Решение по адм. дело №1389/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адв. М. К., срещу Решение по т. 3 от Протокол № 11 от 14.02.2025г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково за определяне на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката, в частта му касаеща собствения й недвижим имот в землището на [населено място], обл. Хасково, с [идентификатор] с обща площ [рег. номер].м. , с оглед определеното обезщетение в размер на 759 лв. за засегната от сервитута площ от 859 кв.м.

В жалбата и допълнителни молби се излага становище за незаконосъобразност на оспорения акт, като се иска неговата цялостна отмяна на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендира се и неговата нищожност.

Излагат се подробни съображения за издаване на процесния акт е нарушение на чл. 17,ал. 3 от Конституцията на Република България, член 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, по член 17, т. 1 от ХОПЕС и член 17,т. 2 МПГППГ, Община Хасково.

Твърди се, че налагането на сервитутно ограничение противоречи на Конституцията, на член 6, параграф 1 от Конвенцията, на член 1 от ДП към нея, на член 17, параграф 1 от ХОПЕС, на член 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека. Нарушени били принципите на чл.4, ал.1 от Конституцията и член 42, т.2 от ХОПЕС.

Излагат се доводи за издаване на процесния акт при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като били нарушени принципите на правна сигурност и предвидимост на правното регулиране. Издателите на решението не подчинили административната си функция на конституционно установения ред и законите в страна и на признаване и гарантиране на основните права на личността. По подробно изложени съображения се претендира прогласяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно отмяна на същия и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, и присъждане на разноски по делото. С жалбата не се правят доказателствени искания.

Ответникът – Община Хасково, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в това отношение се излагат в писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

Заинтересованите страни – „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД и „Енери БГ 1“ ЕООД, чрез пълномощник, в писмен отговор излагат съображения в насока неоснователност на оспорването. Претендират се съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение № 22-21 от 16.04.1996 г. – за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], Поземлена комисия [населено място] е възстановила правото на собственост на наследниците на Ж. Т. Т. (бивш жител на [населено място]) на нива от 2.700 дка, четвърта категория, местност „Под кошарите“, [имот номер] по плана за земеразделяне, при съседи: №№ 000125, 093006, 093004, 000352.

В Протокол № 22-23 от 16.04.1996г. е отразено въвеждане във владение на пълномощника на наследниците на Ж. Т. Т. – М. Ж. Т., в описания в Решение № 22-21 от 16.04.1996г. имот. От Удостоверение за наследници изх. № 23896/05.09.2025г., на М. Ж. Т., починала на 01.03.2015 г. е видно, че сред наследниците е Б. Т. К..

В Удостоверение за наследници изх. № АУ043762ОД/ 02.05.2024г. /л.12/, са посочени наследниците на починалата Б. Т. К., сред които е и жалбоподателката М. С. М..

Видно от Решение № 38/ 26.07.2024г. /общодостъпно чрез сайта на Общински съвет Хасково/, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 и чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във вр. с чл. 64 от Закона за енергетиката и чл. 193, ал. 6 от ЗУТ Общински съвет – Хасково е дал предварително съгласие за учредяване на сервитут и изграждането на обект: „Въздушни електроповоди високо напрежение 110 kV на една обща стълбовна линия за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ от нова повишаваща подстанция 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково към Преносната електрическа мрежа 110 kV в подстанция „Узунджово, в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково, обл. Хасково“. С решението се приема след одобряване и влизане в сила на ПУП-ПП и план-схеми, част от КПИИ по смисъла на чл. 150 от ЗУТ, за обекта да се проведе процедура по учредяване на сервитутно право в полза на „Енери БГ 1“ ЕООД, [ЕИК] и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, [ЕИК], като заплатят в полза на Общината и дължимото обезщетение, определено от комисията по чл. 210 от ЗУТ.

С Решение № 78/29.11.2024г. /л. 145/ на основание чл.21, ал.1, т. 11 и чл. 22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 129, ал.1 и ал.5 и чл. 150 от ЗУТ, Общински съвет Хасково одобрява проект за ПУП – Парцеларен план и план – схеми, съставна част от комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ за обект : „Въздушни електроповоди високо напрежение 110 kV за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ от новите повишаващи подстанции 33/110 kV на ФЕЦ „ Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково към преносната електрическа мрежа 110 kV в подстанция „Узунджово, “, в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково.

Част от представената по делото административна преписка е Заповед № 1731 от 21.11.2018 г. ма Кмета на община Хасково (л. 100), с която е била назначена комисия за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, и Заповед № 919 от 25.06.2019 г. на Кмета на община Хасково (л. 101) – за допълнително назначаване на членове на Комисията.

