Решение по адм. дело №284/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 ЗАвтП.

Постъпила е жалба от Н. Б. Д. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4181 от 21.08.2025 г., издадена от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, в която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на собственото му МПС – марка БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, категория М1, с рег. № [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че не е доказано извършването на международен автомобилен превоз срещу възнаграждение, че заповедта не е мотивирана, че не съдържа пълно и ясно описание на нарушението, включително относно датата на извършването му. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна, като счита, че оспорената ПАМ е законосъобразно приложена.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2025 г. на С. Р. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 336129 за това, че на 20.08.2025 г. около 20,15 ч. в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, вход РБългария, като водач на лек автомобил марка БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, категория М1, с рег. № [рег. номер], брой места 4+1, собственост на Н. Б. Д., извършва международен превоз на 4 пътници срещу заплащане с маршрут на движение от РГермания до РБългария. В акта е записано, че по обяснения, снети от служителя на Гранична полиция инспектор Й. Й., лицето М. А. А. ще заплати сумата 150 евро на С. за горивото до България. Тъй като общественият превоз срещу заплащане се извършва без автомобилът да има издадено заверено копие от Лиценз на Общността, нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗАП.

Предвид съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4181 от 21.08.2025 г., с която са приложени две принудителни административни мерки:

1. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с ал. 7 ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС – марка БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, категория М1, с рег. № [рег. номер], до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година; и

2. на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 7 и 8 ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС на С. С. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

С Решение № 1015 от 13.11.2025 г. по адм. дело № 252/2025 г. по описа на АдмС – Разград по жалба на С. С. е отменена ПАМ по т. 2 от горната заповед.

ПАМ по т. 1 е предмет на оспорване в настоящото производство.

Безспорно е по делото, че за посоченото МПС не е издавано заверено копие от лиценз на Общността. Спорът е относно характера на извършения превоз.

Установено е, че в автомобила са пътували четири лица - водачът св. С. Р. С., неговият първи братовчед – св. М. А. А., св. М. А. С. - техен познат от [населено място] и неговият баща. Всички работят в ФРГермания. С. и А. живеят на един и същ адрес и в България, и в Германия. Бащата на св. С. се разболял, поради което той решил да се прибере в България и за целта поискал колата от своя приятел Нигел. Когато узнали, че ще пътува до България, към него се присъединили св. А., св. С. и неговият баща. Пред съда свидетелите твърдят, че разходите за пътуването платил св. С.. При извършената проверка на ГКПП „Дунав мост“ С. е дал саморъчно обяснение, че е дал 150 евро на М. А. за горивото до България, а А. е обяснил, че двамата се били разбрали да си поделят по 150 евро, след като се приберат в България. Според св. С. той и баща му не са давали пари, защото били от едно село с останалите.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Изхожда от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Заповедта за прилагане на ПАМ не е била съобщена на жалбоподателя, поради което съдът приема, че е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В съответствие с чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София, т. I.5, са упълномощени да прилагат ПАМ по ЗАвтП лицата, заемащи длъжността главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“. Следователно, оспорената заповед е издадена от надлежен орган в кръга на делегираната му компетентност.

Административният акт е в установената форма и има необходимото съдържание, включително фактически и правни съображения за издаването му.

При постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е изяснил действителните отношения между водача на автомобила и превозваните лица. Само от две лица са снети обяснения, в които са налице противоречия и неясноти относно плащането и основанията за това /противоречието е проведено и в АУАН/, а органът не е продължил доказателствената дейност, за да може да прецени характера на извършения превоз и дали целта на извършването му е търговска.

Съдът счита за неоснователен доводът на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение поради некоректно посочване на датата на проверката и на съставяне на АУАН – на 20.06.2025 г., вместо на 20.08.2025 г. Касае се до техническа грешка, която с оглед на останалите данни по преписката не се отразява на правото на жалбоподателя да разбере за кое нарушение е приложена ПАМ.

Оспорената заповед не съответства на материалния закон и на неговата цел. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП предвижда налагане на принудителната административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, когато за моторното превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП по смисъла на този закон "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Понятието "икономическа облага" е определено в § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП като всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

Доказателствата по делото сочат, че процесният превоз е инцидентен, извършен е по необходимост, обусловена от лични причини на водача, който се е съгласил да пътува с още 3 лица. Липсват доказателства да е направена предварителна уговорка за заплащане на превоза като услуга. Не е доказано по несъмнен начин за чия сметка е бил превозът. При тези факти изводът за извършване на международен обществен превоз на пътници, за който да е необходим лиценз на Общността, съответно, заверено копие към него, е необоснован. Не са налице изискуемите кумулативно дадени предпоставки за прилагането на посочената ПАМ, поради което същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1010 лв. – 10 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно. Възнаграждението е в размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4181 от 21.08.2025 г., издадена от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта, в която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на лек автомобил марка БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Б. Д. от [населено място], до отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Н. Б. Д. за разноски по делото сумата 1010 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.