№ 46
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100902575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.625 ТЗ.
Постъпила е молба, подадена от „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, в която
се твърди, че дружеството е създадено през 2011 година и към датата на
подаване на молбата не осъществява търговска дейност, няма търговски
сделки, от които да очаква приходи.
Твърди че има публични задължения в общ размер на 46 330,23 лева,
не разполага с активи и не може да покрива тези задължения, няма никакво
имущество.
Твърди, че е неплатежоспособно, респ. свръхзадължено, който факт се
потвърждава от баланса, изготвен към 2021г.
Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение по
чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата по чл.625 вр. с чл.607а, вр. с чл.608 и чл.742 ТЗ, страната е
представила междинен счетоводен баланс към датата на подаване на молбата,
в който в частта на актива не е налице никакво отразяване, а в частта на
пасива, посочен в раздел А „Собствен капитал“, статия „Непокрита загуба“
сумата от 35 хил.лв., същата тази сума е отразена и в раздел В „Задължения“,
в статия „Други задължения“, както за текуща, така и за предходна година.
По делото са представени от молителя инвентаризационни описи за
1
периода 2019 г.-2021 г., ведно със сравнителна ведомост, които не съдържат
никакви отразявания на активи.
В представените баланси за същия период, в частта за активите е
извършено следното отчитане: за 2019г. в раздел „парични средства“, статия
„Касови наличности и сметки в чужбина“ е посочена сумата от 29 хил.лв,
която е посочена и в статия „Касови наличности“; за 2020година, в същия
раздел е посочена в същите статии същата сума; в междинния баланс към
датата на подаване на молбата липсва каквото и да е отразяване в частта за
актива на предприятието.
В тези баланси, в частта за пасива на молителя за текущата година е
отразена загуба в размер на минус 35 хил.лв., като дори не са попълнени
статиите, касаещи собствения капитал на предприятието, вкл. „Записан
капитал“.
Молителят е представил списък на кредиторите, в който като такъв е
посочил НАП с необезпечено вземане в размер на 46 330,23 лева.
В представения опис и оценка на активите и пасивите на дружеството е
посочено, че дружеството не разполага с активи, а пасивите се формират от
дълга му към НАП в горепосочения размер.
По делото е представена справка за общите задължения към НАП, които
има дружеството-молител към 29.11.2021 година.
От справката се установява, че вземанията на НАП към търговеца са за
здравно, пенсионно осигуряване, ДОО, данък върху доходите и приравнените
на тях правоотношения; два корпоративни данъка по ЗКПО, които суми са
дължими за периода от април 2012г.( четири вноски за данъци – ДДС и по
ЗПКО), останалият период обхваща февруари 2019 година до януари
2021година – като главницата е в размер на 37 769,30 лева, а лихвата към
29.11.2021 година е в размер на 8 560,93 лева.
По делото съдът служебно е събрал доказателства относно
имущественото състояние на молителя и от направената справка в Агенцията
по вписвания не се установява молителят да е титуляр на вещни права върху
недвижимости, нито собственик на МПС, който факт се установява от
изготвената от МВР, СДВР справка.
По делото допусната служебно от съда СФИСчЕ е заличена, тъй като
молителят не е внесъл определения му от съда депозит.
При така установеното съдът достига до следните изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
2
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата
на нормата на чл.608 ТЗ, задължения към държавата, които не е в състояние
да заплати, макар да са изискуеми, тъй като не разполага с имущество.
Относно описаните по- горе задължения и техния характер.
Касае се за публични по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК задължения.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (отм. - ДВ. бр. 1 от 03.01.2020 г.), работодателите,
осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите
членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от
КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6.
Съгласно т. 2 от същата разпоредба на Наредбата, в декларацията образец 6 се
вписва общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената
осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален
и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите " за всички лица,
подлежащи на осигуряване.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1се внасят от осигурителите
до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Съгласно чл. 158, изр. първо от КСО, осигурителните вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по
чл. 7, т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът.
Съгласно чл. 40, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, здравноосигурителната вноска на
осигуреното лице се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнася.
Аналогична е уредбата и в действащата след отмяната на
горепосочената наредба, уредбата и в действащата от 03.01.2020г. Наредба
3
№ Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
издадена от министъра на финансите.
Вземанията за задължителни осигурителни вноски, каквито са
процесните задължения, са публични вземания съгласно разпоредбата на
чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, както са публични вземанията и за лихви върху
вземанията по чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.9
ДОПК.
Следователно задължено лице да плати тези публични вземания е
търговското дружество, както е посочено от НАП и в справката за актуални
към 29.11.2021 година задължения на дружеството, настоящ молител.
Относно това дали тези задължения са свързани с търговската дейност
на молителя.
С оглед на факта, че задължено лице по тези вземания на държавата е
търговското дружество, а тези задължения са възникнали въз основа на
облигационни (напр. договор за възлагане на управление, сключен от
дружеството с управителя на същото) или трудови правоотношения, по които
дружеството е страната, съдът приема, че тези задължения са свързани с
осъществяваното от дружеството търговска дейност и това е така, тъй като
договорът за възлагане на управление, макар и подчинен на разпоредбите на
гражданското право и поради това, непопадащ в обхвата на нормата на чл.286
ТЗ, се сключва за целите на извършваната от търговско дружество търговска
дейност. Необходимостта на неговото съществуване е свързано със
задължителните органи на това дружество, един от които е управителят.