На заседание на Комисията, обективирано в Протокол № 11 от 14.02.2025г. (л. 138 и сл.), е взето решение по т. 3 за определяне дължимото на собствениците и носителите на вещни права от „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД обезщетение за възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ, вкл. и за трайно заетата площ от стъпката на стълб, в поземлените имоти – частна собственост, с изключение на имотите горски територии, засегнати от изграждането на „Въздушни електроповоди високо напрежение 110 kV на една обща стълбовна линия за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ от нова повишаваща подстанция 33/110 kV на ФЕЦ „Книжовник“ в [ПИ] по КККР на [населено място], община Хасково, област Хасково към Преносната електрическа мрежа 110 kV в подстанция „Узунджово, в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково“, съгласно изготвената оценка от комисията по чл. 210 ЗУТ е в общ размер на 295 341 лева, определена поотделно за всеки имот в Приложение 4.

В обстоятелствената част на решението, за т. 3 е прието, че дължимото на собствениците и носителите на вещни права обезщетение за имоти частна собственост, с изключение на имотите, представляващи горски територии, се определя за общо за 174 имота частна собственост, описани подробно в Приложение № 4. Видно е от текста на акта, че Комисията е приела изготвените от независим сертифициран оценител инж. П. К., регистриран в камарата на независимите оценители в България с per. № ********* от 16.08.2011 г., оценителски доклади за определяне на размера на обезщетението по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ във връзка с възникване на сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ за съобразени с действащите пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които били извършени при пазарна конкуренция, както и за съобразени с действащото законодателство и стандарти за оценяване.

В представения по електронното дело файл се съдържа Приложение № 4 – Поземлени имоти - частна собственост, предмет на Решение на Комисия по чл. 210 от ЗУТ. Информацията по приложението е представена в табличен вид, като на позиция 102 е записан [имот номер] с местонахождение в землището на [населено място], начин на трайно ползване – нива, , вид територия – земеделска, категория - 4, обща площ 2699 дка, площ. заета от сервитута на ВЛ 110kW – 856 кв. м., вид собственост- частна, собственици – И. Б. И., Т. Б. Б., Г. Б. Б., О. Д. Б., М. С. М., К. С. К., М. В. А., обезщетение 759 лева.

По делото е представена и Експертна оценка за учредяване на сервитутни права по смисъла на чл. 64 от ЗЕ за изграждането на обект: „Въздушни електроповоди високо напрежение 110 kV за присъединяване на ФЕЦ „Стамболово“ и ФЕЦ „Книжовник“ от новите ПП 33/110 kV в [ПИ] по КККР на [населено място], към Преносната електрическа мрежа 110 kV в подстанция „Узунджово, в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Хасково (л. 20 - 47)

Жалбоподателката е уведомена с писмо 53Е-789-4 #12/27.05.2025г. (л. 10) от Община Хасково, получено лично на 03.06.2025г., че в Община Хасково e постъпила молба с рег. индекс № 53Е-789-4/07.02.2025г. за учредяване на сервитутно право по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 2 от ЗЕ върху засегнати имоти от трасе на нови въздушни електропроводи високо напрежение 110 кV на една обща стълбовна линия за присъединяване на фотоволтаични централи от нови повишаващи подстанции 33/110 кV в поземлен имот на територията на [населено място], община Хасково, област Хасково към Преносна електрическа мрежа 110 кV в подстанция „Узунджово“, на територията на [населено място], община Хасково, област Хасково.

Посочено е че представената оценка на сервитутните права е изготвена от независим оценител и същата е разгледана на заседание на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, проведено на 14.02.2025г. и с Решение по т. 3 от Протокол № 11/14.02.2025г. е приета без забележки, като е определено обезщетение дължимо на собствениците на засегнатите имоти. Дадени са указания за предоставяне на банкова сметка във връзка изплащането на определеното обезщетение, както и е посочена възможността за оспорване на тази оценка в 14 дневен срок от съобщаването пред Административен съд Хасково.

Жалбата срещу оспорения акт е подадена чрез административния орган по пощата с пощенско клеймо от 17.06.2025г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки, определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал. 3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. Обжалването се извършва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, пред компетентния съд по местонахождение на имота, предмет на оценка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, назначен със заповеди на Кмета на община Хасково по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в обема на правомощията му и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, въз основа на изготвено от независими експерти-оценители заключение.

