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
НОХД № 25/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Луковит е
образувано въз основа на внесено споразумение постигнато от Районна
прокуратура - гр. Ловеч, ТО - Луковит между същата прокуратура, адвокат Д.
М. от ЛАК и въззивникът И. В. П.. Видно от същото последният е признат за
виновен в това, че на 25.10.2024 г. в 15 : 45 ч. в гр. Луковит, обл. Ловешка, на
ул. „Оряховска“, с посока на движение към ул. „Симов дол“, управлявал МПС
- лек автомобил „О.А.“ с № ** ***** **, негова собственост , с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,59 на хиляда, установено
по надлежния ред съгласно Наредба № 1/17г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) с техническо средство -
Дрегер алкотест с № ARDN -0031 проба взета в 15.49 ч., поради което и на
4
основание чл.343 б, ал.1 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото в закона
наказание „глоба“.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е
наложил на въззивника И. П. и кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 5
/пет/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на това
наказание е приспаднал времето, през което за същото деяние обвиняемият е
бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред със
АУАН № 1406983/24 година.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - лек
автомобил „О.А.“ с рег. № ** ***** ** - СИО да се върне на собствениците И.
В. П. и С. И. И., като споразумението е влязло в сила на 23.01.2023 година.
Непосредствено след него съдът се е произнесъл с определение по
реда на чл.306, ал.1, т.4 от НК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК, относно
необходимостта от прилагането на чл.53 от НК. Приел е, че от материалите по
делото се установява, че процесния лек автомобил „О.А.“ с рег. № ** *****
**, който представлява средство за извършване на престъплението е
съсобственост на И. В. П. и С. И. И. в режим на СИО. Счел е, че при тази
ситуация съдът следва да присъди паричната му равностойност, която следва
да бъде заплатена от подсъдимия, след като той не е изцяло негов собственик.
В тази връзка се е съобразил със заключението на вещото лице по изготвената
по делото СИЕ (л.56 – 62 от ДП), според което стойността на процесния лек
автомобил е 1 500 лева. Горецитираното определение е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на ал.1 -
ал.4 на същия текст, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за
извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик, следва да присъди равностойността му, какъвто се явява и
конкретния случай.
Безспорно И. В. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено и
съответното наказание, посочено по-горе.
5
От приложената на л.32 справка от досъдебното производство,
издадена от ОД на МВР - гр.Ловеч е видно, че П. е посочен като собственик на
лек автомобил „О.А.“ с рег. № ** ***** **, който е придобил на 12.06.2019 г.,
по време на брака си със С. И. И., съгласно Акт за граждански брак №
19/30.05.1993 г. (л.43), от което следва, че по време на извършване на деянието
процесният лек автомобил, който представлява средство за извършване на
престъплението е бил съсобственост на И. В. П. и С. И. И. в режим на СИО.
Според Решение на Конституционния съд на Република България №
8/17.07.2025 г., разпоредбите на чл.343, ал.5 и чл.343б, ал.5 от НК не са
противоконституционни, от което следва, че възраженията на защитата в
тази връзка се явяват неоснователни.
Ноторно известно на този състав на ЛОС е, че до Съда на
Европейския съюз (СЕС) е отправено преюдициално запитване от съдия
Милена Хазарян от Районен съд - гр. Велики Преслав, касаещо разпоредбата
на чл.343б, ал.5 от НК, като към настоящия момент няма произнасяне от тази
институция. Тъй като спиране на делото при условията на чл.25, ал.1, т.4 от
НПК е в компетентността единствено на съда, който е отправил
преюдициалното запитване, като конкретният случай не е такъв, въззивната
инстанция остави без уважение искането на защитата за спиране на съдебното
производство по настоящото дело при визираната хипотеза.
При горните съображения въззивната инстанция приема за
неоснователни възраженията направени с жалбата и с допълнителното
становище.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
атакуваното Протоколно определение от 23.01.2025 г. постановено по НОХД
№ 25/2025 г. от Луковитският районен съд, с което на основание чл.306, ал.1,
т.4 от НПК във вр. с чл.343, ал.5 от НК, след одобрено споразумение между И.
В. П., ЕГН ********** и Районна прокуратура - гр. Ловеч, ТО - Луковит, е
осъдил подсъдимия И. В. П. да заплати в полза на държавата паричната
равностойност на лек автомобил „О.А.“ с рег. № ** ***** **, послужил за
извършване на престъплението, съсобственост на И. В. П. и С. И. П. в режим
на СИО в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева по сметка на РС –
Луковит, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 23.01.2025 г.
постановено по НОХД № 25/2025 г. от Луковитският районен съд, с което на
основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК във вр. с чл.343, ал.5 от НК, след одобрено
споразумение между И. В. П., ЕГН ********** и Районна прокуратура - гр.
Ловеч, ТО - Луковит, е осъдил подсъдимия И. В. П. да заплати в полза на
държавата паричната равностойност на лек автомобил „О.А.“ с рег. № **
***** **, послужил за извършване на престъплението, съсобственост на И. В.
П. и С. И. П. в режим на СИО в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева по
сметка на РС – Луковит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7