Управителят, като волеизрязяващ орган на дружеството, в чиито
компетенции е управленската дейност на предприятието – организиране и
ръководство на дейността му. Това е органът, чрез който дружеството влиза в
правоотношения с другите правни субекти и въз основа на чиито решения
осъществява оперативната си дейност, поради което се явява неразделна и
необходима част от структурата на ООД-то. Неговото съществуване
гарантира участието на дружеството в търговския оборот.
Ето защо съдът приема, че тези задължения представляват такива, които
са свързани с осъществяваната от молителя търговска дейност.
Поради това попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1,т.2 ТЗ.
В справката са посочени и задължения за ДДС е такива по ЗКПО,
възникнали през 2012 година, за които давностният срок по чл.171, ал.2
ДОПК не е изтекъл към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и за които
не съществува съмнение, че са свързани с осъществяваната от молителя
търговска дейност.
Както е посочено по- горе, с оглед нормативната регламентация на тези
задължения, същите са изискуеми, тъй като следва да бъдат заплатени в
месеца, който следва възникването им.
4
Поради това съдът приема, че са налице установени публични
задължения на търговеца, свързани с осъществяваното от него търговска
дейност.
Относно възможността предприятието да ги погасява.
В проведеното открито съдебно заседание на 21.12.2021 година съдът е
констатирал, след извършено от него служебна справка по партидата на
молителя в Търговския регистър, че дружеството е обявило ГФО последно за
2011 година на 14.01.2013 година и след тази дата не е подавало заявления за
обявяване на ГФО за последващи години.
Представените по делото финансови отчети не отговарят на
изискванията на Закона за счетоводството, както повелява нормата на чл.23 и
24 от закона, поради което съдът не следва да ги третира като годни
доказателствени средства.
С оглед на факта, че дружеството за последните три години не е
обявявало своите финансови отчети, не е подавало и заявления за тяхното
обявяване, намира, че е налице основание за приложение на презумпцията на
чл.608, ал.2 ТЗ. От събраните по делото доказателства се ,установява, че
молителят, към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, не е изпълни
административното си задължение да подаде за обявяване своите финансови
отчети, произтичащо от нормата на чл.38, ал.1, т.1 и 2 от ЗСч, а представените
по делото финансови отчети не отговарят на изисквания на закона, поради
което презумпцията не е оборена.
Налице е основание за приложение и на презумпцията по чл.608, ал.3
Тз, тъй като от справката декларация е представените приложения към
молбата по чл.625 ТЗ, се установява, че от началото на февруари 2019 година
молителят е спрял плащанията.
Въз основа на събраните от съда служебно доказателства, може да се
направи извод, че дружеството не разполага с имущество, включително
оборотен капитал, въз основа на който да генерира паричен поток, за
погасяване на своите задължения към фиска.
Ето защо съдът приема, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на състоянието на
неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособността се приема като обективно
проявление на трайната неспособност на длъжника да погаси своите
изискуеми и ликвидни парични задължения към кредиторите си. Тя се
определя на база цялостното икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова авнотомност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към
кредиторите.
Както е посочено и по- горе задълженията на молителя към НАП
обхващат продължителен период, но от тази справка се установява, че
същественото спиране на плащанията към държавата е започнало в началото
5
на 2019 година и е продължило и през 2021 година.
С оглед събраните доказателства, че към края на 2019 година
дружеството не разполага с никакви активи, то съдът приема, че
обективирана невъзможност търговецът да покрие възникналите и изискуеми
към тази дата задължения от публичен характер, свързани с осъществяваната
от молителя търговска дейност, като обективна невъзможност да погаси
своите изискуеми парични задължения е датата 31.12.2019 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Същият изрично заявява, че не
разполага с никакви средства.
Поради това, с определение от 11.01.2022 година, постановено на
основание чл.629б ТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност в размер на 3 000 лева, но в дадения срок доказателства за
привнесени разноски не са налични. Липсата на средства за развитие на
производството по несъстоятелност, налага произнасяне с решение, съобразно
нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, а именно - по отношение на молителя „Т.С.**“
ЕООД, ЕИК *******, следва да бъде постановено решение със следните
реквизите - обявяване на неплатежоспособността на и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване
на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на
предприятието му, налагане на обезпечителни мерки и спиране на
производството.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Сердика“, ж.к.
„*******, ап.1 и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.20219 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Т.С.**“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Сердика“, ж.к. „*******, ап.1.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Сердика“, ж.к. „*******,
ап.1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Сердика“, ж.к. „*******, ап.1.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „Т.С.**“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Сердика“, ж.к. „*******, ап.1.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело
6
№2575 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-
6 състав.
УКАЗВА на длъжника „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Сердика“, ж.к. „*******, ап.1, че в
едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Сердика“, ж.к. „*******, ап.1, е издадено
удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ –
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване
на искането.
ОСЪЖДА „Т.С.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Сердика“, ж.к. „*******, ап.1 да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 250лева.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.643в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7
-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7