№ 8758
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110166654 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ответника, като се твърди, че е негов клиент за ТЕ
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, като собственик на имота, поради което се
сочи, че ответникът му дължи цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 585,22 лева за период от м.5.2020г. до 4.2022г., заедно със законна лихва за
периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 01.06.2023 г. в размер на 73,92 лева , цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 21,44 лева за период от 5.2020г. до 4.2022г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 01.06.2023 г. в размер на 4,60 лева.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
В отговора на исковата молба се сочи, че спрямо ответника са приложими ОУ,
одобрени с решение на КЕВР от 2016г., които ОУ не са приложими, защото, са публикувани
само в един ежедневник. Прави се възражение за погасителна давност, възражение, че
договорът с ФДР е с изтекъл срок. оспорват се представените извлечения от сметки –
същите не носят подпис, нито име, нито длъжност.
1
Ответникът сочи, че не обитава жилището, за което иска допускане на свидетел,
както и че исковата молба не е уточнена – сочат се месеци, а не период.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, СРС е приел за
безспорно,че ответникът Н. Д., заедно с брат си ***., са наследници по закон на ***,
починала през 2011г., вдовица. *** фигурира в списъка на абонати, приложен към договора,
сключен с фирмата за дялово разпределение. Следователно, между ищеца и наследодателя
на ответника е възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на договор за покупко – продажба на жилище от
1973г. се установява, че *** е придобила правото на собственост върху топлоснабдения
имот. Представена е искова молба и решение на СРС, с което е допуснато извършване на
съдебна делба между ***. и Н. Д., при квоти от по 1/2ид.ч., като съдържанието се установява
от нотариален акт от 2019г.
С нотариален акт от 2019г, Н. Д. е дарил на дъщеря си ***а придобитата ½ ид.ч. от
наследството върху топлоснабдения имот, при запазено пожизнено вещно право на ползване
за дарителя. Нотариалният акт е изготвен на 29.11.2019г.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК се
прие буквално следното: „ Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
2
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.“
Следователно, Н. Д. и ***. са встъпили в правоотношението, възникнало между ищеца
и наследодателя на ответника, като клиент е вещният ползвател на имота, а не неговият нов
собственик – дъщерята на ответника, тъй като по делото не се доказа твърдението на
ответника, че правото на ползване се е погасило, поради неупражняването му, в законовия
срок. СРС, с определението по чл.140 ГПК допусна свидетел на ответника за твърдението
му, че не живее в имота, като процесуални действия не бяха предприети.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
От представените общи фактури и съобщения към тях се установява, че през
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г. ищецът е доставил в процесния имот
топлинна енергия, като реално дължимата и незаплатена такава е на стойност 1170,43 лв. ,
като видно от представените от третото лице доказателства, в имота е отчитана потребената
топлинна енергия.
3
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
4
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., започва да тече за всяка отделна
фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (14.6.2023 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички
вземания, които са били изискуеми към 14.6.2020 г. Най-ранната прогнозна фактура е
издадена на 31.5.2020г., приложена в копие по делото, като съгласно изложеното по –горе,
давността за нея изтича на 14.7.2023г., поради което и заявлението по чл.410 ГПК прекъсва
давността.
Ето защо, възражението за давност е неоснователно.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
5
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период м.5.2020 г. – 30.04.2022 г. е начислена такса за дялово
разпределение в размер на 42,89 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/.
Давността за вземането е тригодишна, защото същото е периодично, като отговарящо
на белезите на периодично плащане, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
юридически факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви – така, изрично в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС.
Давността тече от изискуемостта на вземането. Относимо към горното,
изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата на
издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от годишното
вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането, следователно от
деня, следващ издаването й, тече давностният срок за вземането на ищеца. Към 14.6.2023г.,
когато е предявен искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, в погасителна давност е
само вземането по фактурата от 31.5.2020г., за сумата 1,74 лева, и на основание чл.119 ЗЗД,
начислената сума върху него от 0,52 лева – обезщетение за забава, за ½ от които исковете
следва да се отхвърлят. За горницата, искът е основателен. С оглед изложеното, исковете са
основателни за ½ от цялата ТЕ, дялово разпределение и лихва за 1/2 ид.ч.: 585,22 от
дължимата сума за топлинна енергия от м.05.2020г. до 4.2022г., сумата от 73,92 лева, ½ от
дължимото обезщетение за забава върху нея за период 15.9.2021г. до 01.6.2023г., сумата
20,57лева -1/2 от дължимото дялово разпределение по фактури от м.6.2020г до 4.2022г., и
сумата 4,34 лева – ½ от обезщетение за забава за период от 16.7.2020г. до 1.6.2023г.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 38,70 лева , от които
сумата 13,70 лева държавна такса и 25 юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер:286,30 лева, от
които- 186,30 лв за държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева. От сторените разноски, на ищеца се припада сумата от
38,57 лв. за заповедното производство и сумата от 285,36 лева за исковото производство.
Ответникът е сторил разноски от 300 лева за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, като няма претенция в заповедното производство. От сторените разноски, на
ответника се следват сумата от 1 лев.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** дължи на ***
с ЕИК: ***: сумата 585,22 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** аб.№ *** за период от м.5.2020г. до 4.2022г.,
заедно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 73,92
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 01.06.2023 г. , сумата 20,57лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от м.6.2020г. до м.4.2022г., , ведно със
законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 4,34 лева
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 01.06.2023 г. , за които суми по ч. гр.д.
№33079/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: *** и адрес: *** против Н. П. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ***, искове за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр.д.№ 33079/2023 г. на СРС, 125 състав
за: за горницата над уважената претенция за дялово разпределение от 20,57 лева до пълния
й предявен размер от 21,44 лева- вземане по фактура от 5.2020г- и за горницата над
уважената претенция за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
над уважения размер от 4,34 лв., до пълния предявен размер от 4,60 лева
ОСЪЖДА Н. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на *** с ЕИК: *** и
адрес: *** сторените разноски: сумата 38,57 лв. по ч. гр.д. №33079/2023 г. на СРС, 125
състав и сумата 285,36 лв. по гр.д.№ 66654/2023 г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на Н. П. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: *** сторените по гр.д.№ 66654/2023 г. разноски от1 лев.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7