Решението на Комисията е с необходимото съдържание, доколкото в него се описани данни за приелите го длъжностни лица, сформиращи колективен орган – Комисия, вписани са засегнатите обслужващи имоти, както и за пазарната стойност на сервитутните части от тях. Изложени са фактическите и правни основания за приемане на решението, като такива се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към представената административна преписка. Оспореният акт е надлежно мотивиран, като е ясна волята на колективния орган, формирана на база представената за целите на определяне на размера и обезщетенията за съответните сервитути Експертна оценка, изготвена от сертифицирани оценители със съответната правоспособност.

Неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, завършило с издаване на оспореното решение. Производството е започнало след подадено заявление от „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД и „Енери БГ 1“ ЕООД, въз основана на което е възложено извършване на оценка от независим оценител и същата е направена, след което последната е разгледана и обсъдена на заседание на Комисията, като предмет на осъждане са били и засегнатите от трасето на въздушната линия имоти, респ. и всичките им характеризиращи белези.

По отношение съответствието на оспорения акт с относимите материалноправни разпоредби, съдът приема следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.

Според даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение, „енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

От своя страна чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ предвижда, че сервитутите, съгласно закона, са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1. В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна оценка“. Изхождайки от правната и житейска логика, съдът приема, че определянето на справедливата пазарна оценка, по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание ЗЕ.

В случая, с оглед представените и събрани в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е правилно и законосъобразно. То се основава на Експертна оценка, изготвена от лица с необходимата правоспособност, вкл. и относно оценка на земеделски земи и трайни насаждения, съгласно публично достъпния Регистър на Камарата на независимите оценители в България. В Оценката е посочено, че размерът на еднократното обезщетение е определен, като е приложен Метода на пазарните аналози (Сравнителен подход). Пояснено е, че при този метод стойността на земеделските имоти се определя чрез пряко сравнение на оценявания обект с други аналогични имоти, които са били предмет на сделки или които са оферирани на пазара на земеделски земи в последните месеци, като се използват пазарни коефициенти за извършване на сравнения между ползваните аналози и оценяваната земя, с цел определяне на пазарната й стойност. Имотите са били сравнявани спрямо аналози за площ, категория, местонахождение, вид територия (земеделска, урбанизирана), начин на тайно ползване (нива, ливада, пасище), форма на наклон на терена, поливност на имота, лице на път с трайна настилка и други, като разликите в характеристиките на оценяваните имоти, сред които и този на жалбоподателките, са коригирани с корекционни коефициенти, отчитащи площ, рентна бонификация, поливност, отдалеченост от най-близкото населено място, отстояние от морски плажове, разстояние до основни пазари (по-големи градове в района), лице на път с трайна настилка. За намиране на относителната пазарна цена на земята за съответните поземлени имоти, през които преминава трасето на въздушните линии, са били ползвани както посоченият метод, така разпоредбите на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, като е била приета тежест 80 % за получената стойност по пазарния метод и 20% тежест за получената стойност по Наредбата, тъй като метода на пазарните аналози се е доближавал повече до реалните пазарни цени на подобни имоти в района. Изчисленията при този подход са били базирани на Наредбата, тъй като същата е била приложима при определяне на паричната равностойност на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или юридически лица (чл. 1, т. 3 от Наредбата).

По изложените съображения съдът намира оспореният административен акт за съответен на материалния закон, респ. и на поставената пред последния цел – получаване от лицето, върху чийто имот се учредява сервитутно право, на справедливо обезщетение, изчислено на база пазарната оценка. Определената от Комисията цена съответства на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който обезщетяването следва да бъде извършено по пазарни цени.

Следва също да се посочи, че макар от страна на оспорващата да се навеждат твърдения, че определената от комисията цена е занижена, то в подкрепа на тези твърдения не се ангажираха никакви доказателства, поради което съдът намира същите за недоказани. Видно от оценителния доклад, екипът от оценителни е използвал пазарни аналози съобразени с изискванията на закона и предвид изложените от същите данни определената цена за процесния имот е съобразена с посочените от тях аналози. От страна на жалбоподателката не се излагат твърдения за наличие на сделки осъществени на други цени, който да бъдат използвани за аналог, нито пък се ангажират доказателства в тази насока. Разпределението на доказателствената тежест в производството е указана на жалбоподателката още с определението на съда за насрочване разглеждането на делото в открито съдебно заседание, но и изрично след констатираната липса на доказателствени искания по реда на чл. 171, ал.5 от АПК, с протоколно определение от 07.10.2025г. В отговор на дадените от съда указания, по делото е постъпила молба вх. № 12784/14.11.2025г. от процесуалния представител на жалбоподателката, в която изрично се сочи липсата на доказателствени искания и отново без активност за ангажиране на доказателства се излагат твърдения за незаконосъобразност на акта. Предвид характера на административното производство и необходимостта всяка от страните да докаже своите твърдения, в процесния случай се стига до извод за недоказаност тези на жалбоподателката. Същата не обори изложените в оспорения административен акт фактически обстоятелства, поради което твърденията, че обезщетението за наследствения й имот е незаконосъобразно определено, с оглед събраните по делото доказателства, се явява неоснователно. Комисията е съобразила произнасянето си с възприетото от лицензирания оценител, който е използвал пазарни аналози, съобразени с нормативните изисквания и характеристиките на оценявания имот.

