№ 172
гр. Видин, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221320200228 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Р. Рнгелов от гр.Видин, подадена против наказателно
постановление №21-0953-001790/10.02.22 г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР
Видин.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление,
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуални правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител. Молят за отмяна на обжалваното НП с
приложението на чл.28 от ЗАНН.
За наказващият орган се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на НП.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаният
свидетел Кристиян Б. – актосъставител, съдът приема за установено следното:
На 20.12.2021г. св. Б. е съставил АУАН на жалбоподателя, за това , че на
20.12.2021г. в гр.Видин е управлявал товарен автомобил „Нисан Траде“ с прекратена
регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП,- не регистриран по надлежния ред.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
1
МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП .
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона
срок и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
От разпитания в съд. заседание свидетел - актосъставителя – св. Б. се установи по
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието-предмет на
административно-наказателното производство, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съдът дава вяра на свидетеля, тъй като изложените от същия показания са последователни,
логични, непротиворечиви са и са относими към предмета на делото.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил,
управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно
разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. " Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи
пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. "
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства,
подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към
доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е
било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е била заплатена
застраховка ГО.
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е
управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на
което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на
нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно
средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС
от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на
собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното
прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
2
информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това
по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като водач,
притежаващ СУМПС и собственик на процесния амтомобил е следвало да знае дали
автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че
дерегистрацията е с дата 24.08.2021г. – т.е. собственика на автомобила е управлявал същия
месеци без платена застраховка ГО и без надлежна регистрация. Като не е заплатил
своевременно застраховка ГО , сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде
служебно дерегистриран съобразно правилата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Жалбоподателя е
бил наясно, че като собственик не е изпълнил задължението си да сключи действаща
застраховка ГО съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за
последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави
деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма
на вина. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да
сключи действаща застраховка ГО, жалбоподателя е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация
на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна
под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която
норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер".
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било
регистрирано по надлежния ред.
Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от
закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на
извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно
въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
3
Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално
правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този
правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани
с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на
пътните превозни средства.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на
посочената по- горе административно наказателна разпоредба, за която му е наложено
административно наказание глоба. Установената фактическа обстановка е изложена и в
обстоятелствената част на НП Правилно е определена и санкционната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Процесуалният представител на АНО е направил изрично искане за присъждане на
разноски, сторени за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, преди приключване на
съдебните прения по делото.
По делото не са представени доказателства за изразходената сума, не е представена и
декларация–справка, от която да е видно колко часа е работено по делото. Поради това
Съдът намира , че съдът е следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В конкретния случай,
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и взе предвид наложеното
административно наказание „Глоба“ по обжалваното НП , намира , че ще следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лева.
По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление №21-0953-
001790/10.02.22 г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР Видин следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0953-001790/10.02.22 г. на Началник
група към сектор ПП при ОДМВР Видин с което на жалбоподателя- Д.Р. Рнгелов от
гр.Видин за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Д.Р. Рнгелов от гр.Видин, да заплати сумата от 100,00 лева на ОДМВР Видин ,
представляваща разноски за юрисконсултското възнаграждение по делото .
Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на
4
глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5