РЕШЕНИЕ
№ 3760
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110166931 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Д. В. А., ЕГН **********, срещу Я. И.а А. ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, кумулативно обективно
съединен с иск по чл. 56 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 24.03.1996 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от м. декември 2020г.
съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна
общност, поради което ищцата счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. Предявява,
претенция за предоставяне ползване на семейното жилище доколкото твърди същото да е
нейна лична собственост придобита преди брака. Изразява желание брачното си фамилно
име– А.. В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор чрез назначения й от
съда особен представител – адв. С. - Василева. В съдебно заседание не оспорва исковата
молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 6 от
делото/ страните са сключили брак на 24.03.1996 г. в гр. София, Община Столична, Район
1
Красно село. От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните
съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла
от пет години, когато ответника е напуснал семейното жилище, находящо се в гр.
************. Страните нямат родени от брака си непълнолетни деца и не поддържат
отношения помежду си от около три години, като всеки води самостоятелен начин на живот.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните свидетели - св. Крили Я.ов
Александър, син на страните, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК,
като намира същите за логични и непротиворечиви и ги кредитира изцяло. При така
установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и
добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: При решаването на въпроса за ползването
на семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК,
както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г., които не са загубили действието си.
Следва да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Задължително за съда, когато определя кой от двамата бивши съпрузи след
прекратяването на брака следва да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е
да преценява и здравословното състояние, вината и ако има ненавършили пълнолетие деца -
техните нужди.
В Решение № 554/15.07.2010 г., по г.д. № 1774/2009 г., IV ГО на ВКС, е прието, че когато
семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от
него) може да бъде предоставено на другия само докато упражнява родителските права
върху родените от брака деца. Когато семейното жилище е на близки на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено
на упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година. За да се
произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е
негов собственик (или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои
то.
В случая съдът е сезиран с такова искане от ищцата, която сочи, че семейното им жилище е
апартамент, находящ се гр. София, ж.к Надежда 3, бл. 305, вх. А, ет. 8, ап. 23. Твърди, че
семейното е нейна лична собственост придобито преди брака. От представените по делото
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том LLXVIII, дело 23713/94 г. и
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, е видно, че
ищцата е придобила ¼ от семейното жилище по наследство, а останалите чрез договор за
2
покупко-продажба преди сключване на брака, поради което тя се явява единствен
изключителен собственик на семейното жилище. От показанията на св. А. пък се
установява, че ответника е напуснал семейното жилище преди повече от пет години.
Предвид всичко изложено съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното
жилище на ищцата, тъй като в случая, тя е изключителен собственик на имота, а и
единствено тя е заявила претенция за ползването му.
Относно фамилното име: Съдът намира, че не предявен иск по чл. 53 СК относно
фамилното от този съпруг, който е променил името си при сключването на брака. В случая
Съпругата е променила фамилното си име от Манчева на А., което се установява се от
представеното по делото удостоверение за граждански брак. Същата изрично е заявила, че
желае да запази брачното си фамилно име и след прекратяването на брака. Предвид това със
съдебното решение не се иска от съда да постанови правна промяна по отношение на
фамилното име на съпругата, което също е нейно право.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 24.03.1996 г.в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 24.03.1996 г. на
Община Столична, Район „Красно село“, между Д. В. А., ЕГН **********, срещу Я. И.а А.
ЕГН: ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейно жилище – находящо се в гр. София,
************, след прекратяване на брака на съпругата Д. В. А., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Д. В. А., ЕГН
**********, да продължи да носи брачното ФАМИЛНО ИМЕ - А..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Д. В. А., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Я. И.а А. ЕГН: **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4