Неоснователни са доводите за нищожност на сервитутната и отчуждителните процедури. Следва тук да се отбележи, че в настоящото съдебно производство, предмет на оспорване е единствено размера на определения еднократен размер на обезщетението за сервитутно право през процесния имот. Учреденият сервитут не е предмет на делото и съдът не следва да анализира изложените в тази насока аргументи. Следва само да се посочи, че за възникването на сервитути за изграждането, експлоатацията и поддръжката на енергийни съоръжения в ЗЕ не се предвижда установяване на договорни отношения или издаване на административен акт от кмет на община или на друг орган от съответната община. За разлика от традиционните сервитути, които изискват наличие на два съседни имота и се създават по силата на договор със собственика или носителя на ограничено вещно право върху засегнатия имот, сервитутите по ЗЕ възникват по силата на този закон, след изпълнението на определени предпоставки (в този смисъл: ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 22 от 23.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 2925/2019 г., Решение № 962 от 6.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2024 г., Решение № 9147 от 2.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2023 г., Решение № 3849 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2017 г.). Не е необходимо съгласие на собствениците или ползвателите на имота, в който възниква севитут, респ. той възниква независимо от тяхната воля. Нужно е само да са изпълнени двете предпоставки по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ – да има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Осъществяването на тези предпоставки зависи и от държавната и от съответната общинска администрация, също без да се съобразява мнението на собственика/ползвателя на площта от конкретен имот, в която възниква сервитутът.

По силата на закона, на практика учредяването на сервитута, възникващо по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат, експлоатират и поддържат енергийния обект, върху имоти – частна собственост, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост. В замяна на това ограничаване законът предвижда удовлетворяване собственика на служещия имот единствено чрез обезщетение по реда на чл. 210 от ЗУТ вр. с чл. 64, ал. 6 от ЗЕ.

Предвид изложеното, всички възражения за нищожност и за незаконосъобразност на процедурите по учредяване на сервитутите и по определянето на обезщетенията във връзка с тях, се явяват лишени от законова опора, поради което са неоснователни.

Обсъжданият вид ограничение на правото на собственост е предвиден и в европейското законодателство, конкретно в член 17 от Хартата на основните права на европейския съюз и в член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, където е предвидено, че ограничаване (лишаване) от собственост е възможно в случаите, предвидени в закон. В духа на тези норми са и разпоредбите на ЗЕ относно обсъждания вид сервитут.

На основание горните съображения, не могат да се споделят и всички възражения в жалбата за нарушение на Конституцията на Република България вкл. и на на чл. 4 , ал. 1, чл. 17,ал. 3, както и тези за неспазване от страна на административния орган на член 17, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека. Тук следва да се отбележи и че от оспорващите се визират и неотносими към предмета на правния спор разпоредби от вътрешното и общтностното право, като например чл. 41 Конституцията на Република България и член 42 от ХОПЕС.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не е нищожно, доколкото същото е издадено от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, прието е при спазване на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби, съобразно целта на закона. Съответно, обжалваната част на решението не е и незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2 – 5 от АПК. Ето защо, подадената против тази част от акта жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, исканията на ответника и на заинтересованите страни за присъждане на разноски се явяват основателни. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, М. С. М. следва да бъде осъдена да заплати на Община Хасково, „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД и „Енери БГ 1“ ЕООД съдебни разноски.

С оглед липсата на доказателства за заплащане на суми за съдебни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, от страна на „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД и „Енери БГ 1“ ЕООД, следва да бъде уважено само искането на Община Хасково. На същата следва да се присъди сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адв. М. К., срещу Решение по т. 3 от Протокол № 11 от 14.02.2025 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково за определяне на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката, в частта му касаеща собствения й недвижим имот в землището на [населено място], обл. Хасково, с [идентификатор] с обща площ [рег. номер].м., с оглед определеното обезщетение в размер на 759 лв. за засегната от сервитута площ от 859 кв.м.

ОСЪЖДА М. С. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, да заплати на Община Хасково сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева – разноски по адм.дело № 1389/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково.